Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Видин, 07.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 264 по описа за 2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева против К. Емилянов П. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата, на
които ищецът е предоставил паричен кредит на ответника в размер на 2579.00
лева по Договор за потребителски заем CREX-16239049 от 25.07.2018г. За ответника е възникнало задължение да
погаси заема на 10 месечни вноски, всяка
по 278.52 лева, които съставляват изплащане на главница, ведно с оскъпяването й
съгласно ГПР 19.13% и ГЛП – 17.63%. Поддържа се, че длъжникът не е извършил погасяване на нито една вноска по кредита.
Посочва се още, че ответникът е следвало да
изплати заема, ведно с възнаградителната лихва в размер на 206.20 лева за
периода от 20.08.2018г. до 20.05.2019г. Посочва се също, че ответникът дължи и
законна лихва за забава в размер на 211.46 лева за периода от 20.09.2018г. до
11.07.2019г. Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.
Иска
се от съда да се признае за установено вземането на ищеца против ответника в размер на сумата от 2579.00 лева – главница, сумата
от 206.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018г.
до 20.05.2019г., сумата от 211.46 лева- законна лихва за забава за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител, в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Направил е възражение, че е недопустимо присъждане едновременно на възнаграздителна лихва и на лихва за забава.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2134/2019г. по описа на ВРС, назначена и
изслушана е съдебно – икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът
намира следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за
потребителски кредит номер CREX-16239049, е видно, че на 25.07.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, чрез «Зора – М.М. С.»ООД, като кредитор е
отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател за закупуване на стока – смартфон на
стойност 2579.00 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.05.2019г.
да погаси заема на 10 месечни вноски, всяка по 278.52 лева, включваща главница
и възнаградителна лихва по кредита. Посочено е също, че ГПР е 19.13%, а лихвения процент е 17.63%.
До ответника е изпратена покана за заплащане на
задължението по кредита, получена на 24.01.2019г., видно от представеното известие за доставяне – л. 23 от
делото.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че на 25.07.2018г.,ищецът е отпуснал кредит на ответника за потребителски нужди в размер на 2579.00 лева. Уговореният лихвен процент за възнаградителна лихва е 17.63% или 206.20 лева, съгласно погасителния план. Срокът за погасяване е 10 месеца до 20.05.2019г. Вещото лице е посочило, че ответникът не е внасял никакви вноски по кредита след неговото усвояване. Според заключението, размерът на дължимата главница е 2579.00 лева, на договорната лихва за процесния период е 206.20 лева и на лихвата за забава 211.34 лева за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават
на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на
взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Усвояването на
кредита се установява от заключението на вещото лице, което е посочило, че на
ответника е отпуснат кредит в размер на 2579.00 лева, усвоен на
25.07.2018г. Съгласно погасителния план,
уговорен между страните, кредитът е следвало да се погаси на 10 месечни вноски,
всяка в размер на 278.52 лева, включваща главница и възнаградителна лихва.
Срокът на договора е бил до 20.05.2019г. От заключението на вещото лице се
установява, а и доказателства в обратна насока не са събрани, че ответникът не
е извършил нито едно погасяване по кредита. При това положение, същият дължи на
ищеца сумата от 2579.00 лева, представляваща главница по кредита. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника относно липсата на
доказателства за предсрочна изискуемост на вземането, тъй като видно от
приложеното дело по провелото се заповедно производство, ищецът е претендирал
връщане на заемана сума след като е изтекъл срокът на договора. Същият не се е възползвал от уговореното в чл. 3 от
договора да претендира вземането си при условията на предсрочна изискуемост.
Между страните е била договорена
възнаградителна лихва.
По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото
е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна,
само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не
може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на
закона. В случая, договорната лихва не надвишава посочения по-горе размер на
законната лихва. Според заключението на
вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 206.20 лева за периода от 20.08.2018г.
до 20.05.2019г.
Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 3 от договора, страните са уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В този смисъл, несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на ответника, че било недопустимо присъждане едновременно на възнаградителна лихва и на лихва забава за един и същи период. Следва да се отбележи, че двете претенции не се припокриват, тъй като касаят различни основания и са за различни периоди. Както бе посочено по-горе, възнаградителната лихва е вид граждански плод, като същата представлява възнаграждение за времето, през което една парична сума е дадена в заем. Лихвата за забава по същността си е санкция за несвоевременното връщане на дадения заем от кредитополучателя. Същата се дължи единствено при просрочие в плащанията, като целта й е да обезщети кредитора заради неизпълнение в срок на поетото от длъжника задължение за връщане на отпусната парична сума. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и дължи обезщетение за забава, което според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 211.34 лева за периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г.
По
разноските.
От приложеното ч.гр.д. № 2134/2019г. по описа на ВРС, се
установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер
на 59.93 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Разноските на ищеца в настоящото дело са: 142.23 лева за платена държавна такса,
разноски за особен представител в размер на 439.79 лева и разноски за вещо лице
в размер на 100.00 лева.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ размер от 109.93
лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 682.02 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на
ищеца се дължи и възнаграждение в размер на
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от
ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:
IBAN ***, BIC:*** – Ситибанк Европа АД, клон България.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон
България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров –
заместник управител притежава право на вземане към К.Е.П. с ЕГН ********** с адрес: *** в размер на сумата от 2579.00 лева – главница, сумата от 206.20
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до 20.05.2019г.,
сумата от 211.34 лева- законна лихва за забава за
периода от 20.09.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда –
25.07.2019г. до окончателното плащане,
като претенцията за лихва за забава над присъдения размер до претендирания
такъв – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Е.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на «БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон
България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител сумата от 109.93 лева –
разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Е.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър
Димитров – заместник управител разноски по настоящото производство в общ
размер от 782.02 лева.
Банковата
сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:
IBAN ***, BIC:*** – Ситибанк Европа АД, клон България.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: