РЕШЕНИЕ
№ 9266
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110134730 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
И. К. Д. е предявил срещу *********** отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата от договор за паричен заем № **********/11.01.2022 г. и анекси
към него от 11.01.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, поради противоречие на закона, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 28,46 лв.,
представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса
за експресно разглеждане на заема, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от
общо 170 лв. със срок на погасяване до 16.01.2022 г. при уговорена
възнаградителна лихва от 38,93 % годишно и ГПР от 47,40 %. Поддържа, че
въз основа на клауза в договора и анексите към него е платил такса в размер
на 28,46 лв. за експресно разглеждане на заема, но счита, че посочената
договорна клауза е нищожна поради противоречие с императивните
разпоредби на чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК – срещу посочената такса
не се дължат допълнителни конкретни действия от заемателя, а включването
й в ГПР е задължително и би довело до надхвърляне на максимално
1
допустимия му размер. Ето защо моли са установяване на нищожността на
клаузата и връщане на платената без основание такса.
Ответникът оспорва исковете при твърдение, че между страните не е
възникнало заемно правоотношение с описаните в исковата молба параметри.
Счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства не
доказват реално сключен договор за заем или извършено от ищеца в полза на
ответника плащане на оспорената такса за експресно разглеждане.
В о.с.з. ищецът не се представлява. С допълнителни молби уточнява, че
поддържа исковата претенция. Моли съда да уважи всички искове.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в о.с.з. не се явява и не се представлява. С допълнителни
молби моли да се отхвърли исковата претенция. Прави възражение за
прекомерност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която съдът
напълно кредитира като пълна, обоснована и вярна. От нея се установи, че
няма връзка между профила при ответното дружество и подаденият имейл, за
който се твърди, че е теглен заемът. Доказа се, че ищецът има профил в
платформата на ответното дружество, но няма връзка с идентификацията на
физическото лице, не може да се установи. Така по делото не се установи
съвпадение по идентификацията на ищеца, като физическо лице и сочените от
ответното дружество профили (в платформата на ответника и на електронната
поща), във връзка с тегления заем. Няма доказателства, че процесният заем е
теглен от ищеца през цитираните профили (л.122-142 от делото). След като
не може да се установи, идентификацията между ищеца и лицето, което е
2
подписало договора, то не е налице договор. Следователно главния иск е
доказан. При липса на договор е нищожна и клаузата за такса за експресно
разглеждане.
В допълнение на изложението, с оглед даденото в решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с таксата за
експресно разглеждане, ответникът, като кредитодател, заобикаля
императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до
оскъпяване на кредита. Същевременно тази такса не е включена в ГПР, а
представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил
при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е
нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят
да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него,
което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следователно и клаузата за такса за
експресно разглеждане на кредита е нищожна.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Следователно трябва да върне и само таксата за
експресно разглеждане. По делото е прието съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът напълно кредитира, като пълна, вярна и обоснована, от нея се
установи, че сумата от 28.46 лева е платена на ответника (л.88-89 от делото).
Следователно, след като не съществува договор, както и след като клаузата е
нищожна, то платеното по нея е платено без основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са доказани
по основание и размер. Ето защо следва да се постанови диспозитив, съгласен
предявения петитум.
Ето защо следва да се програси за нищожна на клаузата от договор за
паричен заем № **********/11.01.2022 г. и анекси към него от 11.01.2022 г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, поради
противоречие на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, по предявен от
И. ******** Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „********“ ** срещу
*********, ЕИК ************, ************.
Следва да се осъди *********, ЕИК ************, ************ да
заплати на И. ******** Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „********“ **
сумата от 28.46 лева, представляваща платена без основание по нищожната
договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски. Представя
списък с разноски (л.93 от делото) и доказателства за тяхното извършване,
както следва:
3
1. 101 лева държавна такса – л. 15 от делото. Към представеното
платежно липсва доказателство за сумата от 1.00 лева. Ето защо следва да се
признае сумата от 100.00 лева.
2. 15.00 лева за съдебни удостоверения – л.52 от делото.
3. 250.00 лева депозит за ССчЕ – л.61 от делото.
4. 800.00 лева депозит за СТЕ – л.59 от делото.
5. два хонорара от 480.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА
Общият разход, без адвокатски хонорар, който следва да бъде признат
на ищеца е в размер на 1165.00 лева.
Ето защо ***********, ЕИК ************, ************ да заплати
на И. ******** Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „********“ ** сумата от
1165.00 (хиляда сто шестдесет и пет лева), представляващи разноски по
гр.д. № 34730/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По отношение на адвокатския хонорар, съдът прием, че възражението
за прекомерност е основателно. Съдът приема, че делото не е сложно от
фактическа и правна страна, поради което следва да се присъди един хонорар
в размер на 400.00 лева двата иска. Двата иска имат един и същ предмет –
договор за потребителски кредит. Единият еиск е установителен за
недействителност, а другият за връщане на сумата. Ето защо имат сходи
обекти на доказване. Процесуалният представител на ищеца не се явява в
о.с.з. По делото е налице изобилна съдебна практикта по въпроса, което
определя, че делото не е сложно от правна страна. От фактическа също не е
сложно, тъй като пред СРС, около 30 % от висящите дела са с такъв предмет,
а процесуалният представител на ищеца има над 200 дела по този шифър в
съда. Ето защо исъществената дейност донякъде се осъществя при работа под
тип сламки и механизирана. При това положение следва да се присъди едно
възнаграждение на адвоката в размер на 400.00 лев, на основание чл.78, ал.1
вр. чл. 38 ЗА.
По отношение на претендираната ДДС, съдът възприема практиката,
обективирана в Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1323/2023 г., IV г. о., ГК, според която ДДС върху безплатно адвокатско
възнаграждение не е облагаема стока или 0 % данъчна ставка. Доколкото е
налице противоречива съдебна практикта и е налице образувано дело С-
744/23 на СЕС, то настоящият състав приема, че следва да се присъди 400.00
лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ето защо ***********, ЕИК ************, ************ да заплати
на Еднолично адвокатско дружество ***********, фирмено дело № 24/2021 г.
по описа на СГС, гр. София, *********** сумата от 400.00 с ДДС
(четиристотин лева), представляващи адвокатски хонорар по гр.д. №
34730/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
С молба от 25.07.2023 г. посочва, че сумата може да бъде платена на
4
следната банкова сметка с титуляр адв. Д. М., BG83 CECB ***C****
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА за нищожна на клаузата от договор за
паричен заем № **********/11.01.2022 г. и анекси към него от 11.01.2022 г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, поради
противоречие на закона, поради противерочие със закона, на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, по предявен от И. ******** Д., ЕГН **********,
********** срещу *********, ЕИК ************, ************.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ************, ************ да заплати
на И. ******** Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „********“ ** сумата от
28.46 лева, представляваща платена без основание по нищожната договорна
клауза такса за експресно разглеждане на заема, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба (20.06.2023 г.) до
окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ************, ************ да заплати
на И. ******** Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „********“ ** сумата от
1165.00 (хиляда сто шестдесет и пет лева), представляващи разноски по
гр.д. № 34730/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ************, ************ да заплати
на Еднолично адвокатско дружество ***********, фирмено дело № 24/2021 г.
по описа на СГС, гр. София, *********** сумата от 400.00 с ДДС
(четиристотин лева), представляващи адвокатски хонорар по гр.д. №
34730/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
СУМИТЕ могат да бъдат платени на следната банкова сметка с титуляр
адв. Д. *********, BG83 CECB ***C****
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5