Р Е Ш Е Н И Е
гр. Видин, 11.08.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав
в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател :
Милена Стоянова
при
секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гр. дело № 1283
по описа за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на Б.Г.Н. ***, чрез адв. Г.П. против А.Т.М. ***, с която е предявен иск по чл. 228, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 27.03.2017г.
между ищеца Б.Г.Н., като наемодател,
и ответника А.Т.М., като наемател, бил
сключен договор за наем на земеделска земя за стопанската 2017 – 2018г. По
силата на този договор наемателят получил от наемодателя 47,031 дка земеделска
земя срещу задължението да заплати наем по 50,00 лв. на декар, или общо
2 351,55 лв. за стопанската 2017 – 2018г. Ищецът твърди, че ответникът не
е заплатил дължимата наемна цена.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.Т.М. да
заплати на ищеца Б.Г.Н. сумата от 2 351,55 лева, представляваща незаплатен
наем за стопанската 2017 – 2018г. по договор за наем на земеделска земя от
27.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба в съда – 15.05.2019г. до окончателното
издължаване.Претендират се направените по делото разноски.
С
протоколно определение от 19.02.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал
намаление в размера на исковата претенция като същата се счита предявена за
сумата от 1552.00лева.
От ответника е депозиран в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че страните са били в приятелски отношения от много години, поради което ищецът предоставил на ответника под наем 47,031 дка земеделска земя без да се дължи насрещно плащане. В сключения между страните договор не била уговорена наемна цена. Представеният от ищеца договор се оспорва като неистински документ и с невярно съдържание.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза,
както и съдебна графическа експертиза.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
По делото са представени от страните два преписа на договор за наем на земеделска земя от 27.03.2017г., сключен между страните по делото, по силата на който ищецът като наемодател е отдал под наем на ответника като наемател пет броя земеделски имоти общо 47.031 дка за стопанската 2017/2018г. В представения от ищеца препис в чл. 3, ал. 1 от договора е посочен размер на възнаграждението на наемодателя – 2351.55 лева, а в представения от ответника препис липсва посочен размер.
В хода на делото ответникът е представил оригинал на договора за наем от 27.03.2017г. с мокър печат в горен десен ъгъл на ОбСЗ – Брегово. В този документ липса отразено възнаграждение.
Поради направеното оспорване от ответника на автентичността и съдържанието на представения от ищеца препис на договор за наем, по делото е назначена съдебна – графическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че подписът срещу реквизита „наемодател“ е изпълнен от лицето Николай Г.Н., а подписът срещу реквизита „наемател“ е изпълнен от ответника. Вещото лице не е могло да отговори на поставения въпрос относно цифровите знаци „2351.55 лева“ поради липса на обект за изследване.
Представено е нотариално заверено пълномощно, от което е видно че ищецът е упълномощил брат си да управлява един от недвижимите му имоти.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е дало заключение за цената на отдадените под наем земеделски имоти за стопанската 2017/2018г. в три варианта:
– по средно годишно рентно плащане на землищата в обл. Видин - 33.00 лева на декар
-при средна цена от 40.00 лева на декар
-при средна цена от 45.00 лева на декар.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.
Разпитаният свидетел Г.Н. Надаленков – баща на ищеца посочва, че синът му Б. е дал на ответника земи общо около 40.00 дка срещу уговорено заплащане по 50.00 лева на декар. Свидетелят установява, че синът му е отдавал земите си на ответника повече от пет години като всяка година е сключван нов договор. По предишните договори ответникът е плащал дължимото възнаграждение на ръка на брата на ищеца – Николай. Свидетелят е категоричен, че ответникът и сина му не са приятели и не е правена услуга, за да се даде земята на ответника.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като логични и обективни, отчитайки близката родствена връзка на свидетеля с ищеца, съдът взема предвид обстоятелството, че свидетелят е дал свидетелски показания под страх от наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Договорът за наем е неформален, двустранен, възмезден, реален. Същият може да бъде сключен както в писмена форма, така и в устна форма. При сключването му и за двете страни възникват права и задължения. Наемателят дължи възнаграждение за ползване на вещта. За да произведе действие е необходимо наемодателят да е предал на наемателя вещта.
Договорът за заем да послужване е неформален, едностранен, безвъзмеден, реален. При този тип договори също формата на е условие за неговата действителност, същият е едностранен и възникват задължения само за заемателя, като последният не дължи възнаграждение за ползването на вещта, но дължи да я върне.
В случая, съдът на основание чл. 20 от ЗЗД следва да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема, че на 27.03.2017г. между страните е сключен договор за наем на земеделска земя общо 47.031 дка за стопанската 2017/2018г.
Съдът не дава достоверност на защитната теза на ответника, че ищецът му бил направил услуга и че му дал процесната земя без заплащане на наем. В хода на делото ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на това си твърдение, освен че е оспорил представения договор за наем. Както бе посочено по-горе, договорът за наем е неформален, поради което формата не е условие за неговата действителност. Това означава, че сключването му, както и постигнатите уговорки на страните могат да се доказват с всички допустими от закона доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.
Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Законът не предписва размера на наема, начина и сроковете за плащане, като оставя тези уговорки на свободната воля на страните.
От показанията на разпитания св. Г. Надаленков се установява, че уговорената наемна цена е в размер на 50.00 лева на декар и съдът приема, че наемната цена по договора за наем за стопанската 2017/2018г. е в този размер. Тази цена е във възможните граници, посочени от вещото лице по приетата съдебно- икономическа експертиза. Срокът за плащане с оглед естеството на наетата вещ и обичайната практика е в края на стопанската година.
Ответникът не
ангажира никакви доказателства, че процесната земеделска земя му е дадена в
заем за послужване. Следва да се отбележи, че дори в оспорения от него договор
за наем, никъде не е посочено, че земята е за послужване, нито има уговорка за
връщането й, напротив всички договорки, сочат на уговорки като при договор за
наем. Обстоятелството, че ответникът не е записал в договора размер на
дължимото възнаграждение, а в същото време сключва с наемодателите договор
наименован „договор за наем на земеделска земя“, е индиция за
недобросъвестно и подвеждащо от негова
страна поведение. Още повече, че тези
договори се представят съгласно чл. 37б от ЗСПЗЗ в общинската служба по
земеделие.
От данните по делото, безспорно се установи, че ищецът е изпълнил поетото задължение и е предоставил на ответника процесната земеделска земя. Последният не е изпълнил задължението си да плати дължимия наем, така както е уговорено. Съдът приема, че с получаване на препис от исковата молба, ответникът е поканен да плати, но до приключване на хода на устните състезания доказателства за изпълнение на това му задължение не са ангажирани.
Ответникът дължи на ищеца наем на процесната земеделска земя за стопанската 2017/2018г., който възлиза общо на сумата от 2351.55 лева, изчислена по 50.00 лева на декар.
Исковата претенция ще следва да бъде уважена
до предявената такава съгласно направеното в хода на делото изменение в размера на иска на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК , а именно до сумата от 1552.00 лева.
С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по производството за платена държавна такса в размер на 62.08 лева, за вещо лице в размер на 100.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Т.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на Б.Г.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 1552.00 лева, представляваща дължим наем за стопанската
2017/2018г. по договор за наем на земеделски земи с обща площ от 47.031 дка в
землището на с. Куделин, обл. Видин,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда
– 15.05.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер от 462.08 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: