РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Ива Нешева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 16
497 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 455322/20.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 15 615/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 90 състав, са отхвърлени предявените от А.Е.Ч., ЕГН **********
срещу Г.П.Т., ЕГН ********** обективно съединени искове за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца на основание чл.93, ал.2 ЗЗД сумата 5 722,00
евро, представляваща незаплатен дължим задатък,
поради неизпълнението и развалянето по вина на ответницата на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на
08.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2017 г.
до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
473,45 лева – мораторна лихва върху границата от 5
722,00 евро за периода от 13.10.2016 г. до 13.03.2017 г.
Със същия съдебен акт са отхвърлени и предявените от В.Г.Ц., ЕГН ********** срещу Г.П.Т.,
ЕГН ********** обективно съединени искове за осъждането на ответницата да
заплати на ищцата на основание чл.93, ал.2 ЗЗД сумата 5 722,00 евро,
представляваща незаплатен дължим задатък, поради
неизпълнението и развалянето по вина на ответницата на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 08.09.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2017 г. до
окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 473,45
лева – мораторна лихва върху границата от 5 722,00
евро за периода от 13.10.2016 г. до 13.03.2017 г.
Срещу
така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищците А.Е.Ч. и В.Г.Ц., с която същото е обжалвано в цялост. В същата се
поддържа, че атакуваното първоинстанционно решение е
неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Поддържа се, че същото е резултат от: едностранчив и непълен анализ на
приложени и приети по делото писмени доказателства – предварителен договор и
др.; несъответствие между установените по делото факти и наложените от съда правни
изводи и нарушение на процесуалните правила и норми; че е постановен един
дефектен съдебен акт, предвид това че в диспозитива
му не съдържа указание за начина на обжалването му в нарушение на чл.236, ал.1,
т.8 ГПК, което е сериозен негов пропуск и основание за отмяната му. Твърди се и
че е допуснато нарушение при изготвянето на доклада; че неправилно е тълкуван
представеният предварителен договор относно волята на страните по отношение на
определянето на „капаро“ или „задатък“ по него и
изведените изводи на съда, че само „даденото“ капаро изчерпва задължението на
купувача по този договор; че СРС не е съобразил, че страните имат договорна
автономия да определят правата и задълженията си в конкретен, сключен договор и
че съдът не може да преиначава или коригира служебно тяхната воля и да тълкува
договора в разрез с изричните уговорки на страните, в т.ч. и чл.2.2 от
подписания договор; че ответникът не може да се освободи от плащане на част от задатъка по предварителния договор, само защото е решил да
не го прави и че съдът не би следвало да толерира подобен „отказ от поети
задължения“ по сделката, а да уважи предявения иск за заплащане на тази част от
задатъка/капарото, която е дължима, но не е платена.
Наведени са доводи и че съставът на първоинстанционния
съд е нарушил чл.20 ЗЗД и в този смисъл решението е необосновано; че последният
неправилно е разтълкувал и волята на съконтрагентите
във връзка с представянето на удостоверенията за тежести; че удостоверението за
тежести не е документ, който легитимира продавача като собственик на съответния
имот и че не е част от задължителните изисквания за изповядване на нотариалната
сделка, като не е отчетено и че представянето на такова удостоверение не е
договорено като условие за доплащане на капарото от купувача, а е свързано само
с дефиниране на срока, в който задължително следва да се доизплати това
задължение, което означава, че непредставянето на удостоверението за тежест не
е условие за отказ от плащане, а само за отлагане на дължимото плащане. Релевирани са твърдения и че СРС необосновано е придал
значение на представени негодни доказателства от ответника, оспорени
своевременно от ищците – в съдебно заседание са посочили, че тези
кореспонденция не е оформена по начин, легитимирац
нейното авторство, адресат и съдържание; че не е съобразена разпоредбата на
чл.13 ЗЕДЕУУ, както и че процесният предварителен
договор не е прекратен и не може да бъде прекратен едностранно по волята на
неизправната страна – ответницата, съотв., че към
датата на така нареченото „прекратяване на договора“ /констативен протокол от
30.11.2016 г. на нотариус И.И./ са били изпълнени
всички условия за предоставяне на документи от страна на продавача, в т.ч. и
удостоверения за тежести и неизпълнение от страна на продавача не е налице.
Молят въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендират присъждането на направените в
производството разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата Г.П.Т.,***,
в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и
недоказана, а атакуваното решение – законосъобразно. Намира за неоснователни
изложените възражения относно липсата на указания за начина на обжалване и непълнота
на доклада, както и за неправилно тълкуване на разпоредбите на предварителния
договор. Инвокира съображения, че съгласно
разпоредбата на чл.2.2 от сключения договор е постигната уговорка купувачът да
загуби само изплатената сума като задатък по т.1.3.1
и т.1.3.2, ако не сключи договор при условията и сроковете на същия, но не и
сумата, която не е била платена; че вложеният в клаузата действителен общ смисъл
е, че купувачът би загубил само даденото, но не и нещо, което не е дал; че ако
страните са искали да уговорят, че би се дължала сума в размер на 14 400,00
евро, независимо дали е предадена като задатък, то
клаузата би имала друга формулировка, като се поддържа и че горното е видно и
от систематичното тълкуване на чл.2.1 и чл.2.2 от част ІІ, уреждащи хипотези на
отговорност и санкции, при които сумите по чл.1.3.1 и чл.1.3.2 са предадени,
както и че нещо, което не е било дадено изобщо не представлява задатък с оглед реалния характер на това акцесорно задължение. Релевирани
са съображения и че неизпълнението на задължението на продавачите по чл.1.5 от
предварителния договор, едно от които е и удостоверението за вещни тежести, в
определения срок от 15 дни от датата на сключване на договора, както и за
осигуряване на достъп до имота на назначени от банката оценители, е довело до
неодобряване на направеното искане за кредитиране от ответницата; че значително
по-късното представяне на удостоверението за вещни тежести вече е било
безполезно за нея – отпаднал е правния й интерес от изпълнение на задължението
на продавачите и е обосновал отказа й от договора. Поддържа се, че електронните съобщения на
ответницата са в съответствие с чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ, че не следва да бъдат
кредитирани съображенията на ищците за електронен подпис в квалифицирана форма;
че отказът от договора е бил потвърден от Г.Т. и при оформянето на констативния
протокол от 30.11.2016 г.; че исковите претенции са неоснователни и поради
факта, че задатъкът е реално съглашение и за да е
налице същият следва да е даден; че жалбоподателите неправилно смесват
фактическите състави на чл.93, ал.2 и ал.3 от ЗЗД – заявяват, че не са се
отказали от договора, че той продължава да действа и не е прекратен, а това
изключва претенцията им за задържане на получения задатък,
а още по-малко за присъждане на нов; че не е налице виновно неизпълнение на
задължение от страна на далия задатък, но дори и да
се приеме обратното ищците могат единствено да задържат получения такъв, като
за целта се откажат от договора.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на
СРС. Заявява искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Софийски градски съд като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната
част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от
изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи
произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.
В подадената искова
молба, с която първоинстанционният съд е сезиран,
ищците А.Е.Ч. и В.Г.Ц. поддържат, че по силата на сключен между тях и
ответницата предварителен договор от 08.09.2016 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, намиращ се в землището на с.Кладница, Община Перник,
Екологично селище „Делта Хил“, представляващ еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 88,30 кв.м. и РЗП от 182,80 кв.м., заедно с дворно място – УПИ
ХІІІ-35, кв.17, с площ от 632 кв.м., при цена от 140 000,00 евро, като съгласно
чл.1.3.1 от този договор ответницата им е заплатила само част от уговореното
капаро от 2 556,00 евро, но не и останалата част по чл.1.3.2 – в общ размер от
11 444 евро както в договорения в тази клауза срок, така и впоследствие,
въпреки че ищците са били изправни страни по сделката – представили са й
исканите удостоверения за тежести върху
имота с нот.покана – акт № 33, том 5, рег.№
10403/10.10.2016 г. на нотариус В.М., връчена й на
12.10.2016 г. Наведени са твърдения и че в деня на нотариалното изповядване по
чл.1.6 от договора – 30.11.2016 г., купувачката е заявила, че не се явява за
сключване на окончателен договор, че няма намерение да купи имота и не желае да
заплати продажната цена, които обстоятелства са отразени в констативен протокол
– акт № 91, том 1, рег.№2397/30.11.2016 г. на нотариус И.И.,***,
както и че съгласно чл.2.2 от договора купувачът губи задатъка
в размер на 14 000,00 евро, ако не сключи окончателен договор за прехвърляне на
правото на собственост върху имота.
Съобразно разпоредбата на чл.93,
ал.2 ЗЗД, който определя, че страната, която е дала задатъка,
губи същия, ако се откаже от договора, и поради това че ответницата не им е
заплатила част от дължимото капаро на стойност от 11 444,00 лева съгласно уговореното
в договора, е заявено искане за осъждането на Г.П.Т. да заплати на всеки от
ищците с оглед равните им квоти в съсобствеността суми от по 5722,00 евро –
неизплатено парично задължение, представляващо дължим, но незаплатен задатък по чл.1.3.2 от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 08.09.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.03.2017 г. до
окончателното им изплащане, както и суми от по 473,45 лева, представляващи мораторни лихви върху главниците от по 5 722,00 евро за
периода от 13.10.2016 г. до 13.03.2017 г.
Претендират присъждането на
разноски по делото.
С депозирания в срока по чл.131,
ал.1 ГПК отговор на исковата молба ответницата Г.П.Т. оспорва изцяло заявените
срещу нея претенции, като навежда съображения, че съгласно чл.1.3.1 от договора
е превела по сметка на ищците частта от продажната цена, служеща за задатък в размер на 2 556,00 евро в деня на сключване на
договора; че чл.1.3.2 от договора е уговорено сума в размер на 11 444,00
евро, представляваща част от продажната цена, служеща като капаро, да бъде заплатена
след представянето от страна на ищците на удостоверение за тежести на имота в
15-дневен срок от сключване на предварителния договор, т.е. до 23.09.2016 г. Сочи
се, че ищците не са изпълнили задължението си да представят в договорения срок
удостоверението за тежести, поради което ответницата не е могла да го представи
пред банката, пред която е кандидатствала за отпускане на кредит, а съгласно
чл.1.3.4 от предварителния договор останалата част от продажната цена на имота
е следвало да бъде заплатена от купувача чрез банков кредит, който не е можело
да й бъде отпуснат без да представи изискваното удостоверение за тежести. Отразено
е и че поради това неизпълнение на договорното задължение на продавачите - ищци,
ответницата е отправила изрично изявление, че разваля договора, че се отказва
от него, поради което същият е престанал да съществува в правния мир и да
обвързва страните; че изявлението за разваляне на договора е получено от продавачите
чрез електронно съобщение, изпратено на посочения в предварителния договор имейл
за кореспонденция, че изявлението е отправено и по пощата на хартиен носител,
като видно от приложения към исковата молба констативен протокол от 30.11.2016
г. ответницата отново е отправила волеизявление до продавачите, че е налице неизпълнение
от тяхна страна на договорни задължения /непредставяне в уговорения срок на
необходими документи/, поради което разваля договор и отказва да сключи
окончателен договор. Релевирани са твърдения, че
представянето на удостоверението за тежести от ищците след договорения
15-дневен срок е безполезно за ответницата и тя е загубила правния си интерес
от подобно забавено изпълнение, тъй като документите е следвало да бъдат
предоставени в уговорения срок с цел отпускане на кредита, както и че след
развалянето на договора по вина на продавачите за ответницата, в качеството й
на купувач, който е заплатил задатък в размер на 2 556,00
евро е възникнало правото да го получи обратно от ищците в двоен размер. Поддържа
и че предявените искове са неоснователни и поради това, че задатъкът
е реално съглашение, включващ действия по фактическо предаване, а в случая този
елемент липсва; че в чл.2.2 от предварителния договор страните са се уговорили купувачът
да загуби само изплатената сума задатък, но не и такава,
която не е била заплатена към уговорения момент за сключване на окончателния
договор, което следвало и от самата разпоредба на чл.93, ал.2 ЗЗД.
Счита, че заявените срещу нея
претенции следва да бъдат отхвърлени, като й се присъдят направените по делото
разноски.
Първоинстанционният
съд е сезиран при
условията на субективно съединяване на кумулативно предявени осъдителни искове
с правни основания чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.93, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно
е между страните в процеса, което е видно и от представените като доказателства
заверени копия от този акт, че ищците А.Е.Ч. и В.Г.Ц. - в качеството на продавачи, а ответницата Г.П.Т. - в
качеството на купувач, на 08.09.2016 г са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на с.Кладница, община
Перник, с адм.адрес: Екологично селище „Делта Хил“, а
именно: УПИ XIII - 35 – ,,Делта хил“, кв.17, целият с площ от 632 кв.м., заедно с
изградената в него еднофамилна жилищна сграда /къща/ на два надземни етажа със
застроена площ от 88,30 кв.м. и с разгърната застроена площ от 182,80 кв.м. за
сумата от 140 000,00 евро – т.1.1.
Съгласно клаузата на т.1.3 съконтрагентите са
се съгласили продажната цена да бъде изплатено по следния начин: Първа част – сума
в размер на 2 556,00 евро, платима на датата на сключване на предварителния
договор, служеща като задатък /капаро/ по смисъла на
чл.93 ЗЗД – т.1.3.1. Втора част – сума в размер на 11 444,00 евро, за която купувачът
се е задължила да заплати в работния ден, следващ деня на представяне от страна
на продавачите на удостоверение за липса на тежести върху имота за период от 10
години назад, от което да е видна липсата на противопоставими
права на трети лица спрямо имота-предмет на договора, по сметка допълнително
посочена от продавачите, за която част от продажната цена е отразено, че служи
като капаро /задатък/ по смисъла на чл.93 ЗЗД –
т.1.3.2.
Остатъкът от продажната цена в размер на 126 000,00 евро страните са се
съгласили да бъде изплатена от купувача чрез банков кредит, отпуснат на
купувача, в петдневен срок след представяне в кредитиращата банка на следните
документи: нотариален акт за сключен окончателен договор, оригинал на вписана
договорна/законна ипотека, удостоверение за тежести по партидата на продавачите
с вписаната покупко-продажба и по партидата на купувача с вписаната ипотека, от
които да е видна липсата на противопоставими права на
трети лица спрямо имота-предмет на договора – т.1.3.4.
Не
се спори в процеса, което се установява и от приложеното заверено копие
нареждане за клонов паричен превод от 08.09.2016 г. на „ПИБ“ АД, клон София, че
купувачът Г.П.Т.
е заплатила съгласно уговореното в т.1.3.1
първата част от продажната цена от 2 556,00 евра, представляваща задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД, както и че други плащания
по договора не са извършвани от страна на ответницата.
Съгласно т.1.5 от разглеждания акт продавачите са поели задължението да
представят на купувача в 15-дневен срок от датата на сключване на
предварителния договор, копия от всички документи за имота /документ за
собственост, данъчна оценка и др./, които се изискват от кредитиращата банка,
както и да осигурят достъп до имота на назначените от банката експерт-оценители.
В
клаузата на т.1.6 е постигнато съгласие страните да сключат окончателен договор
за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, описан в т.1.1
в срок до два месеца след изпълнение на задълженията по т.1.3.2 от страна на
продавачите за представяне на удостоверение за липса на тежести върху имота за
период от 10 години назад. В случай че не сключат окончателен договор в този
срок, съконтрагентите са се задължили да се явят на
30.11.2016 г. в 11,00 ч. пред нотариус И.И.,***, за
сключване на окончателен договор, като при невъзможност да се потпише такъв следва да се състави констативен протокол за
причините за несключването му.
В
т.2.2, раздел ІІ „Отговорности и санкции“ е предвидено, че купувачът губи изплатената по т.1.3.1 и т.1.3.2 от договора сума - капаро /задатък/ в размер на 14 000 евро в полза на продавачите,
ако не сключи окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижимия имот при условията и сроковете на същия.
В
ръкописната част на лист първи от представените от страните заверени копия от процесния предварителния договор са налице различия,
касаещи данните за продавачите – в копието, приложено от ищците липсва посочен
имейл за кореспонденция с продавача и телефон за връзка с него, каквито са
посочени в представения екземпляр от ответника. Представените документи не са
оспорени от нито една от насрещна страна в производство, с оглед на което при
извършената преценка на тези писмени доказателства по реда на чл.178, ал.2 ГПК
настоящият съдебен състав намира, че с оглед всички обстоятелства по делото,
клаузата на т.3.3 от този акт, предвиждаща, че всяка кореспонденция между
страните ще се счита за валидна, ако е изпратена на посочените по-горе адреси,
вкл. и електронни адреси и средства за комуникация и правилата на елементарната
логика следва да бъде кредитирано представеното от ответницата копие от
предварителния договор в частта относно данните за продавачите, вкл. посочен
телефон и електронен адрес за кореспонденция с тях.
Не
е спорно в производството и че жалбоподателите-ищци не са изпълнили задължението
си да предоставят на купувача удостоверение за липса на тежести в уговорения в
предварителния договор 15-дневен срок, изтекъл на 26.09.2016 г. – понеделник на
основание чл.72, ал.2 ЗЗД, предвиждащ, че когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.
От
представените по делото от жалбоподателите-ищци 5 броя удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот е видно, че същите са издадени от АВ, СВ
гр.Перник на 26.09.2016 г. Не се спори в процеса, че тези документи са
предоставени на купувача Г.Т. с връчената й на 12.10.2016 г. нотариална покана
от 07.10.2016 г., изпратена от продавачите А.Ч. и В.Ц. – акт № 33, том V, рег.№
10403 от 10.10.2016 г. на нотариус В.М., рег.№ 053 на
НК, приложена по делото.
Недоказани са твърденията на въззивника-ищец А.Ч.,
че с ответницата са имали уговорка удостоверението за тежести да бъде извадено
от нотариус И.И. и че тя е отказала да го получи. В процесния договор, както и в другите изходящи от страните
документи – част от доказателствения материал по
делото, не са налице обективирани насрещни съвпадащи
волеизявления на съконтрагентите във визирания
смисъл, като твърдените от жалбоподателя А.Ч. обстоятелства не се установяват и
от събраните по негово искане гласни доказателства пред въззивната
инстанция. При разпита му свидетелят нотариус И.Н.И. депозира показания как
принципно процедира при изповядване на такъв вид сделки – от цялостната му
практика, която имат, страните им възлагат или ги ангажират с това да осигурят
и удостоверения за тежести, като прави предположение, че и в този случай е било
по същия начин. Свидетелят изрично заявява, че няма спомен за конкретния
контакт и коментар, няма конкретен спомен кой точно е поискал от него да извади
тези удостоверения, както и точно в кой момент е станало получаването. Сочи, че
практиката им е веднага да уведомяват страните, когато ги получат, тъй като
това е и целта им – да бъдат предоставени на страните за ползване; че има
смътен спомен, че по-скоро документите са били получени от представител на
продавачите, още повече че в случая е имало не малко разноски за тези
удостоверения, които са били платени от него и е било нормално да му се
възстановят тези суми, като мисли, че представител на продавача му е
възстановил сумите, както и че основно спомените му са на база документите,
които се намират в кантората му.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя А.Ч. по искане на ответницата
в производството са събрани показанията на свидетеля Т. Б.К., във фактическо
съжителство с Г.Т. от 2016 г. При разпита му същият поддържа, че знае, че между
страните е имало договорни отношения, като ответницата е искала да закупи имот
от А.Ч. и В.Ц., която покупка не се е състояла; че нотариус не е търсил Г.Т.
във връзка с удостоверения за тежести, като е пояснил, че тя му е казала, че не
е получавала съобщение от нотариуса, съотв. че в негово
присъствие Г. не е получавала такова съобщение от нотариуса. Депозира показания
и че удостоверенията за тежести са й били предоставени с нотариална покана на другата
страна.
На 13.09.2016 г. с искане от същата дата
– образец № 1, Г.П.Т. е заявила пред „Сибанк“ ЕАД
отпускането на ипотечен кредит в размер на 140 000,00 евро с цел закупуване на
готови /завършени/ недвижими имоти. Във връзка с тази процедура съгласно
приложен документ озаглавен: „Необходими документи, изискани от банката за
прилагане към искане за отпускане на ипотечен кредит“, следва да бъдат
представени 15 базисни документа, един от които е удостоверение за липса на
тежести върху имота за период от 10 години назад, издадено от териториалното
звено на Службата по вписванията по местонахождението на имота – т.3.1, б.“е“.
С
писмо с изх.№ Ид-4631 от 23.05.2018 г. „Обединена Българска банка“ АД /универ-сален правоприемник на „Сибанк“
ЕАД, считано от 05.02.2018 г. съгласно публичните данни от Търговския регистър
при АВ/, е предоставила информация, че във връзка с кандидатстване за ипотечен
кредит от Г.П.Т. същата е предоставила оценка, която е върната от експерт-оценител
на банката за корекция на 21.09.2016 г., като в „ОББ“ АД няма данни за
представяне на актуализирана оценка. Посочено е и че съгласно вътрешните
правила на банката, за да се одобри искане за ипотечен кредит, следва да се
представи оценка на имота, представляващ обезпечение по кредита, отговаряща на
правилата на банката, както и съответните документи за обезпечението /в т.ч.
удостоверение за тежести на имота за последните 10 години/, каквото също не е
било представено.
Ответната страна е ангажирала и
електронна кореспонденция между нея и лицето Р.В.от „Сибанк“
АД в периода: 13.09.2016 г. – 17.09.2016 г. във връзка с изпращането на
документи, касаещи искането за отпускане на кредит: скица на имота,
удостоверения по чл.87, ал.6 ДОПК и за семейно положение на двамата продавачи,
съдебно решение за развод на продавачката, както и платежния документ за заплатеното
капаро по предварителния договор от 08.09.2016 г. В писмото на Г.Т. от
17.09.2016 г. е отразено, че удостоверение за чл.87, ал.6 ДОПК за нея ще
изпрати в понеделник, за което по делото не са налице приложени доказателства.
За
установяване на наведените от Г.Т. твърдения за прекратяване на процесния договор същата е представила на хартиен носител електронно
писмо от 07.10.2016 г., изпратено от нея до електронния адрес, вписан на лист
първи от представеното от нея заверено
копие от процесния предварителен договор – ****** с
адресати: г-н Ч. и г-жа Ц.. В писмото е посочено, че тъй като в
регламентирания срок съгласно клаузата на чл.5 от сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.09.2016 г. не
й е представено удостоверение за тежести за 10 години назад за недвижимия имот,
от страна на продавачите не е спазено договорното условие по тази клауза,
поради което купувачът изпада в невъзможност за осигуряване на необходимия
банков кредит за закупуване на недвижимия имот и сключване на окончателен
договор съгласно условията и сроковете на предварителния договор и в тази
връзка прави изявление до продавачите, че изплатеното капаро /задатък/ по клауза 1.3.1 в размер на 5 000,00 лева,
стойност в евро 2 556,00 евро с банков документ S17DCNF********* от 08.09.2016 г.
следва да й бъде възстановено на основание клауза 1.2 от предварителния договор
от 08.09.2016 г.
Електронната поща /понятие, равнозначно на добилото
гражданственост „и-мейл“, „e-mail“
на латиница/, когато съдържа изявление с гражданскоправно
значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП.
По силата на чл.10, ал.1 ЗЕДЕП електронната поща се
счита за получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата
информационна система, а най-късно – с изтеглянето й от адресата от системата,
в която е постъпила. Доказателства за
получаване на визираното електронно съобщение не са представени в хода
на производството.
По
искане на ответницата е прието и копие от написано на компютър писмо на Г.Т. с
аналогично на и-мейла от 07.10.2016 г. съдържание – без дата, с посочен в
него адрес за кореспонденция на получателите А.Ч. и В.Ц.:***, за което също не
са ангажирани доказателства за връчването му на продавачите.
С
отговора на исковата молба е приложено и заверено копие от документ на Еконт“, касаещ пратка с баркод ********* до А.Ч.. От същия е видно, че подател на
пратката е третото за спора лице Т. К., като от съдържанието на това
доказателство не се установява какъв документ е бил изпратен с него и че същият
е получен от посочения адресат.
В
съставен на 30.11.2016 г. констативен протокол – акт № 91, т.1, рег.№ 2397 по
описа на нотариус И.И.,*** действие РС гр.Перник
/неоспорен в процеса/, е удостоверено, че ищците А.Е.Ч. и В.Г.Ц. са се явили и
са представели в качеството им на продавачи необходимите документи за
извършване на продажбата на недвижимия имот – предмет на предварителен договор
от 08.09.2016 г. по нотариален ред, като са изразили желание сделката да бъде
изповядана на тази дата, като съответно – получат продажната цена по банков
път. В същия акт е обективирано и изявление на
ответницата Г.П.Т., че тя се явява не за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба, а за съставяне на констативен протокол с цел уточняване на
причината, поради която счита, че предварителният договор е развален, а именно:
поради неспазване на клаузи от договора от страна на продавачите –
непредставянето в срок на удостоверения за вещни тежести за 10 години назад,
считано от 2016 г. Посочено е и че г-жа Т. счита, че платеният от нея задатък следва да й бъде върнат в двоен размер и че тя представя
разпечатки от два броя електронни писма, едното от 07.10.2016 г., а другото
от 21.10.2016 г.
При приетата фактическа обстановка въззивната
инстанция намира, че не са налице нормативните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответницата по предявените срещу нея осъдителни искове относно
главните вземания на заявеното основание.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗЗД задатъкът служи за
доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако
страната, която е дала задатъка,
не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да
задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е
получила задатъка, другата страна при отказ от
договора може да иска задатъка в двоен размер –
чл.93, ал.2 ЗЗД.
Задатъкът е самостоятелен материалноправен
институт, притежаващ специфика, наложила самостоятелната му правна уредба. По
своята правна същност задатъкът е парична сума или
друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че
той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. Освен потвърдителна и обезпечителна /гаранционна/, задатъкът има и обезщетително-санкционна
/наказателна/ функции. Уговорката за заплащане на задатък
е акцесорна и реална
сделка, с оглед на което тя поражда действие, ако имущественото благо е
предадено на насрещната страна по договора, преминало е в нейния патримониум. Такова предварително предаване на сумата по
т.1.3.2 в случая няма. Тълкуването на волята на страните съобразно
инкорпорираните в предварителния договор уговорки, в т.ч. т.2.2 – заедно и поотделно
съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД обосновава извод, че съконтрагентите
не са придали на задължението по т.1.3.2 от предварителния договор функциите на
задатък.
Изложените съображения
обуславят заключение, че на заявеното правно основание в патримониума
на ищците не са възникнали претендираните главни
вземания за заплащане на неиздължена част от дължим задатък
по процесния договор, поради което предявените от тях
осъдителни искове по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.93,
ал.2 ЗЗД за суми от по 5 722,00 евро се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че надлежно е развалила процесния договор /отказала се е от него/ като изправна
страна. Задължението на продавачите по т.1.5 не произтича от т.нар.“фикс-сделки“, при които престацията
задължително следва да бъде изпъл-нена в определения
срок, като от друга страна с ангажираните от Г.Т. доказа-телства в хода на производството не се
установява, че забавеното изпълнение на задължението на продавачите да й предоставят
удостоверение за липса на тежести е безполезно
за нея и че тя няма интерес от късното изпълнение. В приложените документи от „Сибанк“ ЕАД и „ОББ“ АД, вкл. и писмото от 23.05.2019 г., не
се съдържат данни за наличието на срокове за представяне на изискваните
документи за отпускане на заявения от нея кредит, като липсва и удостоверяване
за постановен отказ за отпускане на кредита и конкретната причина за това. От
същите е видно и че освен удостоверението за липса на вещни тежести ответницата
не е представила и други изискуеми се от банката документи. Предвид горното не
може да се приеме, че нарушението на срока по т.1.5 в случая има значение на
пълно неизпълнение.
За пълнота на изложението
следва да се посочи и че времето от момента на получаване на нотариалната
покана с приложенията на 12.10.2016 г. до договорения срок за изповядване на
окончателния договор обективно е достатъчен за приключване на процедурата за
разглеждане и отпускане на банков кредит.
С оглед този извод на
съда наведените доводи от жалбоподателите във връзка с чл.13 ЗЕДЕП се явяват неотносими към съществото на спора и не следва да бъдат
обсъждани.
При приетия изход на производството по
отношение на търсените главници, като неоснователни следва да се отхвърлят и
претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД в размери от по 473,45 лева, представляващи обезщетения
за забавено изпълнение на процесните вземания от по 5
722,00 евро за периода от 13.10.2016 г. до 13.03.2017 г., тъй
като това задължение е акцесорно и се обуславя от
съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по
отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквито в
конкретната хипотеза не са налице.
Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд по отношение на изхода от разглеждането на делото, атакуваното решение на
СРС следва да бъде потвърдено.
Ирелевантно
към правилността на обжалваното решение на СРС е обстоятелството, че в същото
липсват указания за начина на неговото обжалване, тъй като този въпрос не касае
предмета на спора.
При приетия изход на делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателите не се дължат разноски за въззивната инстанция. Такива
следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата
страна в размер на 1 230,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, платими
поравно от жалбоподателите – ищци.
Размерът на адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция е определен
при условията на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно наведеното възражение за
прекомерност от въззивниците, което съдът намира за частично
основателно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на спора, обема на осъществената защита във въззивното производство, броя на проведените открити
съдебни заседания в същото с процесуално представителство на ответника, като
размерът е съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в актуалната за спора редакция до измененията с
ДВ бр.68/31.07.2020 г.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 455322/20.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 15 615/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.
ОСЪЖДА А.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** да ЗАПЛАТЯТ поравно на Г.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 230,00 лева /осемстотин/ лева –
разноски за въззивното производство.
Решението в частта относно главните
вземания може да се обжалва пред Върховен късационен
съд с касационна жалба при наличие на основанията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В останалата част решението е
окончателно – по аргумент на разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.