Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211
гр. Сливен, 31. 10. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на дванадесети октомври, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 224 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.Ю.М., чрез процесуален представител, против Решение №
316 от 21.07.2022 г., постановено по АНД № 560 / 2022 г. по описа на
Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0000479 от 03.08.2021 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас, с което на М.Ю.М. е
наложена глоба в размер на 2 000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтПр/.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът
счита, че направената от съда преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, както и на фактическото положение по делото,
е неправилна и са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, съставляващи отменителни касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Моли съда да отмени решението на Районен
съд – Сливен и да постанови ново, с което да отмени НП като незаконосъобразно,
поради нарушение на процесуалния и материалния закон, с произтичащите от това
законови последици.
По делото е депозирана писмена защита от процесуален
представител на ответната по касационната жалба страна, в която се излагат
съображения относно неоснователността на подадената жалба. Моли съда да
постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение, като
счита същото за мотивирано и съобразено с материалните и процесуалните правила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че се претендира такъв.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило
по делото становище, чрез пълномощник заявява, че поддържа изцяло депозираната
жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени потвърденото с
него НП като незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва подадената
касационна жалба, поддържа представеното становище наименувано писмена защита, на изложените в същото съображения за
правилност на обжалваното съдебно решение, като моли същото да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че е налице нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5
от Наредба № 2/2002 г. на МТС, при което жалбоподателят
е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването
му. Приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, че наложеното наказание е законосъобразно,
определено в законоустановения размер и напълно съответства на извършеното
нарушение.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право, поради което се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 26.07.2021 г. около 10:25 ч. служители на РД „Автомобилна администрация“ –
Бургас извършили проверка в гр. Сливен, на Автогара „Сливен“ сектор 2, при
която установили, че М.Ю.М. управлявал автобус „Темса
ХД12“, категория М3-50+1 броя места с Рег. № ………., собственост на „Юнион Ивкони“ ООД. В хода на
проверката бил изискан и проверен пътен лист серия А № 382009 от 25.07.2021 г.,
въз основа на който било установено, че жалбоподателят извършва обществен
превоз на 47 бр. пътници с начална спирка гр. Ахтопол и с час на тръгване 06:30
ч. В пътния лист (л.19 от делото на СлРС) било
отбелязано, че на датата на проверка водачът следва да превозва пътници по
автобусна линия София – Ахтопол и обратно, с час на тръгване 06.30 ч., като се
движи по маршрут гр. Бургас – Сливен – Стара
Загора – София. При проверката било представено маршрутно разписание № 22201 на
автобусна линия София – Царево, според което същият следва да извършва превоз
по линията София - Сливен – Созопол –
Приморско – Китен –Лозенец – Царево и обратно.
Било констатирано, че автобусът е обозначен с
табела с надпис Бургас- Стара Загора - София,
което също не отговаряло нито на представеното от жалбоподателя маршрутно
разписание № 22201, нито на пътния лист.
Предвид горното несъответствие ,актосъставителят е
приел, че водачът не може да представи копие на маршрутното разписание,
заверено със свеж печат и подпис от общината възложител, касаещо
установения маршрут. За извършеното нарушение, на М.М.
бил съставен АУАН № 291225 от 26.07.2021 г., с който деянието било
квалифицирано като нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002
г. на МТ. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се е запознал със
съдържанието му и е отразил, че има възражения. Въз основа на съставения АУАН,
директорът на РД „Автомобилна администрация“ - Бургас издал обжалваното НП № 22-0000479
от 03.08.2021 г., с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за
констатираното с акта нарушение на чл.
40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, наложил на М.Ю.М. глоба в
размер на 2 000 лева.
Първоначално НП е обжалвано пред Районен съд – Сливен,
който с Решение № 36 от 20.01.2022 г., постановено по АНД № 1077 / 2021 г. по
описа на съда, е потвърдил процесното НП като законосъобразно. С Определение
№ 85 от 02.02.2022 г.,
в закрито заседание, съдът отстранява допуснатото опущение, като в Решение № 36
от 20.01.2022 г., постановено по АНД № 1077/2021 г. на СлРС
навсякъде, където е изписано НП № 22-0000475, да се чете НП № 22-0000479. В
резултат на касационно обжалване от страна на М.Ю.М., това решение е отменено като
неправилно с Решение № 80 от 26.04.2022 г. по КАНД № 76 / 2022 г. на
Административен съд - Сливен, с мотиви, че Районен съд – Сливен се е произнесъл
относно НП № 22-0000479/ 30.07.2021 г., по спор, по който не бил е сезиран. Делото
е върнато за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Сливен за надлежно
произнасяне по спора, с който първоинстанционният съд е бил сезиран, а именно
по жалба против НП № 22-0000479/ 03.08.2021 г. При новото разглеждане, Районен
съд– Сливен е установил посочената по-горе фактическа обстановка, като за да потвърди
процесното НП, е приел за установено и доказано, че жалбоподателят виновно е
извършил описаното в АУАН и НП нарушение, кредитирайки изцяло съставените АУАН
и НП, и показанията на разпитаните свидетели.
В първоинстанционното производство са събрани
свидетелски показания и са представени документи, от които е установено, че М.М. като в. на автобус е изпълнявал на 26.07.2021 г.
обществен превоз на пътници от гр. Ахтопол до гр. София, който маршрут е различен
от вписания в маршрутното разписание, представено по време на извършената от
служители на РД АА– Бургас проверка. Не
са ангажирани доказателства, които да оборят описаното в АУАН и НП, и
потвърдено от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели.
Съответни на доказателствата по делото са изводите на
съда, че водачът е нарушил чл. 40, ал. 1, т.
5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Маршрутното
разписание е неразделна част от договора, който се сключва между възложителя на
превоза на пътници по автобусната линия и конкретния превозвач, избран в
резултат на проведена конкурсна процедура, като на водача е вменено задължение
по време на работа да представи копие на маршрутно разписание, заверено със
свеж печат и подпис от общината възложител по образец при поискване на
контролните органи. Към доказателствата, приобщени по делото пред Районния съд,
са: маршрутно разписание № 22201 на автобусна линия София – Царево; пътен лист
№ 382009 / 25.07.2021 г.; договор с рег. индекс СОА18-ДГ55-79 от 01.03.2018 г.
Посоченият в маршрутно разписание № 22201 маршрут не съответства на вписания в
пътен лист № 382009 / 25.07.2021 г. такъв, както правилно е установил и
първоинстанционният съд.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на
обективната истина по делото. Обсъдил е събраните по делото доказателства и е
изложил обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно правилната
правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите
си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност
на решението на Районния съд са неоснователни.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил
процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Съдебният акт е
законосъобразен и обоснован, и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316 от 21.07.2022
г., постановено по АНД № 560 / 2022 г. по описа на Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА М.Ю.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: