Р Е Ш Е Н И Е № 260025
гр. Варна, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието
на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 434 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.Й.Г. и Й.И.Г. и двамата от гр. Варна, представлявани от адв. И.К. ***, насочена срещу решение № 260368/18.08.20г. по гр.д. № 254/20г. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения от тях срещу Община Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, с.о. Ментеше, представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.4501.1134 по кадастралната карта на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с площ от 2719 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1134, при съседи: ПИ 10135.4501.9520, 10135.4501.1794, 10135.4501.9521, 10135.4501.1795 и 10135.4501.9507, като неоснователен; и ищците са били осъдени да заплатят на ответника сумата от общо 700 лв., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че въззивниците имат правен интерес от предявения иск, тъй като с отричането на правата на общината те ще могат да придобият права върху имота въз основа на придобивна давност, тъй като в този случай няма да е налице мораториума относно придобивната давност за общинските и държавни имоти. Сочи се, че ищците владеят необезпокоявано имота с намерението за своене и поради това актуването му от ответника като общински е незаконосъобразно. В тази връзка се изтъква, че именно Община Варна е приела ищците като собственици на процесния имот, след като е приела данъчната им декларация, както и редовно заплащаните местни данъци и такси за същия. Освен това ищците са открили за имота партида за електричество, както и имат разрешение за кладенец, вписан на тяхно име в Басейнова дирекция. Освен това имотът е ограден. Сочат, че са научили за съставянето за имота на Акт за общинска собственост № 5265/17.10.08г. едва с получаването на писмо от 24.10.19г. на кмета на общината, а съставянето на новия АОбС № 10346/17.12.19г. е станало след подаването от ищците на молба-декларация до общината с оглед започване на процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Поддържа се, че ищците не са били ползватели на имота по см. на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като са го получили въз основа на договор за наем. При това положение и след като имотът не е бил държавен преди 1996г., за него няма реституционни претенции, не попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е общинска собственост до края на 2008г., то върху същия на общо основание може да тече придобивна давност. При това положение и след като ответникът не е доказал, че е собственик на имота, то предявеният иск следва да се уважи. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска на ищците. В с.з. въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания чрез процесуален представител.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Варна. В с.з. е изразено становище чрез процесуален представител за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат се всички възражения, оспорвания и аргументи, релевирани с отговора на исковата молба и изложени пред първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищците твърдят, че са съпрузи и по време на брака си са
сключили с ОбНС-Варна договор за наем от 30.05.1986г. относно имот,
представляващ парцел 209 с площ от 600 кв.м., за който са плащали наемна цена
до 1991г. В имота си изградили жилищна постройка и кладенец за вода. След
1991г. Община Варна е отказала да приема наемната цена от ищците, тъй като е
предстояла процедура за реституция на земите по ЗСПЗЗ. В тази период съседите
на ищците се дезинтересирали от предоставените им места и последните
необезпокоявано са ги завладели и така понастоящем владеят имот с обща площ от
2 719 кв.м. През 1994г. е било отказано на ищците от кмета на Община Варна
да закупят този имот. От 27.09.1994г. ищците са установили свое
необезпокоявано, несмущавано, постоянно и явно владение върху имота, който
съобразно одобрената на 19.06.2007г. КККР на гр. Варна е имот с идентификатор
10135.4501.1134, находящ се в район „Вл. Варненчик“, СО „Ментеше“.
Междувременно на 15.01.07г. ищците са регистрирали изградения отпреди кладенец
в новообразуваната Басейнова дирекция на Черноморски район с център гр. Варна.
Освен това са електрифицирали постройката в имота, сключвайки договор с
енергодоставчика. Имотът е бил деклариран и по ЗМДТ в Община Варна и за същия
ищците са заплащали местни данъци и такси. През 2019г. и по повод снабдяването
с документи, необходими за съставянето на констативен нотариален акт за
придобиване от ищците на правото на собственост върху процесния имот, от кмета
на Община Варна е било отговорено, че за имота няма съставен АДС, няма
извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., но е бил
съставен АОбС № 5265/17.10.08г. Поради възможността ищците да придобият чрез
придобивна давност процесния имот ако отрекат правото на собственост, претендирано
от ответника /с което ще бъде преодолян и мораториумът за придобиване по
давност на общински имоти/, предявеният от тях против ответника иск е за
приемане за установено, че ответната община не е собственик на процесния имот.
В отговора на исковата молба ответната община оспорва предявения иск.
Счита, че същият е недопустим, тъй като ищците имат правен интерес да предявят
положителен установителен иск, а не отрицателен такъв за правото на собственост
върху процесния имот. Сочи се, че когато ищецът твърди, че е собственик на
вещта /в случая въз основа на придобивна давност/ и не твърди, че се засягат
други негови права, то същият няма правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, а от положителен такъв за установяване на
правото си на собственост. Сочи се, че в тежест на ищците е да докажат обратно
на установеното в съставените за процесния имот АОбС от 2008г. и последващо
съставения такъв от 2019г. /в който разликата е единствено в индивидуализацията
на имота по КККР, който е идентичен на имота по ПНИ/. Поддържа се още, че искът
е недопустим, тъй като процесният имот попада в територия по § 4, ал. 2 от ПЗР
на ЗСПЗЗ като по предходен КП към ПКП, процесният имот попада в имоти с пл. №
208, 209, 210, 211 и 212 и в регистъра към този план е било отразено, че за
имот 208 няма собственик /ползвател/, за имот 209 – е вписано името на ищеца по
договор за наем, за имоти 210 и 211 са били записани съответно имената на Е. Т.
М. и М. Р. Д. – отново по договори за наем. В регистъра е било отразено право
на ползване и плащане от ползвател Г. Й.Г. за имот 212. Съгласно плана на
старите имотни граници ПИ 1134 /по ПНИ/ съответства на част от стар имот № 16 с
вписан в таблицата за разпределение на кадастралните единици към ПНИ на
„неидентифициран собственик“, с площ от 10.075 кв.м. Освен това в таблицата за
изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците, послужила за
изработването на ПНИ /одобрен със Заповед от 15.12.03г. на Областен управител –
Варна, която за процесния имот не е обжалвана и ПНИ е влязъл в сила/ на СО
„Ментеше“ /създадено с одобряването на околовръстните полигони въз основа на
решение № 322-4/29.05.00г. на ОбС-Варна, обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.00г./,
в площта на стар имот № 16 попада изцяло новообразуван имот 1134 с площ от
2 719 кв.м., записан на „неидентифициран собственик“. ПНИ е интегриран в
КК на гр. Варна, досежно район „Вл. Варненчик“, СО „Ментеше“. Поддържа се, че
няма данни за възстановяване на имота по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради това ответникът поддържа, че от момента на създаването на СО „Ментеше“,
земята е загубила земеделския си характер и поради това е била придобита от
общината на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ /а не на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ/. За
територията, в която попада процесния имот е налице одобрен с решение на
ОбС-Варна от 12.02.14г. ПУП-ПУР на СО „Ментеше“, според който 295 кв.м. от
процесния имот попадат в УПИ І за общ. обслужване и трафопост и 1231 кв.м.
попадат в улична регулация. Ответникът се позовава и на наложения мораториум за
придобиване по давност на имоти частна общинска собственост до 31.12.2022г. на
осн. чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. Ако не се приеме, че искът е недопустим на
посочените основания, то същият се счита за неоснователен отново на тези
основания.
С оглед наведените от ищците твърдения по фактите, че владеят процесния
имот постоянно, явно и необезпокоявано, считано от 27.09.1994г. до подаването
на исковата молба и с намерението за своене, но поради издадените от ответната
община АОбС от 2008г. и 2019г. за същия имот и поради невъзможността да се
позоват на придобивна давност /вкл. и поради наложен мораториум за
придобиването по давност на имоти частна общинска собственост/ като се снабдят
и с констативен нотариален акт за удостоверяване на правото си на собственост
върху имота като придобито въз основа на придобивна давност от 10 години, съдът
намира, че за същите е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск /налице е хипотезата на разясненията, дадени с т. 1 от ТР №
8/12г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече правата, претендирани от
ответника/.
От показанията на водените от ищците свидетели се установява, че ищците
имат и си гледат място /лозе и градина/ в кв. „Владиславово“, местност
„Ментешето“ от 1985-86г. Двамата постоянно си посещават имота, в който имат
барака и кладенец, а освен това същото е оградено. Съсед на Г. е брат му Г.
Според свидетелите мястото е получено от ищците по постановление. Св. Г.
допълва, че и той е притежавал място в същата местност, малко по-нагоре от
мястото на ищците. Същият не знае някой друг да е имал претенции за тяхното
място.
Видно от представения от ищците договор за отдаване под наем на държавен
имот от 30.05.1986г. /л. 9/, че същият е бил сключен по време на брака им
/удостоверение за граждански брак от 21.10.72г. – л. 8/ от Г.Й.Г. като наемател
и ОбНС-Варна като наемодател, за отдаването под наем на имот /без уточнение на
неговото земеделско предназначение – лозе, овощна градина, нива, хавра/ с площ
от 600 кв.м. в м. „Елен дере“, при граници Т. И., път и Г. Й., при годишна
наемна цена от 240 лв. Забранено е било на наемателя да застроява имота. Наемът
е заплащан до 1991г. вкл. съобразно отразяванията върху договора и на
28.01.1994г. -л. 12.
Видно от представените от ответника документи, че на 25.05.92г. ищецът Г.
Й. Г. е подал молба до ТС на км. „Владиславово“, общ. Варна, с която е заявил
искане за придобиването на имот пл. № 209 в землището на кв. „Владиславово“, с
площ от 600 кв.м. при граници Т. И., път и Г. Й., който представлява 1/3 лозе,
1/3 овощна градина, 1/3 зеленчуци и в същия има разглобяемо бунгало от 8 кв.м.,
кладенец, разглобяема стопанска постройка и електрификация /л. 161/. Съобразно
представеното на л. 10 /идентично на л. 167/ писмо от 27.09.94г. от кмета на
Община Варна, на ищеца е отговорено, че не отговаря на законните изисквания по
§ 4 и § 4а от ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху ползваната от него
земеделска земя, тъй като липсват документи за правомерно ползване на земята.
Поради това се отказва процедура по заплащане на земята и узаконяването
ѝ. Идентични по съдържание молби и получени на тях отговори са налице и
за наемателите на съседни имоти – Г. Й.Г. /за имот пл. № 212/, Е. Т. М. /за
имот пл. № 210/ и М. Р. Д. /за имот пл. № 211/ - л. 166-182.
Видно от представеното на л. 11 копие на документ, издаден от Басейнова
дирекция за Черноморски район с център Варна, че са били подадени документи за
регистрация на водовземно съоръжение. Освен това за обект в м. „Ментешето“,
вилна зона Варна е заплащана от ищеца стойността на ползвана ел. енергия за
периода от м. 07.19г. до м. 10.19г. /л. 13-14/.
От издаденото от ответната община, дирекция „Местни данъци“, удостоверение
на 10.09.19г., че за процесния имот с идентификатор 10135.4501.1134 с площ от
2 719 кв.м., находящ се в гр. Варна, р.н „Вл. Варненчик“, СО „Ментеше“, е
била подадена от ищците декларация на 05.04.17г. и за имота липсват неплатени
изискуеми задължения /л. 15/. В тази връзка са и представените доказателства от
ищците за плащане на МДТ за процесния имот и за 2020г. /л. 19 от настоящото
дело/.
Видно от представените от ответника доказателства, че на 29.08.16г. ищците
са подали молба-декларация за обстоятелствена проверка за процесния имот, по
която кметът на Община Варна е издал удостоверение от 22.02.17г. /л. 73/, в
което са отразени съставените за територията планове и КККР – ПИ с
идентификатор 10135.4501.1134 с площ от 2 719 кв.м. е идентичен на имот
501.1134 по ПНИ на СО „Ментеше“, идентичен на част от имот 16 по ПКП за стари
имотни граници и идентичен на имоти 208, 209, 210, 211, 212, част от 213 и част
от 214 по предходен КП към ПКП по КК на гр. Врана, одобрена със заповед от
19.06.07г. и интегриран в последната ПНИ със заповед от 06.03.12г. За този имот
е отбелязано, че няма съставен АДС до 01.06.1996г., няма извършено отчуждаване
и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. За ПИ № 1134 по плана на СО
„Ментеше“ е бил съставен АОбС № 5265/17.10.08г., вписан в СВ-Варна на
09.12.08г. Освен това съгласно ПУП-ПУР на СО „Ментеше“, одобрен с решение на
ОбС-Варна от 12.02.14г., част от ПИ с идентификатор 10135.4501.1134 попада в
обхвата на: 296 кв.м. в УПИ І – за обществено обслужване, кв. 24, 1194 кв.м. в
УПИ – І за обществено обслужване и трафопост, кв. 23 и 1229 кв.м. в улична
регулация между о.т. 133-135-140-138 по ПУП-ПУР. В удостоверението е посочено,
че предвид предназначението на тези имоти като публична общинска собственост,
същите не могат да се придобиват по давност. Освен това е отразено, че за имот,
представляващ ПИ 209 с площ от 600 кв.м., ищците са подали декларация по ЗМДТ
на 12.06.09г. В удостоверението е посочено още, че процесният поземлен имот
попада в територия с одобрен ПНИ по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ като е в
границите на СО „Ментеше“. С решение на ОбС № 322-4/29.05.2000г. е одобрен
околовръстния полигон на СО м. „Ментеше“, землище кв. „Вл. Варненчик“, гр.
Варна. За СО „Ментеше“ има одобрен ПНИ от 2003г.
Цитираният в горното удостоверение АОбС № 5265/17.10.08г. е представен на
л. 75. От същия се установява, че е съставен на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС
за процесния ПИ с идентификатор 10135.4501.1134 с площ от 2 719 кв.м., без
посочен бивш собственик на имота. Същият е предоставен за управление на Кмета
на Община Варна на осн. чл. 12, ал. 5 от ЗОбС, а в забележки е отразено, че
планът на СО „Ментеше“ е бил одобрен със Заповед № РД-1-7706(432)15.12.2003г.
на Обласетн управител Варна.
Видно от издаденото ново удостоверение от ответната община на 24.10.19г.
/л. 17 и л. 119/, че същото е въз основа на подадено ново искане от ищците от
20.09.19г. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за
процесния поземлен имот /приложено на л. 138/. В това удостоверение освен вече
изложените обстоятелства в предходно издаденото удостоверение, е отразено, че
от ОбСЗ-Варна е отговорено с писмо от 10.10.19г. /приложено на л. 18 и л. 127/,
че липсват постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ за процесния имот, респ.
и постановени решение на ОбСЗ-Варна. В писмо от 02.10.19г. на началника на
отдел „Общинска собственост“ на ответната община до началника на отдел
„Земеделие“ в същата община е видно, че е била открита процедура за съставяне
на нов АОбС за процесния имот /л. 122/.
Видно от представеното копие на л. 67, че на 17.12.19г. е бил съставен нов
АОбС № 10346 за процесния имот на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗОбС, но описан вече по
КККР на гр. Варна с идентификатор 10135.4501.1134. Посочен е и предходния
съставен за имота АОбС № 5265/17.10.08г.
От издадените от СГКК-Варна скици за процесния имот се установява, че
същият е отразен в КР като собственост на Община Варна въз основа на
съставените за имота АОбС от 2008г. и 2019г. – л. 7 и л. 39.
От заключението на СТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд се
установява, че в КП от 1980г. на кв. „Вл. Варненчик“, м. „Ментеше“, процесният
имот с идентификатор 10135.4501.1134 попада в имот без № /л. 135/. Съгласно КП
към ПКП за зона по § 4 от ЗСПЗЗ на м. „Ментеше“, одобрен с решение №
2А/22.05.1997г. на ПК-Варна /л. 97/, ПИ с идентификатор 10135.4501.1134 е
идентичен с имоти 208, 209, 210, 211 и 212 /очертан на комбинираната скица на
л. 197 със зелени контури/. За имот 208 няма записан собственик /ползвател/ в
таблицата към ПНИ. В разписен лист към КП на зона по § 4 в м. „Ментеше“ имот №
208 е записан на И. А. Л. с площ от 0.493 дка. Имот № 209 е записан на името на
ищеца въз основа на договор за наем на държавен имот от 30.05.1986г. на 600
кв.м. Имот № 210 е записн на Е. Т. М. въз основа на договор за отдаване под
наем на държавен имот от 21.07.1987г. с площ от 600 кв.м. Имот № 211 е записан
на М. Р. Д. въз основа на договор за наем на държавен имот от 12.09.86г. с площ
от 600 кв.м. и имот № 212 е записан на Г. Й.Г. отново въз основа на договор за
отдаване под наем на държавен имот от 30.05.86г. за 600 кв.м. /копие от
Комбинирания план на територия по § 4 за м. „Ментеше“ е на л. 144-146, а копие
от ПКП „Ментеше“ – на л. 86 и л. 147/.
Според вещото лице, от събраната от отдел „Земеделие“ информация за
предоставено право на ползване, в списъка на платилите ползватели са били
вписани имената на лицето Г. Й.Г. с предоставен имот по 76 ПМС, протокол №
21/20.12.1978г., решение 2, удостоверение 1723, оценителен протокол 55 в м.
„Ментеше“, без посочен № на имот и описани граници. Видно от представения
протокол № 21/20.12.78г. на ИК на ГНС-Варна /л. 205-215/, че с решение № 2 са
били утвърдени списъците за раздадените земи на граждани по ПМС 76/05.12.77г. в
района на ГНС-Варна. В списъка под № 70 е записано името на Г. Й.Г. ***, но за
предоставена земя от 600 кв.м. в м. „Мешелика“, /а не в м. „Ментеше“/ - л. 212.
В тази връзка ищците са възразили, че посоченото в цитирания по-горе протокол
на ИК на ГНС-Варна лице Г. Й.Г. не е идентично на лицето със същите имена, на
което е бил отдаден под наем имот № 212 в м. „Ментеше“ /по твърдения на
процесуалния представител на ищците, последният е брат-близнак на Г.Й.Г./ - л.
236.
Според експерта, в ПКП, стари имотни граници, процесният имот е идентичен с
част от имот № 16, който е записан на неидентифициран собственик /л. 155 и л.
141/. С решение № 322-4/29.05.00г. на ОбС-Варна /л. 98-100/ са одобрени
околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания – общо 25 на
брой, сред които е и СО „Ментеше“. Решението е обнародвано в ДВ, бр.
59/21.07.00г. /л. 101-102/. ПНИ на СО
„Ментеше“ е одобрен със Заповед № РД-1-7706 (432)/15.12.03г. на Областен
управител-Варна /л. 149, където неточно е отразена вместо 2003г. – 2009г. и л.
150/. ПИ № 4501.1134 по ПНИ е идентичен на процесния имот по КК с идентификатор
10135.4501.1134. В регистъра към ПНИ имот № 1134 в СО „Ментеше“ е записан на
неидентифициран собственик /така и в Таблицата за определяне на дължимото
обезщетение на собствениците към ПНИ – л. 152-154/. За територията има ПУП-ПУР
на СО „Ментеше“, одобрен с решение № 1357-4, пр. 28/12.02.14г. на ОбС-Варна,
като част от ПИ с идентификатор 10135.4501.1134 попада в обхвата на: 296 кв.м.
в УПИ І – за обществено обслужване, кв. 24, 1194 кв.м. в УПИ – І за обществено
обслужване и трафопост, кв. 23 и 1229 кв.м. в улична регулация между о.т.
133-135-140-138 по ПУП-ПУР /л. 92/.
При огледа на имота вещото лице е установило, че процесният имот е ограден
и се ползва, има кладенец, бунгало върху бетонова основа от 8 кв.м., изпълнено
с метална конструкция и покрив от хидроизолационни материали, стопанска
постройка от метална конструкция, овощна градина, лозе и зеленчуци. В имота има
електроснабдяване и е с изграден уличен водопровод на кооперативни начала.
С оглед на установените
по-горе факти въз основа на събрания по делото доказателствен материал
/писмените доказателства и експертното заключение/ следва да се приеме, че
процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – земеделска земя в землището на
кв. „Владислав Варненчик“ и в местности, върху която е било предоставено
ползването им на отделни граждани въз основа на различни актове – ПМС №
76/05.12.1977 г. /така съобразно цитираното по-горе решение № 2 по протокол № 21/20.12.78г. на ИК на
ГНС-Варна, включващо и м. „Ментеше“/ или договори за
отдаване под наем на държавна земя, сключениОбНС-Варна през 1986г. /каквито са
договорите за наем на ищците и на лицата за съседните имоти/. Процесният имот,
който владеят ищците /с идентификатор
10135.4501.1134/, е съставен само от ПИ, които са били предоставени за
ползване с договори за наем, а не по силата на актовете, описани в § 4, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ – това са имоти с № № 208, 209, 210, 211 и 212 /изрично и за имот № 212 според
твърдението на самите ищци същият е отдаден под наем, а не въз основа на
цитираното ПМС/. Налице е Помощен /комбиниран/ план и План на новообразуваните
имоти за местността „Ментеше“, одобрен от областния управител на 15.12.2003г.,
който е обнародван и няма данни да е бил обжалван в тази му част. Никой от тези
имоти не е заявен за възстановяване и липсва решение на ПК /ОбСЗ/- Варна за
реституция.
По ПКП, стари имотни граници, процесният имот е
идентичен с част от имот № 16, който е записан на неидентифициран собственик. За имот № 1134 в регистъра към ПНИ в СО
„Ментеше“ също е записан на неидентифициран собственик.
Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в
законните срокове. Тази правна последица настъпва след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници. Цитираната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че земя,
останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване /така Решение №
203 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2016 г., I г. о., ГК и Решение № 212 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2016 г., I г. о.,
ГК/.
Независимо от
осъществяваното от 1994г. владение върху имота, ищците не са придобили процесния
имот по давност, тъй като, както се посочи имотът попада в територия по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ и давност по отношение на него може да започне да тече след приключване
на предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури – в случая след влизането в сила на
плана за новообразуваните имоти, от който момент съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ общината придобива права
върху имотите, които са подлежали, но не са заявени за възстановяване и може да
защитава правата си. Към този момент обаче и понастоящем действа § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила
от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г.,
в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) и
давностен срок не тече.
При това положение следва
да се приеме, че издадените от общината Актове за частна общинска собственост
за имота през 2008г. /на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС/ и през 2019г. /на
осн. чл. 59, ал. 1 от ЗОбС, предвид влязлата в сила КК за имота/ удостоверяват
действително придобито в патримониума на ответника право на собственост върху
процесния имот по силата на закона.
Предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
С оглед отправеното от
въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва
да бъдат осъдени да ѝ заплатят сумата от 300лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено по размер съобразно нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260368/18.08.2020г.,
постановено по гражданско дело № 254 по
описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********
и Й.И.Г., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, №
20, бл. 20, ет.5, ап.15, да заплатят на Община Варна сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за
допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1, ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: