Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и втори
юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Инанова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9961 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 127432 от 21.06.2020 г. СРС, 69 с-в, по
гр.д.№ 25073/2018 г. е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че В.П.В. и Т.П.В. дължат на „Т.С.“ ЕАД
всеки от тях сумата от 493,27 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот-апартамент № 23, находящ се в гр.София, жк ****, аб.№
044805 за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г.; както и сумата от 9,40
лв.-цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2014 г.
до 30.04.2015 г. със законната лихва върху всяка от главниците от 31.08.2017 г.
до погасяването, като е отхвърлил иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
за изплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от
1 278,34 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 31.07.2014 г., иска по
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за заплащане стойността на извършената
услуга „дялово разпределение“ до пълния предявен размер от 14,50 лв. и за периода
от 01.05.2013 г . до 31.07.2014 г., иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 317,15
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 23.08.2017
г., начислена върху главницата за потребена топлинна енергия, както и иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3,57 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 23.09.2017 г. върху главницата за извършена услуга
„дялово разпределение“.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете с оплаквания, че в посочената част
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са погасени по
давност всички суми по обща фактура № **********/30.07.2014 г. за периода
м.05.2013 г.-м.04.2014 г.Позовава се на р-л IX, чл.33, ал.1 от Общите
условия, съгласно който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Твърди, че задължението за плащане на дължимите суми, посочени в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинната енергия.Излага доводи, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че сумите по общата фактура за периода
м.05.2013 г.-м.04.2014 г., издадена през м.07.2014 г., е станала изискуема на
15.09.2014 г. и с подаване на заявлението на 31.08.2017 г. погасителната
давност е прекъсната.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи исковете.Претендира разноски.
Ответниците по въззивната жалба- В.П.В. и Т.П.В. оспорват
същата, като излагат доводи, че погасителната давност е прекъсната с подаване
на исковата молба по отношение на процесните вземания.Молят съда да потвърди
обжалваното решение.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на
31.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу В.П.В. и Т.П.В. при условията на разделност /при равни квоти/
за заплащане на сумата от 2556,68 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот-апартамент № 23, находящ се в гр.София, жк ****,
аб.№ 044805 за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както и дължима сума,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г.
и 634,31 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г., сумата от 29,01
лв.-цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 7,15 лв.-лихва от
15.09.2014 г. до 23.08.2017 г. със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението.Срещу
издадената по ч.гр.д.№ 60401/2017 г. заповед за изпълнение длъжниците са подали
възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е указано да предяви иск за установяване на
вземанията си.Твърди, че на основание &1, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди за посочения топлоснабден имот.Излага
твърдения, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР
към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Сградата, в
която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че му дължат при условията на разделна отговорност по ½ от сумата от 2 556,68
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот-апартамент № 23, находящ се в гр.София, жк ****, аб.№ 044805 за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както и дължима сума, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и 634,31 лв.-лихва за
забава от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г., сумата от 29,01 лв.-цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и 7,15 лв.-лихва от
15.09.2014 г. до 23.08.2017 г. със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответниците са направили
възражение за погасяване на вземанията по давност за периода м.05.2013
г.-м.08.2014 г. включително.
Със заявление вх.№ 3068387/31.08.2017 г. „Т.-С.” АД е
поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.На
16.09.2017 г. СРС, 69 с-в, по ч.гр.д.№ 60401/17 г. е издал заповед за
изпълнение, поправена с определение от 06.10.2019 г. по реда на чл.247 ГПК.Длъжниците
са подали възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение за възможността
да предяви иск за установяване на вземането си на 19.03.2018 г.Исковата молба е
подадена на 19.04.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 25.11.2008 г. Общото събрание на ЕС в гр.София, жк „****е
взело решение за избор на „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата „дялово
разпределение“.
На основание чл.153 ГПК първоинстанционният съд е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния
период между страните е съществувало облигационно отношение по продажба на
топлинна енергия, както и че за същия период ищецът е доставил и ответниците са
потребили топлинна енергия в посочения в исковата молба обем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Л.Б.е
установено, че няма данни за извършени от ответника плащания на суми за
топлинна енергия, касаещи процесния период.Общият размер на непогасените
задължения за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г. е 1005,36 лв., от които 986,55
лв.-за топлинна енергия и 18,81 лв.-за дялово разпределение.Законната лихва за
забава върху сумите за процесните фактури за периода от датата, следваща срока
на плащане, записан в съответните фактури до 23.08.2017 г. възлиза на 641,07
лв. /633,79 лв. за топлинна енергия и 7,28 лв. за дялово
разпределение/.Размерът на мораторната лихва върху сумите по процесните фактури
за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г. е 194,13 лв.-за топлинна енергия и 4,10
лв.-за дялово разпределение.Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки
не са прихванати задължения, предхождащи процесния период.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия в претендирания от
ищеца обем, като е уважил възражението на ответниците за погасителна давност и
е уважил исковете за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г.Съдът се е позовал на клаузата на
чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., приложими към процесния период и с оглед разпоредбата
на чл.114, ал.2 ЗЗД е приел, че 3-годишният давностен срок тече от момента, в
който задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през
който е потребена топлинната енергия и с оглед датата на подаване на
заявлението /31.08.2017 г./ вземането за м.07.2014 г. е погасено по давност.С
оглед липсата на доказателства за публикуване на общата фактура за отчетния
период на интернет страницата на ищеца, респ. на покана за заплащане на сумите
за дялово разпределение съдът е счел, че ответниците не са изпаднали в забава за
плащане на претендираните суми за главници за топлинна енергия и за дялово
разпределение и е отхвърлил исковете за лихва за забава.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че процесните вземания
са станали изискуеми след издаване на общата фактура.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача,
за което не са представени доказателства по делото.Както е приел и
първоинстанционния съд, при липса на договорен падеж и изискуемост на вземането
след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/,
погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване на
задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена
доставката на топлинната енергия.С оглед датата на подаване на заявлението /31.08.2017
г./ погасени по давност са вземанията за периода м.05.2013 г.-м.07.2014 г. и
искът за главница за топлинна енергия е основателен за периода м.08.2014
г.-м.04.2015 г.Сумите по общата фактура са начислени за предоставена топлинна
енергия през процесния период и датата на издаване на фактурата и посоченият в
нея срок за плащане не се отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и
върху момента на изискуемостта на вземанията.
Цитираните във въззивната
жалба клаузи са от Общите условия за продажба на топлинна енергия в сила от
2016 г. и не касаят процесния период, поради което доводите за несъобразяването
им от първоинстанционния съд са неоснователни.
Други конкретни оплаквания
не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.второ ГПК въззивният съд е ограничен от изложеното в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.На
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 600 лв. общо.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 127432 от 21.06.2020 г. на СРС, 69 с-в, по гр.д.№ 25073/2018 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** и Т.П.В.
с ЕГН **********,*** сумата 600 лв. /шестотин лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.