№ 58
гр. Сливен, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Ив. К. Ив.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600300 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба адв.
А. А. от АК-Сливен, в качеството и на служебен защитник на подсъдимия Б.
В. П., срещу присъда № 70/19.05.22г. постановена по НОХД № 304/2022г. на
Районен съд гр. Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият Б. В. П. е бил признат за виновен в
това, че за времето от 01.08.2021 година до 29.09.2021 година, от пасища в
землището на село О., община Т., в условията на продължавано престъпление,
след предварителен сговор за извършване на кражби с АТ. П. АТ., чрез
използване на техническо средство /режещ инструмент за срязване кабела на
ел.пастира, маркуч за подкарване на животните и сезал и кабели за
връзването им/ и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот /срязване на кабела на ел. пастира/, е отнел чужди движими вещи
както следва:
– на неустановена дата в периода 01.08.2021 година до 31.08.2021
година, от местността „Ливадите“, в землището на село О., община Т. е отнел
чужди движими вещи – три броя телета на обща стойност 1080.00 лева, от
1
владението на собственика им И.Т. И. от село О., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
– на 26 срещу 27.08.2021 година, от местността „До микроязовира“, в
землището на село О., община Т., е направил опит да отнеме чужда движима
вещ – един брой крава на стойност 1200.00 лева, от владението на
собственика и Г. Н. М. от село О., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен;
– на неустановена дата през месец септември 2021 година, от
местността „Ливадите“, в землището на село О., община Т., е отнел чужди
движими вещи – три броя крави на обща стойност 3600.00 лева, от
владението на собственика им И.Т. И. от село О., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен;
– на 28 срещу 29.09.2021 година, от местността „До микроязовира“, в
землището на село О., община Т., е отнел чужда движима вещ – един брой
крава на стойност 1400.00 лева, от владението на собственика й Г. Н. М. от
село О., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
случаят не е маловажен, всичко на обща стойност 7280.00 лева, поради което
е бил осъден по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК и му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на
основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3, а именно с 8 месеца и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца
на основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
С атакуваната присъда подсъдимия П. е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР-Сливен сумата от 48,75 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Със същата присъда е бил признат за виновен и осъден подс. АТ. П. АТ.
за това, че за времето от 01.08.2021 година до 29.09.2021 година, от пасища в
землището на село О., община Т., в условията на опасен рецидив и на
продължавано престъпление, след предварителен сговор за извършване на
кражби с Б. В. П., чрез използване на техническо средство /режещ инструмент
за срязване кабела на ел.пастира, маркуч за подкарване на животните и сезал
и кабели за връзването им/ и чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот /срязване на кабела на ел. пастира/, е отнел чужди движими
2
вещи както следва:
– на неустановена дата в периода 01.08.2021 година до 31.08.2021
година, от местността „Ливадите“, в землището на село О., община Т. е отнел
чужди движими вещи – три броя телета на обща стойност 1080.00 лева, от
владението на собственика им И.Т. И. от село О., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
– на 26 срещу 27.08.2021 година, от местността „До микроязовира“, в
землището на село О., община Т., е направил опит да отнеме чужда движима
вещ – един брой крава на стойност 1200.00 лева, от владението на
собственика й Г. Н. М. от село О., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен;
– на неустановена дата през месец Септември 2021 година, от
местността „Ливадите“, в землището на село О., община Т., е отнел чужди
движими вещи – три броя крави на обща стойност 3600.00 лева, от
владението на собственика им И.Т. И. от село О., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен;
– На 28 срещу 29.09.2021 година, от местността „До микроязовира“, в
землището на село О., община Т., е отнел чужда движима вещ – един брой
крава на стойност 1400.00 лева, от владението на собственика и Г. Н. М. от
село О., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
случаят не е маловажен, всичко на обща стойност 7280.00 лева, поради което
е бил осъден по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК
и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3, а именно с 1 година и
намаленото наказание“ Лишаване от свобода“ за срок от 2 години е осъден да
изтърпи при първоначален строг режим.
