№ 2441
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100501835 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №11058 от 12.10.2022 г., постановено по гр. дело №30577 от
2022 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав, ответникът А. Ф. е
осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на И. К. сумата от 1800 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на титаниеви анкери за репозиция и фиксация на
акромиоклавикуларната става и сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и дискомфорт, вследствие на това, че ответникът е блъснал и
съборил ищеца докато е карал ски в к. Боровец на 18.02.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното погасяване на
вземането, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди
разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния предявен размер от
23 450 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Заявява се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички конкретни
обстоятелства, имащи пряко отношение към претърпените от ищеца
неимуществени вреди и неудобства, поради което е определил изключително
нисък размер на обезщетението. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е стигнал до
неправилно правни изводи. По изложените съображения се иска отмяна на
1
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго,
с което претенцията на ищеца за неимуществени вреди да бъде уважена в
цялост. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който
оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без
уважение.
В законоустановения срок е постъпил въззивна жалба и от ответника
срещу решението в осъдителната част. Поддържа се, че решението е
неправилно и необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е
извършил пълен анализ на доказателствата по делото. Заявява се, че по делото
не било установено, че е налице противоправно поведение от страна на
ответника, поради което искът следвало да бъде отхвърлен. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който
оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без
уважение. Поддържа се, че в хода на производството е било доказано при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, поради което искът правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
На първо място спорно между страните е наличието на противоправно
поведение от страна на ответника, като се посочва, че по делото не било
установено при условията на пълно и главно доказване това обстоятелство.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие
или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено
от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната
2
разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно
защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
По отношение на това оплакване въззивният съд намира, че при
съвкупния анализ на доказателствата по делото – гласни и писмени се доказва
по безспорен начин наличието на противоправно поведение от страна на
ответника Ф., който е блъснал и съборил ищеца докато е карал сноуборд в к.
Боровец, в резултат на което му е причинил имуществени и неимуществени
вреди. Тези обстоятелства се установяват на първо място от свидетелските
показания на св. Т.В., който разпитан пред съда споделя, че е присъствал на
инцидента, като ищецът е карал ски пред него. Споделя, че, докато са карали,
е бил изпреварен от сноубордист, който е блъснал ищеца И. К.. Последният е
направил полусалто и паднал на гръб, на рамо и останал на земята. Човекът,
който го е блъснал, се е представил с името А., бил е отзивчив и притеснен и е
съдействал на ищеца да се придвижи до планинската спасителна служба.
Съдът намира, че така събраните свидетелски показания са обективни,
последователни, безпротиворечиви и в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал, в това число изслушаната по делото СМЕ.
Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на св. К. в частта, в
която същият споделя, че ищецът е паднал сам до ответника, тъй като е
изгубил равновесие и е паднал напред и настрани. В тази част свидетелските
показания са нелогични, непоследователни и не кореспондират с останалите
доказателства по делото, в това число – съдебно-медицинската експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, е възможно описаните
травматични увреждания да са причинени при описания в исковата молба
инцидент, при падане на ищеца на дясното му рамо. По време на изслушване
на вещото лице пред съда по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице пояснява, че
не е имало директен удар в областта на самата става, а е имало огъване,
усукване при падане и то настрани.
Макар и косвени, свидетелските показания на свидетелката Б. също
подкрепят описания в исковата молба механизъм на деянието.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че ищецът е получил
оперативно лечение, за целите на което е закупил два броя оперативни
импланти на стойност 1 800 лв., като е налице пряко причинно-следствена
връзка между направените разходи за оперативното лечение и вредите,
причинени в резултат на поведението на ответника. По изложените
съображения искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на неимуществените вреди настоящата въззиивна
инстанция намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
3
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, прогноза за бъдещото здравословно съС.ие на увредения и
влошаване на здравословното му съС.ие и др. /ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/.
На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже
всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания.
От значение за определяне на размера са и възрастта на пострадалия,
както и обществено-икономическите условия към датата на увреждането. В
настоящия случай ищецът, който към датата на увреждането е бил на 33
години, е получил пълна луксация на дясната акромиоклавикуларната става.
Съгласно заключението по СМЕ за пълното възстановяване на ищеца при
липса на усложнения са необходими 60 дни. Според заключението ищецът е
възстановен напълно, без затруднения в бита и работата, като е възможна
поява на умерена спорадична болка при активно спортуване и резки
движения. Вещото лице посочва, че пълно анатомично възстановяване на
луксирана става, дори при екзактно наместване и лечение, е невъзможно, тъй
като фината микроструктура на засегнатите връзки, капсула и хрущял на
ставичката остава трайно увредена.
Разпитана пред първоинстанционния съд свидетелката Б. споделя, че
ищецът е имал много силни болки, ръката му е била обездвижена в
продължение на един месец, интензивните болки продължили два месеца и
половина. Физическата болка отшумяла след като ищецът е започнал
рехабилитация, като терапията е продължила около три месеца. Свидетелката
разказва, че и към настоящия момент ищецът имал ограничени движения,
като този инцидент се е отразил във всички аспекти на ежедневието му –
спрял е да спортува, да излиза и да води активен начин на живот, поради
което потърсил е помощ от психиатър и няколко месеца е приемал
изписаните му лекарства.
При съвкупния анализ на така събраните данни настоящият състав
приема, че справедливия размер на обезщетението възлиза на 8 000 лв.
Предвид така установеното, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която искът по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 4000 лв. до основателния размер от 8 000
лв. В останалата част решението следва да се потвърди като правилно и
обосновано.
По разноските:
Предвид изхода от спора решението следва да се ревизира и в частта за
разноските, като следва да бъде отменено в частта, в която в полза на
ответника А. Ф. са присъдени разноски в размер на 411,89 лв., тъй като
съобразно отхвърлителната част на иска ответникът има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 590,89 лв. В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на още 601,40 лв., тъй като съобразно уважената
4
част на иска, същият има право на разноски в размер на 1 473,40 лв.
За въззивното производство в тежест на А. Ф. следва да се възложат
разноските, съобразно изхода от спора, в размер на 79,79 лв. за държавна
такса и 442,05 лв. - адвокатско възнаграждение, платимо на основание чл.
38,ал.1,т.2 ЗА на адвокат С. Ф. М..
В тежест на И. К. следва да се възложат разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 589,74 лв., съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №11058 от 12.10.2022 г., постановено по гр. дело
№30577 от 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав в частта, в
която е отхвърлен предявеният от И. К. осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
дискомфорт, вследствие на това, че ответникът е блъснал и съборил ищеца
докато е карал ски в к. Боровец на 18.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното погасяване на вземането, както и в
частта, в която в полза на ответника А. Ф. са присъдени разноски в размер на
411,89 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД А. А. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** да заплати на И. С.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. **** сумата от още 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и дискомфорт, вследствие на това, че
ответникът е блъснал и съборил ищеца докато е карал ски в к. Боровец на
18.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК А. А. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** да заплати на И. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. **** сумата от още 601,40 лв. -
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 79,79 лв. –
държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,ал.1,т. 2 ЗА А. А.
Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** да заплати
на адвокат С. Ф. М. , с личен номер ****, със служебен адрес: гр. Пловдив,
бул. **** сумата от 442,05 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 ГПК И. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, ул. **** да заплати на А. А. Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** сумата от 1 589,74 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6