О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД п. Наказателна колегия, ХХ състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
се запозна с материалите по ЧНД № 1649/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на К.Г.А. против постановление
от 25.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура П.за спиране на
наказателното производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ
на МВР п. преписка вх. № ****/****г. по описа на Районна прокуратура п. образувано
за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното постановление. Твърди се, че в събраните по делото доказателства се
съдържа информация за авторството на деянието. Твърди се, че прокурорът не е
обсъдил в пълнота и задълбочено събраните доказателства по делото и най-вече
противоречията в показанията на свидетелите. Сочи се, че изводите на прокурора
за начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия К.А.
противоречат на заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, като съобрази данните по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано на
27.06.2018 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това,
че на 28.08.2018 г. в с. Д., обл. П.по хулигански подбуди е причинена лека
телесна повреда на К.Г.А., изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живото в следствие на разкъсно-контузна рана на главата.
В хода на разследването са
разпитани множество свидетели, проведени са очни ставки, събрани са писмени
доказателства. Назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза. С оглед
събраните материали прокурорът е приел, че въпреки проведените до момента
процесуално-следствени действия по делото липсват достатъчно доказателства за виновността
на конкретно лице, като извършителят на деянието не е открит, поради което на
основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК е спрял производството по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата
е допустима, подадена е в законоустановения срок от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването. Видно от разписката за връчване на атакуваното НП е
посочено, че същото е връчено на пострадалия на 30.06.2019 г. Това обаче няма
как да отговаря на истината, тъй като самото НП е издадено на 25.07.2019 г. и
няма как да е връчено близо месец преди това. С оглед това съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна,
а постановлението на прокурора като законосъобразно следва да бъде потвърдено
по следните съображения:
Формата на съдебен контрол по чл.244, ал.5 НПК е
специфична за нашата правна система, защото допуска намеса в правомощието на
прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери, че
са налице предпоставките за това. Поначало такъв регламент се създава в
държави, в които се отчита ясно изразено недоверие в обвинителната власт, като
чрез него в интерес на пострадалия от престъплението се гарантира справедлив
процес по чл.6 ЕКПЧ за защита на нарушените му права. Компетентността на
контрола обхваща пълна преценка на обосноваността на акта и на неговата
законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на
прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е
допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място
съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и
пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства, като държи сметка и за конституционно
установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно
преследване срещу дадено лице. Следователно съдът преценява законосъобразни ли
са извършеният анализ на доказателствата и изводите за фактите и правото, но не
е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора,
като указва какви обвинения следва да се повдигнат и срещу кои лица.
В тази връзка конкретно по делото съдът споделя
изводите на прокурора и счита, че проведеното разследване е пълно. На първо
място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не са
налице категорични такива, които да сочат, че причинена лека телесна повреда на
К.Г.А., изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, е нанесена от
свидетеля К.К.. В тази насока са предположенията и твърденията на пострадалия,
че след като е бил ударен в гръб е паднал на земята, където отново бил удрян от
много лица и бил видял впоследствие, че К.К. е на разстояние 1,5 м. от него в
гръб и се отдалечава към къщата си, като около пострадалия имало още хора, като
той не можел да разпознае друг. В същото време съпругата и синът на пострадалия
сочат, че А. е ударен по главата именно от К.К.. Последният отрича да е удрял К.А..
В тази насока са показанията и на неговите роднини, които твърдят, че К.А. е
ударен по главата от хвърлен камък, като не знаят от кого точно. В тази връзка и
при наличието на противоречия в показанията на тези две групи свидетели
правилно разследващите са положи усилия да стигнат до обективната истина
посредством поставянето в очна ставка на разпитаните свидетели. Синът на
пострадалия – свидетелят А. А. е заявил, че е видял К.К. да удря баща му, но е
посочил, че и други лица са го ритали. В
същото време по съвет на повереника им пострадалият К.А. и неговата съпруга –
свидетелката С.А.са отказали да участват в очни ставки. Така от всички събрани
доказателства е видно, че причинена лека телесна повреда на К.Г.А., изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на главата, независимо дали същата е причинена от
удар с метална тръба или от хвърлен камък, е нанесена от лице, което не може да
се установи по несъмнен и категоричен начин. Налице са неясни показания и
предположения от страна на пострадалия и неговите близки – съпруга и син, а
показанията на последните не само са неясни и си противоречат по отношение на
реда на събитията и това кое как се е случило, но и сочат и множество други
лица, освен К., които са нанасяли удари на К.А.. Имайки предвид, че показанията
са дадени и от заинтересовани лица, които след случило се са в обтегнати
отношения с К.К. и неговото семейство, а освен това и напълно съзнателно те са
оказали да участват в очна ставка с тяхно участие, с което сами са поставили
разследващите в затруднение, а А. А. дори си е разменял обиди и удари с К. на
инкриминираната дата, то съдът определено счита, че показанията на тази група
свидетели следва да се разглеждат много внимателно и определено не са
достатъчни да обосноват категоричен извод, че действително К.К. е автор на
деянието, за което се води делото. Вярно е, че родните на последния също следва
да се считат за заинтересовани от изхода на делото, но по делото липсват
обективни данни за това, че те не казват истината. От друга страна пострадалият
и неговите роднини сочат, че в побоя са участвали лица, които не само отричат
това, но посредством съпоставянето им с други свидетели е видно, че
действително не са присъствали на инцидента. В подадената жалба малко след
инцидента пострадалият, неговата съпруга и неговият син са посочили, че са били
бити от К.К., К. К.а, П.М.и още две неизвестни лица. По-късно в хода на
разследването свидетелят А. А. очевидно си е спомнил кои точно са тези лица,
защото ги е посочил поименно, но тяхната съпричастност също не е доказана по
категоричен начин. Видно е, че на показанията на А. А. не следва да се дава
безусловна вяра – той не само е заинтересован от изхода на делото, но е и
непоследователен в твърденията си. Не са установени в хода на разследването други
лица, имащи отношение към случилото се, извън разпитаните свидетели. Ето защо
съдът споделя извода на прокурора, че на този етап са извършени всички
необходими действия по разследването.
Въз основа на тях прокурорът е достигнал до
законосъобразен извод, че по делото липсват достатъчно доказателства за виновността
на конкретно лице, като извършителят на деянието не е открит, поради което на
основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК е спрял производството по делото.
Що се касае до доводите в жалбата, че изводите на
прокурора за начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия К.А.
противоречат на заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, следва
да се отбележат няколко неща. На първо място в заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза ясно е посочено, че увреждането е причинено от
действието на твърд, тъп предмет. Вещото лице е посочило, че отговаря да е
получено така, като твърди пострадалия – при удар с метална тръба, но в същото
време това посочване съвсем не изключва варианта твърдия, тъп предмет да е
камък. На следващо място прокурорът е отбелязал това обстоятелство в
постановлението си, но по никакъв начин не се е позовавал само на него, за да
стигне до извод за спиране на производството.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление на Районна прокуратура П.за спиране на наказателното производство
по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР п. преписка вх. № ****/****г.
по описа на Районна прокуратура п. образувано за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.244, ал.5 от НПК Районен
съд П.О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно постановление от 25.07.2019
г. на прокурор при Районна прокуратура П.за спиране на наказателното
производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР п.
преписка вх. № ****/****г. по описа на Районна прокуратура п. образувано за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Препис от определението да се приложи по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР п. преписка вх. № ****/****г.
по описа на Районна прокуратура Пазарджик.
Определението да бъде съобщено на К.Г.А. ***.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: