Определение по дело №562/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260019
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Жулиета Георгиева Шопова
Дело: 20203100600562
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер       260019/16.7.2020г.      Град Варна

 

Варненският окръжен съд                                                      Наказателно отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ   

                                                                                     ЖУЛИЕТА ШОПОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ЖУЛИЕТА ШОПОВА

ВЧНД №562  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.

 

Образувано е въз основа на жалба от И.Я.Д. срещу определение №557/10.04.2020 г. по ЧНД №1116/2020 г. на Районен съд-Варна, 13-ти състав, което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2019 г. по ДП №1360/2011 г. по описа на ОД на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В жалбата, по същество се сочат доводи за необоснованост, недоказаност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че определението на първонстанционния съд с което е потвърдено прекратителното постановление на ВРП се явява преждевременно постановено, преди да са изпълнени задълженията по чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно разследване, изискващо задълбочен анализ на всички правно релевантни факти, събиране на всички доказателства, които могат да имат отношение към съставомерността на деянието и обсъждане на всички версии за възможно извършено престъпно деяние. Въз основа на посочените основания, в подкрепа на които се излагат подробни съображения,  се иска да бъде отменено обжалваното пред настоящия съд Определение на ВРС.

Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба  е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирана страна, а разгледана по същество, след като се запозна с доводите изложени в нея, както и с всички материалите по делото, ВОС намира същата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № №1360/2016г. по описа на ОД - МВР- Варна, е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК за това, че в периода от 26.11.2010 г. до 09.12.2010 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за «С.. билд» ЕООД, имотна облага, възбудил у И.Я.Д. заблуждение - че ще построи до ниво «груб строеж» апартамент на адрес в гр.Варна, ул.»Иван Драсов», №4, ет.7, изба №11 и подземно пракомясто, чиято собственост ще й бъде прехвърлена, като с това причинил имотна вреда в общ размер на 48 348,40 лв.

В хода на разследването по образуваното досъдебно производство №353/2012 г. по описа на ОД на МВР-Варна е установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2010 г. в гр. Варна, св.И.Д., сключила със св. И.С.-управител на «С.. билд» ЕООД,  Договор за покупко-продажба на правото на строеж на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 108, том II, per. 13872, дело 287/2010 г. по регистъра на нотариус А.А.., с район на действие района PC - Варна, per. № 316 на НК, с който й било продадено правото на строеж върху апартамент №11, маза и паркомясто № 5 в сграда, която предстояла да бъде построена в УПИ № 10135.1505.105,  гр. Варна, ул. «Иван Драсов» № 4. С фактура № 000001/09.12.2010 г., по договора била заплатена парична сума от 38 598.40 лв., която представлявала и данъчната оценка на правото на строеж. На същата дата в присъствието на родителите си св.И.Д., като възложител, подписала със св.С.., в качеството му на управител на «С.. билд» ЕООД – изпълнител и Договор за строителство, с който   изпълнителят се задължавал да извърши СМР в горепосочените обекти в бъдещата жилищна сграда, като общата цена за извършването на СМР била в размер на 16 400 лв. с ДДС, която следвало да се заплати по банков път или в брой в срок от 5 работни дни след получаване на разрешение за ползване на сградата.

Св.С.. получил от св.Д. срещу разписка № 10/26.11.2010 г. и сумата от 5000 евро

Така предвидения строеж на жилищната сграда не стартирал поради финансови затруднения на св.С..,  като на 13.12.2012, същия  прехвърлил на финансова къща «Варна Кредит-Груп»ООД с управител Тодор Такев, собствеността си на процента идеални части на посочения адрес в гр. Варна, като с Нотариален акт  за договорна ипотека от същата дата получил кредит от посоченото дружество, което било обезпечено с учредяване на договорна ипотека върху собствени недвижими имоти, представляващи право на строеж на посочените в същия и находящи се на ул.“Иван Драсов“4 имоти.

Междувременно, предвид, че нямало реализация на строежа на сградата с апартамента на св.Д., на 16.12.2013г. на адреса на И.С. била изпратена нотариална покана чрез нотариус Катя Паунова, с която същият бил поканен от св. Д. да се яви в кантората на нотариуса, за да подписване на споразумение за прекратяване на сключеният между тях договор, което не се осъществило.

