О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 24 юли 2019 год.
Кюстендилският окръжен
съд, втори състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йоланда
Цекова
ЧЛЕНОВЕ:
Надя Георгиева
Калин Василев
Като разгледа
докладваното от младши съдия К. Василев в.гр.д. №382 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК
Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх.№8496/17.06.2019г. на К.М.Д. – ищец по гр.д. 546/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, адрес: *************************, против Определение от 31.05.2019г., с което е прекратено производството по гр.д. 546/2019г. по описа на ДРС.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, иска от съда да го отмени и да се продължи производството по делото. Въззивникът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „*********ООД, въз основа на което е образувано чгд 2419/2018г. Впоследствие е предявила иск, но не е представила доказателства за това пред съда по заповедното производство. Твърди, че е предявила иска в законоустановения срок. ДРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение по частното гражданско дело и е прекратил производството по делото. Д. е предявила иск, по който е образувано гр.д. 546/2019г. по описа на ДРС. Изтъква, че исковото производство не е следвало да се прекратява, тъй като двете производства са различни едно от друго. Дава становище, че дори и да е обезсилена заповедта за изпълнение /в производство по чл.410 ГПК/, то не е пречка да бъде предявен иск, който да бъде разгледан по общия ред.
На въззиваемия е изпратен препис от частната жалба. В срока по чл.276 от ГПК не е представен отговор.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, но по същество тя е неоснователна.
К.Д. е предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въз основа на това е образувано чгд 2419/2018г. по описа на ДРС. Длъжникът – „*********“ ООД е възразил изцяло срещу задължението в законоустановения срок. ДРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предупреждавайки го за неблагоприятните последици – да бъде обезсилена заповедта за изпълнение при непредставяне на доказателства относно предявяване на иска. Заявителят е получил съобщението на 07.02.2019г. Поради неизпълнение на дадените указания ДРС – да бъдат представени доказателства за предявяване на иск в едномесечен срок пред съда по заповедното производство, е постановил Определение от 18.03.2019г. по чгд. 2419/2018г., с което е обезсилил заповедта за изпълнение, издадена по същото дело. Заявителят К.Д. е могла да предяви иск за установяването на вземането си най-късно до 07.03.2019г. пред ДРС, за което да уведоми съда, издал заповедта за изпълнение по чгд 2419/2018г. доколкото не е изпълнил горното, то резонно ДРС е обезсилил заповедта за изпълнение по цитираното дело. На 12.03.2019г. заявителката Д. е предявила пред ДРС установителен иск срещу „*********“ ООД, касаещ идентично вземане, както по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За това действие, както сочи и във въззивната си жалба не е уведомила съда по заповедното производство. Със същия иск, като доказателствено искане, е поискано да се приложи чгд. 2419/2018г. За настоящия съдебен състав се налага извода, че предявеният на 12.03.2019г. иск е установителен, с оглед начина на формулиране на искането си. Поради това ищецът в исковото производство не е имал активна процесуална легитимация да води установителен иск, т.е. същият се явява недопустим. Спазването на установения от законодателя преклузивен, едномесечен срок, е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Съдът дал указания за възможността за предявяване на установителен иск е длъжен да осъществи контрол по спазване на срок и дали се налага обезсилване на заповедта за изпълнение, в случай, че не е бил спазен срокът и/или не е бил уведомен съдът, издал заповедта за предявяването му. Изпълнението на задължението за „представяне на доказателства за предявяване на иска“ по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК означава кумулативно две неща – входиране на искова молба в съда /в законоустановения едномесечен срок/ и уведомяване на съда, издал заповедта за изпълнение за осъществяването на това действие. Тези действия законодателят ги е определил да са в тежест на заявителя и след като не ги е осъществил, то е верен изводът на Районен съд – Дупница в Определение от 31.05.2019г. по гр.д. 546/2019г., че производството следва да се прекрати. Единствено за пълнота ще се посочи, че КОС не може да се съгласи с мотивите, с които ДРС е прекратил производството по гр.д. 546/2019г., че между същите страни е имало друго идентично дело. В случая, причината налагаща прекратяване на производството е липсата на активна процесуална легитимация у ищеца, т.е. предявен е недопустим иск. Пред ищеца – К.Д., е налице процесуалната възможност да претендира вземането си, но единствено по пътя на осъдителен иск.
По обжалваемостта:
На основание чл.280, ал.3, т.3, пр.
последно, вр. с чл.274, ал.4 от ГПК, съобразявайки че
се претендира обезщетение по трудово правоотношение и същото по своя размер е
по-малко от 5000 лв., то настоящото определение е необжалваемо.
Водим от изложеното, Окръжен
съд - Кюстендил
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 31.05.2019 г. на ДРС, постановено
по гр. дело №546/2019 г., с което е
прекратено производството.
Определението
не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.