НОХД № 1289/2017г.
МОТИВИ
:
Обвинението
е против подсъдимия В.И.С. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка
с чл.129 ал.1 от НК, за това, че на 28.10.2015г. в с.Г, обл.Пазарджик
по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с юмрук и крака по главата е
причинил средна телесна повреда на И.А.Р. ***, изразяваща се в травматично
намаляване на слуха с дясното ухо от звукоприемен тип до 50 децибела, непосредствено след
нанесената травма, възстановило се до 36 децибела два месеца след травмата,
вследствие на неврит на десния слухов нерв и причинило трайно отслабване на
слуха на дясното ухо.
Подс.В.С. не се
признава за виновен по предявеното му обвинение, като в обясненията си твърди,
че пострадалия е извадил пистолет, поради което е бил принуден да го блъсне.
Твърди, че не е удрял пострадалия с юмруци и не го е ритал по главата. Моли да
бъде оправдан.
Прокурора
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на
подсъдимия, което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл.66 ал.1
от НК. Според прокурора обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства.
Повереникът
пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявеният граждански иск. Според
повереника обвинението е доказано по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства, като по делото липсват доказателства
подсъдимия да е действал при неизбежна отбрана. Според повереника
пострадалия не е изваждал пистолет и няма нападение от пострадалия към
подсъдимия, което да обосновава неизбежна отбрана.
Защитата пледира за
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението и тъй като подсъдимия
е действал при условията на неизбежна отбрана по чл.12 от НК .
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалия И.А.Р.
против подс.В.И.С. за сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2015г. до окончателното
изплащане на сумата и е конституиран пострадалия И.А.Р., като граждански ищец
по делото.
По делото
е конституиран И.А.Р. и като частен обвинител против подс.В.И.С.
.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Подс.В. С.живее в с.Г и работи като Т. в във
фирма „Н.“ АД гр.Пазарджик. Към октомври 2015г. св.И.Р. работил като лицензиран
лесовъд. Във връзка с работата си същият притежавал късоцевно
огнестрелно оръжие - пистолет „***”, калибър 9х18 с фабричен номер №****, св.Р.
имал разрешително за оръжието № ******, издадено на 16.09.2014 г. от РУ
Септември.
Към
октомври 2015г. отношенията между подс.С. и св.Р.
били влошени, поради причини възникнали преди известно време.
На 28.10.2015 г. около 23.30часа св.И.Р. се намирал в магазин –
заведение, находящо се на центъра на с.Г. Той седял
на една от масите заедно със св.Й.К. и св.В.Б.. Св.Р. носел служебното си
оръжие, като го бил поставил на колана, без кобур. На съседна маса в
заведението били подс.В.С. св.Й.Т. и св.С.Т., които
употребявали алкохол. В заведението се намирала и барманката св.А.Т..
Подсъдимия С. бил употребил алкохол и тъй като отношенията му със св.Р. били
влошени, отишъл до него и му казал да излязат пред заведението, за да
разговарят. Св.Р. се съгласил и тръгнал след подсъдимия. Двамата излезли пред
заведението, където подс.С. веднага започнал да удря
св.Р. с юмруци по главата. В резултат на ударите св.Р. паднал на земята, при
което пистолета му изпаднал от колана на земята. Подсъдимият започнал да рита
св.Р. с крака по главата и тялото. В този момент от заведението първо излязъл
св.С.Т., а след него и св.Й.К. и св.В.Б.. Тези видели, че подсъдимия е върху
пострадалия и му нанася удари. Св.К. и св.Б. извикали на подсъдимия да спре, но
той не спирал като започнал да обижда и заплашва свидетелките. Св.Й.К. взела
пистолета от земята и го скрила. Тогава св.Б. се обадила по телефона на баща си
св.Д.Б.. На мястото на инцидента пристигнали св.Д.Б. и св.К.К.
баща на св.Й.К.. Подсъдимия вече бил престанал да удря пострадалия и се седял
на една пейка. Св.К. предала пистолета на св.Д.Б.. Св.И.Р. се обадил на тел.112
и на място пристигнали и служители на РУ на МВР Септември св.И. Л.и св.В.И., на
които св.Д.Б. предал пистолета. На място пристигнал и собственика на
заведението св. Г.К.. Подсъдимия и
пострадалия били отведени в ПУ Б.за изясняване на случая.
На следващия ден пострадалият св.Р.
посетил личния си лекар, който му издал направление за преглед. На 30.10.2015
г. свидетелят Р. бил хоспитализиран в „МБАЛ Пазарджик“, „УНГ“ отделение, където
престоял за лечение до 06.11.2015 г.
Видно от заключението на вещите
лица по назначената и изготвена комисионна съдебно-медицинска експертиза е, че
в резултат на нанесения побой на пострадалия били причинени – кръвонасяД.я и оток по дясната ушна мида, травматичен оток
по челото, кръвонасядане по дясното рамо.
При приемането на Р. на
30.10.2015 г. УНГ отделение при „МБАЛ Пазарджик”АД, му била поставена диагноза
– неврит на десния слухов нерв от травматичено
естество. При извършеното аудиометрично изследване
било установено намаление на слуха на дясното ухо от звукоприемен
тип до 50 децибела, а на лявото ухо е установено 22 децибела.
При извършеното контролно ново аудиометрично изследване на 28.12.2015 г., при изготвяне на
комисионната съдебно-медицинска експертиза, било установено намаление на слуха
на дясното ухо от звокуприемен тип до 36 децибела, а
на лявото 17 децибела.
Вещите лица сочат, че гореописаните
травматични уврежД.я са резултат от действието на
твърд тъп предмет чрез удар и или върху такъв и добре отговарят да са получени
при нанесен побой в областта на главата и тялото на пострадалия. Травматичното намаляване на слуха на дясното
ухо до 50 децибела, непосредствено след нанесената травма на същото, което
намаляване на слуха се възстановило до 36 децибела, два месеца след травмата,
вследствие на неврит на десния слухов нерв, при съхранени стойности на слуха на
лявото ухо – 17 децибела, е причинило на пострадалия Р. трайно отслабване на
слуха на дясното ухо по смисъла на чл.129 от НК.
Останалите травматични уврежД.я
кръвонасяД.я и травматични отоци са причинили на Р.
болка и страД.е, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Видно от справката за
съдимост на подс.В.С. е че към момента на извършване
на деянието същия е бил осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му
е било наложено наказание „пробация“.
Видно от
характеристичната справка на подс.С., е че същия има
негативни характеристични данни. Често употребява алкохол и под въздействието
на алкохола нарушава обществения ред в селото. Същият дружи с лица от
криминалния контингент и не се ползва с добро име в селото.
След
инцидента слуха на пострадалия Р.а се влошил, като същия не чувал добре с
дясното ухо. Това се отразило на общуването му с други хора и било констатирано
от св.Д. Х.съученик и приятел на пострадалия.
Срещу подс.В.С. било образувано наказателно производство.
Съдът
възприе горната фактическа обстановка възоснова на : частично обясненията на подс.В.С.,
показанията на св.И.Р. дадени на ДП и доразвити в съдебно засеД.е
пред настоящия съд, както и показанията, които е депозирал пред друг състав на
съда, показанията на св.И.Л. дадени на ДП и доразвити в съдебно засеД.е пред настоящия състав на съда, както и показанията,
които е депозирал пред друг състав на съда, показанията на св.А.Т. дадени на ДП и доразвити пред настоящия състав
на съда, частично показанията на св.С.Т. дадени пред настоящия състав на съда, показанията
на св.В.И. дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, показанията на св.В.Б. дадени на ДП и доразвити в съдебно засеД.е пред настоящия състав на съда, показанията на св.Й.К.
дадени на ДП и доразвити в съдебно засеД.е пред
настоящия състав на съда, както и показанията
които е депозирала пред друг състав на съда, показанията на св.К.К. дадени на ДП и доразвити в съдебно засеД.е
пред настоящия състав на съда, показанията на св.Й.Т. дадени на ДП и
показанията, които е депозирал пред друг състав на съда, показанията на св.Г.К.,
показанията на св.Д. Х., заключението на комисионната съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-медицинско удостоверение № 129/2015г., характеристична справка на
подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия, декларация за семейно и
материално положение на подсъдимия, копие от епикриза
на пострадалия.
Съдът
кредитира частично обясненията на подс.С., в частта,
в която твърди, че между него и пострадалия е имало стари вражди и отношенията
им били влошени, тъй като тези негови обяснения не се опровергават от
останалите доказателства по делото. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С., в частта, в която същия твърди, че пострадалия е
извадил пистолет и в частта, в която отрича да е удрял и ритал пострадалия по
главата, тъй като тези негови обяснения са повлияни от защитната му позиция
поделото и желанието да се оневини, а от друга страна се опровергават от
показанията на св.В.Б. и Й.К., както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, според която механизма на причиняване на телесната повреда, е такъв
какъвто го описва пострадалия. Съдът не дава вяра на показанията на св.А.С.,
тъй като същата е майка на подсъдимия, не е очевидец на деянието и показанията
и се опровергават от показанията на св.Й.К. и В.Б.. Съдът не кредитира
показанията на св.С.Т. в частта, в която същия твърди, че св.Р. е извадил
пистолета, след което е бил блъснат от подсъдимия, както и в частта, в която
твърди, че подсъдимия не е удрял и ритал пострадалия, тъй като св.Т. е близък
приятел на подсъдимия от една страна, а от друга страна показанията му се
опровергават от показанията на св.Й.К., В.Б. и А.Т.. Съдът кредитира частично показанията на св.С.Т.
дадени пред настоящия състав на съда, в частта, в която същия твърди, че когато
той е излязъл вече са били излезли и св.К. и Б.. Това са твърдения на самия св.Т.,
следователно св.Т., не е възприел изваждане на пистолет, тъй като когато е
излязъл пистолета вече е бил паднал на земята. От друга страна свидетелките Б.
и св.К. заявяват, че св.Р. не е вадил пистолета. Тук е мястото да се посочи, че
св.Т. е излязъл от заведението в един по късен момента, когато подсъдимия вече
е започнал да бие пострадалия и този бой е бил видян и от св.К. и Б.. Така, че
съдът не дява вяра на показанията на св.Т. в частта, в която твърди, че
подсъдимия не е удрял и ритал пострадалия както и в частта в която твърди, че
пострадалия е бил извадил пистолета в началото на инцидента. Тези негови
обяснения се опровергават от показанията на св.К. и Б.. В подкрепа на извода,
че св.С.Т. е излязъл известно време след подсъдимия и св.Р. са показанията на
св.Й.Т. дадени пред друг състав на съда и приобщени към доказателствения
материал по делото. В тези показания св.Т. заявява следното : „С. излезна по И. и В. – не знам колко време след тях излезе –
може би пет минути след тях, аз останах сам на масата, не излязох след тях,
седях си вътре – не знаех какво ще стане“.
Съдът кредитира показанията на св.И.Р. дадени на ДП и доразвити в съдебно засеД.е пред настоящия съд, както и показанията, които е
депозирал пред друг състав на съда, тъй като показания му са непротиворечиви,
последователни и се подкрепят от показанията на свидетелите В.Б. и Й.К. и от
заключението на комисионната съдебно-медицинска експертиза.
Съдът кредитира заключението на комисионната
съдебно-медицинска експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй
като същите не са оспорени от страните.
При така изложената и приета
за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.129 ал.1 от НК, като на 28.10.2015г. в с.Г, обл.Пазарджик чрез нанасяне на удари с юмрук и крака по
главата е причинил средна телесна повреда на И.А.Р. ***, изразяваща се в
травматично намаляване на слуха с дясното ухо от звукоприемен
тип до 50 децибела непосредствено след нанесената травма, възстановило се до 36
децибела два месеца след травмата, вследствие на неврит на десния слухов нерв и
причинило трайно отслабване на слуха на дясното ухо.
От
субективна стана: Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, като е имал представа за всички
елементи на състава, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и е искал тяхното настъпване – действал е при пряк умисъл. Това е така, тъй
като подсъдимия е съзнавал, че с ударите и ритниците в главата на пострадалият,
ще му причини телесна повреда и въпреки това е нанесъл удари с юмруци и ритане с крака по главата на
св.Р.. В подкрепа на горния извод на съда е поведението на подс.С.
.
Тук е
място да се посочи, че съдът несподеля тезата на защитата, че подс.С. е действал при неизбежна отбрана по чл.12 от НК,
поради което следва да бъде оправдан.
Съдът
счита, че в случая от доказателствата по делото не се обосновава тезата за
неизбежна отбрана от страна на подс.С.. Това е така,
тъй като в случая по делото не е доказано нападение от страна на пострадалия с
пистолет, както твърди защитата. В тази връзка съдът кредитира показанията на
св.В.Б. и св.Й.К., които са категорични, че пострадалия не е извадил пистолет.
Съдът кредитира и показанията на св.Р., който заявява, че не е вадил пистолета
и че същия е изпаднал от колана му, когато подсъдимия е започнал да го бие.
Изводът че липсват предпоставките на неизбежна отбрана се доказва и от
поведението на самия подсъдим, който е бил видян върху пострадалия
да му нанася удари с юмруци по главата, както и да рита пострадалия по
главата. Тези действия на подсъдимия не сочат на защитно поведение от негова
страна, а по скоро на умишлено причиняване на наранявания на пострадалия довели
до установената от експертите телесна повреда. В тази връзка е и съдебната
практика на ВС Решение № 74 от 30.10.1987г. по н.д. № 65/87г. на ОСНК според
което „Нанасянето на побой на пострадалия
след окончателното сломяване на съпротивата му не е превишаване пределите на
неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК“. В случая дори се приеме,
че пострадалия е извадил пистолета, подсъдимия след като го е блъснал и
пистолета е паднал на земята не е следвало да му нанася побой удряйки го с
юмруци по главата и ритайки го с крака по главата. Следователно към момента на
нанасяне на побоя от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия е
липсвало непосредствено противоправно нападение срещу
подсъдимият от страна на пострадалия. От тук следва извода, че с нанасянето
побой на пострадалия, при липса на непосредствено противоправно
нападение от същия не е имало превишаване на пределите на неизбежната отбрана,
а умишлено подсъдимия е причинил средна
телесна повреда на пострадалия .
Съдът счита, че подсъдимия
умишлено е причинил телесното уреждане на пострадалия, като в тази връзка съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Р., Б. и К., тъй като същите се
подкрепят от медицинските експертизи, указващи вида и местата на нараняване на
свидетеля Р.. Според заключението на комисионната съдебно-медицинска експертиза
на И.Р. са били причинени: кръвонасяД.я и оток по
дясната ушна мида, травматичен оток по челото, кръвонасядане
по дясното рамо, определени от експертите, като причинили на пострадалия болка
и страД.е.
Освен това на св.Р.
било причинено травматичното намаляване на слуха на дясното ухо до 50 децибела,
непосредствено след нанесената травма на същото, което намаляване на слуха се
възстановило до 36 децибела, два месеца след травмата, вследствие на неврит на
десния слухов нерв, при съхранени стойности на слуха на лявото ухо – 17
децибела, което е определен, като трайно отслабване на слуха на дясното ухо.
В този смисъл, според
юридическия критерий, телесните уврежД.я на
пострадалия, представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Според експертите уврежД.я били в резултат от действието на твърд тъп предмет
чрез удар и или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен побой
в областта на главата и тялото на пострадалия. Така, че в случая заключението
на съдебно-медицинската експертиза кореспондира напълно с показанията на св.В.Б.
и св.Й.К., както и с показанията на св.И.Р., които установяват удари с юмруци
по главата и ритници по главата и тялото на пострадалия.
Съдът счита, че
тезата на защитата за наличие на нападение с пистолет от страна на пострадалия
е необоснована, тъй като в случая както св.Б. и св.К., така и св.Т.
установяват, че подс.С. и св.Р. са излезли сами пред
магазина, а свидетелят Т. е отишъл при тях след около 5 мин. Следователно св.Т.
не е видял началото на инцидента, както твърди, тъй като не е бил излязъл от
заведението. Тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин от
показанията на св.Б., св.К. и св.Т..
Следва да се отбележи, че само подсъдимия и
св.Т., който е негов приятел твърдят, че пистолета е бил в кобур, като тези
техни твърдения се опровергават от показанията на св.И.Р., В.Б., Й.К., като и
от показанията на св.Д.Б., К.К.. Също така св.И.Л. и
св.В. Илев не са видели кобур и такъв не е бил иззет от полицаите. Следователно
и по отношение на кобура подсъдимия и св.Т. не говорят истината и тези техни
твърдения са повлияни от желанието подсъдимия да бъде оневинен за извършеното
от него деяние. Факта, че пистолета е бил поставен на колана се подкрепя и от
установеното по делото обстоятелство, че същия е паднал на земята, когато
подсъдимия е започнал да нанася удари по главата и тялото на пострадалия.
Следва да се
отбележи, че версията на св.Т., че след инцидента пострадалия е извали нож и е
заплашил подсъдимия не се подкрепя от нито един от останалите свидетели, както
и от самия подсъдим, който в обясненията не твърди, че пострадалия е извадил
срещу него нож.
По отношение на
извода за недостоверност на показанията на св.Т., в частта, в която същия
твърди, че св.Р. е извадил пистолета съдът кредитира и казаното от св.И.Л.,
който в показанията си на ДП е заявил следното „В тази връзка в повторно
обяснение С.Т. заяви, че И.Р. всъщност не е насочвал оръжие срещу В., а само се
е опитал да го извади“. Тези противоречия в показанията на св.Т. водят до
извода, че показанията му са недостоверни и повлияни от желанието подсъдимия да
бъде оневинен за извършеното деяние.
По
наказанието :
При
определяне вида и размера на наказанието което следва да изтърпи подс.С. съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговата
индивидуализация .
Съдът прецени като висока обществената
опасност на деянието по чл.129 ал.1 от НК, което е тежко престъпление по
смисъла на НК.
Съдът прецени като сравнително висока обществената
опасност на подсъдимия С., който към момента на извършване на деянието е
осъждан на пробация и има негативни характеристични
данни.
Като
смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства
съдът съобрази тежкото му материално положение и оказаното съдействие при
разследването, а като отегчаващи обремененото съдебно минало и негативните характеристични
данни.
При тези
данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.В.С. наказание две години лишаване
от свобода за извършеното от него престъпление.
Съдът като съобрази данните за личността на
подсъдимия и размера на определеното му наказание счете, че по отношение на подс.С. е налице хипотезата на чл.66 ал.1 от НК и на
основание посочения тест от закона отложи изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода на подсъдимия за изпитателен срок от три години. Също така съдът
счете, че за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция на
наказанието не е необходимо подс.С. да изтърпи
ефективно определеното му наказанието лишаване от свобода.
По
отношение на обвинението срещу подс.В.И.С. за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК съдът счете, че същото не е доказано по
несъмнен начин по следните съображения :
По делото
е установено от събраните доказателства съдържащи се в обясненията на подс.С., че отношенията между двамата са били влошени,
поради причини станали преди известно време. При това положение и при наличието
на личен мотив в поведението на подсъдимия съдът счета, че по делото не се
доказва квалифициращия признак „хулигански подбуди“ при извършване на деянието.
Ето защо съдът на основание чл.304 от НПК призна подс.С.
за невиновен, в това, че е извършил деянието по хулигански подбуди и го оправда
по обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
В
подкрепа на горния извод на съда са обясненията на подс.С.,
които съдът кредитира частично досежно причината на инцидента,
а имено, че между двамата е имало стар спор.
В подкрепа на горния извод на съда са и показанията на св.Й.Т. дадени на
ДП, който заявява следното : „По едно време В. и И. се скараха. Не разбрах за
какво. Бяха пияни малко и двамата“. Всичко това обосновава извода, че
подсъдимия С. не е действал по хулигански подбуди по отношение на пострадалия
св.Р., а между тях е имало спор прераснал в скарване, след което подсъдимия е
извършил описаното по горе деяние.
По
гражданските искове :
Настоящият състав прие, че осъщественото от подсъдимия престъпление по чл.129 ал.1 от НК има признаците на деликт. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е причинил на пострадалият И.А.Р. неимуществени вреди – болки и страД.я. Поведението му е противоправно и общественоопасно - обявено от закона за престъпление. С оглед гореизложените мотиви е извършено виновно. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените вредоносни последици. От деянието са настъпили неимуществени вреди за пострадалият, изразяващи се в болки и страД.я от причиненото телесно увреждане.
По отношение на размера на предявения граждански иск от св.И.А.Р. против подс.В.И.С. за деянието по чл.129 ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен до размера от 8000 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият, пострадалият свидетел И.А.Р. е претърпял неимуществени вреди – болки и страД.я. Видно от заключението на комисионната съдебно-медицинска експертиза, е че в резултат на деянието извършено от подсъдимия на пострадалия е било причинено трайно отслабване на слуха на дясното ухо.
Съдът взе предвид разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят
от съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на телесното
увреждане на пострадалият, както последиците за слуха на пострадалият, счете,
че справедливия в случая размер на иска е 8000 лв. Ето защо съдът осъди подс.В.И.С. да заплати на пострадалият И.А.Р. сумата 8000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2015г. до окончателното
изплащане на сумата .
Съдът счете, че по делото е установено по
несъмнен начин извършването на деянието от подс.С. и
причиняването на неимуществените вреди на пострадалият Р.. В подкрепа на този
извод на съда са показанията на св.И.Р., св.В.Б., Й.К., Д. Х., както и
заключението на комисионната съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено
от страните. Видно от заключението на комисионната съдебно-медицинската
експертиза, е че в резултат на нанесения побой на пострадалия били причинени – кръвонасяД.я и оток по дясната ушна мида, травматичен оток
по челото, кръвонасядане по дясното рамо.
На 30.10.2015г. св.Р. бил приет в
УНГ отделение при „МБАЛ Пазарджик”АД, като му била поставена диагноза – неврит
на десния слухов нерв от травматичено естество. При
извършеното аудиометрично изследване било установено
намаление на слуха на дясното ухо от звукоприемен тип
до 50 децибела, а на лявото ухо е установено 22 децибела. При извършеното
контролно ново аудиометрично изследване на 28.12.2015
г., при изготвяне на комплексната медицинска експертиза, било установено
намаление на слуха на дясното ухо от звокуприемен тип
до 36 децибела, а на лявото 17 децибела.
Вещите лица установяват, че
гореописаните травматични уврежД.я са резултат от
действието на твърд тъп предмет чрез удар и или върху такъв и добре отговарят
да са получени при нанесен побой в областта на главата и тялото на
пострадалия. Травматичното намаляване на
слуха на дясното ухо до 50 децибела, непосредствено след нанесената травма на
същото, което намаляване на слуха се възстановило до 36 децибела, два месеца
след травмата, вследствие на неврит на десния слухов нерв, при съхранени
стойности на слуха на лявото ухо – 17 децибела, е причинило на пострадалия Р.
трайно отслабване на слуха на дясното ухо.
Съдът счита, че предявения граждански иск следва да бъде уважен до
посочения по горе размер, тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът взе
предвид при определяне
на размера на обезщетението, а именно тежестта и характера на причиненото
телесно увреждане довело до неимуществени вреди изразяващи се в болка и страД.е.
За размера
от 8000 лв. до 10 000 лв. съдът счете, че гражданския иск е неоснователен
и го отхвърли като такъв.
С оглед
уважените срещу него граждански искове съдът осъди подс.В.И.С.
да заплати в полза на държавата държавна такса върху уваженият граждански иск в
размер на 320 лв., платими по сметка на РС Пазарджик .
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.В.И.С. да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител И.А.Р. сумата 1600 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски – възнаграждение за адвокат повереник.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.В.И.С. да заплати в полза на държавата разноските по
делото в размер на 192 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и
разноски по делото в размер на 240 лв., платими по сметка на РС Пазарджик .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :