Р Е Ш Е Н И Е  № 154

                                                    гр. Видин, 07.04.2022г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 264  по описа  за 2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева   против  К. Емилянов П. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен кредит на ответника в размер на  2579.00  лева по Договор за потребителски заем CREX-16239049 от 25.07.2018г.   За ответника е възникнало задължение да погаси заема на 10 месечни вноски,  всяка по 278.52 лева, които съставляват изплащане на главница, ведно с оскъпяването й съгласно ГПР 19.13% и ГЛП – 17.63%. Поддържа се, че длъжникът  не е извършил погасяване на нито една  вноска  по кредита.

 Посочва се още, че ответникът е следвало да изплати заема, ведно с възнаградителната лихва в размер на 206.20 лева за периода от 20.08.2018г. до 20.05.2019г. Посочва се също, че ответникът дължи и законна лихва за забава в размер на 211.46 лева за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г. Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.

Иска се от съда да се признае за установено вземането на ищеца против ответника в размер на сумата от 2579.00 лева – главница, сумата от  206.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до 20.05.2019г., сумата от 211.46 лева- законна лихва за забава за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда   до окончателното плащане.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител, в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Направил е възражение, че е недопустимо присъждане едновременно на възнаграздителна лихва и на лихва за забава.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2134/2019г. по описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит номер CREX-16239049,  е видно, че на 25.07.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, чрез «Зора – М.М. С.»ООД, като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател за закупуване на стока – смартфон на стойност  2579.00 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.05.2019г. да погаси заема на 10 месечни вноски, всяка по 278.52 лева, включваща главница и възнаградителна лихва по кредита. Посочено е също, че ГПР  е 19.13%, а лихвения процент е 17.63%.

До ответника е изпратена покана за заплащане на задължението по кредита, получена на 24.01.2019г., видно от  представеното известие за доставяне – л. 23 от делото.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че  на 25.07.2018г.,ищецът е отпуснал кредит на ответника за потребителски нужди в размер на 2579.00 лева. Уговореният лихвен процент за възнаградителна лихва е 17.63% или 206.20 лева, съгласно погасителния план. Срокът за погасяване е 10 месеца до 20.05.2019г. Вещото лице е  посочило, че ответникът не е внасял никакви вноски по кредита след неговото усвояване. Според заключението, размерът на дължимата главница е 2579.00 лева, на договорната лихва за процесния период е 206.20 лева и на лихвата за забава 211.34 лева за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г. 

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е  иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Усвояването на кредита се установява от заключението на вещото лице, което е посочило, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 2579.00 лева, усвоен на 25.07.2018г.  Съгласно погасителния план, уговорен между страните, кредитът е следвало да се погаси на 10 месечни вноски, всяка в размер на 278.52 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Срокът на договора е бил до 20.05.2019г. От заключението на вещото лице се установява, а и доказателства в обратна насока не са събрани, че ответникът не е извършил нито едно погасяване по кредита. При това положение, същият дължи на ищеца сумата от 2579.00 лева, представляваща главница по кредита. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника относно липсата на доказателства за предсрочна изискуемост на вземането, тъй като видно от приложеното дело по провелото се заповедно производство, ищецът е претендирал връщане на заемана сума след като е изтекъл срокът на договора. Същият  не се е възползвал от уговореното в чл. 3 от договора да претендира вземането си при условията на предсрочна изискуемост.

Между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Според заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер  на 206.20 лева за периода от 20.08.2018г. до 20.05.2019г.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 3 от договора, страните са уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В този смисъл, несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на ответника, че било недопустимо присъждане едновременно на възнаградителна лихва и на лихва забава за един и същи период. Следва да се отбележи, че двете претенции не се припокриват, тъй като касаят различни основания и са за различни периоди. Както бе посочено по-горе, възнаградителната лихва е вид граждански плод, като същата представлява възнаграждение за времето, през което  една  парична сума е дадена в заем.  Лихвата за забава по същността си е санкция за несвоевременното връщане на дадения заем от кредитополучателя. Същата се дължи единствено при просрочие в плащанията, като целта й е да обезщети кредитора заради неизпълнение в срок на поетото от длъжника задължение за връщане на отпусната парична сума. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и дължи обезщетение за забава, което според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 211.34 лева за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г. 

По разноските.

От приложеното ч.гр.д. № 2134/2019г. по описа на ВРС, се установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 59.93 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Разноските на ищеца в настоящото дело са: 142.23 лева за платена държавна такса, разноски за особен представител в размер на 439.79 лева и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски  в  заповедното производство в общ размер от 109.93 лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 682.02 лева.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и възнаграждение в размер на  100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: 

IBAN ***, BIC:*** – Ситибанк Европа АД, клон България. 

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  притежава право на вземане  към К.Е.П. с  ЕГН ********** с адрес: *** в размер на сумата от 2579.00 лева – главница, сумата от  206.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до 20.05.2019г., сумата от 211.34 лева- законна лихва за забава за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда – 25.07.2019г.  до окончателното плащане, като претенцията за лихва за забава над присъдения размер до претендирания такъв – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА К.Е.П. с  ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на  «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  сумата от 109.93 лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.Е.П. с  ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  разноски по настоящото производство в общ размер от 782.02 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN ***, BIC:*** – Ситибанк Европа АД, клон България. 

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: