Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146 / 31,01,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1516/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от И.Т.Г. с ЕГН
**********; против решение №
1511/19,04,2019 г., постановено по гр. д. № 14538/2018 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав, с което се ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя, че Д.С.С. с ЕГН **********; е собственик на 4/9 (четири девети) идеални
части, придобити на основание
договор за дарение от 09.11.1995 г., сключен с нотариален акт № ***, том. 47,
дело № *** г. на нотариус при Пловдивски районен съд, и съдебна спогодба за
делба от 09.11.1995 г. по гр. д. № 8027/1995 г. на ПРС; както и че Г.С.Д. с ЕГН
**********; е собственик на 5/9 (пет
девети) идеални части, придобити на
основание договор за дарение от 09.11.1995 г., сключен с нотариален акт № 16,
том. 47, дело № 14572/1995 г. на нотариус при Пловдивски районен съд, и съдебна
спогодба за делба от 09.11.1995 г. по гр. д. № 8027/1995 г. на ПРС, от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 56784.19.22 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес: гр. П. ***, с
площ от 9003 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, пета
категория, начин на трайно ползване - оризище, при съседи: 56784.20.128,
56784.19.208, 56784.19.4, 56784.19.167, 56784.19.101, 56784.19.100; както и
жалбоподателят Е ОСЪДЕН да предаде
владението на описания имот на посочените по-горе собственици, както следва:
на Д.С.С. - владението на 4/9 ид. ч., а
на Г.С.Д. - владението на 5/9 ид. ч. което жалбоподателят е осъден да
Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до непълнота на доказателствата относно
предявеното от него възражение за придобивна давност. Счита, че мотивите на
съда са противоречиви и необосновани, без да конкретизира оплакването си. Въз
основа на това от въззивния съд са иска да постанови решение, с което да отмени
обжалваното като незаконосъобразно и вместо това да реши спора по същество като
отхвърли предявените искове.
Ответниците по жалбата Д.С.С. с ЕГН **********; и
Г.С.Д. с ЕГН **********; заявяват становище за неоснователност на жалбата и
искат потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните поделото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС, предявени от Д.С.С. с ЕГН
**********; и Г.С.Д. с ЕГН **********; против И.Т.Г. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че
притежават в съсобственост (за Д.С. – 4/9 ид. части и за Г.Д. – 5/9 ид.
части) следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор 56784.19.22 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес: гр. П. ***, с
площ от 9003 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, пета
категория, начин на трайно ползване - оризище, при съседи: 56784.20.128,
56784.19.208, 56784.19.4, 56784.19.167, 56784.19.101, 56784.19.100.
Като придобивно основание за правата си ищците
сочат договори за дарение (за Д.С. – договор от 09.11.1995 г., сключен с
нотариален акт № 16, том. 47, дело № 14572/1995 г. на нотариус при Пловдивски
районен съд; за Г.Д. – договор от 09.11.1995 г., сключен с нотариален акт № 16,
том. 47, дело № 14572/1995 г. на нотариус при Пловдивски районен съд) и съдебна
спогодба за делба от 09.11.1995 г. по гр. д. № 8027/1995 г. на ПРС.
Твърдят също, че ответникът се снабдил с титул за
собственост върху процесния имот – договор за покупко-продажба от 30,12,204 г.,
сключен с нотариален акт № ** том 3 рег. № 8828 дело № *** г. на Нотариус с
рег. № 483. Праводателят на ответника (продавач по договора) – Б. Х. М., не бил
собственик към датата на сключване на договора, тъй като с посочената по-горе
делба е прехвърлил правата си в полза на ищците. Поради това и ответникът не е
могъл да придобие правото на собственост върху имота и липсва правно основание
за осъществяваното от него владение върху същия.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че ищците са
собственици на процесния имот, както и да го осъди да им предаде владението на
същия.
Ответникът оспорва основателността на иска. Оспорва
твърдението на ищците, че са придобили собствеността върху имота на сочените от
тях основания, като оспорва истинността (автентичността на подписите на
праводателите) на договорите за дарение и на спогодбата за делба. Наред с това
при условията на евентуалност твърди, че праводателят му Б. Х. М. е придобил
собствеността въз основа на явно и необезпокоявано владение на имота,
продължило до продажбата през 2014 г., поради което счита, че е закупил имота
от пълноправен собственик.
С първоинстанционното решение РС е приел исковете
за основателни, признал е собствеността на ищците и е осъдил ответника да им
предаде владението върху процесния имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по
неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността,
обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма.
При извършената служебна проверка не се констатира
наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на
обжалвания съдебен акт.
Относно законосъобразността:
Ищците основават правата си на собственост върху
процесния недвижим имот на посочените по-горе договори за дарение и доброволна
делба. Същите се установяват от представените по делото нотариални актове (л. 5
и 6) и протокол от съдебно заседание с постигната спогодба за делба по гр. д.
8027/1995 г. на РС Пловдив, с отбелязване за вписването му в СВ на 09,11,1995
г. под № 25, том 19 (л. 7).
Предявеното от ответника възражение за неистинност
на същите поради неавтентичност на подписите на дарителите и съделители Е. Г.
М. и Б. Х. М. (от последния ответникът черпи и своите права по сключен
впоследствие договор за продажба от 2014 г.) е неоснователно – видно от приетото
пред РС заключение на СГЕ, подписите са положени от посочените лица.
Следователно ищците са придобили през 1995 г. на
сочените от тях основания правото на собственост (за Д.С. – 4/9 ид. части и за
Г.Д. – 5/9 ид. части) върху процесния имот. По тези въпроси пред настоящата
инстанция не се повдига спор.
Спорът във въззивното производство се съсредоточава
върху основателността на предявеното от ответника възражение за изтекла в полза
на праводателя му придобивна давност. Ответникът твърди, че, макар през 1995 г.
да е прехвърлил правата си върху имота в полза на ищците, праводателят му Б. Х.
М. е продължил самостоятелно и необезпокоявано да владее същия и на това
основание го е придобил, поради което с договора за покупко-продажба от 2014 г.
М. е прехвърлил собствеността в полза на ответника.
Това възражение остава недоказано. За да се
придобие правото на собственост на посоченото основание е необходимо (съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ЗС) осъществяване на непрекъснато владение в
продължение на определен срок: десет години в общия случай и пет години, ако
владението е добросъвестно. Владението е фактическо състояние, характеризиращо
се с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху
вещта; и субективен – намерение вещта да се държи като своя. Доказателства
праводателят му да е осъществявал такава фактическа власт в периода след 1995
г. ответникът не е ангажирал. Събраните гласни доказателства се отнасят до
осъществяваното от самия ответник владение, установено след договора за
продажба от 2014 г., каквото придобивно основание ответникът не е предявил в
предвидения за това преклузивен срок.
При това положение следва да се приеме, че
праводателя на ответника – продавач по договора от 31,12,2014 г., не е
притежавал правото на собственост върху процесния имот, поради което и не е
могъл валидно да го прехвърли в полза на ответника. Следователно липсва
основание за упражняваната от последния фактическа власт върху имота и исковете
следва да се приемат за основателни.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемите не следва да се присъждат
разноски – въпреки че претенция в тази насока е своевременно предявена, по
делото липсват доказателства страните да са извършили разноски за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511/19,04,2019 г., постановено по гр. д. №
14538/2018 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: