№ 829
гр. Плевен, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н.А
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430102179 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, т.2 и т. 3
от КТ вр. с чл.225 ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от М. Д. М. от ***, против ***, ***, ***, в
която се твърди, че със *** е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ, считано от 18.03.2024г., която е
незаконосъобразна. Ищецът твърди, че е работил на длъжност *** при
ответника, че 07.04.2024г. му предстояло подаване на документи пред НОИ за
пенсиониране поради навършена възраст. Твърди, че след уволнението е
останал без работа. Оспорва изцяло *** и счита, че уволнението е
незаконосъобразно т.к. заповедта не съдържа задължителните реквизити за
този вид документ - данни, свързани с работодателя - наименование,
седалище и адрес на управление, ЕИК и имената на представляващите го
лица, не е ясно кои са лицата, положили подписи за „изготвил заповедта” и
„ръководител”, както и дали тази заповед е подписана от представляващия
работодателя. Оспорва, че при ответника е налице намаляване на обема на
работа, счита, че работодателят е следвало да извърши подбор по чл.329 КТ,
че не е извършил законосъобразен такъв, а ако е извършил - оспорва
поставените му оценки. Моли съда да признае уволнението за незаконно, да
го отмени и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност ***,
моли да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225 ал. 1 от КТ за
времето, през което е останал без работа 18.03.2024г. – 18.09.2024г. в размер
на 10836.00лв. за периода от шест месеца, ведно със законната лихва до
окончателното му изплащане. Претендира разноски по делото.
1
Ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, сочи, че
оспорената заповед е получена и подписана от ищеца без възражение на
18.03.2024г. Счита за неоснователна претенцията за заплащане на сумата от
10 836 лева - обезщетение за оставането на ищеца без работа, като твърди, че
към момента той е получил две работни заплати всяка по 1806.00 лева.
Твърди, че намаляването на обема на работа е реално – увеличаване на
разходи, намаляване размера на арендуваната земя и че този факт е въпрос на
преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние,
обусловено от конкретни причини. Твърди, че е извършен подбор на
06.03.2024г. на базата на законоустановените критерии и е направено
мотивирано предложение за уволнението на ищеца, тъй като същият е с най-
ниска професионална квалификация. Сочи, че е констатиран фактът, че
ищецът е с отнета шофьорска книжка и няма право да управлява МПС, което
го прави негоден да изпълнява работата си. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното: Не е спорно между
страните, а и видно от представения трудов договор и трудово досие на
ищеца, той е работил по трудов договор при ответника ***, *** от
17.09.2010г., като е бил назначен на длъжност ***. В договора е подчертано,
че ищецът е бил назначен за извършване на определена работа, но доколкото
такава работа не е посочена, не е посочен и срок на договора, съдът приема,
че ищецът е работил на безсрочен трудов договор. Видно от представеното
поименно щатно разписание от 03.05.2022г., както и от приложената
длъжностна характеристика в личното трудово досие на ищеца, неговата
длъжност към 2022г. е била с наименование ***, и именно с това
наименование е посочен той в заповедта за прекратяване на ТПО. С
оспорената *** на ***, трудовото правоотношение между ищеца и ответника
е прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ, считано от 18.03.2024г., като преди
това на същата дата е било връчено предизвестие за прекратяване на ТПО на
същото основание. Словом в Заповедта е изписано, че причината за
прекратяване на трудовия договор е намаляване обема на работа, което
съответства и на цифровото изписване на основанието по КТ. Заповедта е
връчена на ищеца на 18.03.2024г.
Като доказателства по делото относно твърдяното намаляване на обема
на работа, ответникът е представил извадки от регистъра на земеделските
стопани при Министерство на земеделието за стопанските 2021г./2022г.,
2022г./2023г. и 2023г./2024г., от които е видно, че общата използвана площ от
ответника е намалявала – от 851 хектара за първата посочена година, 830
хектара – за втората, до 812 хектара за настоящата стопанска година.
Представено е копие от протокол от заседание на УС на ответната кооперация
от 06.03.2024г., в който е отразен доклад на *** за дейността на кооперацията
през 2023г., отчетени са сложната климатична обстановка, намаляващи цени
на продукцията, намаляване на арендуваната земя, която през 2024г. намалява
със 190 декара, и намаляване през предходните години, обсъждана е загуба от
500 хил. лв. В т. 5 от дневния ред са обсъждани насоки за оптимизиране на
2
разходите за 2024г. и е взето решение за намаляване на разходите като се
упражнява по-строг контрол при покупката на материали, да се назначи
комисия за подбор и да се пристъпи към оптимизиране на механизаторския
състав. В тази връзка е изготвено и заключение на съдебно-икономическа
експертиза, която е анализирала счетоводен баланс, Отчет за приходи и
разходи и други счетоводни документи на ответника в периода от
01.01.2022г. до 07.03.2024г. *** е установило, че през стопанската 2023/2024
г. се установява намаление на обработваемите земи с над 38 ХА. През 2023 г.
спрямо 2022 г. е констатирано увеличаване на отрицателен финансов резултат
със 331 хил.лв., намаление на нетни и общите приходи със 187 хил.лв.,
намаление на собствен капитал с 514 хил.лв. Установено е, че общия оборот
от дейността, който е намалял от 1636 хил.лв. на 1449 хил.лв. Това е довело
до влошаване на част от показателите, отразяващи финансовото състояние на
кооперацията - рентабилност на приходи от продажби, ефективност на
приходи и разходи, които също показват, че през 2023 г. същите не са така
ефективни, както през 2022 г. и същите имат пряка връзка с отчетените
приходи. След извършен анализ е посочено, че резултатите от изчисляването
на коефициентите за ефективност на разходите позволяват да се определи
колко приходи от дейността получава предприятието от използването на
единица разходи за същата дейност, като коефициентът се приема за
минимум. Благоприятно за предприятието е коефициентът за ефективност на
разходите да расте, но в случая се установява, че той намалява през 2023 г. в
сравнение с 2022 г. Посочено е, че реципрочния коефициент на ефективност
на приходите е добре да намалява, но при анализа се установява, че той се
увеличава през 2023 г. в сравнение с 2022 г. Съдът изцяло кредитира
заключението на съдебно икономическата експертиза като работила по
поставените въпроси, компетентна и обоснована. В експертизата се сочи също
и че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, изчислено по правилото на чл. 228
ал.1 от КТ, е както следва: за периода от 18.03.2024 г. до датата на съдебното
заседание - 05.06.2024г. е в размер на 4738,58 лв., а за шестмесечен период от
18.03.2024 г. до 18.09.2024 г., е в размер на 10 836,48 лв.
Във връзка с оспорването за извършен подбор, по делото е представена
заповед № 1/11.03.2024г. на *** на ответника, с която е определена комисия
от трима члена – *** Н. В., А.П. – *** и Х.Г. – ***, със задача да се извърши
подбор между *** и ***, които заемат длъжността *** и сходната с нея
длъжност *** и *** като се направи преценка на квалификацията и начина на
изпълнение на задачите. Представен е протокол на комисията от 15.03.2024г.,
от който е видно, че в подбора са били включени 6 човека, което отговаря
като брой и заемани длъжности на представеното поименно щатно
разписание от 03.05.2022г., и са сравнени притежаваните от тях категории и
правоспособност. Установено е, че само ищецът няма категория ТВК, и той е
предложен за уволнение, доколкото той е с най-ниска квалификация, няма
правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, а
също така е посочено, че на ищеца, по негови данни, е отнета шофьорската
книжка и няма право да управлява МПС. Отчетено е, че той е назначен на
работа последно. Лишаването от правоуправление на МПС към датата на
3
подбора се установява и от приложеното НОХД 655/2024г. на ПлРС, от което
е видно, че е одобрено споразумение между РП Плевен и ищеца, в качеството
му на подсъдим за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, с което той се
признава за виновен за извършено такова престъпление на 13.03.2024г., и
считано от тази дата, е лишен на осн. чл. 343г от НК от право да управлява
МПС за четири месеца.
В качеството на *** по делото бяха разпитани Н. В. – ***, А.П. – ***
при ответника, и Г.П. – *** на ответника. *** заяви, че работи при ответника
от 1987г., и при работата си вижда нагледно как арендуваната от него земя
намалява, и кооперацията е на голяма загуба. Потвърди, че на заседанието на
управителния съвет това е било докладвано, коментирало се да се намалят
офертите за горива и препарати, правено е сравнение с друга кооперация,
обработваща 18 000дка с 9 тракториста, а тяхната кооперация обработва 8
200дка със 7 тракториста. Като член на комисията за подбора, *** посочи, че
ищецът не е имал категория за работа със селскостопански машини, а другите
са имали такава, че сам ищецът им е казал, че книжката му е отнета. Св. В.
също заяви, че като *** му е известно, че обемът на работата е намалял –
намаляли са нивите, а разходите на кооперацията са се повишили. Като ***
посочи, че критерият е бил квалификациите, изискали документи на всички и
ищецът нямал категория за работа със селскостопански машини - ТВК, имал
право да управлява само трактор с ремарке и цистерна. На ищеца не са
изисквали шофьорска книжка, т.к. знаели, че му е отнета. Потвърди, че
кооперацията имала фадрома, че за нейното управление е била необходима
квалификация ТВК-М, която не била необходима, когато ищецът бил
назначен на работа, но сега е необходима. Посочи, че на 14.03.2024г., като
дошъл на работа ищецът уведомил всички, че му е отнета книжката и не е
управлявал нищо след това. *** заяви, че е запознат с представената и
оспорена от ищеца заповед от 18.03.2024г. за утвърждаване на ново щатно
разписание /л. 61/ и че той лично е изготвил новото щатно разписание /л. 60/.
По делото са приети служебно събрани доказателства за
обстоятелството, че след оспореното уволнение на ищеца, той не е постъпвал
на работа по трудов договор при друг работодател, както и е приета
декларация в същата насока от самия ищец.
При така събраните по делото доказателства, съдът прави следните
изводи: При всяко положение, първата и основна предпоставка да се приеме
законосъобразност на прекратяването на ТПО между страните е - да е налице
соченото основание по смисъла на КТ за това прекратяване. В случая
посоченото основание е „намаляване обема на работа“, която съдът намира за
изцяло обоснована от ответника като съществуваща към момента на издаване
на предизвестието и Заповедта от 18.03.2024г. Доколкото ответникът е
земеделска кооперация, която обработва земеделска земя, то в случая за
намаляване обема на работа основно би следвало да се приеме, че е намален
размера на обработваната земя, което категорично се доказа от писмените
доказателства в настоящето производство, и то не само за предходната
стопанска година, а и за предхождащата я такава, т.к намалението на обема на
работа следва да е действително, да има траен характер, и да обхваща по-
4
продължителен период от време. В случая се доказа, не само намаляването на
земеделската земя, а и заключението на СИЕ сочи изцяло намаляване обема
на работа при счетоводния анализ на кооперацията. При намаляване обема на
работа работодателят може да прекрати трудовите договори на част от ***,
тъй като за осъществяване на намалената производствена дейност не му е
необходим целия персонал, с който е осъществявал дейността си до този
момент. Преценката на работодателя за това колко *** и *** следва да има, и
каква част от разходите му следва да бъдат определени за работна заплата, е
суверенна и не подлежи на контрол за целесъобразност от съда. Установи се
по делото, че едва след констатиране на факта на намалелия обем работа,
работодателят е издал заповед за извършване на подбор между ***, и след
извършен такъв, е пристъпил към прекратяването на ТПО, което е правилно
извършено като поредност на действията. Съдът намира, че извършеният
подбор е правилно базиран от комисията на законоустановените критерии по
чл. 329 ал. 1 то КТ - преценка кои от *** на еднаква или сходна длъжност
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Не се оспори от ищеца, че
той има различни от вписаните в протокола за подбор категории и че
притежава правоспособност за работа със селскостопански машини. Не се
оспори, а и категорично се доказа, че ищецът към датата на подбора въобще
не е можел да управлява МПС поради отнемане на свидетелството му за
правоуправление, което сочи, че той не би могъл да работи по-добре от
останалите ***, включени в подбора. Единствено следва да се отбележи, че в
протокола за извършения подбор е посочено още едно обстоятелство, което
не следва да се взема предвид – кога е назначен ищецът на работа – т.к. това
не е законоустановен критерий. Видно от прилагането на другите два
критерия обаче, този допълнително отбелязан критерий не е взел превес при
вземането на решение от Комисията кой работник да бъде предложен за
уволнение, поради което съдът не намира, че включването на този критерий е
опорочило извършения подбор.
По направеното възражение от ищеца, че *** на ***, за прекратяване
на трудовото правоотношение на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ, страда от пороци,
съдът намира следното – при наличието на връчено предизвестие за
прекратяване на ТПО, в което ясно е посочено кое е лицето, представляващо
работодателя – А.А., ***, и посочване в заповедта за уволнение кое е
предприятието, което прекратява ТПО, съдът намира, че заповедта не страда
от сочения от ищеца порок – липса на данни за работодателя и подписалия
заповедта ръководител. Впрочем ищецът не сочи да е имал и друг трудов
договор и да не му е известно кое ТПО е прекратено. Заповедта не страда от
други пороци – в нея ясно е изписано основанието за прекратяване на
правоотношенията – цифром и словом, между кои страни и от коя дата се
прекратява то.
При изложените правни изводи, следва да се приеме, че *** на ***, с
която ТПО между страните по делото е прекратено, се явява законосъобразна,
а предявената искова претенция за отмяната , следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е израз на субективното право на
5
уволнения работник или служител да заеме отново длъжността, от която е
бил незаконно уволнен. Уважаването на този иск е предпоставено от
признаване на уволнението като незаконно и отмяна на заповедта за
уволнение, от съществуването на трудово правоотношение между страните,
преди незаконното уволнение, по безсрочен трудов договор /или срочен
такъв, на който обаче срокът не е изтекъл към момента на постановяване на
съдебния акт/. Доколкото съдът приема, че главния иск следва да се
отхвърли, то неоснователна се явява и претенцията на ищеца по акцесорния
такъв - за възстановяването му на работа.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, следва да бъде установено кумулативното наличие на
следните предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде
признато за незаконно, работникът или служителят да е останал без работа от
което да са налице вреди, съизмерявящи се с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца.
При липса на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен. Тежестта за доказване на тези факти е на ищеца по делото.
Поради извода на съда за неоснователност на главния иск, неоснователен се
явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение, поради липса на
първата предпоставка за уважаване на иска.
При този изход на делото, предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК,
и с оглед искането на ответната страна, ищецът следва да заплати на
ответника направените разноски, в размер на 2350.00 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН ********** от ***, ***,
срещу ***, ***, ***, представлявана от *** А.А., иск с правно основание
чл.344, ал.1, т. 1 от КТ, за признаване на прекратяване на трудовите
правооотношения със *** на ответника, за незаконно и неговата отмяна, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН ********** от ***, ***,
срещу ***, ***, ***, представлявана от *** А.А., иск с правно основание
чл.344, ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване на предишната работа при
ответника на длъжност ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН ********** от ***, ***,
срещу ***, ***, ***, представлявана от *** А.А., иск с правно основание
чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение в размер на
10836.00лв. за времето, през което е останал без работа 18.03.2024г. –
18.09.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК, М. Д. М., ЕГН **********
от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, ***, представлявана от *** А.А.,
сумата от 2350.00 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от 19.06.2024г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7