РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Л. Р. А., с ЕГН: ********** от ***, чрез пълномощника
адв. В.В. М., от АК П., със служебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***,
против Решение № 260639 от 01.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1835 по описа на
PC Перник за 2020 г., с което са отхвърлени предявените искове от Л. Р. А. против
„Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П., с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
му неимуществени вреди, вследствие въведен режим на водоподаване към имота на
ищеца за периода от 18.11.2019 г. до 01.04.2020 г., както и сумата от 37.50 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 18.11.2019 г. до 01.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата по подробни доводи и съображения се иска обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно от въззивната
инстанция с уважаване на исковете изцяло.
Въззиваемият в законоустановения срок не е подал отговор на жалбата. В съдебно
заседание чрез процесуалният си представител адв. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна
1
страна следното:
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че между страните
са възникнали и са съществували облигационни отношения за доставка на В и К услуги
през процесния период за процесния имот в ***, като ищецът е абонат на ответното
дружество при утвърдени от ДКЕВР и публикувани по реда на чл. 8 от Наредба №
4/2004 г. общи условия, които общи условия са общоизвестни и обвързват всички
абонати на В и К доставчика, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителите и съответно те уреждат отношенията между тях.
Със Заповед от 15.11.2019 г. на кмета на Общ. Перник е въведен режим на
водоподаването на ***, считано от 18.11.2019 г. Със съобщение вх. № 2724 от
15.11.2019 г. на кмета на Община Перник до „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
П., на осн. чл. 41, ал. 4, вр. чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и
писмо изх. № 2398 от 15.11.2019 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация"
ООД, гр. П., се въвежда временно режимно водоподаване, считано от 18.11.2019 г. към
потребителите в посочените населени места, включително и ***, като е посочен и
часовият диапазон на режима. Със Заповед № 1951 от 21.12.2019 г., допълнена със
Заповед № 1974 от 23.12.2019 г. натсмета на Община Перник на основание чл. 44, ал. 1
и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от Закона
за защита при бедствия, Протокол № 2 от 21.12.2019 г. и Протокол № *** г. на Щаба за
изпълнение на Общинския план за защита при бедствие е обявено бедствено
положение на територията на община Перник за срок от 7 дни, считано от 9:30 ч. на
21.12.2019 г. Със Заповед № 1979 от 27.12.2019 г. на кмета на Община Перник и
Протокол № *** г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствие
е удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на територията на Община
Перник с 30 дни, считано от 9:30 ч. на 28.12.2019 г. Със Заповед № ОМП-2 от
27.01.2020 г. на Областния управител е обявено бедствено положение на територията
на Община Перник от 16:30 ч. на 27.01.2020 г. до 16:30 ч. на 02.02.2020 г. и със заповед
№ ОМП-4 от 31.01.2020 г. на Областния управител на гр. Перник е обявено
удължаване на срока на бедственото положение на територията на Община Перник
от 16:30 ч. на 02.02.2020 г. до 16:30 ч. на 03.03.2020 г. Основание за издаване на
горепосочените заповеди е наличието на опасност от бедствено положение - суша,
поради критично малкия обем вода в язовир „С.", който е основният водоизточник за
Община Перник.
От заключението по комплексната метеорологична и хидрологична съдебно
-техническа експертиза е установено, че след въвеждането на режим на водоползване в
част от селищните системи на Пернишка област и във връзка със спазването на
въведените ограничения и във връзка с обявеното бедствено положение и обявения
режим на водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към
консуматорите и в частност към имота обитаван на ищеца. Сухи години за *** са били
2000 г. и 2011 г., като годишният приток в яз. „С." за 2019 г. по данни на МОСВ е
12,558 куб. м., а през 2011 г. е бил 12,598 куб. м.
Въззивният съд съобразява, че изложените в исковата молба обстоятелства
обосновават, че претендираната отговорност е на договорно основание, а не деликтна
по чл. 49 ЗЗД, и при положение, че отговорността на доставчика за прекъсване на В и К
услуги не може да бъде квалифицирана като деликтна, защото вредите не са
причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди другиму и увреденият не
може сам да „избира" основанието - то се определя от материалния закон, който се
съотнася към конкретните юридически факти (в този смисъл Решение № 547 от
2
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК). Относно отговорността на
ответника като обществен снабдител при преустановяване на извършваната от него
обществена услуга в противоречие с нормативните предпоставки, се прилага ТР №
4/2012 г. по тьлк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно
решение, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и
в общите условия към договора, общественият снабдител е прекъснал
осъществяването на услугата, отговорността му е договорна и на това основание може
да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност - обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. За уважаването на иска
следва да се установи неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни
задължения на ответника, настъпването на неимуществени вреди, техния характер,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
Законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира предоставянето на
услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи, като съгласно чл. 41, ал.
2, т. 3 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. операторите могат да спират напълно
или частично подаването и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане
на режим във водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно
изискванията на тази Наредба, операторът уведомява териториалните органи на
изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане на три
мерки, две от които са режим на водоползването (т. 1), както и ограничения във
водоползването (т. 2). Съгласно чл. 83 от Закона за водите ограничаването на
водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното и се допуска за
опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и
културно-историческото наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати
не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл. 87 от ЗВ.
Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Общите условия при въвеждане на режим на
водоподаването ВиК операторът може да спре напълно или частично подаването и
отвеждането на вода до имота на потребителя.
С оглед горе установеното и изложените съображения, въззивният съд намира,
че настъпилият воден режим на територията на Община Перник е бил свързан с
физически и психически дискомфорт за ищеца и свързаните с това неудобства в
ежедневието му, установено и от показанията на свидетелката С. А.. При
доказателствена тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото обаче не са
установени останалите елементи от фактическия състав на чл. 79 ЗЗД, обосноваващи
отговорността на ответника за търпените от ищеца неимуществени вреди от
настъпилия воден режим в резултат на неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения на ответника. Драстичното намаляване на обема на язовир „С.",
представлява природно явление - суша по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за
защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл. 41, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., и представлява „бедствие" съгласно чл. 2 от Закона за защита при
бедствия. За настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на
Община Перник е било налице валидно правно основание, тъй като ответникът е
установил, че са налице предпоставките, посочени в чл. 41, ал. 3, т. 4 и § 2 от ДР от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., респ. чл. 83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно
3
публично известните ОУ на ответното дружество - чл. 39, ал. 1, т. 5 от ОУ. Режимът на
водоподаване и водоползване на територията на Община Перник за процесния период
е извършен по разпореждане на компетентните териториални органи на
изпълнителната власт и при наличието на основание, установено в закона и в ОУ,
приети по надлежния ред, поради което няма неизпълнение от ответника на договорно
задължение. Неимуществените вреди на ищеца, претендирани на договорно основание,
не са следствие от неизпълнение на договорно задължение на ответника, а те са в пряка
връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното извънредно положение. След като не
е налице неизпълнение (или неточното изпълнение) на договорни задължения на
ответника, то и претендираната на това основание отговорност не следва да бъде
осъществена и предявените искове са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя изводите на ПРС за неоснователност
възраженията на ищеца-жалбоподател, че ответникът следва да отговоря за
причинените вреди, тъй като водният режим и бедственото положение са следствие на
неговото противоправно поведение. Представените в тази връзка публикации в
медиите относно причините за водната криза в *** нямат обвързваща доказателствена
сила относно отразените факти, като докладът от „С. вода" относно състоянието на
довеждащите съоръжения и водоснабдителната мрежа на обособената територия
„ВиК" ООД П. и писмо от КЕВР до Омбудсмана на Република България не установяват
пряко факти от предмета на доказване. Същевременно от комплексната
метеорологична и хидрологична съдебно-техническа експертиза се установява, че
нивото на валежите през 2019 г. е най-ниското за последните повече от 10 години,
което има пряко отношение към обема на язовир „С." и с въведения воден режим и
обявеното бедствено положение поради опасност от бедствие - суша. От изложеното
следва, че по делото не е установено, че именно поведението на ответника е
неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите
условия към договора (договорна отговорност) или в нарушаване на общото правило
да не се вреди другиму (деликтна отговорност -какъвто евентуален иск не е предявен,
поради което както първоинстанционният, така и въззивният съд не дължи произнасяне
по самостоятелен евентуален иск), а като цяло и в двата случая липсва каузалност за
търпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилия воден режим.
Страните не са навели други доводи за въззивна проверка с оглед изискванията
на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 300
лв. - заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита,
в който е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК),
които с оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260639 от 01.06.2021 г., постановено по гр.д. №
1835 по описа на PC Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА Л. Р. А., с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
300 лв. - разноски във въззивнотс производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалваме.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5