О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№191/13.04.2020
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 13. 04.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№102/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Ж.С.М. чрез
процесуалния му представител адв.П. Х.
против определение №275/22.01.2020г., постановено по гр.д.№1392/19г. по описа
на ВОС, гр.о., в частите му, с които е прекратено производството по делото в
частта му по отношение на предявения за разглеждане иск с пр.осн. чл.108 от ЗС
в неговата установителна част за имот с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 на
осн. чл.130 от ГПК, както и е прекратено производството по делото в останалата
му част и изпратено по подсъдност на РС-Варна.В жалбата се твърди, че
определението в обжалваните му части е неправилно по изложените в същата
подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззиваемият Б.И.Т.,
редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 28.10.2019г. ищецът Ж.С.М. излага, че чрез
Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018г., влязло в сила на
31.08.2018г., и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2018г.,
влязло в сила на 22.03.2019г., двете издадени по изп.д.№20168080401047, е
придобил собствеността върху недвижим имот, представ -ляващ по КККР, одобрени
2008г., ПИ с идентификатор 10135.2526.2421 с площ от 434 кв.м., при съответни
граници, ведно с построената в този имот жилищна сграда, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор по КККР, одобрени 2008г., изменени в тази
им част през 2018г., 10135.2526.2421.1.1, със застроена площ по скица 86, 60
кв.м., която, според описанието в КККР, е самостоятелен жилищен обект,
апартамент, без други самостоятелни обекти до, под и над него.След придобиване
на собствеността върху сградата установил, че в нея има две тавански помещения
с подход по тях от вита стълба и три избени помещения с отделен вход към тях,
които се ползват от ответника Б.И.М., собственик на съседен имот. Проследявайки
придобиването на права от неговите праводатели/длъжници в изп. производство/ и
от ответника, установил следното.За горепосочената жилищна сграда е издаден на
името на И.
Т. Д. позволителен билет за строеж от
1957г. и одобрен инвестиционен проект за строителството на едноетажна вилна
сграда със застроена площ от 80 кв.м, състояща се от входно антре, хол-дневна,
кухня, две спални, баня-тоалет и тераса.Под едната спалня и кухня е предвидена
изба.Покривната конструкция е стоманобетонова плоча с топлинна изолация гредо
-ред.Строителна линия за сградата е дадена с протокол от септември 1957г.Предви
- дена е за изграждане в парцел III-746, кв.104 по плана на предградия Лозята, гр.
Варна.Сградата е изградена в отклонение от проекта, като понастоящем в избата
има общо пет помещения, както и има изградени две тавански помещения с обща
застроена площ от 17, 96 кв.м. и над тях е покривът.Всички тези помещения са
построени незаконно и нямат статут на търпимост.През 1978г., без строителни
книжа, е изградена в съседство пристройка, която е в режим на търпимост, със застроена
площ от 57, 80 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор, антре, тоалетна,
коридор.Тази пристройка съставлява самостоятелна сграда и попада понастоящем в
самостоятелен поземлен имот, като връзката й с вилната сграда представлява
неизползваем понастоящем коридор.Наследници на И. Т. Д. са прежи -вялата съпруга Н. Б. Д. и двамата му сина Т. И. Д. и Б.И.Т..Между тримата е извършена
съдебна делба по гр.д.№2174/85г. по описа на ВРС на съсобствения между тях
поземлен имот с площ от 3 240 кв.м. и построената в него вилна сграда и
пристройка.Според протокола за одобряване на постигнатата между тях спогодба
Тодор И. Димов е придобил в дял ½ ид.ч. от вилно място с площ от
2 400 кв.м., представляващо дворище 1644, при съответни граници, ведно с
жилищния етаж от вилата съгласно скица на вещо лице /това е и обектът,
впоследствие закупен при публичната продан/, подобрения, насаждения и
половината от гаража.Б.И.Т. е придобил в дял ½ ид.ч. от вилно място с
площ от 2 400 кв.м., представляващо дворище 1644, при съответни граници,
ведно със сутерена/трите допълнително изградени избени помещения/, пристройката
и таванските стаи на вилната сграда, както и подобрения, насаждения и
половината от гаража.Понастоящем пристройката попада в ПИ с идентификатор
10135.2526.2422, а ползваните от ответника две тавански помещения и три избени
са във вилната сграда в съседния имот.Със същата делба на Н.Б. е поставено в дял празно дворно място
с площ от 840 кв.м., при съответни граници.Впоследствие с доброволна делба от
2015г. е прекратена съсобствеността върху дворното място между ответ -ника и
наследниците на Т.
И. Д. – А. Д. Д.-И. и Н. Т. И., като първият придобива в дял ПИ с проектен
идентификатор 10135.2526.2422 с площ 1 208 кв.м., а А.И.и Н.И. придобиват в общ дял при равни квоти
ПИ с проектен идентификатор 10135.2526.2420 с площ 524 кв.м. и ПИ с проектен
идентификатор 10135.2526.2421 с площ 434 кв.м., който е ПИ, впоследствие
закупен при публичната продан.
Твърди, че делбата от
1985г. е нищожна като извършена в противоречие със закона, т.к. с нея не се
обособяват годни самостоятелни обекти на собственост съгласно изискванията на
действащия към посочената дата ЗТСУ.На първи жилищен етаж е обособен един
самостоятелен обект/този, придобит впоследствие от ищеца/, но незаконно
построените две тавански помещения и три избени помещения не отговарят на
критериите за самостоятелен обект на собственост.Те са с обслужващ характер и
не могат да се отреждат в самостоятелна собственост.От друга страна попадащата
в съседния имот пристройка е напълно самостоятелен обект на собственост и няма
причина към нея да се придават част от вилната сграда в отклонение на
строителните правила и норми.С делбата от 1985г. не е постигнато прекратяване
на съсобствеността, но тя е поставила начало на владение у праводателите на
обекта, впоследствие придобит от ищеца.Тъй като в сградата има само един
самостоятелен обект, то избените и таванските помещения следват неговия статут
и собственост и също принадлежат на собственика на жилището на първия етаж,
т.к. не могат да бъдат отделени.Предвид горното и праводателите му, владеейки
помещенията, поставени според делбата в дял на Т.Д., са придобили собствеността и върху
незаконно построените две тавански помещения и три избени помещения,
независимо, че фактически те са били ползвани от ответника.Послед -ният не би
могъл да ги придобие нито по силата на нищожната делба, нито чрез давностно
владение, нито като придадени към пристройката, т.к. тя е сграда, имаща друг
статут и находяща се в съседен поземлен имот.Въпреки горното и при отпра
-вената покана същият отказва да му предаде владението върху тях.Предвид горе
-изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на цялата вилна постройка - състояща се от помещенията
на първия етаж, които са идентификатор 10135.2526.2421.1.1 по КККР, и
прилежащите към този обект, намиращи се извън него, но в сградата избени помещения/целият
сутеренен етаж/ и две таванските помещения, като придобита чрез посочените
постановления за възлагане, евент. чрез давностно владение с присъединяване
владението на праводателите му, както и ответникът да бъде осъден да му предаде
владението само върху таванските и избените помещения.В условие на евентуал
-ност, ако бъде отхвърлен предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, се претендира
ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия в
собствената на ищеца вилна сграда, с които му пречи да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху жилището на първия етаж, като премахне
незаконно изградените две тавански и три избени помещения и възстанови сградата
съобразно одобрения първоначално архитектурен проект като премахне и незаконно
изграде - ното външно стълбище към таванския етаж, както и всички извършени
преустройства в избата, предвидена по проект.
Ответникът Б.И.М. в депозирания
в срок отговор на исковата молба и уточненията към същия от 12.11.2019г. и от
21.01.2020г. твърди, че делбата от 1985г. е действителна като с нея е извършена
делба на една сграда, състояща се от първоначалната вилна постройка и
впоследствие направената пристройка към нея /завършени в този си вид към
1959г., т.е. заварени към 17.05.1963г. и обособени като самостоятелни жилища,
поради което и за тях намират приложение разрешенията на ТР №96/71г. на ОСГТК
на ВС/, като от тяхната съвкупност са обособени два самос -тоятелни обекта
така, както е посочено в спогодителния протокол.Придобитият от него обект е
реална част от тази сграда, включващ помещенията от пристройката, ведно със
сутерена и таванските стаи над първоначалната вилна постройка, а придобитият от
брат му, съответно впоследствие наследниците му и праводатели на ищеца, обект е
жилищният етаж от вилната постройка, означен с жълт цвят на скицата на
в.л.Освен договора за доброволна делба, посочен от ищеца, има сключен и договор
за доброволна делба от 1997г. между двамата братя за ПИ и два гаража. Твърди,
че предмет на публичната продан/извън дворното място/ е единствено обектът с
идентификатор 10135.2526.2421.1.1, състоящ се само от външно стълби -ще,
тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение, с обща площ от 86, 95
кв.м, съответно това и е придобил в собственост ищецът.Към този обект няма
прилежащи избени и тавански помещения.Напротив, според схемата на придобитият
от него чрез делбата обект, който е с идентификатор по КККР
10135.2526.2421.1.2, това са прилежащи помещения към неговия обект, посочени в
скицата като изби с площ от 18 кв.м. и таван с площ от 23, 05
кв.м.Праводателите на ищеца никога не са владели тези помещения.Същите са се
владели единствено от ответника и съпру -гата му повече от 34 години.Последните
не са извършвали неоснователни действия, пречещи на ищеца.Напротив
праводателите на последния са извършвали такива като са пречили на ответника да
ползва таванските си помещения, поради което са били осъдени с влязло в сила
решение по иск с пр.осн. чл.109 от ЗС да ги преус -тановят и възстановят
първоначалното състояние на вълната сграда, така, че да не се препятства
достъпа до таванските му помещения.
Видно от предприетите от ответника оспорвания, съответно направените
възра - жения по отношение на твърдените от ищеца засегнати субективни
материални права е, че ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца
като придобито чрез посочените постановления за възлагане, върху следните
помещения от само -стоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 - външно
стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение, с обща площ от
86, 95 кв.м./по скица площ от 86, 60 кв.м./.По твърдения на ищеца този
самостоятелен обект има неса -мостоятелни прилежащи нему помещения, следващи
неговия статут, а именно две тавански стаи и целия сутеренен етаж/непосочени на
скицата-схема на обекта/.По твърдения на ответника тези помещения са прилежащи,
но към неговия обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.2/така и е посочено в
скицата-схема на този обект/. След като по отношение на обекта, обозначен на
КККР с идентификатор 10135.2526. 2421.1.1, касателно елементите му външно
стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение, с обща площ от
86, 95 кв.м. /по скица площ от 86, 60 кв.м./, между страните няма спор, че те
принадлежат на ищеца въз основа на въведеното от него придобивно основание, за
последния не е налице правен интерес от воденето на установителен иск за
собственост за същите против ответника.Спор - но между страните е само правото
на собственост върху двете тавански помещения и целия сутеренен етаж на
сградата.Безспорно те сами по себе си нямат самостоя -телен характер и следват
собствеността, прилежат към дадена главна вещ, но горното не означава, че, за
да се защити правото на собственост върху тях, т.к. само то е спорно, следва да
се води иск за цялата главна вещ само, защото тя по твърдение на ищеца включва
и тези прилежащи помещения.Допустим е иск за собственост за реална част от
даден самостоятелен обект на правото на собственост след като единствено
правото на собственост върху тази реална част е спорно между страните, както в
настоящия случай всяка от страните твърди, че тези поме -щения са реална част
от нейния самостоятелен обект на правото на собственост.По заснемане и
обозначение в КККР обектът с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 няма избени и
тавански помещения.Дори и това заснемане и обозначение да са неправил - ни, то
този обект, според индивидуализацията му по така действащия понастоящем план,
не включва спорните между страните помещения, а само помещенията от жилищния
етаж /външно стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение/,
поради което и за ищеца липсва правен интерес от воденето на установителен иск
за същите.Правен интерес има за спорните тавански помещения и сутеренен
етаж.Към кой обект и дали са заснети и обозначени процесните спорни тавански и
избени помещения/според индивидуализацията им в делбеното произ -водство/
според действащата КККР следва да бъде установено със СТЕ.По отноше -ние на
помещенията на обекта с идентификатор 10135.2526.2421.1.1, а именно външно
стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение с обща площ от
86, 95 кв.м. /по скица площ от 86, 60 кв.м./, производството по предявения
установителен иск подлежи на прекратяване поради липсата на абсолютна
процесуална предпоставка-правен интерес.Определението на ВОС в тази му част
следва да бъде потвърдено/макар и, че в същата грешно е дадена квалификация на
иска по чл.108 от ЗС, доколкото за тези части има предявен само иск с пр. осн.
чл.124, ал.1 от ГПК, но съдът фактически се е произнесъл по предявения установи
-телен иск за собственост, като следва да се даде и допълнителна
индивидуализация на обекта по КККР/.Така и в частта му за прекратяване и
изпращане на произ -водството по подсъдност в останалата му част, т.е. по
предявения иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за таванските помещения и сутеренния
етаж/с обща данъчна оценка възлизаща на 14 386лв. съгласно представената
данъчна оценка-л.38 от делото на ВОС, т.е. цената на иска е под 50 000лв./
и евентуалния иск с пр.осн. чл.109 от ЗС/цената на този иск се определя
съгласно разрешенията, дадени в т.1 от ТР №4/ 2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на
ВКС, а именно паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяване на действието, но според вида на същите така, както са посочени в
ИМ, не биха надвишили 25 000лв/.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№275/22.01.2020г., постановено по гр.д.№1392/ 19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е прекратено
производството по делото в частта му по отношение на предявения за разглеждане
иск за собственост за помещенията на обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1
по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г./а именно външно стълбище, тераса, хол, две
антрета, три стаи и сервизно помещение, с обща площ от 86, 95 кв.м. /по скица с
площ от 86, 60 кв.м./, на осн. чл.130 от ГПК, както и е прекратено
производството по делото в останалата му част и изпратено по подсъдност на
РС-Варна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: