Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260054
гр.Пловдив, 05.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на осми септември две
хиляди и двадесета година, в състава
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
МИРЕЛА
ЧИПОВА
При секретаря Пенка Стоянова и
прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №1008/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
адв. Д.Х., служ.защитник на подсъдимата В.К.К., срещу Присъда № 9/05.03.2020г.
постановена по НОХД № 930/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, ІV–ти н.с., с която е признал подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по
чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28 от НК и на осн. чл.54 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за
срок от три месеца и обществено порицание.
На осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е
постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ
режим.
На осн. чл.68 ал.1 от НК е
постановено подс. К. да изтърпи изцяло и отделно и наказанието лишаване от
свобода в размер на три месеца наложено и по НОХД №448/2019г. по описа на
РС-Асеновград при първоначален общ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Срещу постановената присъда е
постъпила жалба от адв. Д.Х., защитник на подсъдимата, в която присъдата се
атакува в санкционната й част, като се
излагат съображения за явна несправедливост на наказанието. Сочи се, че същото
не е адекватно на семейната й
ангажираност и на другите деца, които са на ниска възраст и за които тя следва
да полага грижи, поради което се иска присъдата да се измени и на подс. К. да
се наложи наказание „пробация“. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило
допълнение към въззивната жалба, в която обстойно са развити наведените в
жалбата доводи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът- адв.Д.Х. и подсъдимата К. поддържат въззивната
жалба и допълнението към нея, като представят доказателства – удостоверение за
раждане на А. В. К. и епикриза от лечебно заведение за раждане на дете от
подсъдимата на ***г.- М.В. К..
Представителят на Пловдивската
окръжна прокуратура счита, че постановеният съдебен акт следва да бъде изменен,
тъй като целите на чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с по-леко наказание
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца. Излагат се
съображения, че наказание пробация с наложени две задължителни пробационни мерки би изиграло необходимата
поправяща и превъзпитаваща роля.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313
и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от
страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови присъдата си, Асеновградският районен съд е възприел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
В.К.К. е родена на *** г. в гр. Д., българка, българска гражданка, с постоянен
адрес:***, живуща ***, без образование, неомъжена, безработна, осъждана, с ЕГН:
**********.
Подсъдимата В.К.К. и свид. А. М.
живеели на семейни начала в периода от ***г. до ***г. в гр.А.. По време на
съжителството им се родили трите им деца – Я. А.М. роден на ***г., Н. А.М. родена
на ***г. и Д.А.М. родена на ***г. Впоследствие
отношенията им се влошили и те се разделили. Подсъдимата В.К. заживяла на
семейни начала с друг мъж и рядко се виждала с децата- Я. М., Н. М. и Д. М..
През ***г. свид. А. М.подал
искова молба до Районен съд – Асеновград за предоставяне упражняването на родителски права на децата, както и за
присъждане на издръжка. Било образувано гражданско дело № 1565/2017г. по описа
на Районен съд – Асеновград, 2-ри гражд. състав. С Решение № 377 от 30.11.2017г.,
влязло в законна сила на 20.12.2017г., упражняването на родителските права
спрямо трите малолетни деца било
предоставено на техния баща – свид. А.М.. Със същото съдебно решение
подсъдимата В.К. била осъдена да издържа своите низходящи – сина си Я. М.и
дъщерите си- Н. М. и Д. М., като заплаща месечна издръжка в размер на по 115
лева, за всяко едно от тях чрез законния им представител – свид. А.М..
Въпреки че подсъдимата В.К. била
осъдена да заплаща издръжка на малолетните си деца – Я. М., Н.М. и Д. М., тя не
платила месечните вноски в перида от месец *** г. до ***г., включително в
размер на по 115 лева за всяко едно от тях, или всичко на обща стойност 1725
лева, поради което и свид.А.М. сезирал органите на реда.
Възприетата от съда фактическа
обстановка е изградена въз основа на показания на свидетелите: А. М. и Н. Р. М.,
приложените по делото писмени доказателства – заверен препис от Решение № 377
от 30.11.2017г., по гражданско дело № 1565/2017г. по описа на Районен съд –
Асеновград, справка за съдимост, писмо от Агенция по вписвания, писмо от Агенция по заетостта, писмо от ТД на
НАП- Пловдив, писмо от ДСИ при РС-Асеновград и писмо от Агенция за социално
подпомагане.
Въззивният
съд напълно споделя доказателствен анализ на всички събрани по делото
доказателства извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са налице
категорични и безспорни доказателства,
от които се установява, че подсъдимата е извършител на престъплението, в което
е обвинена, както и периода на
извършването му.
Обосновано
са кредитирани с доверие показанията на свид. А.М.и Н.М., от които се
установява, че именно свид. М. е полагал грижи за малолетните деца- Я. М., Н.М. и Д. М. след раздялата му с
подсъдимата, която след предоставяне на родителските права върху децата на
свид.А.М., не е плащала издръжка, както и периода на дължимите от подсъдимата
вноски. Показанията на посочените свидетели са логични, последователни и
непротиворечиви и кореспондират, както помежду си така и с приложените по
делото писмени доказателства, поради които се ценят с доверие от съда.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. В.К.К. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 183 ал.4, вр. с ал.1 от НК,
като в периода от месец ***г. до месец ****г., включително, в гр. А., след като
е била осъдена с Решение № 377/30.11.2017 г. по гражданско дело №1565/2017г. по
описа на Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на 20.12.2017г., да
издържа свои низходящи – децата си Я. А.М., ЕГН:**********, Н. А.М.ЕГН **********
и Д.А. М. ЕГН ********** съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 5
месечни вноски по 115 лева за всяко едно
от децата, общо 345лева на месец или за
сума общо в размер на 1725лв., като деянието е извършено повторно, след като е
била осъдена с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление – Присъда №
28/03.09.2018г. по НОХД № 533/2018г. по описа на Районен съд гр.Асеновград.
От обективна страна са налице всички признаци
на горепосочения състав на чл. 183 ал. 1 от НК. Налице е задължение на
подсъдимата да заплаща издръжка на малолетните й деца в размер на по 115лв., по силата на съдебен акт, влязал в
сила на 20.12.2018г., което същата не е изпълнявала повече от два месеца, а
именно – 5 месеца.
Законосъобразно
е прието, че деянието е извършено повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй
като подсъдимата е осъждана за същото престъпление с влязла в сила присъда на
19.09.2018г. по НОХД № 533/2018г. по описа на РС-Асеновград за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК и й е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Правилно е
прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вина.
Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата е
пълнолетно и психически здраво лице.
Пловдивският
окръжен съд намира, че първоинстанционният съд относително правилно е отчел
индивидуализиращите отговорността на подсъдимата В.К. обстоятелства. Правилно като
смекчаващи вината обстоятелства са отчетени: относително краткия период на
деянието, другото дете, за което се грижи, тежкото й материално положение, а
като оттегчаващи – обремененото й съдебно минало, осъждане по НОХД № 448/2019г.
по описа на РС-Асеновград за извършено престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 от НК, което е извън квалифициращото обстоятелства деяние.
Неотчетен
от първостепенния съд остава факта, че осъжданията на подсъдимата касаят
единствено престъпление по чл.183 от НК- неплащане на издръжка, обосновани от
тежкото й материално състояние. Изразеното от подсъдимата критично отношение
към извършеното и направените самопризнания още в хода на досъдебното производство,
също не са отчетени от първоинстанционния съд като смекчаващи вината
обстоятелства. Настоящият съдебен
състав като взе предвид изложените по – горе смекчаващи и оттегчаващи вината
обстоятелства, както и новонастъпилото обстоятелство – раждане на дете счита,
че измежду алтернативно предвидените в чл.183 ал.4 от НК санкции,
първостепенния съд неправилно е определил наказание лишаване от свобода в
размер на три месеца вместо наказанието пробация, поради което и присъдата в тази част следва
да бъде изменена.
На
подсъдимата В.К.К. следва да й бъде наложено наказание „пробация“ при условията на
чл.54 от НК, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационнен служител за срок от една година.
Настоящият
съдебен състав счита, че така определеното наказание е съответно на тежестта на
деянието и личността на дееца, както и
на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Превид
така определеното от съда наказание „пробация“, следва да се отмени присъдата
на първоинстанционния съд в частта, с която на осн. чл.68 от НК е постановено
подс.В.К. да изтърпи изцяло и отделно и наложеното й наказание по НОХД №
448/2019г. по описа на РС-Асеновград в размер на три месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим, тъй като не са налице предпоставките за
приложението на чл.68 от НК.
В останалата част като правилна и
законосъобразна присъдата следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция
разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл. 334
т.3 и т.6 във вр. с чл.337 ал.1 т.1 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда №9/05.03.2020г., постановена по НОХД №930/2019 г. по описа на
РС- Асеновград ,VІ-ти н.с, В ЧАСТТА, в която на
подс. В.К.К. е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на три месеца и вместо това НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност от два пъти седмично
за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
ОТМЕНЯ присъдата в частта,
с която на осн. чл.68 ал.1 от НК е постановено подс. В.К. да изтърпи
изцяло и отделно и наказанието от три месеца лишаване от свобода наложено й по
НОХД № 448/2019г. по описа на РС-Асеновград при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се
уведомят страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.