Решение по дело №604/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3 и сл. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. Ш. М. – непридружен непълнолетен, [държава], подадена чрез назначения му процесуален представител – адв.В. Л., против Решение № 1975/26.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че издаденото решение не било съобразено с фактическото положение. Не бил спазен основният принцип на истинност, прогласен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съгласно който административният акт следвало да се основава на действителните факти, релевантни за случая, както и на преценка на всички факти и доводи. Не била установена обективната истина, за да се реши случаят в съответствие с нея. От решението, както и от административната преписка, не ставало ясно на кои доказателства административният орган се позовал, за да издаде оспорваното решение. Същото било лишено от мотиви и неясно. От съдържанието му не се установявало какво точно било установено от административния орган, за да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя А. Ш. М.. От данните по делото можело да се направи извод, че в [държава] продължавали военните действия, които застрашавали и поставяли в опасност живота и здравето на сирийския гражданин от „уязвима група“ – непридружен непълнолетен. Оспореното решение, въпреки че било издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, не съдържало всички реквизити, съобразно общите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания. Освен това, при провеждане на процедурата по молбата за закрила на жалбоподателя било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, които представлявали самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган игнорирал факта, че причините за напускане на страната били свързани с напрежението, породено от войната в [държава]. Като не обсъдил всички изложени факти и обстоятелства, административният орган се произнесъл при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В решението бил налице единствено преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не следвало да се приема като надлежна мотивировка на постановения административен акт и било достатъчно основание за отмяната му. Решението било незаконосъобразно и поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като противоречало на материалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Преследването, както и рискът за едно лице, не били абстрактни категории, а следвало да бъдат преценявани в контекста на конкретната ситуация в държавата на произход. Административният орган не бил извършил изследване на настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в [държава], поради което не било изяснено на основата на какви критерии и източници била събрана информацията, въз основа на която административният орган формирал заключението, че за жалбоподателя не съществувала опасност при завръщането му в [държава]. В настоящия случай неправилно административният орган преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установявали факти, релевантни за предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят бил заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които можело да се направи извод за опасение от преследване. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследването се изразявало в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водели до нарушаването им, като тези действия били достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Според ал. 5 от същата разпоредба, действията на преследване можели да включват физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които били дискриминационни или се прилагали с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия били налице в разказаната от жалбоподателя бежанска история. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следвало да се отбележи, че жалбоподателят твърдял, че в държавата му на произход бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Обстановката в [държава] продължавала да бъде опасна и можела да бъде квалифицирана като обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут, попадащо в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предпоставките, при които се предоставял хуманитарен статут, били изброени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и включвали опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие при въоръжен международен или вътрешен конфликт – какъвто бил и настоящият случай. Административният орган следвало да изложи мотиви относно наличието или липсата на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Като не сторил това, същият издал неправилно и незаконосъобразно решение, което следвало да бъде отменено. Освен това, в случая била необходима преценка дали търсещият закрила можело да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата си на произход, без да може да задоволи основните си потребности от храна, лична хигиена и подслон, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до положение, несъвместимо с човешкото достойнство, съгласно критериите, установени в Решение на Съда на ЕС от 19 март 2019 г. по дело C-163/17. Описаните характеристики на обстановката в [държава] обуславяли необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка в обжалваното решение липсвали мотиви, а било посочено единствено бланкетно, че не са налице предпоставки за приложението на посочената разпоредба. Ето защо, с оглед изложеното, неправилен бил крайният извод на административния орган за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя А. Ш. М..

По така изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено процесното решение, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и несъответстващо на целта на закона, ведно със законните последици от това, като преписката бъде изпратена на Председателя на Държавна агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на А. Ш. М..

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молба с вх. № 2460/14.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли (рег. № 44151/14.08.2024 г. на ДАБ при МС), А. Ш. М. от [държава] е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. Ш. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № 44151/14.08.2024 г. с вписване на следните данни: А. Ш. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, ***, ***, без документи за самоличност. Регистрационният лист е подписан от длъжностно лице на ДАБ, чужденеца, преводач и социален работник.

В приложение към регистрационния лист са посочени имената, годините и местопребиваването на родителите, братята и сестрите на търсещия закрила, всички отбелязани като пребиваващи в [държава].

С писмо изх. № Х-16-1325/21.08.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, Директорът на РПЦ – [населено място] е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ –Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 16.09.2024 г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, за определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-754/23.08.2024 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли, във връзка с получено писмо изх. № Х-16-1325/21.08.2024 г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето А. Ш. М., [държава].

С писмо рег. № 44151/21.08.2024 г. Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-16240 от 04.10.2024 г. (рег. № 44151/07.10.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 1843/20.08.2024 г., издадено от Председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначен адв. В. Х. Л..

На 07.11.2024 г. с кандидата за закрила е било проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № 44151/07.11.2024 г. Чужденецът е заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че е роден на 1 октомври 2009 г. в [населено място], област Р., [държава], и живял там до идването си в България. Чужденецът имал двама братя в [държава]. При първоначалната си регистрация се страхувал да съобщи за тях. На 16 юни 2024 г. чужденецът напуснал [държава] и отишъл в [държава], а в средата на месец август 2024 г. влязъл в България. Целта на пътуването му била България - възнамерявал да остане тук, при свой братовчед. Чужденецът не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. До момента не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в друга държава, освен в България. В [държава] не бил подавал никакви документи за пребиваване или временна закрила. Чужденецът не бил посещавал училище, тъй като помагал на баща си в обработването на земята. Не бил осъждан или арестуван нито в [държава], нито в друга държава. Не знаел какво представлява политическа партия и не бил членувал в такава. Чужденецът напуснал [държава] през 2019 г., тъй като в страната се провеждали митинги против властта. Роднините му го посъветвали да напусне, за да избегне живота, който те били принудени да водят. Самият той не знаел какво точно се случва в страната му. В неговия район не се водели военни действия, като местоживеенето му било на 15 минути от А.. Не знаел за близки познати или роднини, които да са пострадали вследствие на военните действия. Чужденецът и семейството му не били имали проблеми в [държава] заради принадлежността си към определена етническа група. Не били имали проблеми и заради изповядваната от тях религия – сунитски ислям. Никой от семейството му, както и той самият, не бил имал проблеми с официалната власт в страната им. Към него не били отправяни заплахи в [държава]. Не било оказвано насилие върху него. Не бил член на политическа партия. Не бил член на въоръжена групировка. Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и процесуален представител.

За непълнолетния чужденец е бил изготвен и представен в ДАБ Доклад рег. № 44151/26.11.2024 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

Изготвено е Становище с рег. № 44151 от 11.02.2025 г. и от 18.11.2024г. от младши експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, с което на Председателя на ДАБ при МС е предложено да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С оспореното Решение № 1975/26.02.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 12.03.2025 г., в присъствието на преводач и представител (адвокат).

Жалбата срещу него е подадена на 17.03.2025 г.

В хода на съдебното производство се представиха Справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г. и справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г.

От Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/91-003/03.04.2025 г. за непълнолетния жалбоподател.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл. 2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя.

Съдът не намери основания за прилагане на чл. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия и към датата на постановяване на настоящото решение.

Съобразявайки информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. "е" вр. чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Понятието "реална опасност" не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието "тежки посегателства" се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-02-78/03.02.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е посочил, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], макар и хуманитарната ситуация да остава сложна. Изведено е заключение, че за жалбоподателя не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Същият изрично заявява, че в неговия район не са се водили военни действия, което означава, че не е бил изложен на "безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт". Решението за напускане на [държава] се основава на общи съвети от роднини, а не на непосредствена заплаха. Самият той признава, че "не знаел какво точно се случва в страната му", а целта на пътуването му е да се установи при братовчед си в България, което предполага по-скоро икономически или семейни причини за миграция, а не бягство от преследване.

В случая при преценката за наличие предпоставките по чл. 9 от ЗУБ следва да се отчете, и факта, че търсещият закрила е дете. Съгласно чл. 2, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. (ратифицирана и обнародвана с ДВ бр. 55 от 1991 г.), държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В чл. 3, т. 1 от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Следователно принципът за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията за правата на детето на ООН, е от основополагащо значение, поради което малолетните и непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Съгласно Глава V, параграфи 80 и 81 от Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето следва да се подчертае, че основната оценка на най-добрите интереси на детето е обща оценка на всички относими елементи на тези интереси, като тежестта на всеки от тях зависи от останалите. Не всички елементи имат отношение към всеки индивидуален случай, като различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи. Съдържанието на всеки елемент непременно ще се различава за различните деца и случаи според вида решение и конкретните обстоятелства. Същото важи и за важността на всеки елемент в цялостната оценка. Елементите в оценката на най- добрите интереси могат да са в противоречие помежду си при разглеждане на конкретен случай и обстоятелствата по него. Запазването на семейната среда например може да е в разрез с необходимостта да се защити детето от риска от насилие или малтретиране от родителите. При такива ситуации елементите трябва да бъдат претеглени помежду им, за да се намери решението, което отговаря на най-добрите интереси на детето или децата. Посочените в Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето елементи, които следва да се вземат предвид при оценката на най-добрите интереси на детето, са възприети и в Практическото ръководство на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището - ЕСПОУ (понастоящем - Агенция на Европейския съюз в областта на убежището) относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище, публикувано през 2019 г., в частност в Глава 1, параграф 1. 6 от ръководството. С оглед на запазване на идентичността на детето, съгласно параграф 56 от Общ коментар № 14/2013), вземащото решението лице трябва да вземе под внимание този специфичен контекст, когато оценява и определя най-добрите интереси на детето. Надлежното съобразяване с най-добрите интереси на детето означава децата да имат достъп до културата и по възможност езика на страната и семейството, от които произхождат, както и възможността за достъп до информация относно биологичното им семейство, в съответствие с правните и професионалните норми в съответната страна. Именно в тази връзка се установява, че висшият интерес на детето е той да продължи да живее в родното му място, или на мястото му по постоянно местожителство, за него да се полагат грижи на майчин език и той да продължи да живее в културната и/или семейна среда на страната му по произход, заедно с родителите му, с неговите близки и приятели, където ще може да комуникира и живее в обичайната му среда, да не бъде изложен на външна среда, в която за лицето е налице езикова бариера и произтичащи проблеми с комуникацията, както и много други неудобства от социален, психологичен, икономически характер, произтичащи от обстоятелството, че същият се намира извън родината му, без да е подкрепян от негови родственици. Въз основа на изложеното и съблюдавайки принципа за висшия интерес на детето, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето, се установява, че за молителя не съществува риск за сигурността му на територията на обичайното му пребиваване. В хода на производството кандидатът не е изтъкнал конкретни причини, свързани с благосъстоянието и социалното му развитие, които да не могат да бъдат посрещнати в страната му на произход. Връщайки се в [държава], той няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с роднините си, които по думите му продължават да пребивават там. Следва да се посочи, че именно в държавата си на произход детето ще има възможност да доизгради традиционните социални, родови, културни и езикови ценности и норми, имащи особена важност за личностното му развитие. В случая, предвид липсата на релевантни основания, не се откриват и обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на сирийския гражданин в родината му. Във връзка с принципа на запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията е важно да се посочи параграф 58, според който, в контекста на потенциално отделяне на дете от родителите му е належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри интереси. Съгласно параграф 59, семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на неговите членове и особено на децата (преамбюл на Конвенцията). Правото на детето живот в семейството е защитено по Конвенцията (член 16). Понятието "семейство" трябва да се тълкува в широк смисъл, включващ биологичните родители, осиновителите и приемните родители или, ако е приложимо, роднините или общността съобразно местните обичаи (член 5). В параграф 60 се посочва, че предотвратяването на разделянето на семейството и запазването на неговото единство са важни съставни части от системата за закрила на детето и се основават на правото, предвидено в член 9, параграф 1, което изисква "детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато ... такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на детето". Освен това детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, има право "да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно освен ако това противоречи на най-добрите интереси на детето" (член 9, параграф 3). С особена важност в конкретния случай следва да се разгледа и съдържанието на параграф 61, съгласно който, предвид тежкото въздействие, което оказва върху детето отделянето му от един или от двамата му родители, към такова отделяне следва да се прибягва единствено като крайна мярка, например когато детето е застрашено от вреда или ако това е необходимо по други причини. Не бива да се извършва отделяне, ако има по-ненатрапчиви мерки, с които детето да бъде защитено. Преди да се прибегне до отделяне, държавата следва да предостави подкрепа на родителите в поемането на техните родителски отговорности и да възстанови или подобри способността на семейството да се грижи за детето, освен ако отделянето е необходимо с оглед защита на детето. Икономически съображения не могат да оправдаят отделянето на дете от родителите му. Именно в тази връзка следва да се приеме, че именно интересът в случая би следвало да е завръщане и събиране на молителя с близките му, на сирийска територия.

С оглед тези съображения настоящият състав приема, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ш. М. – непридружен непълнолетен, [държава], подадена чрез назначения му процесуален представител – адв.В. Л., против Решение № 1975/26.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.