Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №73

                       

                                             Гр .В** 08.10.2019г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  единадесети септември

ПРЕЗ  две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ан** П**

                                     ЧЛЕНОВЕ:  1. Св** С**                        

                                                                                          2. В** М*

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Н.К**                          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдията  Св** С**               в.  ГР.Д. №   253          ПО ОПИСА

ЗА    2019    ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „ЧЕЗ Р**Б**“ АД –С** против Решение №189   от 22.04.19г. по гр.д. №2041/18г. на ВРС ,с което искът по чл.49 ЗЗД е уважен за сума от 3 357,50лв.

Счита,че твърдените вреди от теч на трафопоста не е установено да са причинени именно от това,а и дори да е имало някакво неизпълнение от яхна страна ищецът е могъл да отправи предложение до „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** да извърши съответните ремонтни дейности.Счита,че ВЛ по изготвената експертиза не имало как да се запознае с действителните вреди и извършения ремонт,тъй като заключението е изготвено след ремонта.Изтъква,че „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** не са уведомени за нуждата от ремонт и те не са имали възможност чрез проверка на място да установят състоянието на трафопоста и евентуално необходимите ремонти.Считат,че ответното дружестове следвало да извърши инвеститорски контрол и съставяне на констативен протокол за действително извършените СМР.Позовава се на процедурата при разходване срадства,което се одобрява предварително и при спазване изискванията на ЗОП.

 Иска  от съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск като им присъди направените разноски-юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „И**“ООД-В** не  е   подала писмен отговор.В съдебно заседание процесуалният представител на страната-адв. Ц. И** оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение и му присъди разноските по делото.Намира доводите на жалбоподателя за несериозни и целящи отлагане на евентуални изпълнителни действия срещу дружеството.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред РС В** е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД като „И**“ООД-В** претендира  сума от 3 859лв.,стойността на СМР след причинени повреди на сгради,собственост на ищеца от теч на трафопост,собственост на „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** ,ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2018г. да окончателното изплащане на сумата.

От събраните пред ВРС гласни доказателства е установено,че „И**“ООД-В** е собственик на процесните помещения,находящи се в хотелски комплекс „Р**“.Помещенията,по които са нанесени щети са под един общ покрив с трафопоста . „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** е било уведомено за проблема и на място са дошли двама служители,които са били запознати с течовете,но не са последвали никакви действия от страна на ответното дружество.Свидетелката С** П** в качеството си на строителен техник е била поканена от ищеца и е направила оценка на щетите от течовете  като е съставила Констативен протокол за необходимите ремонтни дейности,приложен по делото пред ВРС.Установила е също,че причина за щетите е теч от трафопоста.

Пред ВРС е назначена съдебно-техническа експертиза и ВЛ инж.И**Л** след оглед на място е констатирал,че трафопоста и помещението за термопомпата представляват едноетажно тяло,покрито с общ плосък покрив като двете помещения са разделени помежду си с проход Трафопостът граничи със сладкарския цех и тренажорната.Естествената амортизация на материалите е довела до намокряне и подкужушване на  стени и тавани както на трафопоста,така и на съседните сгради,а именно –термопомпено, сладкарския цех и тренажорната.ВЛ е посочилосумите,необходими за ремонт ,който възлиза общо на 3 357,50лв.

Първоинстанционният съд е уважил иска по чл.49 ЗЗД до размера ,посочен от ВЛ като в останалата част до пълния резмер го е отхвърлил.

Пред втората инстанция   нови доказателства не са представени и приети.

При тези данни Окръжният съд достигна до следните изводи:

За установяване на основния състав на непозволено увреждане-чл.45 ЗЗД- следва да са налице следните елементи : деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинната връзка между деянието и вредата и вина на извършителя.За да е налице отговорността  по чл. 49 от ЗЗД този,който е възложил на друго лице някаква работа отговаря  за вредите,причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

В случая отговорността на „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** се изразява в бездействие  по подръжката на обект на дружеството-трафопост,вследствие на което са причинени щети не само на собствеността на ответното дружество,но и на сгради,собственост на ищеца.

Въззивната инстанция е ограничена в проверка правилността на първоинстанционното решение  до изложените оплаквания във въззивната инстанция,поради което не следва да се занимава с други въпроси относно основателността и доказаността на исковата претенция.

Оплакването от жалбоподателя,че не са уведомени за възникналия проблем е опроверган от събраните по делото гласни доказателства.Те са били уведомени от ищеца и служители на „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** са посетили на място обекта като са направили оглед,но всичко е спряло дотук и не са преприети никакви мерки по отстраняване на течовете ,а от там и на щетите.

Относно приемането на извършените СМР ищеца няма задължение да уведомява „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** за извършените ремонти,още по-малко да се съставя приемо-предавателен протокол. Страните нямат качеството на възложител и изпълнител ,за да се предприема такава процедура,а става въпрос за облигационни отношения между субекти в гражданския оборот.

Третото възражение по въззивната жалба касае процедурата,по която „ЧЕЗ Р** Б**“ АД –С** разходва средствата си и не касае ищцовото дружество,нито има отношение към спора.

 По изложените съображния жалбата следва да бъде оставена без уважение.Разноски  са претендирани от ответника по жалба и такива следва да се присъдят съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ в размер на 300лв.

 Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

                         ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №189   от 22.04.19г. по гр.д. №2041/18г. на ВРС ,с което искът по чл.49 ЗЗД е уважен за сума от 3 357,50лв.

                             ОСЪЖДА  „ЧЕЗ Р** Б**“ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление  гр.С**,р-н М**,бул.“Ц** ш**“ №**,бл.Б** М** Б** Център да заплати на  „И**“ООД,ЕИК **, със седалище и адрес на управление  гр.В**  ,ул.С** К**“№*разноски по делото за въззивната инстанция в размер 300 лева-адвокатско възнаграждение. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: