Р Е Ш Е Н И
Е № 244
гр.Стара Загора 08.06.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното
заседание на девети май през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 762 по описа
за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание § 8, ал.1 от Закона за устройството
на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ и чл.146 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.П.С. – Е. *** с искане за
прогласяване нищожността на Заповед № 2002/30.12.2019г. на Кмета на Община
Казанлък в частта, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план за
част от регулационния план на град Казанлък, с който се променя план за
регулация за част от квартал 326 в границите между урегулирани поземлени имоти:
III-7810 (с идентификатор 35167.504.7810) и I-7811 (с идентификатор
35167.504.7811), както е показано на приложените чертежи. Изложени са
оплаквания за постановяването й от некомпетентен орган, при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание се поддържа и
искане за отмяната й като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Ответникът Кмет на Община Казанлък и заинтересованото
лице Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. оспорват
жалбата като неоснователна.
Заинтересованото лице М.М.Е., редовно призован, не се
явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката М.П.С. – Е. и
заинтересованото лице М.М.Е. са собственици на 1/ 2 ид. част от дворно място,
цялото с площ от 305кв.м, съставляващо УПИ І-7811 от кв.326 по плана на гр.
Казанлък, ведно с ½ ид. част от построените в имота сгради, видно от
представения нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 169 от 03.12.2008г., том IV, рег. № 395, дело № 635 от
2008г., вписан в Служба по вписванията – гр. Казанлък. По одобрените КККР на
гр. Казанлък имотът представлява ПИ с идентификатор 35167.504.7811.
Със Заявление за издаване на
разрешение за изработване на изменение на подробен устройствен план съгласно
чл.135 от ЗУТ вх. № 1502-95 от 19.12.2018г. /л.18 от делото/, подадено от
Началник отдел ИУС в Община Казанлък, до Кмета на Община Казанлък, е направено
искане да се допусне изработването на проект за изменение на Подробен
устройствен план – План за регулация, относно УПИ ІІІ-7810, кв.326,
представляващ ПИ с идентификатор 35167.504.7810 – собственост на Община
Казанлък. Към заявлението е приложена скица – предложение за изменение на ПУП –
ПР.
На основание чл.135, ал.4,
т.1 от ЗУТ е изготвено Становище от Главния архитект на Община Казанлък /л.19/,
съгласно което искането за изменение на ПУП – ПР относно ПИ с идентификатор
35167.504.7810 по КККР на гр. Казанлък, съответстващ на УПИ ІІІ-7810 в кв.326
по плана на гр. Казанлък, е допустимо по реда на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ – при
изменение на кадастралния план или при одобряване или изменение на кадастрална
карта в урегулирана територия, имотните граници на поземления имот не съвпадат
с регулационните във вр. с § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Прието е, че с
представената скица с предложение за изменение на регулационния план, се предвижда
регулационните линии на поземлен имот с идентификатор 35167.504.7810 да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на имота към съседните му
поземлени имоти с идентификатори 35167.504.7812 и 35167.504.7811 по КККР на гр.
Казанлък.
Със Заповед № 1590 от 16.10.2019г.,
издадена от Заместник кмета на Община Казанлък, оправомощен със Заповед № 1488
от 24.09.2019г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ,
въз основа на постъпило Заявление вх. № 1502-95 от 19.12.2018г., придружено с
предложение за изменение на ПУП-ПР на част от кв. 326 по плана на гр. Казанлък
и наличие на основания за изменение на плана по реда на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ и във вр. с § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и мотивирано становище на Главния
архитект на Община Казанлък съгласно чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ, е разрешено да
се изработи проект за изменение на Подробен устройствен план - План за регулация относно ПИ с идентификатор
35167.504.7810 по КККР на гр. Казанлък, съответстващ на УПИ III – 7810 в кв.
326 по плана на гр. Казанлък с административен адрес ул. „Хаинбоаз“ № 4, с цел
поставяне на регулационните линии в съответствие със съществуващите граници на
имота. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че регулацията на поземлен имот с идентификатор 35167.504.7810
към поземлени имоти с идентификатори 35167.504.7812 и 35167.504.7811 по КККР
няма данни да е приложена, което налага изменение на Плана за регулация, като
регулационните граници бъдат поставени в съответствие с имотните.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 2002 от 30.12.2019г. на Кмета на Община Казанлък /л.92/
на основание § 8, ал.4 от ПР на ЗУТ във вр. с §8, ал.1 и ал.2, т.3 от ПР на
ЗУТ, Заявление вх. № 1502-95 от 19.12.2018г. и Решение № 21 по Протокол № 23 от
05.12.2019г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията, е
одобрено изменение на Подробен устройствен план за част от Регулационния план
на гр. Казанлък, с който се променя уличната регулация по ул. „Хаинбоаз“ пред
УПИ III – 7810 в кв. 326 и се променя Плана за регулация за част от кв. 326 в
границите между урегулирани поземлени имоти: III – 7810 /с идентификатор
35167.504.7810/, I – 7811 /с идентификатор 35167.504.7811/ и ХI – 7812 /с
идентификатор 35167.504.7812/. В
мотивите е посочено, че действащият ПУП, одобрен със Заповед № 246/ 2004г на
ОНС Казанлък, а в срока по §6, ал.2 и ал.5 от ПР на ЗУТ дворищно
–регулационният план за имотите, предмет на изменението, не е приложен.
Заповедта е съобщена на интернет
страницата на Община Казанлък на 08.01.2020г /л.21/.
По жалба от М.С. – Е. срещу Заповед №
1590 от 16.10.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Казанлък е
образувано адм.д.№ 761/ 2020г по описа на Административен съд Стара Загора,
приключило с влязло в сила определение, с което жалбата се оставя без
разглеждане поради процесуална недопустимост на оспорването като направено
срещу административен акт с отпаднало правно действие и значение и при липса на
правен интерес. В мотивите е посочено, че с издаването на Заповед № 2002 от 30.12.2019г.
на Кмета на Община Казанлък е отпаднало правното действие на Заповед № 1590 от
16.10.2019г. за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПР и
нейното самостоятелно правно значение като индивидуален административен акт.
Съответно проверката й следва да се извърши в производството по обжалване на
постановения краен акт, с който е приключило производството по изменение на ПУП
– ПР, а именно Заповед № 2002 от 30.12.2020г. на Кмета на Община Казанлък.
По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. С него хронологически са представени извършените регулационни
изменения, засягащи притежавания от жалбоподателката имот - УПИ I – 7811, кв. 326 по плана на гр. Казанлък
/ПИ с идентификатор 35167.504.7811 по КККР на гр. Казанлък/. При първото
урегулиране на имота със Заповед № 241 от 01.09.1989г. на ОНС – Казанлък /за
одобряване на застроителен и регулационен план на „Промишлено-складова зона“ и
кв. „Христо Ботев“, гр. Казанлък/, дворищно-регулационната граница между УПИ I
– 7811, кв. 326 и III – 7810, кв. 326 съвпада с имотната граница между двата имота. С
одобреното със Заповед № 2002 от 30.12.2019г. изменение на ПУП – ПР на част от
кв. 326, предвиждащо изменение на регулационните граници между УПИ III – 7810
/ПИ с идентификатор 35167.504.7810/, УПИ I – 7811 /ПИ с идентификатор
35167.504.7811/ и УПИ ХI – 7812 /ПИ с идентификатор 35167.504.7812/, от УПИ I –
7811 се придават към УПИ III – 7810 28 кв.м. По изработената кадастрална карта
на гр.Казанлък, одобрена със Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г на Изпълнителния
директор на АГКК кадастралната граница между имот с идентификатор
35167.504.7811 и имот с идентификатор 35167.504.7810 не отговаря на границата
между имоти с пл.№ 7811 и № 7810.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
С оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП и
приложимият ред за съобщаване й е този по
чл.
18а АПК във връзка с препращащата норма на чл.
61, ал. 1 от АПК и специалната на чл.
129, ал. 2, изр. последно ЗУТ с лично съобщение
на адресатите на същата – заинтересовани страни в административното
производство. Приложима е била разпоредбата на чл.
18а ал. 8 АПК, според която " Когато съобщаването
не може да бъде извършено по реда на ал.
1 - 6,
то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при
липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път
в производството", като в случая тези предпоставки не са налице, тъй като
жалбоподателката не е посочвала адрес в административното производство,
съответно не е била призовавана в него. Според следващото изречение на ал.
8 на чл. 18а АПК " Когато няма адрес, който страната е посочила или на
който е получавала съобщения или е била
призовавана, на страната се връчват съобщения:
1. за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат
да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес
няма кой да получи съобщението, се връчва
по месторабота". Това изискване не е изпълнено, тъй като не са ангажирани
доказателства от ответника кой е настоящия, съответно постоянния адрес на жалбоподателката.
Не са представени доказателства тя да е била търсена на постоянния или
настоящия си адрес. Следва да се посочи и че не е изпълнено изискването на чл.
18а ал. 9 АПК, който предвижда, че при невъзможност съобщението да се връчи по посочения по – горе ред и "Когато
страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, съобщението се пуска и
в нея. В съобщението се посочва, че
документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и
могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за
връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или
на съда". В случая не са представени доказателства за това, че лицето не е
намерено, като е следвало да бъде направен поне още един опит за връчване на съобщението. Няма доказателства и съответно да
е поставяно уведомление на вратата или пощенската кутия на адреса, на който е
изпратено съобщението на жалбоподателката
с указания, че документите и книжата могат да бъдат получени, т. е. не е
спазено изискването на чл.
18а ал. 9 АПК. Използваният от ответника ред на практика е този по чл.
18а ал. 10 АПК макар да се е позовал на отменената разпоредба на чл.61,
ал.3 от АПК. Той обаче е крайният вариант на съобщаване
при положение, че са изчерпани всички предвидени начини на уведомяване по
предходните алинеи, което в случая не е направено /Определение № 7396 от
17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2021 г., II о/. Изложеното означава, че
процесната заповед не е надлежно съобщена на адресата и за жалбоподателката не
е започнал да тече срок за оспорването й. Следователно подадената от нея жалба
с поддържано искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна е в срок и като
депозирана от заинтересовано лице /собственик на имот-предмет на процесния ПУП/
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
В действащото българско законодателство няма легална
дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такава
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях
правни последици. На първо място такова основание би било издаването на
административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно
установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
/т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани
в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи.
Предвид естеството на одобреното изменение на ПУП-ПР
относно територия в гр. Казанлък с обхват, посочен в чл. 128, ал. 3 от ЗУТ,
актът на Кмета на Община Казанлък се явява издаден от компетентен орган, в
кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му
териториална компетентност. Заповед №
2002/ 30.12.2019г е постановена в изискуемата писмена форма. Съдържа
изброяване на обуславящите я правни разпоредби,
посочено е фактическо основание по смисъла на чл.59, ал.1, т.4 от АПК и
препраща към заявление и протоколно решение на ЕСУТ във връзка с разработката.
Мотивите на заповедта обаче са неясни, тъй като
процедурите по посочените в нея основания по §8 от ПР на ЗУТ и по чл.208 от ЗУТ
съществено се различават и е недопустимо да се смесват. Вероятно е разпоредбата
на чл.208 от ЗУТ да е посочена във
връзка с промяната в уличната регулация, но такъв извод се базира само на
предположения.
Налице е и друго съществено процесуално нарушение, а
именно опорочена проектна фаза на производството по изменение на ПУП. Доколкото
в съдебното административно производство инцидентен контрол за
законосъобразност на друг административен акт е недопустим, не се дължи
произнасяне с диспозитива на съдебния акт относно оспорването на Заповед
№1590/2019 г. на заместник-кмета на Община Казанлък за допускане
изработването на проект за изменение на устройствен план. Преценката относно
пороците й следва да се направи от
гледна точка спазване на процесуалните правила за изменение на ПУП. Съдът
намира за неоснователно оплакването, че Заповед №1590/2019 г. за разрешаване
изработването на проект за изменение на устройствен план е издадена от
некомпетентен орган. Видно от представената заповед № 1488/ 24.09.2019г Кметът на община Казанлък е определил
заместник-кмета по строителство, инфраструктура и транспорт Д.К.да изпълнява
функциите на кмет, определени в чл.44 от ЗМСМА до вземане на решение от
Общински съвет Казанлък за избор на временно изпълняващ длъжността. С Решение № 1185,
взето на заседание на Общински съвет Казанлък,
проведено на 26.09.2019 г., Протокол № 58
/налично на интернет страницата на Общински съвет Казанлък/ е избрана Д. Д. К., заместник
кмет по строителство, инфраструктура и транспорт за временно изпълняващ
длъжността кмет на Община Казанлък, за периода от края на мандата – 25 октомври
2019 г. до полагане на клетва на
новоизбрания кмет. Именно това
лице е подписало заповедта в рамките на делегираната му компетентност по време
и материя.
Заповедта обаче е незаконосъобразна като постановена
при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Разпоредбата на чл.135 от ЗУТ не дава правомощие на административния
орган да се произнася служебно извън рамката на заявеното изменение с искане по
ал.1 и скицата по ал.2. В заявление №1502-95/19.12.2018 г., изготвено от С.Т.-началник
отдел ИУС при Община Казанлък е направено искане до кмета на общината за
издаване на разрешение за изменение на подробен устройствен план-ПРЗ, съгласно
чл.135 ЗУТ с обхват УПИ I-7810 „с цел
изменение на кадастралната карта на гр.Казанлък“ без да е посочено конкретно
основание по чл.134 от ЗУТ, нито такова по §8 от ПР на ЗУТ. В становището на
Главния архитект е посочено, че искането е допустимо по реда на чл.134, ал.2,
т.2 от ЗУТ - при изменение на кадастралния план или при одобряване или
изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, имотните граници на
поземления имот не съвпадат с регулационните във вр. с § 8, ал.2, т.3 от ПР на
ЗУТ. Заповед №1590/2019 г, с която се разрешава изработването на проект за
изменение на ПУП-ПР, е мотивирана с чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ и във връзка с §8,
ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ с цел поставяне на регулационните линии в съответствие
със съществуващите граници на имот с идентификатор 35167.504.7810. Но основанието
за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, за разлика от
това по ал. 2, т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от
хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ.
На следващо място, видно от доказателствата по делото
и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза не
са налице условията по §8, ал.2,т.3 от ПР
на ЗУТ, доколкото планът за регулация от 2004г, за който се твърди в
становището на Главния архитект, че предвижда придаваеми части към УПИ на жалбоподателката
е одобрен със Заповед №246/ 06.04.2004г., издадена от Кмета на Община Казанлък,
след влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001г).
Освен това, одобреното частично
изменение на ЗРП /ПРЗ/ на част от
квартал 326, по плана на гр. Казанлък в частта, с която се променят границите
на урегулирани поземлени имоти ІІ-7812,7813, ІІІ-7810, ІV-7809, V-7808, VІ-7807
и VІІ-7806 по съществуващи имотни граници, не обхваща/не променя по никакъв
начин регулационния статут на имота на жалбоподателката – не се предвижда
промяна на граници нито по вътрешната регулация, нито към уличната, не се
засяга режимът му на застрояване, не се променя и конкретното му предназначение
/Определение № 376 от 19.07.2021г по адм.д.№ 760/ 2020г по описа на
Административен съд Стара Загора и заключение на експерта по настоящото дело/. Ако
органът е имал предвид друг план за процесния имот, е бил длъжен да го посочи в
заповедта. Недопустимо е волята му да се изяснява в съдебна фаза дори с
експертиза. Изложеното означава, че Заповед
№1590/2019 г. на заместник-кмета на Община Казанлък не може да се приеме
за изискуемия начален акт в административното производство по изменение на ПУП.
Констатираната незаконосъобразност на заповедта за
допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПР води до процесуална незаконосъобразност на процесната
заповед. Тя е и материално законосъобразна
с оглед правното основание, на което е издадена. След като е безспорно,
че няма разминаване между имотните и регулационните граници на УПИ I-7811 и на
площта му от първото регулиране на имота с дворищнорегулационния план от 1989г,
изработен върху кадастрален план от 1967г,
до процесното процедирано изменение на ПУП-ПР, т.е. няма придадени част
от поземлени имоти, то не е приложима хипотезата на §8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ.
Действително е налице разминаване на границите на
имота по ПУП-ПР и одобрената КК, но изменение на вътрешните регулационни линии
в съответствие с имотните граници на поземлените имоти по одобрената КК може да
се извърши на друго основание (чл. 134, ал.2,т.2 от ЗУТ), каквото основание е
посочено в Заповед №1590/2019 г, но не
се съдържа в процесната заповед № 2002/ 30.12.2020г и не е мотивирано.
Единственото такова е по §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, което, както се посочи, не
е приложимо.
Установените пороци на Заповед № 1590 от 16.10.2019г.
на Заместник-кмета на Община Казанлък и Заповед № 2002/30.12.2019г. на Кмета на
Община Казанлък, макар и съществени, не обуславят извод за нищожността им, тъй
като процесният ПУП-ПР не е изначално негоден да регулира устройството на
територията и предвижданията му не са нетърпими.
С оглед изложеното оспорената част на Заповед №
2002/30.12.2019г. на Кмета на Община Казанлък, която е предмет на делото,
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски
съобразно доказателствата за тях в общ размер на 610лв, от които 10лв за
държавна такса, 300 лв за експертиза и 300
лв възнаграждение за един адвокат, надлежно заплатени по договор за правна
защита и съдействие от 17.02.2021г /л.53 гръб/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от М.П.С. – Е. ЕГН ********** *** Заповед
№ 2002/30.12.2019г. на Кмета на Община Казанлък в частта, с която е одобрено
изменение на подробен устройствен план за част от регулационния план на град
Казанлък, с който се променя план за регулация за част от квартал 326 в
границите между урегулирани поземлени имоти: III-7810 (с идентификатор
35167.504.7810) и I-7811 (с идентификатор 35167.504.7811), както е показано на
приложените чертежи, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С. – Е. ЕГН **********
*** сумата 610 /шестстотин и десет /лв, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: