№ 89
гр. Кърджали, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Пламен Ал. Александров
Г. Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Г. Ст. Милушев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215100600252 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №28/28.09.2021год., постановена по н.о.х.дело №
466/2021год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Т. С. М. от
гр.К. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.08.2020 г. в гр.Кърджали,
на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“ с peг.№ К **** ВМ, нарушил
правилата за движение, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“; чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“, и чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, и с това по непредпазливост
1
причинил средна телесна повреда на И. Д. П. от гр.С., изразяваща се в
счупване на дясната бедрена кост в горната й част, довело до трайно
затрудняване на движението на десния крайник за повече от един месец,
поради което и на основание чл.343, ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342, ал.1
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението
на така наложеното наказание за срок от 3 години. Наложил е на подсъдимия
Т. С. М., на основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Постановил е
след влизане на присъдата в сила веществените доказателства: електронен
носител-компакт диск от ЕЕН 112, съдържащ аудиозапис и снимка на
електронен картон на прието повикване; електронен носител-компакт диск, с
надпис „ПТП24.08.2020г.“, съдържащ видеозапис, да останат по
делото.Осъдил е подсъдимия М., да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали
направените на досъдебното производство разноски в размер на 759.60 лв.,а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Кърджали направените
на съдебното производство разноски в размер на 110 лв.
Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият Т. С.
М., който чрез защитника си - адв.Н.М. от АК-К. я атакува, като
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и в нарушение
на процесуалните правила.Твърди , че пострадалия е пресекъл на червен
сигнал на светофара, поради което иска постановяване на оправдателна
присъда.Развива подробни съображения в тази насока.В съдебно заседание
новия защитник на подсъдимия поддържа жалбата, но развива друга версия,
че не е имало удар от страна на колата на подсъдимия, а пострадалия е паднал
сам на пътя.Претендира оправдателна присъда, каквато иска и подсъдимия в
последната си дума.
Прокурорът от Окръжна прокуратура–Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира присъдата за
правилна, обоснована, законосъобразна. Счита, че съда е определил
наказанието при спазване на всички изисквания на закона, поради което моли
жалбата против присъдата да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната
2
жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
На 24.08.2020 г. около 16.20 часа подсъдимият Т. М. се намирал в гр.К.,
където управлявал лек автомобил марка „Шкода“, 2 модел „Скала“ с peг.№ К
**** ВМ.Движел се с автомобила по ул.„О. м.“ в гр.К. (от РУ-К., кв.„В.“) по
посока към кръстовището, образувано между бул.„Б.“ и ул.„О. м.“ -
кръстовище „В.“. По същото време св.И. Д. П. вървял пеша в посока от
блоковете „Б.“ към кръстовище „В.“ гр.К., с намерение да отиде до
автобусната спирка, находяща се преди началото на Ардински мост, на бул.
„Б.“. На посочената дата времето било слънчево и сухо, видимостта
обусловена от атмосферните условия - нормална. Движението се
осъществявало при условията на дневна светлина. Движението по бул. „Б.“
гр.К. било двупосочно. Автомобилният и пешеходният трафик бил
интензивен. Пътното платно било широко 7,85 м., с едрозърнест гладък
асфалт, без неравности и напуквания, чист в краищата от пясъчни и кални
наноси, разделено на две ленти за движение в една и съща посока, помежду
си отделени с прекъсната осева линия, тип М3. От двете страни имало
изградени тротоари от бетонни плочки, след тях отляво - обезопасителен
остров, отдясно - зелени площи (широки 3,00 м.) и сгради. След бордюрите
били поставени предпазни пешеходни парапети. По цялата ширина на
пътното платно на бул.„Б.“ била маркирана пешеходна пътека тип М8.1 (4.00
м.). На разстояние 15,0 м. преди първата пешеходна пътека, в началото на
кръстовището, по направление гр.Момчилград - Автогара „XXI век“ имало
комбинация от пътни знаци Б3 и Д17 (съответно път с предимство;
пешеходна пътека), поставени на тръбна стойка на десния тротоар, на 0,80 м.
от десния бордюр. Цялото кръстовище било със светофарно регулиране, по
направленията на всички негови преходи - със секции за пътни превозни
средства и за пешеходци. На десния тротоар на бул. „Б.“ - по посока от завод
„Орфей“ - гр.К. към Автогара „XXI век“ - гр.К., имало метален електрически
стълб с монтирани светофарни секции, на 0,85 м. от бордюра и на 0,30 м. от
началото на пешеходната пътека. Около обезопасителните острови на
кръстовището имало нанесена щриховка. На разрешителен сигнал от
светофара на гореописаното кръстовище „В.“ гр.К., подсъдимият М.
предприел ляв завой с управлявания от него лек автомобил марка „Шкода“,
3
модел „Скала“ с peг.№ К **** ВМ, по посока към Автогара „XXI век“ гр.К.,
като се движил със скорост 17,57 км/ч. В същото време пешеходецът - св.И.
П., пресичал пътното платно на бул.„Б.“, отляво надясно на автомобила, с
посока от бл.„Б.“ към автобусната спирка преди началото на Ардински мост
гр.К., в района на пешеходната пътека и при зелен сигнал на пешеходната
светофарна секция. Тъй като подсъдимият не контролирал непрекъснато
управляваното от него пътно превозно средство, късно забелязал пресичащия
на пешеходна пътека И. Д. П. , съответно не проявил необходимото внимание
и предпазливост към пешеходеца. При приближаване към пешеходната
пътека като водач на лек ия автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“ с peг.
№ К **** ВМ , Т. М. не пропуснал преминаващия по същата пешеходец И. П.,
като не намалил скоростта на движение и не спрял. Вследствие на това
траекториите на движение на св.П. и на управляваното от подсъдимия пътно
превозно средство се пресекли. Лекият автомобил марка „Шкода“, модел
„Скала“ ударил с предната дясна част (предния капак) св.П. в дясната лента
(от тези по посока на движение към Автогара „XXI век“ гр.К.) върху
пешеходната пътека. В резултат на удара, И. П. бил изхвърлен напред и
паднал в края на пешеходната пътека, на асфалта в дясната пътна лента.
Подсъдимият задействал спирачната уредба и автомобилът спрял до
пострадалия. Специфичният шум от задействане на спирачната уредба на
автомобила бил възприет от св.А. К., който се намирал близо до
произшествието, в офис, където работил. Същият се обърнал по посока на
шума и забелязал св.П., който вече след удара от лекия автомобил бил паднал
на асфалта, пред лек автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“ с peг.№ К
**** ВМ. Водачът Т. М. слязъл от управлявания от него автомобил, отишъл
до пострадалия пешеходец П., като в същото това време и св.К. се приближил
към тях. Подсъдимият и св.К. помогнали на пострадалия да се изправи и го
качили на предната седалка - до шофьорската, на лекия автомобил марка
„Шкода“. След това Т. М. привел в движение автомобила с и и транспортирал
св.П. до М. „Д. А. Д.“ А. гр.К., за да му бъде оказана медицинска помощ.
Междувременно действията на подсъдимия и св.К. били забелязания от св.К.
М., която по това време преминавала през кръстовище „В.“ гр.К., движейки се
с лек автомобил. Св.М. подала сигнал за настъпилото произшествие на ЕЕН
112. На 24.08.2020 г. св.И. П. бил приет на лечение в отделение по „Ортопедия
и травматология“ на М. „Д. А. Д.“ А. гр.К.. След подаване на сигнала за
4
произшествието от страна на св.М., на място бил изпратен екип на сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР-К. - свидетелите Р. Д. и В. Т. . Те установили
подсъдимия в М. „Д. А. Д.“ А. гр.К.. На 24.08.2020 г. Т. М. бил изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, което отчело нулев резултат.
Полицейският служител Р. Д. изготвил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 24.08.2020 г., както и План-схема ПТП 4 от 24.08.2020 г.
На процесната дата 24.08.2020 г., за времето от 18.20 часа до 19.15 часа на
24.08.2020 г., в гр.К. бил извършен оглед на пътнотранспортното
местопроизшествие. За времето от 10.50 часа до 11.15 часа на 03.02.2021 г. в
гр.К. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието.
Пътнотранспортното произшествие от 24.08.2020 г. било заснето от камери за
видеонаблюдение на мебелен магазин, намиращ се в близост до кръстовище
„В.“ гр.К., стопанисван от „А.-Т.“ О. гр.К.
В хода на разследването от назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, се установява,че пострадалият И. Д. П. на
инкриминираната дата е получил следното увреждане: счупване на дясната
бедрена кост в горната й част, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение. Описаното увреждане било получено при действието на твърд
тъп предмет и било възможно да е възникнало при ПТП, за каквото ималоло
данни в случая. Счупването на дясната бедрена кост в горната й част довело
до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един
месец
В хода на разследването от назначената и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че нормативно разрешената скорост
за участъка, в който е възникнало ПТП е 50 км/ч. Мястото на удара се намира
в гр.К., на бул.„Б.“ (кръстовище „В.“), в дясната лента (от тези по посока на
движение към Автогара „XXI век” гр.К.), върху пешеходната пътека.
Скоростта на движение на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“ с
peг.№ К **** ВМ в момента на удара на пешеходеца е била 17,57 км/ч.
Водачът на автомобила със спирачки е можел да спре. Пешеходецът П. не е
попадал в „опасната зона“ пред автомобила му. Задействал е спирачната
уредба със закъснение. Ако водачът М. е бил извършил маневра „завой
наляво“, също можел да предотврати ПТП. Непосредствено преди ПТП, лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“ с peг.№ К **** ВМ е бил
технически изправен. Не е имало технически неизправности по него, които да
5
са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие. В констативно съобразителната част на експертиза е отразено,
че движението било в светлата част на денонощието, в населено място. В
подобна пътнотранспортна ситуация, принципно моментът на възникване на
„опасност“ за водача на лекия автомобил е в т.А от схемата приложена към
експертизата, когато пешеходецът стъпва от тротоара (островчето) на пътното
платно (при прехода на пътната лента на бул.„Б.” в посока Автогара 5 ,,ХХ
век” гр.К.). До мястото на удара той бил извървял разстоянието АУ - 5,50 м.,
като е бил на пътното платно 4,70 сек. В този момент лекият автомобил,
управляван от Т. М. е бил на 22,94 м. назад от мястото на удара и водачът е
имал видимост към пешеходеца. От този момент нататък водачът е следвало
да се съобразява с него. От заключението по назначената в хода на
разследването допълнителна автотехническа експертиза се установява, че
пешеходецът И. Д. П. е навлязъл в лентата на пътното платно на бул.„Б.“,
където е настъпил удара, на зелен сигнал на светофара (на пешеходната
секция от него).
Тази фактическа обстановка решаващия съд е приел за безспорно
установена от от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, който се възприема изцяло и от настоящата инстанция, а
именно: от дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите
И. П., А. К., Р. П., Р. Д., В. Т. и К. М., кредитирани изцяло; от обясненията на
подсъдимия Т. М., дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани
частично;от заключение по изготвена на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 110/2020 г.; Заключение
по назначена на досъдебното производство автотехническа експертиза №
194/2020 г.; Заключение по назначена в досъдебното производство
допълнителна автотехническа експертиза № 20/2021 г.; от Протокол от
24.08.2020 г. за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, ведно с
приложен фотоалбум; Протокол от 03.02.2021 г. за допълнителен оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум;
История на заболяването на лицето И. Д. П.; Протокол от 02.10.2020 г. за
оглед на веществени доказателства, ведно с приложен фотоалбум – 2 бр.;
Справка на РЦ 112-К. от 26.08.2020 г.; Протокол за доброволно предаване от
02.09.2020 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.08.2020
г.; ПланСхема ПТП от 24.08.2020 г.; Писмо от 07.06.2021 г. на кмета на
6
Община Кърджали; Писмо от 21.06.2021 г. на кмета на Община Кърджали;
Писмо от 14.09.2021 г. на „Е. Г.“ Е. гр.К.; Справка за нарушител/водач на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Справка за съдимост
на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и другите приети и приобщени писмени
доказателства, а също и веществени доказателства - електронен носител-
компакт диск от ЕЕН 112, съдържащ аудиозапис и снимка на електронен
картон на прието повикване; електронен носителкомпакт диск, с надпис
„ПТП-24.08.2020г.“, съдържащ видеозапис.
Показанията на свидетелите И. П., А. К., Р. П., Р. Д., В. Т. и К. М. са
обективни, логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото. На първо място са показанията на
пострадалия И. П., който установява, че на 24.08.2020 г. около 16.20 ч а с а се
намирал на кръстовище „В.“и вървял пеша откъм блоковете „Б.“ и за целта
трябвало да пресече бул.„Б.“. След като пресякъл първите два прехода на
пътната лента на бул. „Б.“, стъпил на тротоара (островчето) на пътното платно
, преди третия преход на пътната лента на бул еварда в посока автогарата.
Там той изчакал да преминат няколко коли, които според него се движели
бързо. После тръгнал да пресича третата част на пътното платно, на зелен
сигнал на светофара за пешеходците по неговия маршрут и докато пресичал,
по средата на пътя св.П. бил ударен с голяма сила от кола. Колата го ударила
в дясното бедро и той паднал на земята. В този момент дошли шофьорът и
още един човек, които го качили в автомобила, а след това бил закаран и до
„Бърза помощ“. Тези показания на П., касаещи съществените обстоятелства
от предмета на доказване - причиненото му телесно увреждане, времето,
мястото и начина на причиняването му, съдът приема за достоверни, защото
са логични и последователни, а и намират подкрепа в останалия
доказателствен материал. Няма основание да се поставя под съмнение тяхната
надеждност и доказателствена стойност, тъй като тези показания са в пълен
синхрон с всички приобщени по делото писмени доказателства, в т.ч.
медицинската документация, изготвените съдебномедицинска и
автотехнически експертизи. Не на последно място, заявеното от св.П. намира
опора и в показанията на другите разпитани по делото свидетели- св.Р. П.,
който сочи какво е било здравословното състояние на пострадалия веднага
след инцидента на 24.08.202 0 г. , и който дава сведения за това как и откъде
7
се е снабдил с видеозаписа от камерата, заснела процесното ПТП, който е
предал на органите на разследването. Свидителят К. установява възприетите
от него обстоятелства веднага след произшествието, тъй като работел на
метри от мястото в кв.„В.“. Той заявява, че бил с гръб към катастрофата, но
чул шум от спирачки. Когато се обърнал, свидетелят видял човек върху
капака на процесния автомобил. Човекът паднал с ръце напред, плъзнал се по
колата и паднал на самата пешеходна пътека. К. допълва още, че с
подсъдимия помогнали на пострадалия пешеходец да се изправи и го
сложили на предната седалка в автомобила на Т. М.. Не на последно място са
показанията на св.К. М., която на 24.08.2020 г. около 17.00 часа се движела с
управляван от нея автомобил в района на кръстовище „В.“ гр.К., по посока
към центъра на града, като преминала точно до местопроизшествието.
Свидетелката дава информация за това в какво положение се намирал
автомобилът на подсъдимия веднага след пътнотранспортното произшествие
– диагонално на пътното платно и застъпил част от пешеходната пътека, на
малко разстояние от десния тротоар. Видяла и двама мъже, които
придържали пострадалия и вървели бавно към спрелия автомобил. По този
повод св.М. се обадила на телефон 112 и обяснила какво се е случило. В
подкрепа на релевантните по делото факти са и постъпилите от РЦ 112-К.
справка и веществени доказателства - компакт-диск, съдържащ аудиозапис и
снимка на електронен картон. От същите се установява, че на 24.08.2020 г. в
17.03 часа от св.К. М. е подаден сигнал на ЕЕН 112 за блъснат пешеходец на
местопроизшествието. По делото е приложен и компакт-диск, съдържащ
видеозапис, заснет на 24.08.2020 г. на кръстовище „В. “ гр.К.. От кадрите на
посочения видеозапис се потвърждава гореописания механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Не следва да бъдат
коментирани показанията на Е. М., тъй като той не е възприел случилото се
на инкриминираната дата и място. Гореизложената фактическа обстановка се
подкрепя до известна степен и от обясненията на самия подсъдим, който не
оспорва факта, че на 24.08.2020 г. към 16.30-16.45 часа е управлявал своя
автомобил по ул.„О. м.“, на кръстовище „В.“, където направил ляв завой.
Отрича обаче да е ударил с автомобила си пострадалия пешеходец. Твърди, че
било невъзможно да го удари с капака на колата. Пешеходецът бил
неадекватен и тръгнал да пресича в последния момент. Когато го видял,
набил спирачки, при което пострадалият се изплашил, опрял се с лакътя на
8
капака и слязъл надолу. Сочи още, че след инкриминираната дата била
направена промяна във времетраенето на светофара на процесното
кръстовище. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тези им част,
насочена към оневиняването му, защото представляват негова защитна теза и
са в противоречие с приетия доказателствен материал. Кредитира се изцяло
заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза,
което установява вида и медикобиологичните характеристики на телесното
увреждане на пострадалия, както и за възможните начини то да бъде
получено. Назначената автотехническа експертиза, вкл. допълнителната
такава, дава заключение относно механизма на пътнотранспортното
произшествие и обстоятелствата, при които е настъпило.Пред тази инстанция
е назначена и допълнителна автотехническа експертиза, която изцяло
потвръждава описаното по-горе. Няма основание съдът да не се довери на
заключението на вещите лица, които дават ясни и пълни отговори на
поставените му задачи, имащи отношение към предмета на
доказване.Наличието на предиктивна защита на пешеходците не изключва
възможността от настъпване на ПТП при обстоятелствата, за които има данни
в случая,поради което всичко води до единствено възможния извод,че именно
подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на
което е причинил пътнотранспортното произшествие и съставомерното
телесно увреждане на пострадалия И. Д. П..
С оглед установената по безспорен начин, фактическа обстановка
правилно съдът е намерил, че подсъдимия Т. С. М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.3 б.“а“ вр.
ал.1 б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК - на 24.08.2020 г. в гр.К., на пешеходна
пътека, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Скала“ с peг.№ К **** ВМ, нарушил правилата за
движение, установени в: чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора“, и чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
9
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, и с това по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на И. Д. П. от гр.С., изразяваща се в счупване на дясната
бедрена кост в горната й част, довело до трайно затрудняване на движението
на десния крайник за повече от един месец.
От обективна страна с действията си подсъдимият е нарушил правилата
за движение, регламентирани в посочените текстове от ЗДвП,като са налице
основните признаци на изпълнителното деяние, а именно управление на
моторно превозно средство, като управлението му от страна на Т. С. М. в
нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП е в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат - настъпилото
произшествие и причиненото на пострадалия И. П. увреждане,
характеризирано като средна телесна повреда. Всичко това се подкрепя
безусловно от гласните доказателства по делото и заключенията на
автотехническата експертиза, която установява механизма на
пътнотранспортното произшествие. Полученото от пострадалия увреждане е
именно в резултат на настъпилото ПТП, като вида и характера на това
увреждане е установен от съдебномедицинската експертиза. Доказа се също,
че пътнотранспортното произшествие е настъпило на пешеходна пътека, по
която е пресичал пострадалият, а това квалифицира извършеното от дееца по
по-тежкия текст на чл.343, ал.3 б.“а“ от НК. От субективна страна
подсъдимият е действал при несъзнавана непредпазливост – той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед изложеното до тук, настоящата инстанция намира за
неоснователни и изцяло лишени от доказателствена основа доводите на
защитата, изложени в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция.
На първо място твърдението,че първата инстанция е решила делото при
неизяснена фактическа обстановка е абсолютно голословно и в пълно
противоречие със събраните по делото достатъчно доказателства. Заявените
„..изключително противоречивите показания..“ не съществуват по
делото.Факта, че телесната повреда може да се причини както от удар от
колата така и от падане на земята не води до извод за противоречие на
доказателствата.Този удар е доказан по делото от обясненията на
10
пострадалия, от експертизите и най вече от записа от камерата монтирана на
процесното кръстовище.На този запис абсолютно ясно се вижда,че
пострадалия е изведен от равновесие именно от удара на колата и за обратно
твърдение няма никакво основание.
Обяснението на подсъдимия, че е спрял автомобила непосредствено
преди да настъпи удар и вследствие на уплаха пострадали се подпрял на
автомобила, т.е. контактувал е с него, след което е паднал на земята,
вследствие на което се е получило това счупване е защитна версия, която
противоречи както на показанията на пострадалия и на заключенията на
автотехническите експертизи, така и от видеозаписа приложен към делото, на
който ясно и отчетливо се вижда, че пострадалия пада от удар, а не от само
себе си
Що се отнася до направените „..изчисления на база на формулите в
експертизите…“ от страна на защитата, то съдът намира, че не следва да ги
коментира, понеже адвоката на подсъдимия не е вещо лице и неговите
изчисления не следва да бъдат ценени като на такъв.При добро желание
имаше възможност в съдебно заседание да постави въпроси на вещите лица и
да свери собствените си изчисления.Същото се отнася и до наличието в
колата на подсъдимия на спирачен асистент,за който вещите лица подробно
отговориха в съдебно заседание и нямаше въпроси от страна на защитата.
Доста абстрактно звучи тезата ,че „…пешеходецът може да се е
уплашил и да се е подпрял на колата, вследствие на което да е паднал, защото
при активиране на спирачната система, за да се избегне удар, масата на
тежестта на автомобила пада надолу, след което се задействат и амортисьори
и ресьори, след което ако той се подпре и след спиране автомобила обратно
се върне в първоначално положение, това може да доведе точно до падане на
пешеходеца, ако той се е подпрял на автомобила.“, поради което настоящата
инстанция не я възприема и се въздържа от коментар.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция не
съзира съществени пороци при анализа и оценката на доказателствата
съвкупност от първоинстанционния съд, а напротив – доказателствата по
делото са обсъдени и оценени изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като
направените въз основа на тях изводи са в съответствие с правилата на
формалната логика.
11
При определяне вида и размера на наказанията, съдът е съобразил
следното: предвиденото от закона наказание за престъплението е „лишаване
от свобода“ от една до шест години; степента на обществена опасност на
деянието е приета за типична за този вид престъпление; а степента на
обществена опасност на дееца за ниска, предвид липсата на предходни
осъждания.За смекчаващите отговорността обстоятелства са приети чистото
съдебно минало на подсъдимия, положителните характеристични данни и
трудовата му ангажираност, обясненията, с които отчасти допринася за
разкрИ.е на обективната истина,както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. В крайна сметка съдът е приел, че съществуват многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото наказание
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и следва да се приложи
разпоредбата чл.55, ал.1, т.1 от НК,поради което на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.Приел е,че са налице
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като деецът
не бил осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода”
е под три години.Приел е ,че за постигане целите по чл.36 от НК и
поспециално за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да
изтърпи реално наказанието, поради което го е отложил с изпитателен срок от
3 години съгласно чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.343г вр. чл.343 вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е постановил М. да изтърпи и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на подсъдимия
наказания по вид и размер , съответстват на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и са напълно в състояние да постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо
спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на
обществото.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия
наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати
12
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва
същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №28/28.09.2021год., постановена по
н.о.х.дело № 466/2021год., по описа на Кърджалийският районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13