РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200208 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.
П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 24, ет. 3, ап. 13
срещу Наказателно постановление №ПЕК-129/11.11.2024г., издадено на Директора
на РЗИ-Варна, с което на възз. е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 209, ал.3 от Закона за здравето, за нарушение
на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от
12.05.2005 година за имунизациите в Република България .
В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно. Изтъкват се
допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
детето на възз. не е било в добро здравословно състояние, поради което била отказана
имунизация. Акцентира се и върху обстоятелството, че имунизацията била възможна
през цялата календарна година. Алтернативно се моли за приложението на чл.28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично.
Поддържа жалбата и моли за отмяната на НП.
Наказващият орган- Директор на РЗИ-Варна не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументи за
1
потвърждаване на НП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката Р. Г. е майка на детето К.Б.Б., роден на ***г. През 2024г. детето К.
подлежало на задължителна реимунизация срещу морбили, паротит и рубеола, тетанус,
дифтерия и коклюш. Личният лекар на детето бил св.О. И. –общопрактикуващ лекар.
На 31.05.2024г. в индивидуалната практика на св.И.- „,АИППМП д-р О. И.“ ЕООД, с
адрес гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №2 била извършена планова проверка от органите
РЗИ, сред които св.А. А.-старши инспектор в отдел „Епидемиология“, РЗИ – Варна. В хода
на проверката били извършена и тематична проверка, възложена от Министерството на
здравеопазването относно имунизирането на населението. В хода на проверката, на базата на
проверени амбулаторни листи, било установено, че възз.Г. , в качеството си на родител на
К.Б.Б., роден на ***г. е отказала провеждането на задължителни реимунизации на 12
годишна възраст, съгласно имунизационния календар на Република България , а именно
реимунизация с ММР /срещу Морбили, Паротит и Рубеола/ и реимунизация с Бустрикс
/Тетанус, Дифтерия и Коклюш/ . Св.А. приела, че отказът на родителя е обективиран в
амбулаторен лист № 241504057AF6 от 29.05.2024г., издаден от д-р О. И..
При така установеното, на 18.06.2024г. св.А. съставила срещу въззивницата АУАН за
нарушение на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от
12.05.2005 година за имунизациите в Република България. Актът бил предявен и връчен на
въззивницата, която го подписала с отбелязване, че не е била информирана относно
рисковете, свързани с поставянето на ваксини.
Впоследствие било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя.
НП било връчено лично на жалбоподателката на 09.12.2024г., видно от обратната разписка,
като на 12.12.24г. възз. депозирала жалба срещу него.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени , а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, амбулаторен лист № 241504057AF6 от 29.05.2024г. издаден
от д-р О. И. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.А.А., която е установила отказът за реимунизация ,
обективиран от възз. в амбулаторен лист № 241504057AF6 от 29.05.2024г. издаден от д-р О.
И..
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от св.О. И.- общопрактикуващ лекар, които съответстват на установената
по делото фактическа обстановка, кореспондират и с писмените доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
2
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.12.2024г. видно от входящия
номер , поставен в РЗИ-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съгласно
чл.231 от Закона за здравето.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република
България, задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза,
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен
хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции, като в ал. 2 е
посочено, че задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно
Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Съгласно това
приложение, задължителните планови имунизации се извършват чрез поставяне на
съответната ваксинация, разпределено във времето съобразно с възрастта на пациента,
считано от 24 часа от раждането на детето до навършване на 25 годишна възраст. От
изложеното следва, че визираните медикаменти срещу съответния тип заболяване следва
задължително да бъдат поставени на децата в посочените месеци, с което би се изпълнило
задължението на родителя за ваксинация на децата по смисъла на чл. 2 от Наредбата.
Неизпълнението му представлява нарушение на това задължение, което е скрепено с
административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 209, ал. 3 от Закона за
здравето, съгласно която разпоредба родители или настойници, които не осигуряват
провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100
лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв. Изпълнителното
деяние предвижда неосигуряване провеждането на задължителните имунизации на децата,
без да предписва непременно същото да е обективирано чрез отказ.
Видно от гласните и писмени доказателства жалбподотелката, в качеството си на родител
на детето К.Б., на ***г. при проведен клиничен преглед в амбулаторията на д-р О.И., е
обективирала писмено отказа да имунизира детето в амбулаторния лист, цитиран в НП и
приложен по делото в хода на съдебното следствие, съставен по повод изследване на
здравното състояние на детето на съответната посочена в него дата. В този амбулаторен лист
възз. се е подписала, като е била запозната със съдържанието на амбулаторния лист и
резултата от прегледа на сина си- клинично здрав. Същата не оспорва, че подписът положен
в листа е именно нейния.
От друга страна , съдът съобрази, че сроковете за извършване на имунизациите, съобразно
3
възрастта на детето са регламентирани в Приложение № 1 към Наредба № 15 от 12.05.2005 г.
за имунизациите в Република България.
От процесуална страна, съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на административното наказание на жалбоподателката. АУАН е издаден в
нарушение на императивните изисквания на чл. 42 и в частност на т. 3 и т. 4 на посочения
член от ЗАНН, а атакуваното НП също не съдържа реквизитите по чл. 57 и в частност т. 5 от
посочената разпоредба на ЗАНН, като крайно лаконично и неясно е описано твърдяното
нарушение. Тези пороци водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Основание за настоящето заключение са следните обстоятелства:
На първо място в АУАН и НП не са посочени датата или периода от време на извършване на
административното нарушение. Там е записан единствено и само денят на провеждане на
проверката в амбулаторията на общопрактикуващия лекар. Според съда за дата на
нарушението не може да се приеме нито датата, на която родителят изрично е отказал
провеждане на съответната имунизация /същата е без значение за датата на извършване на
нарушението/, нито датата на извършената проверка от контролните органи на РЗИ.
Неосигуряване провеждане на задължителна имунизация би имало тогава, когато в
съответствие с изискванията на чл. 16, т. 4 от Наредба № 15 личният лекар е уведомил
подлежащия на имунизация /в случая родителите му/ за вида и конкретната дата на
поредната имунизация и въпреки надлежното уведомяване родителите не осигурят
фактически присъствието на детето за извършване на такава и не са налице основания за
отлагането й. Не случайно разпоредбата на чл. 16, т. 4 от цитираната Наредба е била
допълнена през 2019 г. /ДВ, бр. 78/ като е посочено, че личният лекар уведомява всички
подлежащи на задължителни имунизации и реимунизации за вида и датата на поредната
имунизация, по начин, който може да се удостовери /чрез лицензиран пощенски оператор, по
факс, на електронен адрес, чрез електронно съобщение на мобилен телефонен номер,
писмена покана, подписан от пациента амбулаторен лист, в който е посочена датата за
следващата имунизация, и др. По делото не се установява датите или периодите в месеци, на
които е следвало да се осигури присъствието на детето от неговия родител за поставяне на
процесните задължителни имунизации и в този смисъл не е установена и датата на
твърдяното административно нарушение. Както в АУАН, така и в атакуваното НП е налице
описание само на не направените задължителни имунизации без да са посочени срока до
когато те е трябвало да бъдат извършени. Датата на извършване на административното
нарушение има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с
оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на извършване на
нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
На следващо място , нито в АУАН, нито в НП е посочено и мястото на нарушението
Касае се за допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила по
4
смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го
подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.
Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН
ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на
защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
С оглед на това съдът намира, че издаденото против възз.Г. наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, каквито
са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ПЕК-129/11.11.2024г., издадено на
Директора на РЗИ-Варна, с което на Р. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. „***“ № 24, ет. 3, ап. 13 е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 209, ал.3 от Закона за здравето, за нарушение
на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от
12.05.2005 година за имунизациите в Република България.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5