№ 1032
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260041/02.08.2021 г., постановено по т. д. № 91/2020 г. по описа на ОС-
гр. Кюстендил, ГК, частично е уважен предявеният от Л. М. С. срещу ЗАД „Армеец” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 25000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
100000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 13.03.2018 г. (смърт на брата на ищцата), ведно със законната лихва
върху главното парично притезание от 06.05.2020 г. до окончателното му заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала
своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване е установила по
несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие – Л. М. С.
(сестра на починалия при настъпване на процесното ПТП), съгласно ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г., е измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че е изградила с починалия
трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни
болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ОС-гр.
Кюстендил е достигнал до правния извод, че дължимото заместващо обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния брат е в размер на
сумата от 25000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
поради неоснователност на правонамаляващото материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия (смъртта е настъпила „от фактори,
различни от процесното ПТП”).
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен
1
осъдителният иск за сумата от 25000 лв. Въззивникът поддържа довод за необоснованост на
обжалвания съдебен акт, тъй като по делото - в противоречие с прието за установено от ОС-
гр. Кюстендил, не било доказано, че присъщата за българското общество между брат и
сестра привързаност надвишава обичайните за българските традиции и нрави топли чувства,
т.е. не е налице изключителност в тези отношения, които с оглед принципа на
справедливост следва да бъдат обезщетени. От друга страна, счита, че приложение трябва да
намери правната норма, уредена в § 96, ал. 3 ЗИДКЗ, според която размерът на
обезщетението на кръга лица, сред които са сестрите, не може да надвишава сумата от 5000
лв. Въззивникът не навежда правен довод за необоснованост на обжалваното решение в
частта, в която ОС-гр. Кюстендил е приел, че загиналият не е допринесъл чрез своето
противоправно поведение за настъпване на невъзвратимите вредоносни последици, поради
което въззивният съд не може да разглежда своевременно наведеното в отговора на исковата
молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - арг. чл.
269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемата-ищца е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага правни съображения за нейната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от
ищцата в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен – за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 25000 лв. до
пълния му предявен размер от 100000 лв., ведно със законната лихва върху главното
парично притезание от 06.05.2020 г. до окончателното му заплащане. Въззивникът
поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като при определяне
размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в
нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил факта, че
отношенията между сестрата и брата са били изключително близки, хармонични, като
между тях е съществувала силна духовна връзка, която е изграждана още в най-ранна детска
възраст. Споделяли заедно радостите и трудните моменти - привързаността един към друг
била изключително силна и внезапната смърт на брата е довело до нарушаване на
психическото състояние на сестрата. Брат й бил опора в живота, като неговата загуба й се е
отразило изключително тежко.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 10.05.2022 г. пред САС о. с. з. неговият
процесуален представител поддържа становище за неоснователността й.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Кюстендил, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
2
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната, насрещната въззивна жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни
доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната и насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали
ищцата е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък,
респ. ако притежава активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е
интензитетът и обемът на причинените й неимуществени вреди. Както бе изяснено, във
въззивната жалба ответникът не поддържа релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което то е извън предмета на правния спор, пренесен пред
въззивната инстанция - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Неоснователни се явяват правните доводи на ответника за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Кюстендил е достигнал до правния извод,
че ищцата, която е сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно
събитие Р. М. Л., е измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат
заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен
близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС №
5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи
тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните
органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
3
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между брат и сестра) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и
в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост.
В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищцата
(сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от Л. М. С. (по
несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК),
че тя е изградила със своя починал родственик (нейния брат) такава духовна и емоционална
връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на своя брат да са с
по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг
период от време.
От показанията на свидетеля Т. С., майка на ищцата, се изяснява, че отношенията
между сестрата и нейния починал брат са били близки, взаимно си помагали и подкрепяли.
Свидетелства, че между тях съществувала силна духовна връзка, която се заздравила през
годините, през които, макар и още деца, заживели в големия град сами, без техните
родители през 1980 г. - „Някъде през 1980 г. ги оставихме сами да се гледат, защото се
наложи ние да заминем на село. Двамата си се гледаха в гр. ***. Идвах, наглеждах ги, но те
си се справяха сами, добри деца”. Изяснява, че сестрата и нейният брат създали по-късно
свои семейства в гр. ***, но продължили да бъдат грижовни един към друг, като си
помагали взаимно, ходели на общи почивки. Установява, че ищцата много тежко е
преживяла смъртта на своя брат - „До ден днешен, когато заговорим, си ревем и двете”.
Наложило се дълъг период от време да приема успокояващи медикаменти, като до момента
скръбта към починалия й брат не е отминала. Децата им са на една и съща възраст и
поддържат отношения.
От показанията на свидетеля М. С., дъщеря на ищцата, се установява, че сестрата и
нейният починал брат били в много добри отношения, често споделяли своите изживявания,
помагали са си взаимно - „Ходили сме почти всяко лято на море. Почти всяка седмица се
виждаха на село... Много си споделяха. Когато някой от тях има някаква нужда от нещо,
другият се отзоваваше”. Свидетелства, че ищцата е изживяла кончината на своя брат
изключително тежко - „Взимаше успокоителни. При почитане на паметта му след една
година от смъртта му от самото напрежение тя не издържа и припадна. Като цяло тежко го
прие, защото те са си близки и винаги са си споделяли всичко, прекарвали са много време
заедно, събирали сме се винаги заедно на семейни празници. Бяхме много сплотени.
Връзката между брат и сестра беше много силна. Дори сега - след толкова време, когато
заговори нещо или някакви спомени се породят, стане разговор за него, просто тя много се
разстройва... Когато стане въпрос за тази катастрофа и съответно за неговата смърт, особено
да не говорим, когато отидем на гробищата, имам чувството, че тя още не го приема”.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
след смъртта на своя брат болки и страдания са непосредствени.
Именно от Експертното становище на клиничен психолог към ЦПЗ „Професор Никола
4
Шипковенски” ЕООД, който е извършил беседа и тестово изследване с ищцата 8 месеца
след настъпване на процесния трагичен инцидент, се установява, че вследствие на това
стресогенно събитие Л.С. е развирала продължителна адапционна реакция с проява на
емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивност, изострена
чувствителност за стимулите на средата, чувство на ощетеност от съдбата, отдръпване за
социални контакти, намаляване на житейската активност. Във въззивната жалба ответникът
не е въвел нито довод за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при
формиране на вътрешното си убеждение въз основа на това експертно решение, нито за
необоснованост на решението при приемане за установени в обективната действителност на
тези правнорелевантни факти, поради което въззивната инстанция не може да приеме за
установени различни обстоятелства и обективните връзки между тях от тези, които
окръжният съд е счел за доказани - в този смисъл е както правната норма, уредена в чл. 269,
изр. 2 ГПК, така и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени
в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК - „Доколкото
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд,
последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който
не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако
въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно
установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за
необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното
решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд
възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на
съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това”.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния правен извод, че в процеса на доказване ищцата
установи превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които една сестра
изпитва при смъртта на своя родственик. Приживе те заедно са споделяли общи лични и
житейски цели (грижили са се един за друг, като взаимно са се подкрепяли морално - още
като деца (при тяхното съзряване като личности) до момента на встъпването им в брак
основно те сами са се грижили един за друг, което безспорно е създало изключително силна
духовна и емоционална връзка между тях; заедно са били морална опора един на друг);
загубата на брат се е отразило изключително негативно върху емоционалната сфера на
ищцата - загубила е не само моралната опора, но и близкия човек, на когото е могла да
доверява личните си чувства и стремежи, вследствие на което е станала по-необщителна,
вглъбена в себе си - от изяснените от свидетелите правнорелевантни факти, се установява, че
това потиснато емоционално състояние се е породило след смъртта на Р. М. Л. и
продължава трайно - в един дълъг период от време. След кончината на брат й ищцата е
придобила продължителна адапционна реакция с проява на емоционална лабилност,
потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивност, изострена чувствителност за
стимулите на средата, чувство на ощетеност от съдбата, отдръпване за социални контакти,
намаляване на житейската активност.
Следователно, в процеса на доказване в настоящото исково производство тя установи
чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че
духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между брат и
сестра) е била по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на
5
съвременното българско общество емоционална привързаност, както и че скръбта от
трагичната кончина на близкия родственик значително превишава интензитета на
естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост, поради което
установените силни интензивни страдания от смъртта на един от най-близките хора в
живота на ищцата налага извод, че тя трябва (съобразно общоприетия принцип за
справедливост) да получи заместващо обезщетение.
При определяне неговия размер - при причинена смърт на близък (в конкретния
случай на нейния брат), е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на
близък, нейната възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – в началото на 2018 г., както и нормативно
определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10
млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на
тази правна норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на брат, към когато ищцата е била силно привързана, ще я
съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния
контакт, така и от неговата морална подкрепа и духовна опора. Следователно, болките и
страдания, които ищцата ще продължава да изпитва от загубата на починалия, трябва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Както
бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и починалия са били привързани един към
друг - още от детска възраст, вкл. и поради самостоятелната грижа един към друг в големия
град са изградили изключително силна духовна връзка и привързаност, помагали са си в
личностен и духовен план, поради което съдът счита, че ищцата трудно би намерила утеха и
морална подкрепа след кончината на починалия.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на нейния брат, е в размер на 25000 лв. Наистина, законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите
лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018 г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на брат, към
когото неговата сестра е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от 25000 лв.
6
Законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид и правнорелевантното
обстоятелство, че ищцата е изградила свое семейство, което в голяма степен й оказва
морална подкрепа при преодоляване на мъката по нейната загинал брат.
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
настоящата съдебна инстанция, както от свидетелските показания, така и от Удостоверение
за родствени връзки с изх. № 2076/28.04.2021 г., издадено от длъжностно лице по
гражданското състояние при гр. ***, се установява, че материално легитимирани да
претендират от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди от кончината на Р. М. Л. са още поне четири правни субекти от
семейния кръг на загиналия – неговите две деца и родители.
За правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, не са приложими правните норми, уредени в чл. 493а (нов; ДВ, бр. 101/2018
г., в сила от 7.12.2018 г.) КЗ, във вр. с § 96 (нов; ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) от
ПЗР на КЗ. Процесното застрахователно събитие е настъпило преди влизане в сила на този
закон – на 13.03.2018 г. Съгласно установените в чл. 14, ал. 1 ЗНА нормативни правила
обратна сила на материалноправна норма може да се придаде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. ЗИДКЗ (в сила от 7.12.2018 г.), с който са приети чл. 493а КЗ и § 96 от
ПЗР на КЗ, влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение
на § 35 относно чл. 304, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. - § 103 от този ЗИДКЗ.
В този смисъл е разпоредбата на § 95 от ПЗР на КД, която предписва, че до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на
обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица по чл. 493а, ал. 3 за
имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно
смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този
закон, се прилага досегашният ред.
Нещо повече, правилото за поведение, уредено в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, е в
противоречие и с общностното право, което следва да бъде приложено от националния съд,
ако българският закон не е хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално
запитване по дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-
малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити,
установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на МПС и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са транспонирани в националното
законодателство – арг. чл. 492 КЗ, като те надвишават многократно сумата от 5000 лв.
В този смисъл е формираната практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 70/3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г., II т. о., ТК; Решение №
310/6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 435/19.06.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 234/9.04.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 1726/2019 г., I т. о., ТК и пр.
7
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната и насрещната
въззивна жалби следва да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на адв. В. В. О. трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 1059 лв. с ДДС– за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата
пред САС (съобразно уважената и отхвърлената част от жалбите). Съобразно отхвърлената
част от предявените въззивна и насрещна въззивна жалби на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на
въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260041/02.08.2021 г., постановено по т. д. № 91/2020 г.
по описа на ОС-гр. Кюстендил, ГК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на адв.
В. В. О. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***, партер, ет. *** сумата от 1059 лв. с ДДС –
за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Л. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” №
*** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8