№ 227
гр. Сливен, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5285/06.04.2022 г. на Г. Т. К., ЕГН
**********, подадена чрез адв. Мария Маринова от АК-Сливен, срещу определение №
873/29.03.2022 г., по гр. д. № 1331/2022 г., по описа на РС Сливен, в частите, с които е
допусната обезпечителна мярка „запор върху банкова сметка“ и е определено да бъде
внесена парична гаранция в размер на 1 562,41 лв.
Частният жалбоподател счита, че съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК съдът преценява коя от
двете хипотези е налице за допускане на обезпечение, но не е необходимо и двете да са
налице. Твърди, че районният съд е сезиран с осъдителни искове по чл. 128 от КТ и чл. 215
от КТ, за осъждане на „ВИК КОМЕРС 2014“ ЕООД, да заплати трудово възнаграждение и
командировачни пари. Първоинстанционният съд намерил исковете за допустими и
вероятно основателни и подкрепени с убедителни писмени доказателства, но независимо от
това, определил парична гаранция в размер на 1 562,41 лв., което според жалбоподателя
обосновава недопустимо „свръх обезпечение“. В допълнение посочва, че е налице трудов
спор и по тези дела ищците са освободени от такси и разноски, но с определената гаранция
тази съдът е заобиколил разпоредбата на чл. 83 от ГПК.
Жалбоподателят счита още, че определената гаранцията е прекомерна за него, тъй като
се равнява на трикратния размер на месечното трудово възнаграждение, което получава от
ответното дружество, и с оглед на това, че не са му заплатени процесните възнаграждения и
командировачни, гаранцията се явява непосилна за него.
В заключение счита, че наложеният запор не следва да се ограничава до единствено
посочената в исковата молба банкова сметка, а съдът следвало да разшири кръга на
поименно посочените банки, тъй като само така би се гарантирало в достатъчна степен
1
защита на правата и интересите му. Иска от съда да отмени обжалваното определение и да
бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки в „Уникредит
Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Банка ДСК“, „Райфайзенбанк“, „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“
АД, „ПИБ“ АД до размера на сумата от 15 624,06 лв., но без заплащане на гаранция.
С оглед въведените доводи и твърдения, и събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е сезиран с искове на частния жалбоподател за осъждане на
„ВИК Комерс 2014“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати сумата от 3 889,08 лв., незаплатено
трудово възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от
11 734, 98 лв., неизплатени командировачни средства за извършени международни
транспортни курсове за периода от 21.08.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.03.2022 г., до окончателното му изплащане на сумата. С исковата молба от
29.03.2022 г. жалбоподателят е направил и искане по чл. 389 от ГПК за допускане на
обезпечение на предявения иск чрез запор на банкови сметки, собственост на ответното
дружество, като е посочил конкретния IBAN в „Уникредит Булбанк“ АД, но посочил и
други сметки в открити банки, подробно изброени със своите имена.
С исковата молба е представен трудов договор № 26/2020 г.; заверени преводи от
28.09.2020 г. и 08.02.2021 г., издадени от ответното дружество; заверени копия на
тахошайби; удостоверение за актуално състояние на ответното дружество и фиш за заплати
за месец март 2021 г.
От представения трудов договор се установява възникналото трудово правоотношение,
срокът на сключения договор, изпълняваната длъжност и дължимото възнаграждение. От
останалите представени с исковата молба писмени доказателствени средства се установява,
че жалбоподателят е бил в отпуск, а за представените от л. 17 до л. 20 писмени
доказателства са необходими специални знания, поради което същите към настоящия
момент не могат да бъдат преценени.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на
предявените от жалбоподателя искове за сумата от 3 889, 08 лв. и сумата от 11 734,98 лв.
чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху конкретно посочена в исковата молба
банкова сметка за сумата в общ размер на 15 624,06 лв., при условието, че жалбоподателят
внесе по сметка на съда парична гаранция в размер на 1562, 41 лв. За да достигне до този
решаващ извод съдът констатирал, че с оглед приложените писмени доказателства,
предявените искове за вероятно основателни, тъй като от тях се установява, че ищецът
работил в ответното дружество на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“ и ежемесечно трудово възнаграждение от 610 лв., както и че е бил
командирован за четири календарни месеца, за което се дължат командировачни пари. Съдът
приел, че обезпечение следва да бъде допуснато при хипотезата на чл. 391, ал. 2 от ГПК,
както и че е налице обезпечителна нужда за вземания в такъв размер. Достигнал е до
2
заключението, че посочената обезпечителна мярка е подходяща, но следва да бъде наложена
само върху конкретно посочената банкова сметка на работодателя.
Препис от определението е връчен на жалбоподателя на 01.04.22 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирана страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предметът на частната жалба и съответно на настоящото производство е определеното
условие за допуснатото обезпечение – внасяне на парична гаранция от страна на ищеца и
обхвата на наложената мярка запор върху банкова сметка.
При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали
предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице
обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да
прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.
Доводът на жалбоподателя, че не може да бъде приложена втората хипотеза при
наличие на писмени доказателства, е неоснователен, тъй като такава пречка не е уредена в
процесуалния закон и винаги когато представените доказателствени не създават убеждение
за вероятната основателност на иска, съдът може да допусне обезпечение в хипотезата на
чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, наред с представените писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е сезиран с
обективно съединени осъдителни искове за вземания, произтичащи от трудово
правоотношение, които са допустими, но не са подкрепени с достатъчно писмени
доказателства за да бъде допуснато обезпечение по реда на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е
така, защото представените с исковата молба доказателства не съдържат данни относно
твърдението на ищеца, че е положил труд в посочения период. Налице са всички
предпоставки за допускане на обезпечение по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
правилно е постановил първоинстанционния съд. Предвид цената на предявените от ищеца
осъдителни искове и съгласно чл. 391, ал. 3 от ГПК, размерът на гаранцията е правилно
определен и в съответствие с размера на преките и непосредствени вреди, които биха
настъпили за ответното дружество, ако претенциите са неоснователни. Ищците по трудови
спорове са освободени от държавни такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, но
не и от условното задължение, което обезпечението по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК
поражда, тъй като последното има допълнителен, обезпечителен характер и е последица на
уваженото искане за обезпечение, направено от ищеца.
По отношение на обхвата на посочената мярка „запор върху банкова сметка“
определението е правилно, тъй като за съда не съществува задължение да издирва всички
сметки на ответното дружество, а защитата, която предоставя се ограничава до търсената
такава, която в случая е конкретно посочената банкова сметка.
3
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а частната жалба оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ОС Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 873/29.03.2022 г., по гр. д. № 1331/2022 г., по описа
на РС Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4