С атакуваната присъда подсъдимия А. е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР-Сливен сумата от 48,75 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - 1бр.
гумен маркуч и 1бр. парче сезал и е постановил след влизане в сила на
присъдата да се унищожат като вещи без стойност. Осъдил е двамата
подсъдими да заплатят солидарно на Г. Н. М. сумата от 1400 лева,
3
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат
на престъплението, както и държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 56 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Първоинстанционната присъда е обжалвана само от служебния
защитник на подсъдимия Б. В. П. в частта й, касаеща размера на наложеното
на подзащитния му наказание, което намира за явно несправедливо. Не се
оспорва факта на извършените деяния, не се претендират допуснати
процесуални нарушения. Служебният защитник адв. А. претендира
несправедливост на наложеното наказание, като счита че е следвало съдът да
приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като по благоприятен за нейния
подзащитен текст. Настоява се за изменение на присъдата на
първоинстанционния съд и намаляване на наказанието за подсъдимия Б. В. П.
на 6 месеца лишаване от свобода, като се приложи разпоредбата на чл.55 от
НК.
Срещу въззивната жалба не е подадено писмено възражение.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наложените
с обжалваната присъда наказания са законосъобразни и справедливи, предвид
обремененото съдебно минало на подсъдимите. Моли атакуваната присъдата
да бъде изцяло потвърдена.
Въззиваемата – граждански ищец Г. Н. М. заявява, че е доволна от
постановената присъда и че щетите й са възстановени.
Подс. Б. В. П., редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник адв. А. А.. Защитникът поддържа жалбата и моли за уважаването й
на основанията, посочени в нея. Предлага присъдата да бъде изменена като
при определяне размера на наказанието на подс. П. се приложи разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид чистото му съдебно минало и оказаното при
разследването съдействие и му бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца.
Подс. АТ. П. АТ., редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник адв. Н. К.. Не се присъединява към жалбата. И той и защитникът му
заявяват, че са доволни от присъдата.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша
явилите се страни в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, изведе
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се
4
явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения
срок от надлежно конституирана страна в наказателното производство, която
има правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в
разпоредителното заседание за желанието на подсъдимите съдебното
производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие,
съставът на Районен съд – Сливен, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК,
изрично е разяснил на подсъдимите правата им и ги е уведомил, че
доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното
от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимите АТ. П. АТ. и Б. В. П. са
признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са изразили съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение,
съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт (т. 8 от ТР № 1/2009 г. на
ОСНК).
Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от
страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в
материалите по делото.
Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от
самопризнанието на подсъдимите АТ. П. АТ. и Б. В. П., което се потвърждава
от целия събран на досъдебното производство доказателствен материал и по-
конкретно от показания на свидетелите И.Т. И., Г. Н. М., Красимир Филипов
С., Люцкан А. А., Димитър И. Панев, от протоколите за доброволно
предаване, приложените копия от паспортите на отнетите едри преживни
животни, ветеринаро-оценителната експертиза, от приложените по делото
справки за съдимост на подсъдимите, както и от останалите писмени
доказателства, относими към предмета на делото и от фактическа страна се
установява следното:
Процесното деяние е било извършено от подс.А. при условията на
опасен рецидив, тъй като към момента на извършването той е бил осъждан
многократно на лишаване от свобода за срок не по малък от една година и с
5
определение по ЧНД №360/16г.на Сливенския районен съд му е било
определено общо наказание по влезли в сила присъди за извършени
престъпления по чл.196 ал.1 от НК, а именно "ЛС" за срок от 1 година и 3
месеца. Подс. П. е бил неосъждан.
С устна уговорка между св. И. и двамата подсъдими, последните били
наети да работят като пастири при св. И., който стопанисвал животновъден
обект в стопанския двор на с.О., общ.Т.. Част от кравите на св .И. били
пуснати на паша в м."Ливадите", в землището на с.О., общ.Т., като били
оградени с електропастир.
Подс. А. и подс. П. решили да откраднат крави от св.И., които да
продадат.
На неустановена дата през м.август 2021г. подс. П. и подс. А. срязали, с
помощта на режещ инструмент парче с дължина около 100см. от кабела на
електропастира, с който били оградени животните и извели 3 бр. телета.
Вързали ги със сезал и с помощта на гумен маркуч, който служил за пръчка
ги подкарали. Подсъдимите с животните отишли в края на с. О., където
едното от телетата се задушило от вързания на врата му сезал и умряло. Подс.
А. се обадил по телефона на св.А., за когото знаел, че се занимава с покупко-
продажба на животни и му казал, че има две телета за продажба, които са му
били дадени вместо заплата от собственика св.И.. Св. А. наел от св.С. товарен
автомобил – фургон, в който да натовари животните. С този автомобил св.А.
отишъл на уговореното място - на пътя в края на с.О., общ.Т.. Св.А. купил
двете телета за сумата от 200 лв. общо. По-късно ги продал на непознати за
него лица. Получената сума подс. А. и подс. П. си разделили.
През нощта на 26 срещу 27.08.2021г. подс. А. и подс. Борисов отново
решили да извършат кражба, но този път на крава от друго лице. Отишли в
местността "До микроязовира" в землището на с.О., общ.Т., където знаели, че
са оставени на паша животни, собственост на св.М.. Двамата подсъдими
извели от електропастира една от кравите, собственост на св.М., като вързали
на врата и сезал, за да я дърпат. Отвели животното и го вързали до пътя, с
намерение да го продадат, но кравата се отвързала и се върнала на пасището,
което ползвала св.М..
На неустановена дата през м.септември 2021г. вечерта, подс. А. и подс.
П. решили да извършат нова кражба на крави, собственост на работодателя си
6
- св.И.. От електропастира успели да изведат 3бр. крави, като преди това
вързали на вратовете им сезал да ги дърпат. Подкарвали ги с маркуч и ги
отвели близо до пътя, в края на с.О., общ.Т.. Подс. А. отново се обадил по
телефона на св.А. и му казал, че има три крави за продажба. Отново със
същото превозно средство наето от св.С., св.А. отишъл на уговореното място
и натоварил 3 бр.крави. Подс.А. казал на св.А., че кравите са му дадени от
св.И., вместо заплата. Св.А. дал на подс. А. сумата от 400лв. за трите крави.
Получените пари за откраднатите от св.И. крави двамата подсъдими си
поделили.
Вечерта на 28 срещу 29.09.2021г. двамата подсъдими отишли в
местността "До микроязовира" и извели от електропастира една крава,
собственост на св.М.. Отново я закарали в края на с.О. общ.Т.. Обв. А. се
обадил по телефона на св.А., който дошъл на място с автомобила на св.С. и
натоварил кравата. Св.А. платил за нея на обв. А. сумата от 150лв.. Парите
двамата подсъдими си поделили.
След установяване на извършителите на кражбите с протокол за
доброволно предаване от 01.10.2021г. подс. П. е предал на служител РУ Т. 1
бр. гумен маркуч с дължина около 60см. и парче сезал, като е заявил, че при
извършване на кражбите, със сезала са връзвали животните, а с маркуча са ги
подкарвали. С протокол за доброволно предаване от 10.11.2021г. подс. П. е
предал на водещия разследването полицай сумата от 100лв., за които е
заявил, че са останали от парите, които е взел от продажбата на трите крави,
собственост на св.И..С разписка парите са били предадени на св.И..
По делото е назначена и изготвена съдебно ветеринарна-оценителна
експертиза, според заключението на която стойността на 3бр. телета,
собственост на св.И. е възлизала към момента на деянието на 1080лв., а
стойността на 3бр. крави, собственост на св.И. е възлизала на 3600лв.
Стойността на 2бр. крави собственост на св.М., към момента на деянието е
възлизала на 2600лв., като общата стойностна отнетите животни възлиза на
7280 лева.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира за неправилна възприетата от
районния съд правна квалификация на инкриминираното деяние, извършено
от подсъдимия АТ. П. АТ., като такова по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3,
т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК и от подсъдимия Б. В. П., като такова по чл.195
ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК.
7
При правилно установени факти, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закон и неоснователно квалифицирал деянието
извършено от подсъдимите, като кражба извършена чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо
средство /режещ инструмент за срязване на кабела на електрическия пастир,
маркуч за подкарване на животните и сезал и кабели за връзването им/ -
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК.
Законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че с
деянията си подсъдимия АТ. П. АТ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК, а Б.
В. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна двамата подсъдими са осъществили
изпълнителното деяние "отнемане" в двете негови части - прекратили са
фактическата власт на собствениците върху животните, предмет на
престъплението, установили са своя трайна такава върху тях, след което са се
разпоредили със същите, продавайки ги на св. А. за съответната парична
сума. Налице е основния състав на престъплението „кражба“ - чл. 194, ал.1 от
НК.
Налице е и обективният признак "предварителен сговор",
квалифициращ престъпното деяние на двамата подсъдими като престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Съдебната практика (вж. напр. Р 727-95-ІІ, Р 341-
80-ВК и др.) е неизменна в разбирането си, че предварителен сговор е налице,
когато съгласието и решението за извършване на деянието у извършителите е
постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един по ранен момент.
Това обстоятелство дава възможност на извършителите да премислят това си
решение, евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да
съставят план и т. н. – действия, които усложняват престъпната деятелност,
но и свидетелстват за ниските морални задръжки и формирани престъпни
нагласи у извършителите, които от своя страна водят до изводи за налична
по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение
с обикновените случаи на кражба. В конкретният случай, видно от
доказателствата по делото, решението за извършване на престъплението е
било взето от подсъдимите АТ. П. АТ. и Б. В. П. не непосредствено преди
извършването му, а в доста по-ранен момент – като пастири на животните на
св.И. двамата подсъдими, в спокойна обстановка обсъдили идеята да
откраднат от неговите животни , както и от животните на св.М.. В тази връзка
следва да се посочи, че извършеното от тях престъпно деяние представлява
немаловажен случай, отчитайки стойността на отнетите животни. Всички тези
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, позволяват извършеното от
двамата подсъдими престъпно деяние да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК.
Извършените деяния са осъществени в един кратък период от време,
8
като всяко едно от последващите ги такива се явява, от обективна и
субективна страна, естествено продължение на предходното. Деянията са
били извършени при еднородност на вината и осъществяват състави на едно и
също престъпление „кражба“. Те следва да се разглеждат като едно
престъпление, поради което всеки един от подсъдимите следва да носи
отговорност и за продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26, ал.1 от
НК.
Подсъдимият подс.А. е бил осъждан многократно на лишаване от
свобода за срок не по малък от една година, като последно е изтърпял общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца наложено му
с определение по ЧНД №360/16г. на Сливенския Районен съд по влезли в сила
присъди за извършени престъпления по чл.196 ал.1 от НК, което е изтърпял
на 12.12.2016г. От изложеното е видно, че от момента на изтърпяване на
наказанието, наложено на този подсъдим с последната присъда, до момента
на извършване на продължаваната престъпна дейност, предмет на
разглеждане по настоящото дело, не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 НК в
размер на пет години и първоинстанционният съд правилно е приел, че са
налице законовите предпоставки на чл. 29, ал.1 от НК и квалифицирал
деянието като извършено в условията на опасен рецидив.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първостепенния
съд, че при извършването на кражбите е разрушена преграда здраво
направена за защита на имот. Съдебната практика приема, че преградата е
здраво направена за защита на имот, когато е предназначена да изключи
достъпа на външни лица до защитените вещи. В конкретния случай
електропастира е поставен и това е целта на неговото предназначение да не
допусне животните да напуснат определеното им място на паша с цел да се
съхрани или възстанови съседно място за паша, да се опазят от увреждания
съседните селскостопански имоти или животните да навлязат в пътищата
предназначени за пътно транспортна дейност и станат причина за
произшествие, т.е. да пази другите от животните от което следва извода, че
електропастира няма предназначението на преграда здраво направена за
защита на имот. По тази причина въззивния съд счита, че извършеното от
двамата подсъдими престъпно деяние не може да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Въззивният състав не споделя също така изводите на първостепенният
съд, че за извършването на кражбите е използвано техническо средство
/режещ инструмент за срязване на кабела на електрическия пастир, маркуч за
подкарване на животните и сезал и кабели за връзването им/.
Техническо средство е всяка вещ, която по обичайното си
предназначение служи за осъществяване на техническа операция или която
деецът в конкретния случай е използвал за извършване на такава операция.
При тази квалифицирана кражба извършването на тази техническа операция е
необходимо условие за осигуряване достъп до веща или за отнемането и, или
9
пък съществено е улеснила последното. В настоящото дело е прието за
техническо средство понятието „режещ инструмент“ /каквото и да означава
този израз/ и този инструмент не е бил необходим за осигуряване достъп до
животните. Що се касае до сезала, с който са били вързани животните същия
не може да бъде приет за техническо средство, тъй като не е предмет, който
да се отнася до техниката и да служи за осъществяване на техническа
операция. Маркуча е бил използван за тояга за подкарване на животните, а не
във връзка с предназначението си, за да бъде приет за техническо средство.
Именно поради тези обстоятелства въззивния съд счита, че извършеното от
двамата подсъдими престъпно деяние не може да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Всички тези обстоятелства налагат извод, че деянието, извършено от
подсъдимите АТ. П. АТ. и Б. В. П., от обективна и субективна страна
осъществява състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр.
чл.26 ал.1 от НК за подс.А. и състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК за подс. П., тъй като за времето от 01.08.2021 година до
29.09.2021 година, от пасища в землището на село О., община Т., в условията
на опасен рецидив за подс.А. и на продължавано престъпление за двамата
подсъдими, след предварителен сговор между тях за извършване на кражби,
са отнели чужди движими вещи както следва:
– на неустановена дата в периода 01.08.2021 година до 31.08.2021
година, от местността „Ливадите“, в землището на село О., община Т. са
отнели чужди движими вещи – три броя телета на обща стойност 1080.00
лева, от владението на собственика им И.Т. И. от село О., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен.
– на 26 срещу 27.08.2021 година, от местността „До микроязовира“, в
землището на село О., община Т., е направили опит да отнемат чужда
движима вещ – един брой крава на стойност 1200.00 лева, от владението на
собственика и Г. Н. М. от село О., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен;
– на неустановена дата през месец Септември 2021 година, от
местността „Ливадите“, в землището на село О., община Т., са отнели чужди
движими вещи – три броя крави на обща стойност 3600.00 лева, от
владението на собственика им И.Т. И. от село О., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен;
– На 28 срещу 29.09.2021 година, от местността „До микроязовира“, в
землището на село О., община Т., са отнели чужда движима вещ – един брой
крава на стойност 1400.00 лева, от владението на собственика и Г. Н. М. от
село О., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
10
случаят не е маловажен, всичко на обща стойност 7280.00 лева.
Ето защо, настоящият въззивен съд следва да измени обжалваната
присъда в тази й част като приложи закона за същото, еднакво наказуемо
престъпление. Присъдата следва да бъде изменена на основание чл. 314, ал. 2
от НПК и по отношение на необжалвалия подсъдим АТ. П. АТ., тъй като
предмет на обвинението е едно деяние, извършено при предварителен сговор,
поради това правната квалификация следва да бъде една и съща по отношение
на двамата извършители.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия АТ. П.
АТ. първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства,
визирани в чл. 54 от НК. Правилно е отчел като отегчаващи отговорността
обстоятелства - обремененото съдебно минало и лошите характеристични
данни на подсъдимия, а като смекчаващи отговорността обстоятелства
изразеното съжаление за извършеното деяние и оказаното съдействие на
разследващите органи и възстановяване на част от щетата. Изводът, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства се споделя от настоящия съдебен състав. С
оглед на това, че подсъдимият А. е осъждан многократно, при извършване на
престъпната си дейност е проявил изключителна упоритост, настоящият
съдебен състав счита, че липсата основание за намаляване размера на
наложеното му наказание "лишаване от свобода" за срок от три години. Със
същото по отношение на този подсъдим ще се постигнат целите на
индивидуалната и генерална превенция.
Първостепенният съд правилно на основание чл. 58а ал.1 от НК е
намалил с една трета така определеното наказание на две години "лишаване
от свобода", което следва да се изтърпи при първоначален "строг" режим.
По отношение на подсъдимия П. настоящата инстанция приема че са
налице основания за намаляване размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода. Наред с правилно отчетените от районния съд чисто
съдебно минало към момента на извършване на престъплението и изразено
съжаление за стореното, като смекчаващи отговорността на П. обстоятелства
следва да се приеме факта, че благодарение на неговото съдействие се е
стигнало до разкриване на престъпленията, той е подсъдимият който е
възстановил част от щетата, предал е с протокол за доброволно предаване
вещественото доказателство по делото, при разпита като обвиняем е направил
пълни самопризнания в присъствието на своя защитник, както и че не е бил
инициатор на престъпленията. Изложените обстоятелства нито са
многобройни, нито са изключителни по своя характер, за да обусловят
прилагането на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на наказанието,
така както иска служебния защитник на подсъдимия П., но са достатъчни за
намаляване размера на наказанието "лишаване от свобода", определено от
районния съд. В тази връзка и с оглед посочения в чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.
26, ал. 1 от НК размер на наказанието лишаване от свобода, за който е
11
предвиден законов минимум от 1 година, настоящият въззивен състав намира,
че наказание близко до предвидения минимум, а именно от една година и
шест месеца лишаване от свобода се явява справедливо и съобразено с
обществената опасност на подсъдимия П. и на извършеното от него
престъпление. С оглед правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното
наказание следва да се редуцира с една трета до една година лишаване от
свобода, в какъвто смисъл следва да се измени обжалваната присъда.
Налице са условията, предвидени в чл. 66 от НК, изпълнението на
наказанието на подсъдимия П., окончателно определено по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК, да бъде отложено за подходящ изпитателен срок в размер на 3
години. Подсъдимия П. не е осъждан към момента на извършване на
престъплението и предвид все още сравнително младата му възраст, би могло
да се очаква целите на генералната и специална превенция да се постигнат и
без ефективното изпълнение на наложеното му наказание.
Престъплението е извършено при пряк умисъл – и двамата подсъдими
са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са и
са искали настъпването на техните общественоопасни последици.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимите престъпно деяние, правилен се явява извода на
първостепенния съд, че подсъдимите следва да заплатят направените по
делото разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК.
Въззивната инстанция провери присъдата и в гражданско осъдителната
част и установи , че същата е правилна, тъй като предявеният граждански иск
за имуществени вреди/откраднатата крава/ е безспорно доказан по основание
и размер предвид заключението на оценителната експертиза.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си,
въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимите, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т. 3 , вр. чл. 337, ал. 1,
т.1 и т. 2 от НПК, Сливенския окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 70 от 19.05.2022г. по НОХД № 304/2022г. по
описа на Районен съд – Сливен, КАТО:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което е признат за виновен
подсъдимият АТ. П. АТ. с ЕГН ********** от такова по чл.196 ал.1 т.2 вр.
12
чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК в престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК.
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което е признат за виновен
подсъдимия Б. В. П. с ЕГН ********** от такова по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5
вр. чл.26 ал.1 от НК в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК и ИЗМЕНЯ размера на наложеното му наказание "лишаване от свобода"
от ДВЕ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
На основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА размера на така
определеното наказание на подсъдимия Б. В. П. с 1/3 на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
- ОПРАВДАВА подсъдимите АТ. П. АТ. с ЕГН ********** и Б. В. П. с
ЕГН ********** по първоначално предявеното им обвинение да са
извършили престъплението, чрез разрушаване на преграда здраво направена
за защита на имот и чрез използване на техническо средство /режещ
инструмент за срязване на кабела на електрическия пастир, маркуч за
подкарване на животните и сезал и кабели за връзването им/ по смисъла на
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13