Решение по дело №1914/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.Б. *** против Решение №1053/10.07.2023г. по НАХД №***/2023г.на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №*** на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” от 200лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С Решението Б. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на въззивния съд, че посочването само и единствено с посочване на номера на предходния акт в достатъчна степен се индивидуализира извършването на нарушение в условията на повторност. Твърди се, че за да може да се направи преценка за повторност следва освен номера на предходния акт да бъдат посочени и датата на издаването както и датата на влизането в сила на предходния ел. фиш или НП, с което е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието за същото нарушение. Като не уважил тези оплаквания в жалбата, РС постановил решение, с което потвърдил незаконосъобразен електронен фиш. Поради това се претендира отмяна на решението на РС-Варна като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което ел. фиш за бъде отменен.

Ответната страна – ОД на МВР-Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. Счита за правилно анализирани от РС събраните доказателства и направени в съответствие с тях установявания за фактическата обстановка свързана с нарушението, с извършителя му и с квалификацията на деянието. Споделя като основателни изводите в решението, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство по издаване на ел. фиш и не е нарушено правото на защита на санкционирания. Правилно РС преценил, че са достатъчно индивидуализирани датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в съответствие с което било посочено правното основание за издаване на ел. фиш. В съответствие с обществената опасност на деянието била преценката на РС, че случая не е маловажен и за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата и претенция за присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение, моли да бъде определени в минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Потвърденият с Решение №1053/10.07.2023г.на РС-Варна електронен фиш серия К №*** на ОД на МВР- Варна е издаден на касатора И.Б. *** за това, че на 23.02.2023г. в 14.16часа в населено място - гр.Варна, по бул.“***“ срещу стадион „***“ при движение в посока от бул. „***“ към бул. “***“ с МПС – Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК с рег.№В***ТС е извършил нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 50км/час, с автоматизирана техническа система ARH CAM S1 с №*** е установено и заснето, че лекият автомобил се е движел със скорост 77км/час, т.е. с 27км/час превишение на скоростта. В графата за собственик на МПС, са посочени имената на касатора, а деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 вр. ал. 1, т.3 от ЗДвП на Б. е наложена глоба от 200лв., като му е указано, че при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване на обратната разписка, дължи 70% от нейния размер възлизащ на 140лв.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Настоящият състав споделя изводите на РС, че електронен фиш серия К №*** на ОД на МВР- Варна е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката снимки на разположението на автоматизирана техническа система ARH CAM S1 с №*** на 23.02.2023г. в 14.16 часа в населено място - гр.Варна, е заснело как по бул.“***“ срещу стадион „Варна“ в посока от бул „***“ към бул. “***“ се е движил лекия автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с рег.№ В***ТС със скорост 80км/час, при въведено по закон в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта за движение в населено място до 50км/час. Правилно РС намерил за доказано извършено с МПС нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на възведената по силата на тази законова разпоредба забрана да се превишават конкретно посочените от законодателя стойности на скоростта на движение в населено място на МПС от различните категории. Правилно това нарушение е описано в ел. фиш ведно с установената скорост на движение от 77км/час и скоростта от 27км/час е тази, с която в конкретния случая е била превишена разрешената в закона максимална скорост от 50км/час за движение на МПС в населено място. ВРС установил от доказателствата, че засечената с автоматичната система скорост на движение на автомобила с рег.№ В***ТС е била 80км/час, но изцяло в полза на нарушителя е приспаднато максималното по спецификация на системата отклонение от 3км/час, при което скоростта от 77км/час е възприета в ел. фиш като скорост на движение на даденото МПС. С преписката ответникът е представил писмени доказателства за обстоятелствата свързани с техническата годност на АТС, за датата на издаване на ел. фиш и т.н. Представените от ответника писмени доказателства са приети и приложени по делото без оспорване от страните и въз основа на преценката им по отделно и в съвкупност въззивния съд е направил фактическите установявания и извода, че ел. фиш е законосъобразен и не е налице основание за отмяната му.

Правилно ВРС посочил, че за ел. фиш са изискуеми само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, за да бъде спазено изискването за форма, сред които не са име и подпис на издателя му и дата на издаването му. Изисква се посочване само на териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Тази разпоредба в ЗДвП е специална по отношение на общата уредба в ЗАНН и изискванията към съдържанието на АУАН и НП, с оглед на което правилно РС намерил ел. фиш за издаден със съдържание, отговарящо на законово необходимото и отговарящо на дефиницията на ел. фиш в §6 т.63 от ДР на ЗДвП като електронно изявление. РС отчел, че в изпълнение на нормативните изисквания с протокола за използваната АТС в преписката е налична и снимка на разположението на АТС и участъка от булеварда, на който е осъществявало контрол за скорост чрез заснемане на МПС, с които се нарушава максималната скорост в населено място. Локацията в случая е в населено място, на ясно индивидуализиран участък от булеварда, включително и посоката на движение, което е достатъчно като описание на място на нарушението в ел. фиш. Заснетата от АТС снимка на нарушението е ясна, видно е МПС с което е извършено нарушението, вида му и рег. му номер, както и всички други данни за скорост, разстояние и т.н., които АТС е отчела, което кореспондира изцяло с установеното от РС, че АТС е била в техническа изправност, за което има извършена проверка и отбелязване. Касационният състав намира за направен в съответствие с доказателствата извода в решението, че ел. фиш е законосъобразно издаден, че скоростта е измерена и нарушението е заснето от автоматизирана техническа система от одобрен тип, която е преминала периодичната проверка за техническа изправност. Обосновано РС посочил в мотивите на решението, че нарушението, за което е издаден ел. фиш е установено с автоматизирано техническо средство – „Преносима система за контрол на скоростта на МПС, тип ARH CAM S1“ S1 с №***, която е мобилна с оглед преносимостта й, но е била стационарно разположена на пътя, когато е работила и регистрирала движението на автомобила на жалбоподателя с превишена скорост.

В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и доказателствата ВРС посочил в решението, че правилно и законосъобразно при издаване на електронния фиш е установен собственика на МПС като лице, което носи отговорност за конкретното нарушение. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В съответствие с тази правна уредба и данните в централната база, че И.Б.Б. е физическото лице на което като собственик е регистрирано конкретното МПС- лекия автомобил Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК с рег.№В***ТС и на него е издаден ел. фиш за нарушението. Размерът на глобата наложена с ел. фиш е фиксирана в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на 100лв., който по действащата редакция на закона по време на нарушението е предвидено да се налага на водач, който превиши с над 21 km/h до 30 km/h разрешената максимална скорост при движение в населено място. В обжалваният Електронен фиш е изрично посочено, че установеното нарушение е „повторно“ тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ел. фиш К***предвид което на основание чл.182, ал. 4 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Поради това правилно ВРС потвърдил като законосъобразен издадения ел. фиш на основание чл.182, ал. 4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора доводи, че за да може да се направи преценка дали нарушението е извършено повторно, в ел. фиш следва освен номера на предходния акт да бъде посочено датата на издаването, датата на влизането в сила и предходното постановление/фиш с което е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на нарушението. Нито в жалбата срещу ел. фиш, нито в касационната жалба срещу решението на РС Б. не оспорва обстоятелството, че му е съставен ел. фиш К/***. Не са изложени твърдения, че този фиш не е влязъл в сила. Въззивният съд е изискал от административно наказващия орган препис от ел. фиш К***и той е представен и приет по АНД №***/2023г. на стр.17, ведно със справка, че наложеното с него наказание „глоба“ в размер на 100лв., е редуцирано на 70лв., тъй като в 14-дневния срок от връчването му на 18.08.2022г. е била заплатена от Б. на 23.08.2023г. съгласно данните в приетите и приложени от РС писмени доказателства. По аргумент от тези доказателства ел. фиш К***за нарушението извършено на 29.03.2021г. безспорно е влязъл в сила 14 дни след връчването му на 18.08.2022г. – т.е. на 02.09.2022г. – както е отразено в приетата по делото писмена справка, тъй като в чл.189, ал.10, т.2 от ЗДвП е разписано, че електронните фишове, които не са обжалвани в срока по ал.8 – който е 14-дневен от получаването му, влизат в сила. След като Б. не е оспорил тези данни в приетите по делото официални писмени справки и не е твърдял да са били осъществени други конкретни факти и обстоятелства във връзка с издадения му и заплатен от него предходен ел. фиш, серията и номера на който са посочени в атакувания пред РС ел. фиш, правилно РС е проверил и намерил за законосъобразно и правилно издадено с това съдържание последващия ел. фиш за същото нарушение, извършено в условията на повторност по смисъла на ЗДвП и отхвърлил като неоснователно искането на Б. за отмяната му. Няма въведено нормативно изискване в ел. фиш да бъде посочено кога е извършено предходното нарушение, нито кога е влязъл в сила акта, с който за него е наложено съответното наказание. Поради това непосочването на тези конкретни факти и обстоятелства в електронното изявление генерирано от автоматизираната система, каквото е ел. фиш, при доказаност на правилността на преценката за повторност на деянието, не е основание за отмяната му. Поради това в изпълнение на служебното задължение на въззивния съд да изясни всички факти и обстоятелства от значение за извършването на пълна проверка за законосъобразността и правилността на отразеното в ел. фиш, РС е събрал доказателства и за тези обстоятелства и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на ел. изложение и на направената в него квалификация на деянието.

ВРС е изложил обстойни мотиви по оплакванията във въззивната жалба, които се развиват отново и в касационната жалба, които настоящият тричленен състав възприема изцяло, поради което в съответствие с чл.221 ал.2 изр. второ от АПК препраща към тях без да ги преповтаря.

ВРС е приложил правилно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и при формиране на извода, че конкретното деяние не се отличава като такова с явно незначителна обществена опасност, че не съставлява маловажен случай и за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. В случая не се касае за незначително превишение на максималната скорост с 1 или 2 км/час, а за превишение с 27км/час, поради което деянието не се характеризира с явно незначителна обществена опасност. В съответствие с изхода на спора пред РС и отхвърлянето на жалбата срещу ел. фиш с решението на ОД на МВР-Варна е присъдена сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАНН.

В обобщение на изложеното настоящият състав счита, че касационната жалба е изцяло неоснователна, тъй като не се констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на представителя на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната страна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1053/10.07.2023г.по НАХД №***/2023г.на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА И.Б. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно .

Председател:
Членове: