Присъда по дело №3758/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 103/28.06.2022 година по НОХД № 3758/ 2021г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 346 ЗМ-
210/2019год. по описа РУ на МВР- *, Пор. 2094/2019год. по описа на Районна прокуратура -
гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П. АДР. СТ., родена на * год. В гр. *,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с виеше образование, работи като
експерт продажби, за това че на 30.08.2019 год. след 03.45 ч. в гр. *, пред бар „*“,
противозаконно отнела чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“,
модел A8L, per. № * на стойност 80 925,00 лв. /осемдесет хиляди деветстотин двадесет и пет
лева/, собственост на „*“ ЕООД, ЕИК № *, от владението на ползвателите му М.Б. И. - З.а,
ЕГН: ********** от гр. * и Н. М. З.а, ЕГН: ********** от гр. *, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство,
изразяваща се в надраскване на предна дясна джанта и предна броня на обща стойност от 80
/осемдесет/ лв. и горепосоченото моторно превозно средство е изоставено без надзор -
престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предадена на съд подсъдимата, като изтъква, че направеното
самопризнание от нейна страна се подкрепя напълно от доказателствения материал. По
отношение на наказанието предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на три месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимата- адв. Л.Б. от САК, изтъква, че са налице множество
обстоятелства, от които може да се направи извод, че деянието е малозначително, поради
което моли подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата заявява, че много съжалява за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата П. АДР. СТ., родена на * год. в гр. *, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като експерт продажби.

На 29.08.2019 год. св. Н. М. З. и съпругата му - св. М. З.а, заедно с приятелска
компания вечеряли в с. „*“, община *, след което се преместили в бар „*“, гр. *.
Придвижвали се с автомобил, марка „Ауди“, модел A8L, per. № *. Автомобилът бил
собственост на „*“ ЕООД, ЕИК: *, като бил отдаден на лизинг с Договор за финансов
лизинг № 12742 на юридическото лице „*“ ЕООД, ЕИК № *. Автомобилът се ползвал се от
М.Б. И. - З.а, ЕГН: ********** от гр. * и Н. М. З.а, ЕГН: ********** от гр. *, като за същите
имало изготвено пълномощно от страна на „*“ ЕООД за ползването му.
На 29.08.2019 год. Н.З. и М. З.а потеглили от с. * с два отделни автомобила, като св.
З. управлявал горепосочения автомобил, а св. З.а управлява Ауди А5. Пристигнали около
1

23.00 ч. в гр. *. З. оставил управлявания от него автомобил на паркинг в близост до спешния
медицински център в гр. *. Заедно със свой приятел - св. В.В., с дъщеря си и нейния
приятел, се насочили към бар „*“, където ги очаквала другата част от компанията. Били
настанени на сепаре. В близост до тях, изправени до масата, се намирали подсъдимата П.С.
и неин приятел от музикалното училище в гр. * - св. И.В..
На 30.08.2019 год. около 03.00 ч. след полунощ св. В. дал ключа с дистанционното на
автомобил, марка „Ауди“, модел A8L, peг. № * на един от охранителите в бара - св. М., като
му поръчал да придвижи автомобила пред входа, защото възнамерявали да си тръгнат. Св.
М. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, той предал
ключа с дистанционното на св. Р.В.. Той се ориентирал къде се намира посочения автомобил
/описан му като марка и номер/ и го преместил пред заведението, като го оставил с работещ
двигател. Ключът поставил в отвор зад скоростния лост.
Подсъдимата П.С., заедно със св. И.В. също се намирали в бар „*“, където се
забавлявали, танцували и консумирали алкохол. След 3.30 ч. на 30.08.2019 год. решили да
си тръгват. И.В. и С. излезли заедно и се насочили към паркирания пред бар „*“ автомобил,
марка „Ауди“, модел A8L, peг. № *. П.С. и И.В. попитали св. Вл. дали ключът е оставен в
автомобила. Заявили, че е техен и възнамеряват да си тръгват. Св. С. се качила на мястото
на водач, запалила двигателя и потеглила. Св. В. останал отвън и я насочвал, тъй като
уличката била тясна. Св. Вл. нямал никакви съмнения, че именно това са собствениците на
автомобила. Те не бързали, спокойно разговаряли с него, а и той всеки момент очаквал
именно собствениците да излязат от бара. Подсъдимата потеглила в посока клуб „*“ в гр. *.
Когато компанията на св. Н.З. излязла от бара, станало ясно, че автомобилът липсва.
Попитали св. Вл. и той разяснил, че млада жена и мъж заявили, че е тяхна собственост,
качили се и потеглили с него. Св. З.а съобщила за случилото се на тел. 112.
Междувременно подс. С. се придвижвала с автомобила, шофирайки по ул. „*“, от
кръстовището на община *, в посока Новия град. Спряла на около 50 метра от
кръстовището върху очертано място за паркиране на тротоара на ул. „*“, пред офис на А1.
Оставила автомобила с включени габаритни светлини. Тя и св. В. слезли от автомобила и
тръгнали в посока площад „*“, за да влязат в бар „*“. Още с влизането в заведението, подс.
С. оставила ключовете за автомобила на парапета на стълбището.
Около 03.55 ч. в ОДЧ РУ - * бил получен сигнал, че в района на бар „*“
противозаконно е отнет лек автомобил марка„Ауди“, модел A8L, per. № *. За времето от
20.00 ч. на 29.08.2019 год. до 08.00 ч. на 30.08.2019 год. св. К.Б. изпълнявал служебните си
задължения по охрана на обществения ред и патрулно-постова дейност на територията на
гр. *. Св. Б. се насочил към бар „*“, като пътувайки натам забелязал описания при
получаване на сигнала автомобил. Същият бил паркиран на ул. „*“, пред офис на А1, пред
бар „*“. Габиритите му били включени. Св. Б. уведомил ОДЧ и поискал да изпратят
оперативна група за оглед. Междвувременно, изчаквайки пристигането на групата, огледал
автомобила. Забелязал, че предна дясна гума и джантата, са увредени. Заедно посетили
мястото, от което бил подаден сигнал на тел. 112, където установили М. З.а, Н.З. и
свидетеля-очевидец на отнемането - св. Р.В.. Св. Б. го поканил да посетят заедно бар „*“,
където се намирал автомобила. Св. Б., влизайки в заведението, получил от мъж, стоящ на
стълбите, връзка с ключове и дистанционно управление за автомобил. Мъжът разяснил, че
малко преди влизането на полицейският служител /забелязвайки, че той е с униформа/,
млада жена оставила ключовете на парапета на стълбището, след което влязла в заведението.
Св. Б. и св. Роман В. влезли заедно в бара, където св. Р. успял да посочи подсъдимата на св.
Б..
Подс. С. и св. В. били отведени в РУ * за изясняване на случая. Там са задържани за
срок от 24 ч. по ЗМВР.
Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, отнетият
2

лек автомобил към датата на деянието възлиза на сумата от 80 925 лв. Нанесените по лекия
автомобил щети, според вещото лице възлизат на сумата от 80 лв. /осемдесет/ лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимата, с което същата признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – М.Б. И.-З.а/ л. 12 ДП/, Н. М. З. /л. 14 и л. 103 от ДП/, Т.Д.З. / л. 104
от ДП/, К.К. Б. / л. 22 и л. 133 от ДП/, В.И. В. / л. 16 от ДП/, Р.Р. Вл. / л. 18 от ДП/, А.И. М. /л.
20 от ДП/, И.В. В. /л. 24 от ДП/; от заключенията на вещите лица по извършените съдебно-
оценъчни експертизи /л. 62 и л. 105 от ДП/ и техническа експертиза /л. 41 от ДП/, от
обясненията на подсъдимата на л. 170 от ДП и в съдебно заседание, актуална справка за
съдимост на подсъдимата, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие /л. 26 от ДП/, копия на дипломи и
др. /л. 145-л. 150 от ДП/, разписка /л. 190 от ДП/, копия на договори /л. 15- л. 64/ и други.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От обективна страна е налице деяние, което има комплексен обект, като от една
страна се засягат обществените отношения, осигуряващи безаварийното осъщестяване на
транспорта, а от друга (и в много по-голяма степен)- обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- лек автомобил марка „Ауди“, модел A8L,
per. № *, като същият безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла на
Закона за движение по пътищата. Вещта е била чужда за подсъдимия- същата към момента
на деянието е била собственост на „*“ ЕООД, ЕИК *. Тук следва да се посочи, че с договора
за лизинг не се прехвърля собственост, поради което собственик остава лизингодателя, а не
лизингополучателя, който към онзи момент е било дружеството „*“ ЕООД, ЕИК № *.
Последното от своя страна обаче поначало ома право да се конституира като граждански
ищец по делото, тъй като съгласно договора за лизинг носи риска от погиването на вещта.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 НК се изразява в отнемане на
вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от
събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимата
прекъснала владението на владелеца върху процесната вещ и трайно установила свое
владение върху нея чрез привеждането на автомобила в движение и напускане мястото,
където се е намирал. Също така отнемането е станало без съгласието на владелеца, който в
този момент се е намирал в заведението, от което е излязла подсъдимата.
Налице е квалифициращият признак по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НК- последвала е
повреда за МПС, изразяваща се в надраскване на предна дясна джанта и предна броня на
3

обща стойност от 80 /осемдесет/ лв.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК- МПС е
оставено без надзор. Практиката е безспорна, че оставянето на МПС без надзор при
деянието по чл. 346 от НК се изразява в това автомобилът да бъде изоставен без възможност
спрямо него да бъде упражняван надзор от неговия собственик или от други лица с права и
задължения спрямо същия автомобил (ТР № 42/20.06.1984 г. по н. д. № 34/84 г. на ОСНК,
Решение № 129/31.03.1988 г. по н. д. № 138/88 г. на ВК и др.). В случая, на първо място
собственикът е нямало как да упражнява надзор над автомобила си. Не е имало и изрично
натоварено лице, което да го прави (напр. автомобилът да е бил оставен на охраняван
паркинг). Поради това деянието на С. покрива признаците на този квалифициращ състав.
Подсъдимата е годен субект на престъплението по чл. 346 НК, тъй като то може да
бъде извършено от всяко наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като С. е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в нейното поведение - съзнавала е, че отнетата вещ е
чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установила своя власт над нея. Подсъдимата е целяла това и е
имала намерение противозаконно да ползва вещта. Тази нейна специална съставомерна цел
се извлича и от нейните последващи действия- управлявала автомобила в рамките на гр. * и
го оставила пред заведение, след което оставила ключа- т.е. липсват индиции за
присвоително намерение.
В конкретния случай обаче, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2
НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право, не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса
на престъпление, в два варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова
малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с
нейна явна незначителност. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост
на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да очертава липса
или явна незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Подсъдимата не е осъждана, като липсват данни за противоправни прояви.
Съдът отчете и оказаното съдействие на органите на предварителното разследване,
вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава
27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК
на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо
обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното
производство процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на
производството подсъдимата е съдействала на органите на разследването за изясняване на
обективната истина по делото. Съдът, също така отчита и изразеното съжаление за
стореното, като съдът намира, че това съжаление не е формално. Подсъдимата още на
досъдебното производство е заявявила, че много съжалява за постъпката си.
В допълнение към горепосоченото, подсъдимата е заплатила нанесените по
автомобила щети на лицата, които към онзи момент са били сочени за пострадали (л. 190 от
ДП).
4

