Решение по дело №2187/2020 на Административен съд - Варна

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2021 година,

 

гр.ВАРНА

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,  втори касационен състав  при АС Варна:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

         

В  съдебно заседание, проведено на 28.01.2021 г. при секретар   Ангелина Георгиева и с участието на прокурор С. Иванов изслуша докладваното от съдия ГЕРГАНА СТОЯНОВА касационно административно дело №2187 /2020 г.

 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.В.Т. ***, срещу решение № 1214/11.08.2020 г. постановено от ІV-ти състав при ВРС по НАХД № 1917/2020 г., с което е потвърдено  НП   № 104/17.03.2020 г.,  издадено от  заместник кмета на община Варна.

С него за нарушения по чл. 6, т.1 ал.1  от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.2 от 1 от същия закон на касатора е наложено административно наказание глоба в размер от 20 лв.

Касаторът счита решението на ВРС за постановено при  неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на закона. Развива обширни доводи за незаконосъобразност на потвърденото с въззивното решение наказателно постановление.

Възразява срещу изводите на въззивния съд за съответствие на издаденото наказателно постановление с разпоредбите на материалния закон.

В обширни доводи изтъква неправилно описание на обстоятелствата и фактите, при които е извършено нарушението, както в АУАН, така и в НП.

Твърди и не правилна правна квалификация на деянието.

Отделно твърди липсата на извършено от него нарушение, тъй като  мястото, на което е паркирал превозното средство е обособено  и маркирано като паркинг, представлява „синя зона“,  за което е заплащал годишна такса, има право на паркиране в същата зона, тъй като е собственик на жилищен имот  на ул. „***.

Оспорва  обстоятелството, посоченото в НП относно място на паркиране – ул. „Опълченска“ срещу № 25.

Въз основа на изложеното формира петитум с искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна, като твърди, че по делото са налични доказателства, установяващи несъобразяване на  касатора с  действието на пътен  знак „В 2:“ Счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното от ВРС решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество  е ОСНОВАТЕЛНА.

По фактите:

Административнонаказателната отговорност на Т.Т. е ангажирана за това, че на 27.02.2020 г. около 15:00 часа като водач на л.а. „ТОЙОТА“ с рег.№ В **** ВК е паркирал същия на ул. „Опълченска“ срещу № 25-А в зоната на действие на пътен знак „В 27“,   с което затруднил останалите участници в движението и с това нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Горното било установено от служител на „Общинска полиция“ при проверка на същата дата, съставен е АУАН №0007285/04..03.2020 г.  в който е описана същата фактическа обстановка, деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП

Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и процесното НП,  с което за констатираното нарушение, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП  на водача е  наложена глоба  от 20 лв.

Въззивният съд потвърдил издаденото срещу Т. наказателно постановление, като приел за  описаната в него фактическа обстановка за безспорно установена.

Приел от правна страна, че  АУАН и наказателното постановление са съобразено съответно с чл. 42  и чл. 57 от ЗАНН.

Относно  релевираните общи възраженията на наказаното лице, без да из-лага конкретни фактически и правни аргументи, намерил за „нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка  на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени  нарушения на закона.“

Със  същата аргументация е формиран извод, че съдържанието на АУАН и на НП са  достатъчни   да обосноват извод за съставомерност на деянието,  а посочените в тях доказателства потвърждават извършеното нарушение.

В заключение съдът посочва, че административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана правилно,   тъй като заплащането на такса  за паркиране в синя зона не го освобождава от задължението да спазва поставените в същата пътни знаци.

По правото:

Решението е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на императивни правила на закона,  при фактическа неизясненост ,лишено е от конкретни мотиви по съществото на  доводите и оплакванията във въззивната жалба.

Изводите са формирани при липса на анализ  и обсъждане на доказателствата, събрани по делото.

Налице е неяснота относно съществени обстоятелства: за точното място на паркиране на автомобила; за обхвата на действие на синята зона,; включва ли се в нея ***а, или ул.“Опълченска“ срещу № 25а и ул. „Македония № 35.

Правните изводи се изчерпват единствено с  формално цитиране на  разпоредбите на  относимите за случая правни норми и на обстоятелства по делото,  без  дължимия правен анализ и произтичащите от това правни заключения.

Липсата на мотиви, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и винаги е основание за отмяна, при това самостоятелно.

Мотивите като съществена, обосноваваща правните изводи част следва да обхващат преценка на доказателствата и доводите на страните, от които да е видно на база на кои събрани по надлежния за това процесуален ред доказателства първоинстанционният съд е изградил и направил фактическите си заключения и формирал крайния си правен резултат.

Това препятства касационната съдебна проверка по съществото на спора.

Преценката относно законосъобразността на ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето следва да се извърши при напълно изяснена фактическа обстановка. Като е приключил съдебното следствие, без да е извършил всички процесуални действия за изясняване на важни за правилното решаване на спора въпроси,  при отсъствието и на мотиви по същество, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на порочен съдебен акт.

          Горното налага освен отмяна на Решение № 1214/11.08.2020 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираните от процесуалния представител на касатора  разноски за присъждане, съдът намира искането за основателно и доказано, следва да се уважи.

 Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ от АПК  втори касационен състав при АС Варна

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

     ОТМЕНЯ  Решение № 1214/11.08.2020 г. постановено от ІV-ти състав при ВРС по НАХД № 1917/2020 г., с което е потвърдено  НП   № 104/17.03.2020 г.,  издадено от  заместник кмета на община Варна.

          Вместо него постановява:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Т.В.Т. ***,  ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

           РЕШЕНИЕТО  е окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1……………………

 

                                                                                                   

                                                                                   2…………………..