Решение по дело №2055/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П. Р. М., [ЕГН], с адрес [населено място], община Средец, против ЗППАМ № 23-0299-000066/07.11.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ М. Т. за временно спиране от движение на лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, рег. № [рег. номер] за срок от три месеца, на основание чл.171, т.2, б. м от ЗДвП.

Жалбоподателят излага мотиви за незаконосъобразност на заповедта, като твърди, че не е управлявал МПС по описания в заповедта начин. Счита, че наложената ПАМ се явява прекомерна и непропорционална.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна не изразява становище по жалбата и не се явява в открито съдебно заседание. Представя заверено копие на административната преписка по опис.

Факти:

На 29.10.2023 г. около 20,33 ч. в [населено място], на [улица], жалбоподателят като водач на собствения си лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, рег. № [рег. номер] го управлява като използва пътното платно, което е отворено за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно извършва с МПС въртеливи по оста си демонстрации /т. нар. дрифтове/ и криволичещи движения по пътното платно в разстояние около 500 м. и създава опасност за всички участници в движението. На М. е съставен АУАН серия АД № 465966/07.11.2023 г. (л.32) за виновно нарушаване на чл.104б, т. 2 от ЗДвП – използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Издадена е заповед № 23-0299-000066/07.11.2023 г. (л.6) от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Малко Търново, с която на основание чл.171, т.2, б. „м” от ЗДвП на П. К. М. е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, рег. № [рег. номер], собственост на същия, за срок от 3 месеца.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от лице – собственик на МПС по отношение, на което е наложена обжалваната ПАМ, депозирана е в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.2 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва спор относно заеманата от ответния орган длъжност и компетентността му да издава ЗППАМ по ЗДвП. Не се спори и относно това, че органът е оправомощен със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. от директора на ОД на МВР Бургас (л.35).

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

С разпоредбата на чл.171, т.2, б.м от ЗДвП е предвидено временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца. Тази ПАМ се прилага на собственика на МПС за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В процесния случай административната мярка е приложена, именно защото водачът на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, несъответстващи на тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Няма спор, че автомобилът „БМВ 525 ТДС“, рег. № [рег. номер] е собственост на П. М..

В случая, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да е с адресат собственикът на МПС и при това управление на МПС да се участва в нерегламентирано състезание или да се ползва пътя за други цели. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. Приложимият закон изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

От страна на жалбоподателя не се твърди и доказва различна фактическата обстановка, поради което съдът намира, че в случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на основание чл.171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, а именно ползването от собственика на МНП на пътя за други цели, освен превоз на хора и товари.

Оспорената заповед съответства на целта на закона, която е да осигури безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. С процесната ПАМ, не се цели единствено санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Неоснователно е възражението за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка. Целта за налагане на принудителни административни мерки е преустановяването и превенцията за извършване на административни нарушения. В конкретния случай законодателят предвижда преустановяването и предотвратяването на извършването на нарушение по чл. 104б от ЗДвП посредством налагане на няколко принудителни административни мерки, както по отношение на водача (лицето, извършило нарушението), така и по отношение на средството за извършване на нарушението. Преценката на законодателя за степента на превенция не подлежи на съдебен контрол. Нито на административно наказващия орган, нито на съда е предоставена възможност да извърши анализ на нарушението, нарушителя, третите лица и една след това да вземе решение кои административни наказания да наложи и кои принудителни административни мерки. Следователно дори и принудителната административна мярка спрямо собственика на автомобила да изглежда несъразмерна с неговото поведение, то налагането й ще стимулира лицето и други собственици на автомобили с повишено внимание и изисквания да предоставят управлението на автомобили на трети лица.

Срокът на мярката, определен от административният орган, е в рамките на визирания в нормата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е съобразена и с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХЪРЛЯ жалбата на П. Р. М., [ЕГН], с адрес [населено място], община Средец, против ЗППАМ № 23-0299-000066/07.11.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ М. Т. за временно спиране от движение на лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, рег. № [рег. номер] за срок от три месеца.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.