Следва да се отчетат и данните за трудова и семейна ангажираност на подсъдимата,
което сочи, че същата се стреми да е пълноценен член на обществото. Преди започване на
трудовата си дейност, същата се е занимавала с класическо пеене, като по делото на л. 149 и
л. 150 от ДП са налични дипломи от участия на конкурси.
Следва да бъдат обсъдени и обстоятелства около самото деяние. Към този момент
подсъдимата е имала емоционални проблеми, свързани с приключване на дългогодишна
връзка. Видно е, че тя не е търсила целенасочено автомобил, който да отнеме с цел ползване,
а е видяла паркирания пред заведението автомобил с включен двигател, като в този момент
спонтанно е възникнало решението да се качи в него и да го приведе в движение.
Управлението на автомобила е продължило около 200 метра, като същият е паркиран
на паркомясто, на оживено и осветено място.
Действително са налице вреди по автомобила, които обаче са на ниска стойност- 80
лева, и както бе посочено, са възстановени още на досъдебната фаза.
Всички тези обстоятелства не са в състояние да изключат изцяло обществената
опасност на деянието, тъй като безспорно е засегнато правото на собственост върху
автомобила. По мнение на настоящия състав обаче, обстоятелствата, свързани с ниската
обществена опасност на деянието, както и обстоятелствата, свързани с ниската степен на
обществена опасност на дееца, сочат на извод за явна незначителност на обществената
опасност на деянието на С., т.е. налице е такава ниска степен на обществена опасност, която
не позволява извършеното да бъде третирано като престъпление.
По мнение на съда се касае за инцидентна проява на подсъдимата, извършена от
лекомислие и недооценяване на обстановката. Тази проява не следва да води след себе си
наказателна репресия под формата на налагане на наказание, тъй като това не би постигнало
залегналите в НК цели, а в случая- напротив- би оказало отрицателно влияние върху
подсъдимата. Следва да се отбележи, че самото развитие на наказателния процес също
поначало има за цел да въздейства предупредително и превъзпитателно, доколкото в чл. 1 от
НПК е предвидено, че чрез него се цели да се съдейства за предотвратяване на
престъпленията и укрепване на законността. Съдът намира, че подсъдимата демонстрира, че
протеклият до момента процес е въздействал възпитателно върху нея (имайки предвид, че тя
още от самото начало е осъзнала противоправността на стореното).
По отношение на посочените в обвинителния акт обстоятелства, поради които е
отменено постановление на прокурора в досъдебното производство, с което той
първоначално е прекратил производството поради малозначителност, следва да се отбележи,
че те не повлияват на извода на съда. Не се установява да е налице опасно шофиране, за да
се вземе като някакво отегчаващо обстоятелство управлението на автомобила през нощта,
по тесни улици в най-активната част на летния сезон. Не се установява подсъдимата да е
била в пияно състояние, когато е управлявала автомобила, като данните, че е била
употребила алкохол в заведението преди да отнеме автомобила, не са достатъчни да се
счете, че е има дори и административно нарушение по смисъла на ЗДвП. Причиняването на
щети по автомобила не се може да се отчитат като отегчаващи обстоятелства, тъй като те са
част от състава на престъплението. Накрая, оставянето на ключовете на стълбището пред
второто заведение може да се тълкува двояко, тъй като ако ключовете бяха оставени
непосредствено до автомобила, това обезателно би създало още по-големи предпоставки за
отнемането му от други лица.
След като съдът намери, че обществената опасност на деянието на подсъдимата е
явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, т.е. същото не съставлява престъпление,
на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото и обвинение по чл. 346, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1 от НК.

5

По разноските:

С оглед обстоятелството, че подсъдимата бе призната за невиновна в извършване на
вмененото й престъпление, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото
разноски остават за сметка на държавата.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	103
Дата:	28 юни 2022 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120203758
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 август 2021 г.

Присъда по дело №3758/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите