МОТИВИ към НОХД 1720/ 10г.

 

 

Производството е образувано въз основа на внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против две лица:

І. Б.Л. ***, за това, че    в периода 26.04.2010г. до 30.05.2010г. в местността „Мадара”, в землището на гр.Белово,обл..Пазарджик при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с лицето Г. *** и чрез използване на техническо средство –кирка,лопата и ножовка е отнел чужди движими вещи – телефонен кабел марка  50х2х0.5- 300 л.метра , всичко на обща стойност 912.00 лв от владението на БТК-ОД гр.Пловдив с МОЛ Ц.Г.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен - Престъпление по чл.195 ал.І т.4 и т.5 във вр.с чл.194 ал.І във вр.с чл.26 ал.І  от НК

 

            ІІ.  Г. ***, за това, че в периода 26.04.2010г. до 30.05.2010г. в местността „Мадара”,в землището на гр.Белово,обл..Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с лицето Б.Л.П. *** и чрез използване на техническо средство –кирка,лопата и ножовка ,е отнел чужди движими вещи – телефонен кабел марка  50х2х0.5-300 л.метра , всичко на обща стойност 912.00 лв от владението на БТК-ОД гр.Пловдив с МОЛ Ц.Г.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен - Престъпление по чл.195 ал.І т.4 и т.5 във вр.с чл.194 ал.І във вр.с чл.26 ал.І  от НК.

           

Съдебното дело се проведе при условията на задочно производство по отношение на единия от подсъдимите –  П. и на съответно посоченото процесуално основание.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на двамата  подсъдими.

Служебните защитници на подсъдимите настояват да им се наложат наказание при условията на чл. 55 от НК и дори в предвидения минимум за наказанието лишаване от свобода.  

Подсъдимият Й. се признава за виновен и настоява да получи по-леко наказание.

Районният съд, като   обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.30 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 25.04.2010г. подс. Б.П. заедно с подс.Г.Й.   сутринта тръгнали за дърва в гората, като Й. предложил на П. да отнемат и кабел, който предварително би видял, че е изровен от земната повърхност и в м. мадара на гр. Белово. П. се съгласил с предложението на Й. и тръгнали. Именно по повод предложението на последния, двамата подсъдими отишли на посоченото от него място - В местността „Мадара”, в землището на гр.Белово, над цех  за ризи  и там видели над земята да се  показва кабел, сив на цвят. Една част от кабела се виждал , тъй като валежите били изровили пръстта. Така, служейки си с ножовка, двамата успели да отрежат единия край на кабела и започнали да го навиват. Като сигнали до тази част на кабела, която била запират, с помощта на предварително носените от тях кирка и лопата, отрили кабела. Навили извадената част, отнесли й с чувал и впоследствие я обгорили, за да изолират само медния проводник , който бил предаден на св. М. в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Белово.

След няколко дни отишли отново на мястото и видели, че всичко си било както го оставили, поради това решили отново да откраднат кабел. По същия начин с помощта на кирка, лопата и ножовка отнели още кабел, отнесли го в чувал, обгорили изолацията и така изолирали медния проводник, който отново бил предаден в пункта на св.М..

След получен сигнал за повреда  от страна на абонати в района  е изпратена група служители на предприятие и установена липса по наклонен участък ( виж приложения фотоалбум) на 300 метра линеен кабел 50 х2х 0.5, чиято стойност е експертно оценена на 912.00 лв, като е приспаднато съответното  овехтяване към датата на извършването.

Съдът възприе описаната фактическа обстановка въз основа на внимателен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства -  обясненията на подсъдимия Й., показанията на свидетелите И., М., изслушаната СОЕ, писмените доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 281 от НПК.

Данните по делото са напълно непротиворечиви и еднопосочни досежно обстоятелствата от предмета на доказване – място и време на извършване на деянието, участници в него и техните роли, предмета на деянието по вид  и стойност, отношение на извършителите към извършеното от тях.

Установено е безспорно от всички гласни доказателства, че на първата инкриминираната дата подсъдимите били заедно по предложение на подс. Й.. Същият предварително бил забелязал намиращия се на процесното място кабел, тъй като участъкът на който бил разположен бил с наклон и част от зариващата пръст била премахната. Именно поради това и кабелът бил оголен в една част и това позволило на подс. Й. да го види. П. приел предложението да извадят част от тази кабел и двамата се снабдили да изпълнение на това решение с кирка , лопата и една ножовка. С помощта на последната отрязали в едната част кабела и започнали да го измъкват и така до мястото, където той вече бил зарит. Там с помощта на кирка и лопата започнали да отриват пръстта и така измъкнали още част от кабела. След това го нарязали на парчета и поставили същите в носения от тях чувал. Отнесли го на скрито място и обгорили изолацията, така че изолирали медния проводник. Последния предали, както признава подсъдимия Й. и св. М. в пункта за изкупуване на метали на последния и за това им било заплатено.

След няколко дни и конкретно на 30 05.10г. двамата отново отишли на порцесното място и след като се убедили там, че нищо не е променено от тяхното посегателство решили отново за се възползват от възможността и да отнемат отново кабел. Снабдили се , както и предния път с кирка, лопата и ножовка и по същия начин отривали и изровили друга част от кабела.  Отново изолирали чрез обгаряне изолацията и изолирали проводника, като последният бил предаден с помощта на св. Й. отново в пункта на М..  За предадените му количества метали двата пъти свидетелят съставил и сътоветните документи – виж на л. 22-24 от ДСП.

След като абонати на БТК АД подали сигнал за повреди в телефонните връзки в района, в който се намирал засегнатия участък , на място била изпратена работна група, която установила липсващата част от кабела. На място пристигнал и св. И., на когото неговите колеги от района съобщили ,че липсващата част от кабела покрива участък  от 300 м. същият видял и непосредствено мястото на посегателството, което визуално е представено в съставения при извършения оглед на местопрестъплението албум.

Установено е стойността на отнетия от двамата подсъдими кабел, като експертната оценка възлиза на 912 лева.

При горните данни съдът прие, че в обективно отношение подсъдими са извършили в два отделни дни и кражба на процесната вещ от едно и също място, тъй като с помощта на технически по смисъла на чл. 195, ал.1, т.4 от НК средства – ножовка, кирка и лопата, са прекъснали владението на досегашния владелец и са установили своя фактическа власт върху отнетата вещ, като впоследствие  са се разпоредили и фактически и юридически с нея.

В субективно отношение и двамата са съзнавали противоправносттана деянието си, като са предвиждали и целели настъпването на обществено-опасните последици. Напълно съзнателно са ползвали средства, без които е било обективно невъзможно да отнемат вещта. Съзнавали са също, че действат заедно по предварителна тяхна уговорка, при която са обмислили и взели решение за   начина на извършване на деянието си, средствата които да ползват и конкретното си участие в изпълнението на това деяние.

Предвид горното съдът призна подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение, като прие, че действително се касае до продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като са извършени две деяния , които осъществяват един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при напълно идентична обстановка, при еднородна форма на вина, като второто деяние несъмнено се явява в обективно и субективно отношение продължение на предходното.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следваше да получи всеки от тях съдът се съобрази с критериите за неговото индивидуализация по чл. 54 от НК, както и с целите, които следва да се постигнат с тах, визирани в чл. 36 от НК.

Като висока се отчете обществената опасност на деянието, тъй като се касае до престъпление против собствеността, което е от вид, чиито ръст непрестанно расте, а наред с това е висока и стойността на предмета на престъпното посегателство.

Като висока се отчете и обществената опасност на всеки от дейците, тъй като същите са осъждани ( виж на л. 31 и 34) и имат негативни характеристични данни ( л. 35 и 36).  

Като смекчаващи обстоятелства съдът възприе самопризнанията на подс. П.  и тежкото материално положение на двамата подсъдими, което очевидно ги е подтикнало към извършване на престъплението . Като отегчаващи обстоятелства се възприеха стойността на предмета на престъплението,която надвишава три пъти установената за страната МРЗ, както и предходните осъждания а подсъдимите . Подс. П. е осъждан за същото по вид престъпление като му е опредено общо най-тежко наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. Наложеното наказание е по НОХД 389/07г. на ПРС и  с влязла в сила присъда на 19.04.2007г.  така, че настоящото деяние се явява извършено само дни след като лицето вече е било реабилитирано по право и на основание чл. 86т.1 от НК поради изтичане на определения изпитателен срок и липсата  на други извършени престъпления, за които лицето да е осъдено .  подс. Й. е осъждан ( л. 34) с влязла в сила присъда на глоба и лишаване от свобода, чието изтърпяване също е било отложено за изпитателен срок от три години – по НОХД 722/96г. с влязла в сила присъда на 18.11.96г. Поради това и към датата на извършване на деянието подс. Й. също както и подс. П. са били реабилитирани, но въпреки че тази реабилитация е заличила последиците на осъжданията по отношение на двамата те следва съгласно установената съдебна да се отчитат като негативни характеристични данни. Така, че въпреки настъпилата реабилитация  и имайки предвид стойността на предмета на престъпно посегателство, съдът отхвърли искането на двамата защитници да определи наказанието при условията на чл. 5 от НК за всеки от двамата подсъдими, тъй като не откри нито едно обстоятелство, което да може да се приеме като изключително смекчаващо по смисъла на тази норма, нито повече такива, които да приеме като многобройни.

Предвид горонто и  като взе предвид преценката си на основание чл. 54 от НК съдът , съобразявайки и необходимостта наказанието да окаже целените промени в съзнанието на двамата подсъдими, както и да постигне целения поправителен и превъзпитателен ефект спрямо тях, а и общопревантивния такъв, прие, че на всеки о тях е достатъчно да се наложи предвиденото минимално за извършеното престъпление наказание – от една година лишаване от свобода. 

Заличените последици от предходните осъжднаия на подсъдимите, както и липсата на данни за други противоправни  или противообществени прояви, които да са извършени от тях даде основание на съда да приложи при преценката относно начина за изтърпяване на наложените наказания института на условно осъждане . при това и на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложените на всеки от подсъдимите наказания за изпитателен срок от по три години – за всеки от тях.

На основание чл. 189, а.3 от НПК в тежест на подсъдимите се разпределиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на по 12.50 лв. по сметка на ОД на МВ Пз и за всеки от подсъдимите.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….