Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в
закрито заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д. № 2182 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 92552/29.12.2020
г. по регистъра на ЧСИ М.П. на длъжника в изпълнително
производство „Т.С.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Б.Ш.с приложено към нея
пълномощно, срещу Постановление от 11.12.2020 г. по изп.д. № 20208510402462 по
описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, район на действие – СГС, с което по повод
направено възражение от длъжника с вх. № 84222/26.11.2020 г., съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В жалбата се съдържат
оплаквания за неправилност на атакуваното постановление. Посочено е, че липсва
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнителното дело, доколкото не са извършвани никакви действия от
процесуалния представител на взискателя в този смисъл. Твърди се, че длъжникът
изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение и не следва да
отговаря за сторени от взискателя разноски във връзка с неприложени
изпълнителни способи. Поддържа още, че определеният за събиране адвокатски
хонорар е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото. Иска се отмяна на обжалваното постановление и уважаване на направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до
размера, посочен в чл. 10, т. 1 НМРАВ, а по отношение на таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ въпросът да се реши по същество. Претендират се разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
постъпило е възражение с вх. № 05115/26.01.2021 г. от взискателя в
изпълнителното дело А.П.М., подадено чрез адв. Н.И., с приложено към
него пълномощно, в което е изложено становище за неоснователност на
подадената жалба. Поддържа се, че претендираното в изпълнително производство
адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер, предвиден в НМРАВ.
Сочи, че изпълнителното производство е образувано по подадена молба, с която е
приложен изпълнителен лист и са посочени конкретни изпълнителни способи, а след
образуването на изпълнително дело с друга нарочна молба е
посочен друг изпълнителен способ и банкова сметка, ***. Отделно от това
подаването на становище по повод искането на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство изпълва хипотезата на
чл. 10, т. 2 НМРАВ и само по себе си представлява процесуално представителство
и защита на правата на взискателя в изпълнителното производство. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
В изложени мотиви по обжалваните
действия ЧСИ П. е посочил, че по делото са представени доказателства за
заплащане на адвокатски хонорар от взсикателя в размер на 400 лв. и тази сума е
начислена съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ. Тъй като същата отговаря минимума
е без значение каква е правната и фактическа сложност на делото. Сочи, че освен
образуване на изпълнителното дело, с молба от 20.11.2020 г. взискателят е
поискал замяна на първоначално посочените изпълнителни способи с налагане на
запор на банкови сметки, извършвал е справки по изпълнителното дело - на място
и по телефона, посочил е банкова сметка, ***ми, подал е и становище във връзка
с възражението на „Т.С.“ ЕАД срещу разноските. Сочи още, че при определянето на
таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ се взема предвид начисленото адвокатско
възнаграждение, както и че в настоящото производство разноски не се дължат.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и като се съобрази с представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело № 20208510402462 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851на КЧСИ и район на действие СГС е образувано по молба от 19.11.2020 г. на А.П.М., представляван от адв. М.Л.с приложено пълномощно, срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 28.05.2020 г. от Софийски районен съд, 173 с-в по гр.д. № 1132/2019 г., с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на А.П.М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. С молбата са посочени следните способи за изпълнение: налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти и налагане на запор върху дружествените дялове, без да е посочено конкретно имущество. Поискано е и присъждане на направените разноски по изпълнителното дело за сумата от 5, 91 лв. – за издаване на изпълнителен лист, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за удостоверяването на чието плащане приложена вносна бележка от 20.11.2016г.
ЧСИ П. е
изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 60930/19.11.2020 г. до длъжника, получена на
23.11.2020 г. от „Т.С.“ ЕАД. В поканата е отразено, че
общо задължението по образуваното изпълнително дело № 20208510402462 възлиза на общо 597, 98 лв., от които 50, 00 лв. – присъдени разноски; 408, 91 лв. – разноски по
изпълнително дело; 139, 07 лв. – такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
На следващия ден /20.11.2020 г./ е постъпила молба от А.П.М., представляван от Адвокатско съдружие
„Б.Л.“, чрез
адв. М.Л., с която са оттеглени са посочените в молба за образуване изпълнителни способи и е
поискано да бъде приложен способът запор на банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД, без да е посочена конкретна банкова
сметка.
***а извършени каквито и да било изпълнителни
действия, включително и да е наложен исканият запор.
На 26.11.2020 г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е направил възражение за прекомерност на
претендираното от взискателя възнаграждение по изп.д. № 20208510402462. Твърди,
че адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ в случая не се дължи, а
претендираните разноски не съобразени с размера на вземането по повод, на което
е образувано изпълнителното дело. Поддържа и че размерът на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е прекомерен и не е съобразен с размера на задължението, поради
което също следва да бъде намален.
С обжалваното в настоящото
производство постановление от 11.12.2020 г. ЧСИ П. е оставил без уважение
възражението на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдия-изпълнителят. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, включително и дължимостта на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, които се оспорват в случая. Това постановление на ЧСИ, по преценка на настоящия състав, е неправилно и следва да бъде отменено.
В случая по изпълнителното дело е приложен „договор за адвокатско възнаграждение и съдействие“, сключен между А.П.М. - доверител и Адвокатско съдружие „Б.Л.“ - довереник, от който е
видно, че е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за образуване на изпълнителното дело и
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, който хонорар
е преведен по банковата сметка на адвокатското дружество от доверителя.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Изпълнителното дело, за което са заплатени
спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Непосредствено след подаване на молбата за принудително изпълнение, още на
следващия ден е подадена нова молба за замяна на поисканите с молбата за образуване изпълнителни способи и извършване
на запор на банкова сметка. ***лното производство е конкретизирано имущество на
длъжника, към което да се пристъпи към изпълнение, нито в последващата молба е
посочена конкретна банкова сметка, ***, поради което и съдът намира направените
искания за бланкетни. Освен това оттеглянето на първоначално посочените способи
за изпълнение не представлява ново действие, а корекция на действията по
образуване на изпълнителното производство, следователно няма „водене“ по см. на
чл. 10, т. 2 НМРАВ. Същевременно не е направено и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и следователно
не е могло да бъде предприето извършването на каквито и да било изпълнителни
действия.
При тези данни настоящият състав намира, че по
изпълнителното дело на този етап не се е осъществило процесуално представителство, което да обуславя
заплащане на хонорар, различен от този за образуването на делото по чл. 10, т. 1 НМРАВ в
размер на 200 лв. Съгласно
прокламирания в чл. 3 ГПК принцип на добросъвестност участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая адв. Л., действащ като пълномощник на А.П.М., е подал молба за образуване на изпълнително дело, като само бланкетно е
посочил способи за изпълнение. По отношение на този длъжник първоначално са избрани
изпълнителни способи – запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти и
запор на дружествени дялове за главница по изпълнителен лист в размер на 50 лв., а още на следващия ден е подадена молба от
процесуалния представител на взискателя за замяна на изпълнителните способи и
прилагане от ЧСИ на запор на банкови сметки, отново бланкетно. При това
положение настоящият състав намира, че подадената от „Т.С.“ АД жалба по
отношение на размер на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от ЧСИ М.П.
по изп.д. № 20208510402462 е основателна и следва да
бъде уважена, а дължимите
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на сумата от 200 лева. В допълнение следва да се посочи, че депозирането на становище по въпроса
за разноските в частност за адвокатския хонорар не следва да бъде взето
предвид, доколкото не представлява искане за предприемане на изпълнителни
действия.
Предвид изложеното и доколкото размерът на
приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, дължимо в
полза на взизкателя е намалено до 200 лева, то следва да бъде редуциран и
размерът на дължимата пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 лева до 1000 лева – 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следователно дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата от 255, 91 лв., като дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 25,59 лева без ДДС или 30, 71 лева с ДДС.
Поради изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата, дължима по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, е
незаконосъобразна в частта за сумата над 30, 71 лева с ДДС.
По отношение на разноските:
Съдът приема, че следва да отстъпи от
застъпваното до момента становище, че и в това производство по жалба по чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски се дължат. Общото правило
за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо
за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.
За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не
само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в
производството по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността
за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва
първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна
от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу
постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично
с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с
предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата
за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на
направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а
е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по
делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда
по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за
който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват
нови съдебни разноски. Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно
дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски
и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да
се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в
процеса относно разноските /в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по
ч.т.д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение №
278/01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III – то г.о.,
Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. по описа на
ВКС, III г.о./. При така възприетото искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Поради
изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** – длъжник по
изпълнението, постановлението от 11.12.2020 г., с което ЧСИ М.П. е оставил без уважение
възражение с вх. № 84222/26.11.2020 г. за изменение на постановлението си за разноски, обективирано в
покана за доброволно изпълнение с изх. № 60930/19.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208510402462 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851към Камарата на ЧСИ, с
район на действие – СГС, в частта относно възложените на длъжника разноски по
изпълнението за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение и в частта, с
която е определен размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата от 30, 71 лв. с ДДС до пълния начислен от ЧСИ размер, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за дължимо на взискателя А.П.М. с ЕГН ********** от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** по изпълнително дело № 20208510402462 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851в
КЧСИ, с район на действие – СГС, адвокатско възнаграждение на 200 лева и
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на
30, 71 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.