№ 422
гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900719 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от З. С. Г. с ЕГН **********
с адрес *************** срещу „Еос Матрикс“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков-Казанджията“ 4-6, иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
сумите, както следва: 29953.79 лева – остатък от непогасена главница,
дължима по силата на Договор за банков кредит 050-576650/30.09.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.10.2012г. до окончателното
изплащане, 8451.90 лева, наказателна лихва за периода 12.04.2010г.-
06.04.2011г., 4119.20 лева, просрочена лихва за периода 12.02.2010г. –
11.10.2010г. и 1242.42 лева, съдебно-деловодни разноски, които са предмет
на принудително изпълнение по изп. дело №20187180400257 по описа на ЧСИ
С. К. - Д., рег. № 718 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано по
изпълнителен лист от 23.10.2012г., издаден въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №15089/2012г. по описа на
ВРС, в полза на „Прокредит Банк /България/АД с ЕИК *********, вземането
по които е цедирано в полза на „Еос Матрикс“ЕООД с ЕИК *********.
1
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист в полза на „Прокредит Банк /България/АД въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Първоначалният кредитор е образувал изп. д.
№3863/2012г. при ЧСИ №808, а след прекратяването му изп.д. №625/2014г.
при ЧСИ №718, което също е прекратено и е образувано изп.д. №257/2018г.
на ЧСИ Д., което е висящо. В периода 2012г. – 2018г. вземането по
изпълнителния лист е прехвърлено на ответника, за което ищецът не е бил
уведомен. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността на
основание чл.116, б. „в” ЗЗД, е извършено преди 2014г., след което е
започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла, поради липса на
предприети в този период изпълнителни действия. Поддържа, че правото на
принудително изпълнение се е погасило по давност поради изтичане на
повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че е конституиран като взискател с постановление на ЧСИ след
подадена молба на 08.06.2016г. След датата на цесията от 18.04.2016г. има
регулярно предприемани действия, включително и чрез образуване на ново
изп.дело, както и постъпили суми платени от ищеца. Излага, че давност не е
текла до постановяване на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС (в
съответствие с постановките на ППВС №3/18.11.1980г.). След 26.06.2015г.
започва да тече нова 5 годишна давност. Всички действия, дори тези при
настъпила перемпция, следва да се разгледат с оглед възприетото в решение
№37 по гр.д. №1747/2020г. на ВКС и най-новата практика на ВКС, съгласно
която всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Цитира съдебна
практика, според която искането за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо
дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ и дали
предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В
случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането
за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК не е депозирана допълнителна искова
молба от ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С протоколни определения от 16.06.2023г. и 29.09.2023г. са приети за
безспорно и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1./ В полза на
„Прокредит Банк /България/АД с ЕИК ********* срещу ищеца са издадени
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №15089/2012г. по описа на ВРС; 2./ въз основа на изпълнителния лист
2
са образувани последователно изп. дело №3863/2012г. по описа на ЧСИ З.Д.
№808 на КЧСИ, изп.д. №625/2014г. и изп. дело № 20187180400257 по описа
на ЧСИ С. К. - Д. №718 на КЧСИ; 3./вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени от „Прокредит Банк /България/АД с ЕИК ********* на „Еос
Матрикс“ЕООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 18.04.2016г.; 4./
цесионерът „Еос Матрикс“ЕООД с ЕИК ********* е конституиран като
взискател въз основа на подадена от него молба на 08.06.2016г.; 5./ факта на
извършени удръжки от сметка на ищцата З. С. Г. за периода 22.10.2019г.-
02.08.2021г., подробно описани от ответника в молба с вх.
№10449/27.04.2023г., приложена на л.150 от делото, както и разпределянето
им от ЧСИ в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД, на основание чл.146, ал.1, т.3 и
т.4 от ГПК.
С молба вх. № 23518/31.10.2012 г. взискателят „Прокредит Банк
/България/АД е инициирал образуването на изп. дело №3863/2012г. по описа
на ЧСИ З.Д. №808 на КЧСИ, като е поискал налагането на запор на банкови
сметки и работна заплата и движими вещи и налагане на възбрана. Въз основа
на запорно съобщение №37842/05.11.2012г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на З. Г., дължимо от „Транстриумф Холдинг“ АД, видно
изпратеното от работодателя потвърждение № 11521/21.11.2012г. Въз основа
на наложения запор в периода 16.01.2013г. – 07.03.2014г. „Транстриумф
Холдинг“ АД е извършвало плащания по сметка на ЧСИ в размер на 75 лева
месечно, които са отнасяне за погасяване на разноски.
По молба на взискателя №4913/17.03.2014г. делото е прехвърлено при
ЧСИ С. Д., при която е образувано под №625/2014г. Въз основа на постъпила
от „Еос Матрикс“ЕООД молба №10349/12.08.2016г. дружеството е
конституирано като взискател в качеството му на цесионер по силата на
сключен с „Прокредит Банк /България/АД договор за цесия от 18.04.2016г. По
повод на изпратено запорно съобщение №15800/28.06.2017г. до
„Транстриумф Холдинг“ АД е постъпил отговор, че трудовото
възнаграждение на ищцата не подлежи на удръжка, тъй като е под минимума
от 460 лева. В отговор на изпратено запорно съобщение №17899/24.07.2017г.
до „Общинска банка“ АД е постъпило уведомително писмо №
11173/07.08.2017г., че банковата сметка е блокирана. Насоченият към
банковите сметки на ищцата в „Уникредит Булбанк“ АД запор също е
наложен, видно от постъпилото писмо №11289/10.08.2017г., считано от
3
датата на запорното съобщение №17906/24.07.2017г. С постановление от
24.04.2018г. изпълнително дело №625/2014г. е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т. 8 ГПК поради перемпция, а изпълнителният лист е върнат на
взискателя с протокол от 16.05.2018г.
По молба №5831/31.05.2018г. на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД е
образувано изп. дело №20187180400257 по описа на ЧСИ С. К. – Д.. Първото
извършено същинско изпълнително действие по него е запор на банкови
сметки на ищцата в „Общинска банка“АД въз основа на запорно съобщение
№16056/03.10.2018г., който видно от изпратеното от банката уведомително
писмо № 11456/18.10.2018 г. е реално наложен. Впоследствие са запорирани
банкови сметки на ищцата и в други банки – в „Ти Би Ай Банк“ЕАД със
запорно съобщение №16073/03.10.2018г. и уведомително писмо
№11402/17.10.2018 г., в „Уникредит Булбанк“АД със запорно съобщение
№16074/03.10.2018г. и уведомително писмо №11009/11.10.2018г., в „ЦКБ“АД
със запорно съобщение №15820/20.08.2019г. и уведомително писмо
№11898/05.09.2019г. и в „Юробанк България“АД със запорно съобщение
№15822/20.08.2019г. и уведомително писмо №11514/30.08.2019г. Със запорно
съобщение №22926/14.11.2019г. е наложен запор на трудовите
възнаграждения на ищцата в „Общинско предприятие Транспорт и
Автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ЕАД, като
считано от постъпилото уведомително писмо №415/09.12.2019г. от
работодателя периодично са извършвани удръжки.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до
следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право
на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
основава на новонастъпили факти. С иска за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право и изпълнителният процес
следва да се прекрати.
Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, предявеният иск може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
4
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата
има процесуален характер и визираните предпоставки обуславят
допустимостта на производството. Наличието на нововъзникнал факт е
условие за допустимост на оспорването. В случая искът е основан на
твърдения за погасяване на вземането по изпълнителния лист поради изтекла
след издаването му давност.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 година на
ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от
евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на
26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според
което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило
сила. Постановеният нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото
задължително тълкуване и се възприема ново такова, поражда действие за в
бъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до правна несигурност,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението
си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Въз основа на тези принципни положения с ТР №
3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължителното
тълкуване, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В конкретика, от приложеното като доказателство изп.дело
№3863/2012г. на ЧСИ З.Д. се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя от 31.10.2012г. С образуването на
изпълнителното производство давността е прекъсната и е спряла до
17.03.2014г., до когато е било висящо. Образуването на новото изп.д. №
625/2014г. на 16.04.2014г. също има прекъсващ и спиращ давността ефект по
5
аргумент от ППВС № 3/18.11.1980 г. Налага се изводът, че към датата на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
вземането не е било погасено по давност и от този момент е започнала да тече
нова петгодишна давност.
Същата е прекъсната преди да е изтекла с извършените по изп.дело №
625/2014г. по описа на ЧСИ С. Д. изпълнителни действия в рамките на
същински изпълнителен способ, а именно наложените запори на банкови
сметки от 24.07.2017г. и 10.08.2017г. Тези изпълнителни действия следва да
бъдат зачетени, тъй като са наложени в рамките на ново изпълнително дело,
образувано преди изтичане на давността.
Новата петгодишна давност, започнала да тече от последното
изпълнително действие по изп.дело №625/2014г. (10.08.2017 г.) би изтекла на
10.08.2022г. Същата обаче е била прекъсвана многократно с извършените по
изп. дело №20187180400257 по описа на ЧСИ С. К. – Д. изпълнителни
действия - запори на банкови сметки от 03.10.2018г. и 20.08.2019г. и запор на
трудово възнаграждение 14.11.2019г.
Считано от последното изпълнително действие на 14.11.2019г. е
започнала да тече нова петгодишна давност, изтичаща на 14.11.2024г.
Следователно към момента на подаване на исковата молба – 07.10.2022г.,
погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист не е изтекла.
Установеният по делото факт обуславя неоснователността на
предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, който следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. Г. с ЕГН ********** с адрес
*************** срещу „Еос Матрикс“ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ 4-6, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумите, както
следва: 29953.79 лева – остатък от непогасена главница, дължима по силата
6
на Договор за банков кредит 050-576650/30.09.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата от 17.10.2012г. до окончателното изплащане, 8451.90
лева, наказателна лихва за периода 12.04.2010г.-06.04.2011г., 4119.20 лева,
просрочена лихва за периода 12.02.2010г. – 11.10.2010г. и 1242.42 лева,
съдебно-деловодни разноски, които са предмет на принудително изпълнение
по изп. дело №20187180400257 по описа на ЧСИ С. К. - Д., рег. № 718 на
КЧСИ с район на действие ВОС, образувано по изпълнителен лист от
23.10.2012г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 15089/2012г. по описа на ВРС, в полза на
„Прокредит Банк /България/АД с ЕИК *********, вземането по които е
цедирано в полза на „Еос Матрикс“ЕООД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7