РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Кърджали, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200227 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 17.01.2022г., издадено от
Председател на ДАМТН, с което на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50000лв. на „Г.”АД със
седалище и адрес на управление гр.К. ул.Р. № ** представлявано от Ж.Т.К.Г., за извършено
нарушение на ******г. в гр.Кърджали по чл.47 ал.4 от ЗЕВИ вр.чл.47 ал.1 т.5 от ЗЕВИ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят „Г.”АД,
който чрез адвокат моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като издадено
в противоречие с разпоредбите на приложимия материален закон и при съществени
нарушения на административно производствените правила. Излага следните съображения:
дружеството не е извършвало предлагане на пазара на течно гориво, тъй като доставеното
такова е служило единствено за зареждане на собствени превозни средство; юридическото
лице не е разпространявало гориво на краен потребител, тъй като доставеното гориво е
само за собствените превозни средства; допуснати са съществени процесуални нарушения- в
наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата представляващи
нарушение, неспазване на правилата при вземане на пробата опорочаващо резултата;
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.12 и чл.27 от ЗАНН- липсва
изследване на вината на дееца, случаят е малозначителен и маловажен, санкцията се явява
несъразмерна спрямо тежестта и степента на обществена опасност на деяние. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по
същество моли съда да уважи подадената жалба и да отмени наказателното постановление с
1
присъждане на разноски съобразно представения списък.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От процесуалния му представител е постъпило писмено становище по делото,
с което моли съда да остави без уважение подадената жалба от „Г.“АД и да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно, правилно и обосновано като им се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Излага следните съображения:
събраните доказателства обосновават наличието на съставомерно извършено деяние по
смисъла на чл.67 ал.3 от ЗЕВИ; наказателното постановление съдържа всички реквизити по
чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, извършеното деяние е подведено под хипотезата на съответната
наказваща правна норма, спазен е срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На ******г. свидетелите Е.Д. и Д.И.,
които работели като инспектори към ДАМТН в сектор „Контрол на качеството на течните
горива“ с месторабота в гр.Х., извършили проверка на обект- бензиностанция намираща се в
гр.Кърджали на ул.Р. №** в двора на „Г.“АД- К.. По време на проверката установили, че
бензиностанцията е в работен режим в границите на предприятието „Г.“ АД, което е от
затворен тип, охранява се и се влиза с пропуск. По време на нея присъствал и свидетелят
И.З., който е работник в проверяваното дружество. Проверяващите свидетелки Д. и И.
изискали всички документи, които придружават последната доставка от бензин 95 и гориво
за дизелови двигатели, които се предлагали в обекта, които им били представени от И.З.. От
Декларации за съответствие установили, че предлаганото гориво течно гориво автомобилен
бензин е със съдържание на биоетанол. След това проверяващите пристъпили към вземане
на проби директно от бензиноколонката от двата вида предлагано гориво. Първо източили 4
литра от горивото в съд, който им предоставили от „Г.“АД. След което промили 6 чисти
метални съда за еднократна употреба, които проверяващите носели със себе си, като във
всеки съд през удължител за бензин, който също носят, налели по 100мл. последователно
във всички съдове и заплакнали всяко едно от тях, което гориво излели в съда на
проверяваната фирма. След това пристъпили към запълване на всеки метален съд с по
800мл. бензин и след запълването му непосредствено го затворили със запушалка.
Впоследствие тези съдове ги етикетирали и пломбирали. Един съд оставили на дружеството
„Г.“АД, а останалите три шишета, които били контролни, както и две арбитражни,
поставили в хладилна чанта и взели с тях. Един от тези три контролни съда проверяващите
свидетелки изпратили в подвижна лаборатория в гр.Б., а останалите два контролни съда
изпратили в стационарна лаборатория към Г.Д.-С.. Арбитражните съдове били оставени на
съхранение в арбитражното отделение, ако проверяваното дружество поиска арбитраж.
Всичко това свидетелката Е.Д. описала в Протокол № *****/ ******г. за проверка и вземане
на проба от течно гориво, един екземпляр от който предоставили на дружеството
жалбоподател. Така приключила проверката на място. След изпитване на взетите проби и
двете лаборатории установили, че горивото автомобилен бензин ****** не съответства на
изискването за съдържание на биогориво в течно гориво, тъй като при граница от 9 %
2
обемни, полученият резултат от изпитването бил под тази стойност, а именно съответно под
8,65 обемни % и 8,73 обемни %. За този факт от изпитванията проверяваното дружество
било уведомено на 03.09.2021г., но въпреки това не поискало арбитраж за изпитване. По
този повод свидетелката Е.Д. изпратила покана за съставяне и връчване на акт за ******г.,
която е получена на ******г., но въпреки това на посочената дата не се явил представител
на дружеството „Г.“АД. На ******г. в присъствието на свидетеля Д.И. тя съставила акта за
установяване на административно нарушение за това, че на датата на проверката на ******г.
на обекта бензиностанция № * в гр.К. на ул.Р. № ** дружеството „Г.“АД е предлагало
течното гориво автомобилен бензин ******, което не съответства на изискването за
съдържание на биогориво в течно гориво, с което е нарушило чл.47 ал.4 от ЗЕВИ в
качеството си на краен разпространител. Съставеният акт бил изпратен за връчване от
община К. по седалище и адрес на управление на дружеството жалбоподател, което не се
явило за връчването му. Това обстоятелство било отразено в акта от представител на община
К.. На таза база на ****г. било издаденото обжалваното наказателно постановление.
Тази безспорна фактическа обстановка настоящата инстанция възприе от
свидетелските показания на Д. и И., както и от писмените доказателства по делото-
Протокол № *****/ ******г. за проверка и вземане на проба от течно гориво, както и от
всички други писмени доказателства приобщени по делото. Прочее не се опровергават
фактите и от гласните доказателства дадени от свидетелите И.З. и Г. С., тъй като всички те
са еднопосочни, логични и взаимно се допълват.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да
разгледа по същество жалбата против наказателното постановление, тъй като е подадена в
срок и от лице имащо право на такава. Настоящият състав приема, че както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са
съставени и връчени съобразно изискванията на ЗАНН. Спазена е процедурата по взимане
на проба, изследването й и оспорването й, както и резултатът от това. Поради това
настоящата съдебна инстанция приема, че безспорно по делото се установи извършено
нарушение на чл.47 ал.4 вр.ал.1 т.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
който текст изрично вменява в задължение на крайните разпространители да предлагат
горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на
ал.1 т.4, който изисква за гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или
етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни. При тази безспорна
установеност по делото, че е осъществен състава на деянието по чл.47 ал.4 вр.ал.1 т.4 от
ЗЕВИ, определено като противоправно и подлежащо на санкциониране поведение, правилно
наказващия орган е ангажирал отговорността на дружеството в качеството му на краен
разпространител, носещо обективна отговорност за извършеното нарушение. По смисъла на
ДР на ЗЕВ § 1 т.12 понятието „краен разпространител“ е понятие по смисъла на § 1 т.20 от
допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно „Лице,
което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени
3
МПС.“ Това означава, че жалбоподателят е субект на нарушението, тъй като разпространява
течни горива на бензиностанция, и в това си качество е нарушил установените
задължителни правила за поведение в чл.47 ал.4 от ЗЕВИ. Поради това той е осъществил от
обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по
смисъла на чл.67 ал.3 от ЗЕВИ, тъй като краен разпространител е предлагал на пазара течни
горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл.47 ал.4 от ЗЕВИ.
Определеният в наказателното постановление размер на имуществената санкция е в
предвидения от закона единствен такъв, поради което е правилен и законосъобразен.
По отношение на доводите на повереника на жалбоподателя, настоящата намира
същите за неоснователни, поради следните съображения: Ирелевантно за съставомерността
на деянието е обстоятелството, че обектът функционира като ведомствена бензиностанция
по аргумент от нормата на § 1 т.20 от ЗЧАВ, в която изрично е посочено, че краен
разпространител е и при зареждането на собствени моторни превозни средства. Вярно е, че в
наказателното постановление не е посочено, че предлагането на гориво е на пазара, но това
не опорочава проведеното производство завършило с налагане на административна санкция.
Това е така, защото изпълнителното деяние касае предоставяне на пазара на течни горива
несъответстващи на нормативноустановени изисквания. Пускането на пазара е дейност,
уредена в разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗЕВИ и касае действия на търговците на едро, които
внасят на територията на ЕС и освобождават течни горива от нефтен произход за
потребление. Нарушената материална норма е разпоредбата на чл.47 ал.4 от ЗЕВИ и се
изразява в предлагане от страна на крайните разпространители на горивата за дизелови и
бензинови двигатели в транспорта в несъответствие с изискванията на ал.1 т.3, 4 и 5 на
същата норма, т. е. извършването на разпространение на такъв вид горива като краен
разпространител, каквато дейност видно от разпоредбата на § 1 т.23 от ЗЧАВ е и
предоставянето на услуги и съхранението на такива горива в местата, посочени в чл.3 ал.1
т.5 от същия закон, сред които са резервоарите, бензиностанциите и автоцистерните. Дори
хипотетично да се приеме, че се касае за форма на предоставяне на пазара на сочените
нестандартни горива, то издаването на касови бонове при зареждане на МПС на
дружеството, каквото е налице при вземането на проба, и наличието на фискален касов
апарат в проверявания обект, е достатъчно доказателство за реализирани на практика
продажби, доколкото според разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС „Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“ Следващият аргумент на
жалбоподателя за неспазване на правилата по взимане на проби също не се възприема от
настоящата инстанция, тъй като доказателства в тази посока не бяха представени. Следва да
се има предвид, че отговорността е безвиновна с оглед субекта на нарушението, което в
случая е юридическо лице. В този смисъл е без значение как точно се е стигнало до
4
нарушение относно качеството на горивото, тъй като жалбоподателят е отговорен за
неговото разпространение в стопанисван от него обект. На следващо място не е налице и
хипотезата на чл.28 ал.1 от ЗАНН, тъй като е осъществен състав на административно
нарушение, който не изисква да са настъпили някакви резултатни вредни последици.
Достатъчно е поставянето в опасност на неопределим брой потребители. Настоящия случай
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид. И по
последния довод съдът намира, че правилно наказващия орган е приложил и санкционната
норма на чл.67 ал.3 от ЗЕВИ, според която се наказва с имуществена санкция в размер на 50
000 лв. юридическо лице, което извърши нарушението по чл.47 ал.4 от ЗЕВИ. В случая
санкцията е в абсолютно определен размер и допълнителна индивидуализация не е
допустима. С оглед на всичко това, следва наказателно постановление да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на ДАМТН гр.С., именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН) следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от ***** г., издадено от
Председател на ДАМТН, с което е санкцинирано „Г.”АД със седалище и адрес на
управление гр.К. ул.Р. № ** представлявано от Ж.Т.К.Г., за извършено нарушение на
******г. в гр.К. по чл.47 ал.4 от ЗЕВИ вр.чл.47 ал.1 т.5 от ЗЕВИ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Г.”АД със седалище и адрес на управление гр.К. ул.Р. № **
представлявано от Ж.Т.К.Г. с ЕИК ******* да заплати на ДАМТН гр.С., сумата от 80лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5
6