Решение по дело №1172/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1360 /12.7.2022г..

 

гр.Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1172, по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Б.К. ***, чрез валидно упълномощен процесуален представител - адвокат Б., против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0438-000027/10.04.2022 г. на началник сектор при ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, неправилна и необоснована. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски в производството.

Ответната страна - началник сектор при ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, в писмено становище по делото оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, представя се пълната административна преписка. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на оспорващия на 14.04.2022 година /л. 11/, а жалбата срещу заповедта е депозирана до съда чрез административния орган на 20.04.2022г.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил с ДКН ***. На 10.04.2022г. автомобилът е бил управляван от Д.П.К., която е притежавала СУМПС, издадено от Великобритания, което е прието от длъжностните лица за невалидно за територията на Република България повече от три месеца от влизането на лицето в Република България, като по данни от информационната система лицето не е влизало и излизало от страната от 2020г. За установеното нарушението по чл. 150А, във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, извършено от Д.П.К. в качеството й на водач на посочения автомобил с ДКН ***, е съставен АУАН серия АД бл. № 229471 от 10.04.2022 година.

Въз основа на тези факти е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0438-000027/10.04.2022 г. от началник сектор при ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, на Б.К.К. на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на лек автомобил с ДКН *** за срок от 6 месеца, като са свалени /отнети/ 2 /два/ броя регистрационни табели на посочения автомобил и СРМПС. В мотивите на заповедта е посочено, че на 10.04.2022 година около 08:00 часа в гр. Пловдив, по бул. „България“ № 31, посока запад изток, посоченият по-горе автомобил, собственост на оспорващия, е бил управляван от Д.П.К., с посочен ЕГН, за която било установено, че е неправоспособен водач с чуждестранно свидетелство за управление на МПС, издадено от трета страна, която не е член на Европейския съюз  Великобритания и не е валидно за територията на Република България повече от три месеца от влизането й в Република България. По справка от ОДЧ на 03 РУ лицето няма влизане и излизане от 2020г. На Д.К.е съставен АУАН серия АД бл. № 229471.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.

От доказателствата по делото се установява, че актът е издаден от компетентен орган - Началник сектор при ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директор ОДМВР Пловдив, съгласно която и текст по т. 2 от нея Началник на сектор "Охранителна полиция" при ОД на МВР Пловдив е оправомощен да издава Заповеди за налагане на ПАМ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представена и заповед № 8121К-8883/02.03.2020г., с която инсп. Гено Господинов е преназначен на длъжността началник сектор „Охранителна полиция“ В 03 РПУ Пловдив при ОДМВР Пловдив. Представени са и заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, като са посочени областните дирекции на МВР.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма. Съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

За нарушение по чл. 150А, във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, на водача на автомобила на К. - Д.П.К., е съставен АУАН серия АД бл. № 229471 от 10.04.2022 година. В акта е описано, че на 10.04.2022 година около 08:00 часа на посочено място в гр. Пловдив е управлявала автомобил с ДКН ***, като при извършената проверка се установява, че е неправоспособен водач. Тя притежава чуждестранно национално СУ на МПС, издадено от Великобритания, което е невалидно за територията на Република България повече от три месеца от влизането на лицето в Република България, а по данни от информационната система лицето не е влизало и излизало от страната от 2020г.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. АУАН от 10.04.2022г. сочи, че на 10.04.2022 година Д.К.е управлявала автомобила, собственост на оспорващия Б.К.. Същата притежава СУ на МПС, издадено от Великобритания, със срок на валидност 17.04.2012г. до 16.04.2022г.(копие е представено от жалбоподателя чрез упълномощен адвокат). В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието в акта, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, без да е правоспособен водач(СУМПС не е валидно на територията на РБ повече от 3 месеца от влизането й в страната).

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

При проверката Д.К.е представила СУМПС, издадено в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия - държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, считано от 31.12.2020 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава- членка на Европейския съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. Издадените от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия свидетелства за управление запазват валидността си за територията на България до 31.12.2021г. или до датата им на валидност, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по - рано.

Жалбоподателят, чрез валидно упълномощения адвокат, не е ангажирал доказателства за управлението на МПС от Д.К.като водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, преди изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната. Оспорените факти от АУАН не бяха опровергани от жалбоподателя, на когото е доказателствената тежест. Съгласно установяванията от АУАН от 10.04.2022г., Д.К.от 2020г. няма влизания и излизания от страната. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ. С определение № 740/10.05.2022г. по настоящото дело съдът е указал доказателствената тежест на страните в производството, включително и към жалбоподателя, че следва да представи доказателства за правоспособността за управление на МПС на Д.П.К..

Фактът, че са изтекли повече от три месеца от влизането на лицето в страната и от 31.12.2021г.(преходния период от Брекзит), обоснова като правилен и законосъобразен извода на административния орган, че към момента на проверката(10.04.2022г.) водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, съответно жалбоподателят действително е допуснал управлението на собствения си автомобил от лице, което към момента на проверката не притежава свидетелство за управление, тъй като същото притежава чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, което е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил конкретен срок от 6 месеца - минимално предвидения в закона срок, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона - ограничаване управлението на МПС от неправоспособни водачи.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ, същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, като същата съдържа мотиви, обосноваващи издаването й.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за неоснователна.

При този изход на делото своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата е основателно. Съдът счита, че същото следва да се определи в размер на 100 /сто/ лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК, с оглед фактическата и правна сложност на дело и осъществената защита.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0438-000027/10.04.2022 г. на началник сектор при ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив.

ОСЪЖДА Б.К. *** да заплати на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 100/сто/ лв. разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: