Р E Ш Е Н И Е
№
…………./22.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15822/2020 г.
Производството е образувано по
предявен от „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК във връзка чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане
за приема за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от
страна на В.Д. П. по изпълнителното дело № 20117170400582 по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова с район на действие Окръжен съд – град Варна, за процесуално
представителство, защита и съдействие, като вземането е прехвърлено от В.Д. П.
на ищеца чрез договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.09.2018
г. ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37149/2019 г. по описа
на Районен съд – град София.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, по реда на чл. 417 ГПК, срещу И.М.С.и В.Д. П. е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19718/2010 г.
по описа на ВРС. На 16.06.2011 г. е образувано от заявителя изпълнително дело
срещу длъжниците. На 14.12.2012 г. ответникът подава молба с искане за
конституирането му като взискател в качеството му на частен правоприемник на
„Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за цесия от 12.07.2012 г. В.П. узнава за
образуваното изпълнително дело № 20117170400582 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова
с район на действие Окръжен съд – град Варна и с оглед защита на своите права
ангажира услугите на адвокат, на когото заплаща възнаграждение в размер на 800
лева. Процесуалният представител на длъжника, след запознаване с делото,
констатира, че повече от две години не са извършвани изпълнителни действия от
страна на взискателя, поради което на 27.07.2018 г. е депозирана молба за
прекратяване на образуваното изпълнително дело като същата е уважена. Твърди,
че разноските в размер на 800 лева, които длъжникът по изпълнителното дело е
сторил се явяват необходим разход във връзка с неговата защита и заплащането им
се явява в пряка причинно следствена връзка с факта на воденото срещу него
дело, поради това длъжникът В.Д. П. има парично вземане срещу ответника в
размер на 800 лева, представляващи претърпени имуществени вреди. С договор за
покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.09.2018 г. П. прехвърля на ищеца
своето парично вземане спрямо ответника. Твърди, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Отправена е покана за доброволно изпълнение до ответника,
която е получена на 09.11.2018 г., но в указания срок не е получил плащане.
Подава заявление по реда на чл. 410 ГПК с което претендира само част от
прехвърленото вземане в размер на 550 лева, което е уважено. В срок ответникът
депозира възражение, поради което за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Моли за нейното уважаване и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен. Оспорва наличието на претърпяна имуществена
вреда в следствие на негово неправомерно поведение. Не
оспорва, че „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжниците И.М.С.и В.Д. П., издадени по
ч.гр.д. № 19718/2010 г. по
описа на ВРС, както и че на 12.07.2012 г. му прехвърля вземането си срещу тях
със сключения договор за цесия на горепосочената дата. Като частен
правоприемник на цедента се ползва от издадените в полза на банката заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, поради което депозира молба за конституиране по
изпълнително дело № 20117170400582. Твърди, че не е причинил щети на В.П.,
встъпвайки като кредитор по изпълнителното дело за събиране на едно непогасено
вземане, подлежащо на принудително изпълнение. Заявената вреда не е нанесена от
ответното дружество, нито се доказва да е настъпила в следствие на действия на
ответника. Ангажирането на процесуален представител и плащането на
възнаграждение на същия е в причинна връзка единствено с образуването на
изпълнителното дело, което не е неправомерно, а е образувано правомерно и
законосъобразно. Освен това посочва, че единственото действие, което е
осъществено от процесуалния представител по изпълнителното дело е подаването на
молба за неговото прекратяване. В условията на евентуалност заявява, че ако се
приеме, че са налице противоправно причинени вреди, то те са в размер от 50
лева, на основание чл.6, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Настоящата искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен
срок, съобразно нормата на чл. 415 ГПК. Правният интерес от търсената защита се
извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 37149/2019
г. по описа на СРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410,
ал.1 ГПК и срещу която ответникът надлежно е възразил в срока по чл. 414 ГПК,
видно от датата на пощенското клеймо.
С оглед събраните по делото доказателства и при
съобразяване на изложеното от страните и относимите
правни норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Безспорни между страните са следните
обстоятелства, че е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д. № 19718/2010 г. по описа
на Районен съд, град Варна в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците
В.Д. П. и И.М.С.; че вземанията по издадения изпълнителен лист са прехвърлени
от заявителя на ответника - „О.Ф.Б.“ ЕАД с договор за цесия от 12.07.2011 г.;
че е образувано изпълнително дело № 20117170400582 по описа на ЧСИ с рег. № 717
и район на действие Окръжен съд – град Варна с взискател - ответникът „О.Ф.Б.“
ЕАД, а длъжници – В.Д. П. и И.М.С.; че в резултат на депозираната молба от
27.07.2018 г. изпълнителното производство спрямо В.Д. П. е прекратено от съдебния
изпълнител.
Видно, от
представеното по настоящото производство, изпълнително дело № 582/2011 г. по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова, е, че с разпореждане от 17.06.2011 г. е
образувано изпълнително производство срещу длъжниците И.М.С.и В.Д. П.. С
разпореждане от 15.12.2012 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е конституирано като взискател по
горепосоченото изпълнително дело, с оглед сключения между него и „Банка ДСК“
ЕАД договор за прокупко – продажба на вземания на 12.07.20212 г. На 26.06.2018
г. длъжникът В.Д. П. чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д.
/видно от представено по делото пълномощно/ депозира молба, с която е уведомил
съдебния изпълнител за съдебния адрес, на който желае да получава книжа. С
молба от 27.06.2018 г. длъжникът В.Д. П. чрез упълномощения си процесуален
представител отправя молба за получаване на копия от книжа по изпълнителното
дело. С молба от 27.07.2018 г. длъжникът В.Д. П. чрез упълномощения си
процесуален представител подава молба, с която отправя искане за прекратяване
на изпълнителното производство спрямо него, тъй като по същото повече от две
години не са извършвани изпълнителни действия. Към молбата се представя договор
за правна защита и съдействия от 24.07.2018 г., от който е видно, че П. е
заплатил на адвокат Д. сумата от 800 лева за процесуално представителство и
защита по изпълнително дело № 582 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова. С разпореждане
27.07.2018 г. съдебният изпълнител изпраща молба до взискателя - „О.Ф.Б.“ ЕАД
за изразяване на становище. В указания срок последният депозира молба от
07.08.2018 г., с която посочва, че изпълнителното дело спрямо П. следва да се
прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК като изразяват становище и във
връзка с адвокатското възнаграждение. С постановление от 07.08.2018 г.
съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство по отношение на
длъжника В.Д. П. поради това, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
От договор за
покупка и прехвърляне на вземане /цесия/, сключен между В.Д. П. и „Ф.Т.Г.“ ЕООД
на 18.09.2018 г., се установява, че В.Д. П. е прехвърлил вземането си спрямо „О.Ф.Б.“
ЕАД в размер на 800 лева, представляващо претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие по изпълнително дело № 582/2011 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 717 и район на действие Окръжен съд – град Варна за сумата от 80
лева, която е заплатена в момента на сключване на договора.
По делото е
прието уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ЗЗД и покана за доброволно плащане от 18.09.2018 г., изпратена от процесуалния
представител на В.Д. П. и „Ф.Т.Г.“ ЕООД, с която се уведомява настоящия
ответника за извършеното прехвърляне на вземането и се отправя искане за
доброволно плащане на сумата. Видно от приетото като писмено доказателство по
делото известие за доставяне е, че на 09.11.2018 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е получило
горепосоченото уведомление от страна на В.П. и поканата за добрволно изпълнение,
изпратена от „Ф.Т.Г.“ ЕООД. Съгласно чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Цесията е била надлежно съобщена на длъжника,
за което и не спорят в настоящото производство. Съобразно предвиденото в чл. 99
ал. 4 ЗЗД, съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/.
В случая съобщаването е извършено от името на стария кредитор по силата на
приетото по делото пълномощно от цедента към адв. Д., за което няма законови
пречки, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие.
Отговорността
на ответника по предявения главен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните действия
или бездействия на своите работници и служители, на които е възложила
извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
противоправното деяние и вредата, и вина. Съгласно ал.2 от чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичноправната забрана да
не се вреди другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да
оправдават настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се
носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да
не се вреди другиму.
За да се уважи
предявената искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че взискателят е образувал изпълнително дело, по което е
бездействал повече от две години като не е предприемал изпълнителни действия и не е прекратил изпълнителното производство; че това
негово поведение е неправомерно; че е претърпяна имуществена вреда в
претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
неправомерно поведение и вредоносния резултат; че вредите са причинени в
резултат от възлагането на работа от ответника при или по повод изпълнението на
която са настъпили вредите; валидно сключен договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането
Спорен в
настоящото производство е въпросът дали липсата на предприемане на действия от
страна на взискателя по образуваното изпълнително дело и липсата на неговото
прекратяване, представлява противоправно деяние. На първо място следва да се посочи,
че с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
не отпадат материалноправните предпоставки на изпълнението, тъй като перемцията
не погасява самото изпълняемо право. Последното продължава да съществува, докато не
се погаси по някой от предвидените в ЗЗД способи. До този момент и съответно до
изтичане на погасителната давност, за взискателя съществува възможност да
предприеме принудително изпълнение. На следващо място, за взискателя не
съществува задължение да поиска прекратяване на изпълнителното дело в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Преценката за наличие на предпоставките за перемция се основава на данните по
изпълнителното дело във връзка с образуването му и за извършените от взискателя
или от съдебния изпълнител в случаите по чл. 18 ЗЧСИ действия, а с такива
данни разполага съдебният изпълнител, тъй като изпълнително дело е образувано от
него и той осъществява производството по изпълнението, включително го
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
при непоискване от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години. За наличието на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
съдебният изпълнител следи служебно и за да постанови акт, констатиращ
настъпилото по силата на закона прекратяване, не е необходимо да е сезиран от
взискателя или от длъжника по делото. В този смисъл липсвата на
предприети изпълнителни действия от страна на взискателя и липсата на
прекратяване на изпълнителното производство от негова страна не представлява
негово виновно поведение, още повече че последният винаги има интерес от провеждането
на принудително изпълнение, като дори и когато не е предприемал действия в
продължение на повече от две години не е длъжен в противоречие на този си интерес именно той да иска прекратяване на производството или да
оттегля правата, делегирани на ЧСИ и затова и отсъства негово противоправно
поведение.
Наличието на бездействие от страна на взискателя в образувано
изпълнително дело повече от две години, каквото е налице в настоящия, не противоречи на
правото, доколкото по своя характер е отказ от имуществени права, с които
взискателят може да се разпорежда както намери за добре, вкл. безвъзмездно,
чрез конклудентни действия или чрез бездействие. В настоящия
случай няма
и злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като това
бездействие на кредитора е правнорегулирано, то е предвидено като хипотеза в чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК
и съответно санкционирано чрез прекратяване на изпълнителното производство, което
настъпва по силата на закона като акта на съдебния изпълнител само констатира
този настъпил факт. Няма как да се приеме, че процесуалното бездействие на кредитора е
недобросъвестно, напр. за да бъдат увредени права и законни интереси на
длъжника, точно обратното – от това бездействие длъжникът има правен интерес. В случая чрез
бездействието от страна на взискателя не се уврежда правната сфера на длъжника,
напротив последният само черпи благоприятни за себе си правни последици, тъй
като ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия повече от
две годи изпълнителното производство се прекратява по силата на закона,
аргумент от чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В този смисъл е и влязлото в сила решение
по в.гр.д. № 3717/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
С оглед гореизложеното в случая не е налице доказване
още на първия елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно наличие
на противоправно поведение от страна на ответника, поради което следва правния
извод, че предявеният иск подлежи на отхвърляне. За яснота съдът следва да отбележи също така,
че по делото отсъства пряка причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и претърпените от праводателя на ищеца вреди, доколкото поведението
на ответното дружество като взискател не е самодостатъчно да се прояви вредата, което
допълнително обосновава достигнатия извод за неоснователност на исковата
претенция.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на делото в настоящото производство, право на разноски има само ответника.
Същият е поискал присъждането на сумата от 100 лева, представляваща
претендирано от последния юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в претендирания размер от 100 лева, съобразно постановките на
чл. 78, ал.8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, доколкото е налице депозиране на отговор от страна на ответника чрез
упълномощения юрисконсулт и осъщуствяване на процесуално представителство в
проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.05.2021 г. С оглед
гореизложеното в претендираните разноски следва да се възложат в тежест на
ищеца на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** иск
с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД
с искане за приема за установено в отношенията между страните, че „О.Ф.Б.“ ЕАД ЕИК ********* дължи на „Ф.Т.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение от страна на В.Д. П. по изпълнителното дело №
20117170400582 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с район на действие Окръжен съд
– град Варна, за процесуално представителство, защита и съдействие, като
вземането е прехвърлено от В.Д. П. на „Ф.Т.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********* чрез договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.09.2018 г.
ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37149/2019 г. по описа на
Районен съд – град София
ОСЪЖДА „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: