РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 15852
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330108951 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД против Р.М. Б., по искове предявени по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК за установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед № *****г. по ч.гр.д.
№ ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Съдът, като се запозна с материалите по постъпилото за послужване заповедно
производство, намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания до
заявителя за предявяване на установителен иск за вземането, в който смисъл за ищеца, към
настоящия момент липсва правен интерес от образуване на настоящото производство. Това е
така по следните съображения:
Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от
положителното установяване както на общите условия, от които зависи съществуването на
правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са: 1.
наличието на издадена заповед за изпълнение; 2. подадено в срок от длъжника възражение
по чл. 414 ГПК, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК чрез залепяне на уведомление; 3. спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. наличието на пълен субективен
и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в
заповедта за изпълнение.
Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на
правен интерес, респективно за недопустимост на иска. Следва да се посочи, че исковият
съд, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по
заповедното производство, че е са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен
да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012
г. по ч.гр.д. № 296/2012 г., ГК, I г.о. на ВКС, в което е прието следното: “....дадените от съда,
пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не
освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от
задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.”
1
С Разпореждане заповедният съд е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415,
ал. 1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК,
поради което е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, в
едномесечен срок от получаване на съобщението за това. В изпълнение на указанията на
заповедният иск заявителят е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото
производство. В заповедното производство длъжникът е търсен на известния му по делото
адрес, съвпадащ с неговия постоянен и настоящ адрес. При посещението на адреса е открито
лице, което е отказало да получи съобщението, както и да заяви дали има роднинска връзка
с длъжника, като е посочило, че длъжникът не живее на адреса, без да посочи друг негов
адрес.
Следователно в случая са били налице основанията за залепяне на уведомление на
адреса по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е залепено, без да бъде спазена процедурата за
посещение на адреса в рамките на повече от един месец, като едно от посещенията е в
неработен ден. Не е направен и опит заповедта да бъде връчена чрез работодател. Ето защо
не са били налице предпоставките за даване на указания за предявяване на иск по чл. 422
ГПК, доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила.
На първо място не е проведена процедурата по чл. 47 ГПК.
Отделно, с разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в редакцията й, приета с ДВ, бр.
100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г., която има непосредствено приложение, предвижда, че
съдът следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иска за вземането си, когато
са налице следните предпоставки: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението.
При граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба, съдът намира,
че за да се дадат указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, следва да са налице
кумулативно посочените в тази разпоредба предпоставки. Следователно и когато не са
събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, макар заповедта за изпълнение да е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепяне на уведомление, следва да се пристъпи
към издаване на изпълнителен лист, тъй като след изтичане на срока за депозиране на
възражение, считано от датата на която се счита, че съобщението е редовно връчено по арг.
на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила.
В случая връчителят не е установил, че длъжникът не живее на адреса, като
обосновано може да се предположи, че същия се укрива. Информацията от лице, което не
желае да се представи и да поясни дали има роднинска връзка с длъжника не може да се
приеме за достоверна, ето защо е следвало да бъде проведена процедурата по чл. 47 ГПК,
като адресът се посети и в неработен ден и се направи опит за връчването на заповедта чрез
работодател.
По така изложените съображения, предявеният иск е преждевременно предявен,
поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
В случая не са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Така мотивиран, съдъ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № *** г. на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
2
против Р.М. Б., по искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед № ***** г. по ч.гр.д. №
***** г. по описа на Районен съд – П. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8951 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото разпореждане да се върне изпратеното за
послужване ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – П., *** брачен състав, ведно с
препис от настоящото разпореждане, за преценка по провеждане на процедурата по чл. 47
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3