Решение по дело №2212/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1088
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720102212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1088

гр. Перник, 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                      Районен съдия: Адриан Янев 

 

като разгледа гр. д. № 02212 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р.Н.М. срещу „Жилфонд” ЕООД, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ, с които да се признае за незаконно, извършеното със заповед № 47 от 29.04.2020 г., прекратяване на трудовото правоотношение, като отмени заповедта за прекратяване и я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „****”, както и да осъди ответника да заплати сумата в размер на 4 481,89 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от 30.04.2020 г. до 30.10.2020 г.

Подаден е отговор на исковата молба, с който се признават исковете по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 КТ. Оспорва се единствено исковата претенция за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че е сключен трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжността „ ****”,

Не спори, че трудовото правоотношение е прекратено на 30.04.2020 г. основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, за което е издадена заповед № 47.29.04.2020 г. на работодателя.

В съдебно заседание е извършена констатация на трудовата книжка на Р.Н.М., от която се установява, че същата не е сключвала трудови договори след 30.04.2020 г. (датата на прекратяване на трудовия договор) до 05.08.2020 г. (датата на извършената констатацията в съдебно заседание).

Представени са писмени доказателства, установяващи плащането на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което е в размер на 689,91 лева.

Излушано е заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните. Експертът посочва, че брутното трудово възнагражднеие е в размер на 887,04 лева. Според експертът дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2838,52 лева за периода от 30.04.2020 г. до 05.05.2020 г. Дава вариант на обезщетение в размер на 5322,24 лева, което е за периода от 30.04.2020 г. до 30.10.2020 г. В съдебно заседание дава варианти на обезщетение, като се отчита платената сума от 689,91 лева

Съдът кредитира заключението на експерта, тъй като е обосновано и логично. Единствено не се кредитират дадените в съдебно заседание варианти на обезщетението, тъй като е правен въпрос дали платеното обезщетението по чл. 222 ГПК следва да се взема предвид при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Ответната страна изрчино признава исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на тези искови претенции. Предвид изложеното настоящият състав намира за основателни исковете за признаване за незаконно уволнението, извършеното със заповед № 47 от 29.04.2020 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност  „****”. На основание чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излагат мотиви за това.

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ е уредено, за да обезщети работникът за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното уволнение.

По делото се установи, че ищцата не е сключвала трудови договори за периода от 30.04.2020 г. (датата на прекратяване на трудовия договор) до 05.08.2020 г. (датата на извършената констатация на трудовата книжка в съдебно заседание). Установи се, че брутното трудово възнаграждение е в размер на 887,04 лева.

Горното налага извод, че исковата претенция за заплащане на обезещетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е основателна до размера на 2838,52 лева за периода от 30.04.2020 г. до 05.05.2020 г., тъй като за това време се доказа принудителната безработица. Важно е да се отбележи, че ищацата се възстановява на работа с влизане в сила на съдебния акт, при което е налице трудово правоотношение и ищацата има възможност да реализира доходи.

Обезщетението за този период не следва да се намалява с полученото обезщетение по чл. 222 КТ, тъй като получаването на последното не е свързано с незаконното уволнение, а с упражняването на правото да се прекрати договора с предизвестие. При наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя уволнението, ще отпадне основанието за получаването на обезщетение по чл. 222 КТ, в който случай работодателят ще има възможност да претендира тази сума. В случая липсва възражение за прихващане с тази сума, а и дори да е налице такова, то основателността му предполага окончателен съдебен акт, разрешаващ спора за законността на уволнението.

Единствено за допълнение следва да се отбележи, че съществува известен период от време от последното заседание (05.08.2020 г.) до датата на влизане в сила на решението в частта, с която ищцата е възстановена на работа, през който период е възможно същата да не реализира доходи от положен труд. Заплащането на подобно обезщетение може да се получи чрез извършването на съдебен контрол или доброволно от страните чрез приспадане от обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, което следва да се върне от ищцата, като при втория наичн ще се спестят разходи на страните.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на съда сумата в размер на 95 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице, съответно на уважената част на оценяемата искова претенция спрямо предявения размер. В полза на съда следва да се присъди дължимата държавна такса от 173,54  лева за трите искови претенции (по 30 лева за всеки един от двата уважени неоценяеми искове и 113,54 лева за частично уважената искова претенция по чл. 225, ал. 1 КТ).

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски съответни на уважената част на исковете. Същият е направил разноски в размер на 600 лева за адвокатски хонорар, което се установява от приложения договор за правна помощ. В договора за правна помощ не посочено какво е възнаграждението по всяка една от трите искови претенции, което е от значение, тъй като се касае за предявени оценяем и неоценяеми искове. Това означава, че същото е в равен размер за всеки иск (200 лева). За двете неоценяеми искови претенции се дължат 400 лева, тъй като същите са основателни. По предявения оценяем иск се дължат разноски в размер на 126,67 лева, съответни на уважената част на иска. Общият размер на дължимите разноски по трите претенции е 526,67 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответната страна е направила разноски в размер на 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар. В договора за правна помощ не посочено какво е възнаграждението по всяка една от трите искови претенции, което е от значение, тъй като се касае за предявени оценяем и неоценяеми искове. Това означава, че същото е в равен размер за всеки иск (100 лева). Същият има право на разноски единствено съобразно отхвърлената част на иска за заплащане на обезщетение, т. е.  36,67 лева.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнение, извършено със Заповед № 47 от 29.04.2020 г. на представляващ работодателя „Жилфонд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“№ 21, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 03.04.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение с Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** на предишната, заемана преди уволнението, длъжност  „****“ в предприятието на „Жилфонд” ЕООД, ЕИК *********.

ОСЪЖДА „Жилфонд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 2 838,52 лева, представляващо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за периода от 30.04.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 2838,52 лева до предявения размер от 4 481,89 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от 06.08.2020 г. до 30.10.2020 г.

ОСЪЖДА „Жилфонд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на сумата в размер на 526,67 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съответни на уважената част на исковете. 

ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Жилфонд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 21 сумата в размер на 36,67 лева – разноски, съответни на отхвърлената част на исковете. 

ОСЪЖДА„Жилфонд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Перник сумата в размер на 95 лева, представляваща заплатено от съда възнаграждение за вещо лице за изготвяне на експертизата, както и сумата от 173,54 лева – държавна такса, съответстващи на уважената част на исковете. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 12.08.2020 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.