№ 3339
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200493 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. И. Н., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 23-4332-017321/24.08.2023 г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени
административни наказания - „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се иска отмяна на обжалвания акт, като се
поддържа, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Жалбоподателят оспорва установената концентрация на
алкохол, поради което твърди, че поискал издаване на талон за медицинско
изследване. Поддържа, че тъй като проверката била извършена извън населено
място неправилно му е бил предоставен срок за явяване за даване на проба за
кръвно изследване до 45 минути вместо 120 минути. Твърди, че поради
натовареният трафик в работния ден не е успял да спази краткия срок и не
успял да се яви навреме в лечебното заведение. Застъпва тезата, че
нарушението в АУАН е описано неясно, тъй като е посочено единствено, че
1
жалбоподателят е управлявал с концентрация „над” 0,5 на хиляда, но не е
посочено каква точно.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. **, която пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление по съображенията изложени в жалбата. Допълва,
че е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/2017 г. при избора на
лечебно заведение, за изследване в което е изпратен жалбоподателя, като
същият е изпратен до най-отдалеченото лечебно заведение, времето за
достигане до което съвпада с максималното време, което му е предоставено.
Застъпва тезата, че като е насочен към най-отдалеченото лечебно заведение на
практика жалбоподателят изначално е бил лишен от възможността да се яви
навреме и да даде кръв за изследване. Според адв. ** в случая чл. 15, ал. 6 от
Наредбата е неприложим, поради което иска от съда отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на разноски .
Въззиваемата страна - началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР - редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 30.07.2023 г. около 09:00 часа в община Столична, район Витоша
жалбоподателят П. И. Н., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка
„**“, модел „**“ с рег. № ***, движейки се по път I-6 с посока на движение от
гр. Перник към град София. Срещу КПП Владая автомобилът бил спрян за
проверка от полицейските служители от ОПП- СДВР М. ** Д. и ***. Същите
усетили, че водачът мирише на алкохол, поради което изпробвали
жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, номер ARDM-0224, проба № 001086, който отчел положителен
резултата- 0,95 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения
резултат на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване №
0150259 за явяване в УМБАЛ „***” – София за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. В талона било
посочено, че П. ** следва да се яви в лечебното заведение до 45 минути от
връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 09:45 часа на
30.07.2023 г., за което жалбоподателят се подписал в него.
С оглед получения резултат при изпробването на жалбоподателя за
употреба на алкохол с техническо средство свидетелят М. ** Д. съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с Серия GA №979316/30.07.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5,
2
ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който
го подписал, като отбелязал, че има възражения.
До 12:00 часа на същата дата жалбоподателят не се явил в
определеното в талона лечебно заведение за даване на кръвна проба.
Въз основа на така съставения АУАН на 24.08.2023 г. **- началник
група „АНД” при ОПП- СДВР издала обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 07.12.2023 г.,
а на 22.12.2023 г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля М. ** Д., както и събраните по надлежния ред
писмени доказателства: талон за медицинско изследване № 0150259,
извлечение от паметта на техническо средство Алкотестдрегер 7510 ARDM
0224, проба 1086, справка за техническата изправност на Алкотестдрегер 7510
към 30.07.2023г., писмо Изх. №04-357/05.02.2024г. на УМБАЛ „***“ София,
извлечения от интернет базирана карта относно разстоянията от мястото на
проверката до лечебни заведения, справка „Картон на водача“, копие от
заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля М. ** Д., отчитайки факта, че същият е извършил
проверката на жалбоподателя Н. и заявеното от него представлява източник на
преки доказателства относно релевантните факти. Показанията на свидетеля
са еднопосочни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и без
вътрешни противоречия. Не може да не бъде отчетен изключително добре
запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказва свидетелят Д..
Показанията му са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно
депозирани. В разказа си пред съда свидетелят подробно изясни причината
жалбоподателят да бъде подложен на тест с техническо средство, а именно,
мирис на алкохол, който се носел от него. Свидетелят посочи, че при
извършената проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо
средство резултатът бил положителен, а именно 0,95 промила. Заявеното от
свидетеля кореспондира напълно с извлечението от паметта на техническото
средство - проба 1086, в която посочените данни относно резултата от теста
напълно съответстват на показанията на свидетеля. Съдът кредитира и
представената по делото справка от лаборатория за проверка на средствата за
измерване, която установява техническата изправност на Алктотест дрегера, с
който е извършено тестването на водача Н..
Видно от служебно изисканата и представена от УМБАЛ „***” АД
справка жалбоподателят П. Н. не се е явил в лечебното заведение в
определения му в талона за медицинско изследване срок, а именно до 45
3
минути от връчването му в 09:45 часа, тоест до 10:30 часа на 30.07.2023 г.
Нещо повече, съдът изследва възможността жалбоподателят /с оглед
наведените в жалбата възражения/ да не е успял да пристигне в медицинското
заведение в предоставения му срок, поради което изиска информация от
УМБАЛ „***“ дали в деня на проверката – 30.07.2023г. в часовия диапазон от
09.45-12.00 часа жалбоподателят се е явил за изследване на място в лечебното
заведение. Видно от писмо Изх. №04-357/05.02.2024г. на УМБАЛ „***“ в
базата данни на медицинското заведение липсват данни за регистрация на
жалбоподателя за посочения период. Съдът счита, че от приобщените
доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е
направил опит да отиде в медицинското заведение, за да изпълни
предписанието на органите на реда, тъй като няма данни същият да се е явил
изобщо, макар и със закъснение.
Настоящият състав на съда счита, че не би могло по категоричен начин
да бъде прието, че предоставените от защитата извлечения от интернет
базирани карти на маршрутите до медицинските заведения достоверно
отразяват времето, необходимо за изминаване на разстоянието от „Владая“ до
съответните лечебни заведения. Известно е, че посоченото приложение с
интернет базирана карта представя прогнозно време за изминаване на
маршрута. Известно е също така, че времето, необходимо за изминаване на
даден маршрут зависи от редица обстоятелства, в това число и от
интензивността на трафика. Доколкото представените от защитата извлечения
съдържат прогнозно време за изминаване на маршрута, то от съществено
значение е моментът, в който бъде зададен този маршрут с оглед получаването
на актуална информация за времето, необходимо за достигане на крайната
дестинация. Предвид обстоятелството, че талонът за явяване в УМБАЛ „***”
АД е връчен на жалбоподателя в 09:45 часа сутринта, в почивен ден /неделя/,
през летния сезон /30.07/, логично е трафикът по маршрута да е бил
значително по-ненатоварен, в сравнение с този, който в различен час, в
делничен ден през останалата част от годината. Нещо повече, на същите
карти, и по- конкретно тази, която представя варианти на маршрут от Владая
до УМБАЛ „***“ има отбелязване, че разстоянието без трафик, в два от
възможните маршрути може да бъде изминато за 30 минути, а в третия - за 32
мин. Същото идва да покаже, че определеният на жалбоподателя срок за
явяване в медицинското заведение е бил достатъчен, при желание от негова
страна да се яви в лечебното заведение за даване на кръвна проба за
изследване с цел установяване наличие и концентрация на алкохол в кръвта.
Следва изрично да се посочи, че дори да бъде прието, че мястото на
проверката е извън населено място, то право на контролния орган е да прецени
какъв срок да предостави за явяване, като Наредба № 1/19.07.2017 г. указва
единствено максималния възможен срок – до 120 минути от връчване на
талона, но не задължава контролния орган да определи именно максималния
срок.
От представените по делото копие от заповед № 513з-2563/22.04.2015
4
г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на
което съдът им се довери изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи - видно от т. 2.1 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е
възложено на полицейските органи по т.1.3.1 от същата заповед. Видно от т.
22 на заповед № 513з -2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, свидетелят М.
** Д. е назначен на длъжност младши автоконтрольор и като такъв му е
възложена компетентност да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в обжалваното наказателното постановление е посочено
единствено, че същото се издава от *** „началник група в СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е
встъпила в длъжността началник на 01 група „Административно- наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била
компетентна към 24.08.2023 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН - АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушението, а НП е издадено около месец след съставяне на
АУАН.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение поради това, че никъде не е отразено мястото, на което е
установено нарушението. Следва да се посочи, че в ЗАНН е закрепено
изискване в АУАН и НП да се посочи мястото на нарушението, а не мястото на
5
установяването му. В случая, както в АУАН, така и в НП е отразено, че
жалбоподателят е управлявал МПС по път I-6 с посока на движение от град
Перник към град София, като автомобилът е бил спрян за проверка срещу
КПП Владая и именно там е установено, че жалбоподателят е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,95 промила.
Категорично не може да се сподели и възражението, че в АУАН и в НП е
посочено единствено, че жалбоподателят е управлявал с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, без да е посочена точната концентрация –
и в двата процесуални документа изрично и недвусмислено е посочена
установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е 0,95 промила,
поради което възраженията относно неясното описание на нарушението не
могат да бъдат споделени. Вмененото на жалбоподателя нарушение е описано
пределно ясно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание
правна квалификация и от жалбоподателя не се изисква полагане на
извънмерни усилия, за да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Издадената на основание на тази законова делегация наредба е
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл. 3а от Наредбата, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредбата при неявяване на лицето
за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията
на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
6
По дело е безспорно доказано, че на инкриминираната дата
жалбоподателят Н. е управлявал МПС - лек автомобил марка „**“, модел „**“
с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а именно
0,95 промила, която концентрация е установена с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 ARDM 0224, проба 1086, с което от обективна страна е
осъществил състава на вмененото му нарушение. На жалбоподателят е
издаден талон за медицинско изследване, но същият не само в указания му
срок, но дори час и половина след изтичането му не се е явил в лечебното
заведение за даване на кръвна проба за изследване, поради което правилно
АНО е приел, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача Н. е надлежно
установена с техническото средство.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина - пряк умисъл.
Жалбоподателят Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, като пряко е целял именно тяхното
настъпване.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. На първо място управлението на
МПС под въздействието на алкохол значително повишава опасността от
реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол водач застрашава освен
собственото си здраве и живот и тези на оставалите участници в движението.
Законодателят в чл. 174, ал.1 ЗДвП е диференцирал административните
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, налагани на водач,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в
зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта. Доколкото в
конкретния случай доказаната концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя Н. е била 0,95 промила, попадаща в границите от 0,8 на хиляда
до 1,20 на хиляда, то правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на
чл. 174, ал. 1 т. 2 ЗДвП и е наложил на жалбоподателя П. Н. глоба в размер на
1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За
извършеното нарушение законодателят е определил административните
наказания в абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен от АНО, поради
което за съда не съществува възможност за тяхното ревизиране.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
7
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
017321/24.08.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя П. И. Н., ЕГН ********** са наложени
административни наказания - „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН жалбоподателя П.
И. Н., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева-
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8