            На 17.11.2015 г. св. Д. извършила проверка в имотния регистър на Агенция по вписванията по партидата на И.С. и на управляваното от него търговско дружество и установила, че на 20.03.2015 г. И.С. е продал на трето лице, своите 4% собственост върху парцела на УПИ № 10135.1505.105 и отстъпеното право на строеж за всички останали обекти в бъдещата сграда.Осъщественото било резултат от състояли се преговори между св.Новков, собственик и управител на «Новков Инвест» ЕООД – Варна, от една страна и собственици на парцела в който трябвало  да се построи сградата , както и на същия със св.С.., при които св.Новков, чрез Елена Йорданова – майка на съпругата му, откупил, чрез инвестиционно злато прехвърлената върху финансова къща «Врна Кредит груп» ООД собственост на 4% идеални части от поземления имот на ул.Иван Драсов“4 и съотв. от самия И.С. – отстъпеното от собствениците на поземления имот право на строеж, с които сключил нови индивидуални договори, като на наследниците Добромир Драганов и Ю.Г предоставил готови в завършен вид жилища, а със Светлана Куцарова сключил нов договор за строителство от 30.05.2018 г. за новострояща се сграда на посочения административен адрес.

На И.Д. и нейното семейство, св.Новков заплатил сумата от 10 000 лв., като същата направила доброволен отказ на отстъпеното си право на строеж с Декларация по чл.100 от ЗС, акт №38 Том II \ от 11.05.2016 г. с рег.№1892 /стр.129,том 1/.

Междувременно на 07.12.2015 г. И.Д. депозирала искова молба в Окръжен съд - Варна против «С.. Билд» ЕООД с искане за разваляне на договора за покупко-продажба на правото на строеж на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 108/2010 г. с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание: - чл.55, ал.1, Предл. трето във вр. с чл. 87, ал.З от ЗЗД; - чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл. 87, ал.2 и чл.88, ал.1 от ЗЗД; - чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 38598.40 лв., представляваща цената на придобитото право на строеж на недвижим имот, като платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора; сумата от 5000 евро, като платена на отпаднало основание, по развален договор за строителство и сумата от 820 лв., представляващи неустойка за забавеното изпълнение, съгласно клауза от договора за строителство. С Решение № 313/05.05.2016 г. /влязло в сила на същата дата/ по търговско дело № 1914/2015 г. по описа на ОС - Варна, на основание чл.87, ал.З от ЗЗД, бил развален договора за продажба на право на строеж на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 108, том II, per. 13872, дело 287/2010 г. по регистъра на нотариус А.А.., нотариус с район на действие района на PC - Варна, per. № 316 на НК. «С.. Билд» ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Ивелин Златанов С.. бил осъден да заплати на И.Я. Джефарова претендираните парични суми по предявените осъдителни искове с правно основание: - чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл. 87, ал.З от ЗЗД; - чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл. 87, ал.2 и чл.88, ал.1 от ЗЗД; - чл.92 от ЗЗД.

Тази фактическа обстановка се установява видно от проведените разпити на свидетелите И.Р, С.Р, Д.ДЮ.Г, О.Г, О.Н, И.С, А.А.., Ж.Б, С.Т., Катя Д., И.Д. и я Д., проведените очни ставки, назначените и изготвени СОЕ и СТЕ, както и  приложените  множество документи.

              Въз основа на така установеното в хода на проведеното разследване, прокурор при Районна прокуратура – Варна е прекратил воденото наказателното производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, поради липсата на осъществен състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, с аргумент за наличието в конкретния случай на спорни гражданско-правни отношения, които не са  предмет на наказателното право и процес и които са били уредени по предвидения от законодателя ред по ЗЗД.

Срещу така постановения акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, в Районен съд – Варна е депозирана жалба от И.Д., разгледана от първоинстанционния съд по реда на  чл.243 ал.5 от НПК, като производството е приключило с обжалваното пред настоящия въззивен съд Определение, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване на Района прокуратура – Варна.

Съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваниа прокурорски акт, като направените от прокурора изводи са законосъобразни и обосновани, а извършеното разследване по досъдебното производство е изчерпало възможностите за установяване на нови правнорелевантни факти.

При извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият въззивен състав намира същото за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви. Съдът, след като прецени всички релевантни по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства са били събрани в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. Същите са анализирани задълбочено, заедно и поотделно, като въз основа на тях е направен и правилен извод за липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер. Настоящият въззивен състав изцяло споделя  изложените заключения на първоинстанционния съд, който се е солидаризирал с крайния, решаващ извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за прекратяване на наказателното производство.

В конкретния случай, безспорно е установено наличието на договорни отношения във връзка с недвижимия имот находящ се в гр. Варна, ул. «Иван Драсов» № 4 и правото на строеж между съсобствениците на същия и управляваното от св.С.. дружество. Установено е и че в резултат на сключен Договор за покупко-продажба на правото на строеж на недвижим имот между св.И.С. в качеството му на управител на «С.. билд» ЕООД и св.Д., на същата е било продадено правото на строеж върху апартамент №11, маза и паркомясто, като между страните бил сключен и Договор за строителство. Във връзка с тези договори на св.С..  била предоставена и парична сума, за размерът на който са налице противоречиви от насрещните страни показания, доколкото се заявява, че посоченото в Договора /38 598.40 лв/ и в изготвената разписка /5 000 евро/ е само част от същата, чийто общ размер възлиза на 70 000 евро – обстоятелство категорично отричано от св.С... Предвид разнопосочните в тази връзка твърдения, видно от проведените в хода на ДП разпити, между страните е била извършена очна ставка, при която св.С.. твърди, че е получил единствено паричните суми, за които е било осъден управляваното от него търговско дружество, съгласно Решение по т.д. № 1914/2015 г. по описа на ОС - Варна.

В този смисъл и по делото не са събрани доказателства категорично посочващи наличието на конкретните извъндоговорни уговорки между сем.Д.и и св.С.., а така и на престирани парични суми извън обективираните такива в приложените по делото документи, доколкото от една страна - няма конкретни писмени доказателства за това,  дадените в тази връзка показания на сем.Д.и и св.С.. са противоречиви,  а от останалите такива разгледани в съвкупност не могат  да се изведат категорични изводи за същите. Предвид посоченото и настоящия съд приема за доказана осъществената парична престация от страна на сем.Д.и единствено на тази за която са налице съотв.писмени доказателства, по отношение на които е налице и произнасяне на съда по т.д.№1914/2015 г. по описа на ВОС образувано във връзка с предявени искове – конститутивен и осъдителни такива от И.Д., по което с Решението си съдът е развалил Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и е осъдил представляваното от И.С. дружество да заплати на свИв.Д. сумата от 38 598.40 лева, представляваща цената на придобитото право на строеж на недвижим имот, като платена на отпаднало основание поради разваляне на договора, както и сумата от 5000 евро, като платена на отпаднало основание, по развален Договор за строителство от 09.12.2010г .

Следва да се посочи, че първоинстанционния съд, като е съобразил установените по делото фактически положения, е направил обоснован и убедителен отказ да възприеме тезата за съставомерност на деянието и наличие на авторство по отношение на св.С... Споделяйки изтъкнатите с определението съображения, настоящият състав счита, че при установените по делото обстоятелства, ВРС правилно е приложил закона. Това е така, защото в случая деянието, като фактически състав не разкрива признаците на типичния случай на измама, при които извършителят след добре обмислена предварителна подготовка да е формирал у пострадалите неверни представи, по отношение на намерението и възможности си, да построи жилищна сграда в посочения парцел, един от апартаментите в която да стане собственост на св.Д., в резултат на което и да е получил от последната парична сума, с което съотв. да е причинена и имотна вреда на същата.

