№ 256
гр. Разград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330101390 по описа за 2021 година
Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против Й. К.
В., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за
установяване дължимостта на сумите 263,65 лв. за консумирана ел. енергия по фактури
издадени в периода 05.02.2020г. – 04.07.2020г., сумата 17,62лв. мораторна лихва на всяка
фактура от 21.03.2020г. до 18.01.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените
разноски в това производство. Сочи, че в качеството си на краен снабдител съгласно чл.98а
ЗЕ, продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, в процесния
период тези одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. в сила от 27.06.2008г. По
силата на чл.7 т.1 от ОУ е поел задължението да снабдява с ел. енергия обект на
потребление на ответника индивидуализиращ се с ИТН2927530 гр.*****. Открит клиентски
№10101117737. Ответникът от своя страна съгл. чл.11от ОУ се задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия в сроковете и начини определение
в същите.чл.18 ал.1 и ал.2. Ищецът доставял на обекта на ответника за периода 05.02.20г. до
04.07.21г. електроенергия на обща стойност 263,95лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане, ответникът дължи законна лихва в общ размер на 17,62лв. за
периода 21.03.20г. до 18.01.21г.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва предявените искове
счита, че няма качеството на клиент и потребител на доставена ел. енергия през процесния
период както, че не е потребил претендираната ел. енергия. Сочи, че ищецът не е представил
доказателства, че ответникът има качеството на негов потребител на енергийни услуги и
клиент като собственик или ползвател през процесния период. Както за липса на
1
доказателства, че електромерът е преминал необходимия метрологичен контрол и е бил
технически годен точно да отчита потребяваната ел. енергия в имота.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. По делото следва да се установи, че ответникът е клиент на
ищеца, във връзка с продажба на ел. енергия с клиентски №10101117737 находящ се в
гр.*****. Съгласно чл.98а ал.2 от ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен
интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия, като в разпоредбата на
чл.98а от ЗЕ се сочат реквизитите на тези общи условия по отношение на продажбата на ел.
енергията на крайните клиенти-потребители на енергийни услуги. Според §1 т.41б от ДР на
ЗЕ потребител на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. За периода 05.02.2020г. до
04.07.2021г. ищецът издал четири фактури на посочения клиентски номер на обекта на
името на ответника на претендираната обща стойност за потребена електрическа енергия.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза е
видно, че за процесния период 05.02.2020г.-04.07.2020г. са доставени отчетени, но
неплатени количества ел. енергия: от 05.02.2020г. до 04.03.2020г. -254 киловатчаса; от
05.03.3030г. до 04.04.2020г. – 307 киловатчаса; от 05.04.2020г.-04.05.2020г. - 444
киловатчаса; от 05.05.20202г.-18.05.2020г. – 181 киловатчаса. На 18.05.2020г. е
преустановено електрозахранването на процесния обект. Консумираната ел.енергия в
периода от 05.05.2020г. до 18.05.2020г. е отчетена на 04.07.2020г. Електромерът има
фабричен номер, марка „Актарис“, модел АСЕ2000 еднофазен, двутарифен и статичен.
Отчита се с ръчен терминал с оптична глава. Консумираната ел. енергия се регистрира на
две скали,сумира се и се остойностява по действащата за периода цена. Поставеният
електромер на обекта през процесния период е преминал успешно проверка през
м.04.2019г., с което срокът на годност се удължава с 6 години-до 2025г. Знаците от тази
проверка са на определените места на СТИ. Процесният електромер е годен метрологично и
е от нормативно одобрен тип/BG 054312/
В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск е да установи
при условията на пълно и главно доказване, наличието на паричното задължение, както и
неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните и основанието на което
правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена, потребена и надлежно
отчетена от ответника електроенергия. Страните не спорят, че сумите присъдени с издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, са за реален отчет на обекта. Не е спорен фактът,
че посоченият имот е включен към електроразпределителната мрежа. Ищецът е представил
фактури за обект с адрес: гр.***** и клиентски №10101117737. Имотът е собственост на
ответника, видно от удостоверение за декларирани данни, съответно и задължено лице. По
делото не е представено уведомление ответникът да е отправил съобщение за промяната в
ползването или в собствеността на процесния недвижим имот, в който се доставя ел.енергия,
поради което съдът приема, че е продължил да се води титуляр на сметката с посочения
2
клиентски номер. Въз основа на горното, съдът намира доказано наличието на облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника в качеството на потребител.
Изходящите от ищеца части документи - фактури, справка за потребление, материализират
изгодни за него обстоятелства, същите обаче се подкрепят от заключението на вещото лице,
няма доказателства които да ги опровергават. От заключението на вещото лице се
установява, че процесното количество електроенергия е било доставено, отчетено през
електромер, който е минал успешно проверка, годен метрологично и нормативно одобрен.
Поради което претендираната сума за консумарините киловатчаса ел. енергия намира за
установено безспорно. Няма данни за погасяване чрез плащане, поради което намира, че
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в претендирания
размер на 263,95лв. главница за консумирана ел. енергия както и 17,62лв. лихва за
забава/22,29лв. изчислена по реда на чл.162 ГПК и с ел. калкулатор/ от падежа 21.03.2020г.,
поради което и акцесорната претенция е основателна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в общ размер на 675лв./75лв. внесена държавна
такса, 150лв. депозит за особен представител, 350лв. възнаграждение за вещото лице, 100лв.
юрисконсултско възнаграждение/ Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д.
№867/2021г. на РРС
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. К. В., ЕГН********** гр.***** дължи на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК123526430 седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, сумата 263,65 лв./двеста шестдесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки/ за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода
05.02.2020г. – 04.07.2020г., ведно със законната лихва считано от 19.01.2021г. до
окончателното и изплащане, сумата 17,62лв./седемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/
мораторна лихва за период от 21.03.2020г. до 18.01.2021г.
ОСЪЖДА Й. К. В., ЕГН********** гр.*****. ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, ЕИК123526430 седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
Христо Г. Данов №37 сумата 675лв./шестотин седемдесет и пет лева/ за разноски в
настоящото производство, както и 75лв./седемдесет и пет лева за разноски по ч.гр.д.
№867/2021г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3