Решение по дело №86/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е на основание чл. 62, ал. 3 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл. 144 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба, подадена от Х. С. С., от гр.Ловеч, против Изричен отказ изх.№ ИЗ-11024/06.10.2023г. на Началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с което е уведомена, че искането и по заявление с вх.№ Г-547/04.09.2023г. при ГДИН, лишеният от свобода М. С. С. да бъде преместен от О.З.Плевен в Затвора гр. Ловеч, като незаконосъобразен, необоснован и нищожен. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е издаден от некомпетентен орган и не в предписаната от закона форма. Твърди, че Началник отдел „СДВРП“ при ГДИН няма правомощията да се произнесе по направено искане по реда на чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНС, тъй като преместването на лишения от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Твърди се, че обжалваният отказ макар да носи белезите на индивидуален административен акт, то предписаната от закона форма е заповед и нейния издател следва да бъде Главния директор на КДИН, а не Началник отдел СДВРП при ГДИН, който не притежава правомощията по смисъла на чл. 13 ал.2 т. 1-17 от ЗИНЗС за да постанови акт от името на Главния директор на ГДИН. Твърди, че постановения отказ не е мотивиран. Твърди се, че в оспорения отказ административният орган се е произнесъл, че са налице предпоставките за удовлетворяване на искането за преместване, но въпреки това чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС не може да бъде приложен. Твърди се, че този извод на административния орган е немотивиран, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че нормата на чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде мотивиран отказ за преместване. Моли съда да отмени изричен отказ обективиран в писмо изх.№ 11024/06.10.2023г. на Началник отдел СДВРП при ГД ИН по искане отправено със заявление № Г-547/04.09.2023г. за преместване на лишения от свобода М. С. С. изтърпяващ наказание лишаване от свобода от ОЗ Плевен в ОЗ Ловеч като нищожен, алтернативно като незаконосъобразен и преписката се върне на ГДИН за ново произнасяне по подадената молба.

Ответникът е представил писмено становище чрез старши юрисконсулт П.П. – процесуален представител на комисар Ю. Ш.– Началник отдел "СДВРП" към ГДИН гр. София, в което оспорва жалбата. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Сочи, че със Заповед Л-2409/09.07.2021г. на Главен директор на ГДИН молбата на лишения от свобода М.Събев за преместване в затвора Ловеч е отхвърлена.Твърди се, че заповедта е оспорена и с Решение по адв.м. 14/2022г. на Адм. съд Габрово заповедта на Главния директор а ГДИН е потвърден. Твърди, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което жалбата против него е недопустима

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - Началник отдел "СДВРП" към ГДИН гр. София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П., която поддържа представения писмен отговор и оспорва жалбата. Представя Заповед № Л-2409/09.07.2021г., която е влязла в сила и към настоящия момент е административния акт, който се изпълнява. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по молба вх.№ Г-547/04.09.2023г. подадена от Х. С. С. – сестра на М. С., с която е направено искане за издаване на заповед по силата на която брат и М.С.да бъде преместен от Затвора Плевен в Затвора Ловеч на осн. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС. В молбата се съдържат твърдения, че Хр. С.е роднина, с който осъдения поддържа контакт, че постоянния адрес на осъдения е в гр. Ловеч, а от 23.07.2021г. и нейния постоянен адрес е променен, поради което счита че са налице условията на чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Към молбата е представено удостоверение за постоянен адрес, от което се установява, че от 23.07.2021г. Х. С. С. има постоянен адрес гр. Ловеч,  ***

По делото е представена Заповед № Л-2409/2 от 09.07.2021г. на Главния директор на ГДИН, с която молбата на лишения от свобода М. С. С. за преместване в Затвора Ловеч е отхвърлена.

По делото е представена Заповед № Л-1070/27.02.2020г. издадена от Главния директор на ГДИН Гл. комисар И. Й., с която е възложил на комисар Ю. Ш.– началник отдел "СДВРП" към Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, да подписва изходящата кореспонденция съдзадена при обработването и приключването на служебните преписки, образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани и да контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция. По делото е представено удостоверение за юридическа правоспособност на Ю.Ш..

По делото не се спори, че М. С. изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора Плевен.

По делото е представена Молба от М. С.до Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията с искане с правно основание чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде преместен в Затвора Ловеч. Видно от приложеното по делото Определение № 481/05.02.2024г. постановено по адм.д. 873/2023г. по описа на Адм. съд Плевен е, че жалбата против мълчалив/изричен отказ Главния директор на ГДИН да се произнесе по молба регистрирана с вх.№ М-844/31.08.2023г. по описа на ГДИН за преместване в друг затвор от Затвора Плевен в Затвора Ловеч е оставена без разглеждане поради липса на подлежащ на обжалване административен акт.

По делото е представено удостоверение за постоянен адрес на Х. С. С., от което се установява че нейния постоянен адрес, считано от 23.07.2021г. е в гр. Ловеч, ***. По делото е представено удостоверение за постоянен адрес на П. К. С., от което се установява че нейния постоянен адрес считано от 28.02.2020г. е в гр. Ловеч.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на разпоредените с акта правни последици, с които е засегнат неблагоприятно. Депозирана е в срока за обжалване, посочен в чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед данните по административната преписка, че Х. С. е получила оспореното писмо на 16.10.2023г./ - видно от представеното по делото известие за проседяване на пратка/, а жалбата е подадена в Административен съд гр. Плевен на 26.10.2023 година. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК.

Оспорен е административен акт - Писмо рег. № ИЗ-11024/06.10.2023 г., комисар Ю. Ш. – Началник отдел "СДВРП" към Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, с който е отказано преместване на М.С.за изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода", който административен акт подлежи на съдебен контрол на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. В конкретният случай по повод подадената от Х. С.до ГДИН молба вх. № Г-547/04.09.2023 г. по регистъра на ГДИН с направено искане за преместване на брат и М.Събев от Затвора гр. Плевен в Затвора гр.Ловеч не е постановена Заповед, а Писмо, с което е С. е уведомена, че молбата и за преместване на М. С. от Затвора гр. Плевен ще стои на вниманието на ГДИН, като ще бъдат проследявани наличието на законови предпоставки за преместване в светлината на сигурността в местата за лишаване от свобода, като при необходимост изразеното становище ще бъде преразгледано. В писмото е посочено, че в случая формално са налице предпоставките на закона, но чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС не може да бъде приложен. Посочено е, че основанията за издаване на Заповед Л-4862/12.08.2015г. по описа на ГДИН , с която л.св. С. е настанен от Затвора гр.Ловеч в Затвора Плевен касаят създалата се обстановка на психологическа несъвместимост, наличие на важни съображения свързани със сигурността на затвора гр.Ловеч, които са изчерпателно посочени в самата заповед. Посочено е, че молба за преместване е подадена и от лишения от свобода. Съдът приема, че по същество искането на С. за преместване на брат и от Затвора Плевен в Затвора Ловеч за доизтърпяване на накацанието „доживотен затвор без право на замяна“ е отхвърлено, макар да няма такъв изричен диспозитив в писмото.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" /съответно лицето, на което е делегирано това правомощие, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗИНЗС/ издава: 1/. заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или 2/. издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор. Нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.Във всички случаи административния орган дължи произнасяне с нарочен акт при спазване изискванията на чл. 59 от АПК, вкл. ал. 2, т. 4, за излагане на фактически съображения и правни основания, т. е. мотиви. Същевременно с чл. 62, ал. 5 ЗИНЗС изрично е установена възможност главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" да делегира със заповед правомощията си по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, притежаващ висше юридическо образование. Видно от представената по делото Заповед № Л-1070/23.02.2020г. на комисар Ю. Ш. – Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН е, че същия има единствено правомощия да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция, но не и да се произнася по основателността на молбите с правно основание чл. 62 от ЗИНЗС, каквото е сторено с оспорения аднимистративен акт. Освен това, ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил вмененото му от подзаконовия нормативен акт задължение за проверка наличието на данни за поддържане на социални контакти от л. св. с близките му, а само е изложил съображения, че формално предпоставките на закона по- по чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗ са налице, но не са изложени мотиви защо счита, че не са се променили причините, които са дали основания за издаване на заповед Л-4862/12.08.2015г. по описа на ГДИН. С нормата на чл. 72 от ППЗИНЗС, законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това, което в случая не е съобразено. По делото не е представена Заповед № Л-4862/12.08.2015г. по описа на ГДИН, цитирана в писмото. Вместо това в оспореното писмо е отразено, че не са установени нови факти и обстоятелства, които да обуславят различно произнасяне от посочените в посочената заповед обстоятелства, дали основание за преместване на л. св. С.от Затвора Ловеч в Затвора Плевен. Преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване, е предоставена на административния орган – Главния директор на ГДИН, който преди да се произнесе по депозираното искане, следва да извърши в пълнота проверка и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването.

В конкретния случай е било дължимо произнасяне с акт по чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС/ за преместване или отказ/, което незаконосъобразно не е било сторено. Оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, доколкото видно от представената по делото заповед № Л-1070/27.02.2020г. Главния директор на ГДИН не е делегирал правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на Началник отдел СДВРП- комисар Ю.Шемширов, който е с висше юридическо образование. В случая комисар Ш. не просто е подписал изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключване на преписките образувани по молби, жалби и сигнали от лишени от свобода и гражданите, а е изразил становище по основателността на молбата, каквито правомощия няма. Ето защо, съдът намира че оспорения адм. акт е незаконосъобразен и преписката следва да се върне на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване, е предоставена на административния орган, компетентен съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. второ във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 62, ал. 3, изречение последно от ЗИНЗС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Писмо рег. № ИЗ-11024/06.10.2023 г., подписано от комисар Ю. Ш. – Началник отдел "СДВРП" към Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, с което е отхвърлена Молба вх. № Г-547/04.09.2023г. при ГДИН с правно основание чл. 63 ал.3 от ЗИНЗС на Х. С. С. за преместване на М. С. С., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в Затвора Плевен за преместване в Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното му наказание "доживотен затвор без право на замяна".

 

ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за ново произнасяне по вх. № Г-547/04.09.2023г. при ГДИН с правно основание чл. 63 ал.3 от ЗИНЗС на Х. С. С. за преместване на М. С. С., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в Затвора Плевен за преместване в Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното му наказание "доживотен затвор без право на замяна", съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно на основание чл. 62, ал. 3, изречение последно от ЗИНЗС.