Престъплението измама е налице, когато деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Измамата се отличава с това, че има два предмета, върху които по някакъв начин се въздейства – измаменото лице и ощетеното имущество, като последното се намира във фактическата или разпоредителната власт на измамения, поради което той има възможността да се разпорежда с имуществения предмет. В настоящия случай не би могло да се твърди, че св.С.. е създал невярна представа у сем.Д.и, че ще изпълни задълженията си съгласно сключените между тях договори и да е поддържал тази заблуда вследствие на което същите да са се разпоредили с посочените парични суми, които да са му предали. Както доктрината, така и съдебната практика неизменно приемат, че в принципен план е възможно договорните отношения да бъдат използвани като средство за мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане без деецът да предостави насрещната престация, за която страните по сделката са постигнали съгласие. Договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, само когато деецът поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Изначалната липса на такова намерение е необходимо да съществува към момента на договарянето, а не в последствие, най-малкото поради това, че прекият умисъл и користната цел като аспекти на субективната страна на измамата следва да са налични към този момент. Не всяко неизпълнение на договор обаче е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. Разграничителните критерии между престъпното посегателство и неизпълнението на договор са свързани с намерението на дееца реално да се задължи и с възможността да изпълни поетите задължения. За да се приеме, че деянието осъществява коментирания престъпен състав, трябва да се установи, че още към момента на сключване на договора деецът няма намерение и възможност реално да изпълни поетите задължения, които са единствено средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши последният съответния акт на имуществено разпореждане. Тогава, когато отношенията се уреждат изцяло на плоскостта на гражданското право, неизправната страна по договора го е сключила с намерението да изпълни поетия ангажимент и да престира уговореното в съответния срок и по начина, договорен от страните по сделката. Наред с това тя по принцип има възможност да изпълни задълженията си, но по една или друга причина не съумява да стори това. Тези принципни положения са били съобразени от първоинстанционния съд при дължимия анализ на съвкупността от правно значими действия на св.С.., въз основа на който и е направен и правилен извод, че същите в случая не биха могли да бъдат квалифицирани като осъществяващи състав на престъплението измама. От субективна страна следва да се посочи, че измамата е възможна само при пряк умисъл и користна цел. Необходимо деецът да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия като е необходимо в съзнанието му да са възникнали представи, че именно в следствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. При използването на договорни отношения като способ за измама, това субективно отношение трябва да е налично у дееца още към момента на поемане на задължението, т.е. св.С.. никога да не е имал намерение да го изпълни - извод, който  в конкретния случай не може да бъде обоснован. Измамливият умисъл на дееца следва изначално да е налице и той се установява на база фактите по делото. Съдът законосъобразно е приел, че цялостното поведение на подсъдимия не разкрива умисъл за формиране на погрешни представи у пострадалия относно възможността за изпълнение на поетото задължение, като е изложил убедителни съображения, които тази инстанция споделя. В тази връзка следва да се допълни и че така релевирания в жалбата довод относим към наличието на измамлив умисъл към момента на сключване на договорите и липсата на финансова невъзможност на С.. да започне каквото и да е строителство, доколкото се сочи, че към тази дата С.. е бил ипотекарен длъжник на фирма „Алфа-2000“ЕООД и на „Брънчев“ЕООД, е несъстоятелно не само с оглед събраните за противното множество доказателства – писмени такива, изготвените и кредитирани от прокурора и съда експертизи, разпити на свидетели, а и доколкото с едното дружество е учредена договорна ипотека/2009 г, заличена 2013/, а цитираните възбрани от „Брънчев“ЕООД са наложени през 2011 г. и съотв.отменени през 2012г..

Въз основа на горепосоченото, съставът на ВОС приема и че в поведението на св.С.. липсват обективните и субективни признаци, предвидени в съставите на престъпленията както по чл.209 от НК, така и на визираното от жалбоподателя престъпление по чл.206 от НК, като в случая са налице очевидни данни за типичен граждански спор, решим по общия гражданскоправен ред /което видно от материалите по делото е осъществено/ без да се прибягва до механизмите на наказателния процес.

 

При извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и във връзка с наведените в протеста доводи, настоящият състав намира същото за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви.  В конкретния случай,  ВОС счита, че крайният извод на прокурора относим към наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е направен при нужното изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Настоящата въззивна инстанция приема, че така изложените от ВРП правни съображения за недоказаност на осъществено деяние по чл.209, ал.1, от НК са правилни, доколкото същите се основават на внимателна проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното производство доказателства – от една страна, а от друга – по настоящето дело са били събрани и проверени всички необходими доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК.

Събраните по делото доказателствата, противно на посоченото в жалбата са обсъдени поотделно и в съвкупност и фактическите положения относно приетото за установено намират опора в тях. В конкретния случай, ВОС също намира, че воденото продължително разследване, е изчерпило възможностите за попълване на доказателствената маса, а наличната такава е, видно от прокурорския акт, анализирана по начин, който да отговаря на процесуалните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

            С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че изводите на прокурора за прекратяване на наказателното производство, изцяло споделени и от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, поради което и Определението на Районен съд-Варна следва да бъде потвърдено.

           По тези съображения, съдът,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №557/10.04.2020 г. по ЧНД №1116/2020 г. на Районен съд-Варна, 13-ти състав, което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2019 г. по ДП №1360/2011 г. по описа на ОД на МВР-Варна.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                   

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.