№ 17912
гр. С., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110142335 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 72, ал. 1 ЗС, а при условията на евентуалност по чл. 74, ал.
1 ЗС от С. С. У., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 288, срещу Р. Л. Ч.а,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 288, и С. Л. Ч., ЕГН: *******, адрес:
гр. С., ул. „Г. С. М.“ № 1, вх. В, ет. 1, ап. 36, за разделно осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищеца сумата от 19 500 лв., с които суми се е увеличила
стойността на следния имот към деня на постановяване на съдебното решение в
резултат на подобренията от ищеца като добросъвестен владелец през периода 2010-
01.08.2018 г. (кР.та дата на периода е уточнена с молба от 23.10.2023 г. на ищеца)
или които суми представляват необходимите разноски за запазване на вещта
(претенцията е изрично заявена в молба от 25.09.2023 г. на ищеца): пристройка с
идентификатор *********, разположена в ПИ с идентификатор **********, застроена
площ от 28 кв. м, представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че през процесния период извършил съвсем подробно описани
в исковата молба и в молба от 23.10.2023 г. по пера и за съответни периоди СМР в
процесната пристройка като добросъвестен владелец до 01.08.2018 г., когато влязло в
сила Решение от 18.10.2016 г. по гр.д. № 63306/2014 г. на СРС, с което било признато
за установено спрямо него и бил осъден да предаде на ответниците владението на
29,70 % от 246/527 ид.ч. от процесния имот. Излага подробни съображения, че била
добросъвестен владелец, като проследява правоприемството върху дворното място, в
което е построена пристройката, и сочи, че когато придобила имота с нотариален акт
от 31.01.1991 г. придобила дворното място, без да бъде изрично отбелязано, че
построените в имота сгради са предмет на сделката, поради което по силата на
приращението се считала за собственик през периода 31.01.1991-01.08.2018 г. и на
процесната пристройка, в която извършила съответни подобрения. Сторила както
необходими, така и полезни разноски, в резултат на което стойността на процесния
имот се увеличила с претендираната от ответниците стойност.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. П. и С. Ч. оспорват предявения иск като
неоснователен по еднакво изложени съображения. Оспорват, че са били извършени
разноски и подобрения, че процесната пристройка е използвана за жилищни нужди,
поради което извършените разноски били луксозни. Оспорват по съдържание
представените от ищеца фактури. Правят възражение за погасителна давност във
връзка с това, че ищецът подал отговор на искова молба по друго дело, от който
момент узнал за предявена срещу него претенция относно процесния имот и
вземането за подобрения станало изискуемо. Оспорват, че средната пазарна стойност
на имота през 2010 г. била 20 000 лв., а към 2014 г. след извършване на подобренията –
152 600 лв., както и че увеличената стойност на вещта била 132 000 лв. при липса на
доказателства. Оспорват размера на исковете. Сочат, че с оглед на влязло в сила между
страните решение, с което ищецът е бил осъден да предаде на ответниците владението
на имота, заявеното право на задържане се явява недопустимо.
С влязло в сила като необжалвано Определение от 18.02.2024 г. по гр.д. №
42335/2023 г. на СРС е върната исковата молба на С. С. У. в частта относно заявеното с
уточнителна молба от 25.09.2023 г. право на задържане върху процесния имот до
заплащане на подобренията и разноските от ответниците, както и в частта относно
евентуалния иск за осъждане на ответниците да й заплатят всеки от тях сумата от по
6045 лв. – разноски за реализиране на посочените в исковата молба СМР, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно т. I от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извършва
подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се
упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части
на останалите съсобственици, а техен владелец. В този случай правоотношенията със
съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72 и чл. 74 ЗС (Решение № 146 от
15.02.2021 г. но гр. д. № 1238/2020 г., I г.о. на ВКС; Решение № 1 от 24.07.2019 г. по гр.
д. № 1131/2018 г., II г.о. на ВКС; Решение № 820 от 20.09.2011 г. но гр. д. № 1009/2009
г., I г.о. на ВКС; Решение № 467 от 12.12.2011 г. но гр. д. № 1588/2010 г., I г.о. на ВКС).
Поради това правната квалификация на предявените искове е с правно основание чл.
72, ал. 1 ЗС, тъй като според ищцовите твърдения се касае за извършени подобрения в
качеството му на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС в съсобствен
имот.
Предявяването на претенция за заплащане на стойността на сградата като
подобрение върху поземления имот почива на твърдението, че ответникът е
собственик по приращение на това подобрение (сградата) и се обогатява с неговата
стойност. Отношенията по заплащане на подобрения и останалите правила по чл. 71 -
74 ЗС са облигационни по своя характер и са основани на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Посредством тях се осигурява баланс на насрещните права
на собственика и на владелеца (Решение № 50082 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3502/2022 г., II г. о.).
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните факти: че в процесния период е владял
процесната пристройка, че владението е било добросъвестно - без знание, че
2
праводателят й не е собственик и/или че предписаната от закона форма е била
опорочена, извършени от него подобрения в имота, сумата с която се е увеличила
стойността на имота към датата на постановяване на съдебното решение, стойността
на разноските за реализиране на процесните СМР, както и причинна връзка между
извършените подобрения и увеличената стойност на имота, като в тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при установяване на
горния фактически състав следва да докаже, че е заплатил извършените подобрения
(Решение № 60075 от 18.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2020 г., II г. о.).
По делото са приети първоначално и повторно заключение на съдебно-
техническа експертиза (СТЕ) относно стойността, с която се е увеличила процесната
пристройка в резултат на претендираните от ищеца подобрения, които съдът цени като
компетентни и обективно изготвени, като в съвкупност с приложените към исковата
молба доказателства и показанията на свидетелите П., Г. и С. се установява, че ищецът
действително е извършил подобрения в съсобствената пристройка, които са довели до
увеличаване на нейната стойност.
От Нотариален акт от 1991 г. за продажба на имот се установява, че ищецът
закупил дворно място в гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 288 с площ от 527 кв. м и по силата на
приращението по чл. 92 ЗС, въпреки че в същия нотариален акт било изрично
посочено, че придобива само дворното място без построените в него сгради, счела, че
придобила пристройка към съществуваща жилищна сграда, находяща се в същото
дворно място, за която пристройка с площ от около 30 кв. м е констатирано, че
представлява търпим строеж съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ съгласно
удостоверение от 22.04.2004г. на Столична община, район „В.“, а според декларация от
12.02.2004 г. на Х. Б. и Б. С. пристройката е изградена преди 1983 г. от праводателите
на собственика на земята.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестен е владелецът, който владее на правно
основание, което е годно да го направи собственик, тоест правна сделка, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Дали владението на един имот като основание за придобиването му по
давност е недобросъвестно или добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС се
преценява към момента на възникване на правното основание за владението съгласно
чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ЗС (Решение № 15 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2021
г., II г. о.; Решение № 69 от 7.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2020 г., I г. о.; Решение
№ 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о.).
За периода 2010-2014 г. ищецът е бил владелец с оглед манифестираното от него
своително намерение чрез извършването на цялостна ремонтна дейност в
пристройката, но при условията на обикновено (недобросъвестно) владение, тъй като е
знаел, че не е придобил по силата на горепосочения нотариален акт процесната
пристройка, тоест е своил имота при наличие на субективна добросъвестност, която
изключва реализирането на фактическия състав на чл. 70, ал. 1 ЗС, съответно на
правото по чл. 72, ал. 1 ЗС.
От първоначалното заключение на СТЕ се установяват частично, а от
повторното заключение на СТЕ изцяло стойността на претендираните подобрения и на
сторените разноски, като според вещото лице по повторната СТЕ всички разноски са
били необходими и полезни за запазването на пристройката.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
3
е станало изискуемо. Правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил
подобренията, и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с
такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и
справедливостта да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху
чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася
към един по-късен момент. По време на извършването на подобренията владелецът се
намира във владение на имота. След като завърши подобренията, той продължава да
владее имота и да ползва подобренията, като непрекъснато и видимо изразява това си
намерение по отношение на всички, включително и по отношение на собственика на
имота, който не го владее. След като подобренията бъдат извършени, те увеличават
стойността на имота, но практически собственикът не се ползва от тях. От друга
страна, собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те
съществуват по времепостановяване на решението по спора във връзка с тях. До този
момент извършилият подобренията носи риска от погиването или унищожаването. С
оглед на изложеното и общия смисъл на закона не може да се приеме, че вземането на
владелеца за подобренията, които е извършил върху чужд имот, става изискуемо още в
момента на извършването на подобренията, защото в такъв случай той ще има
възможност да получи стойността на подобренията, които ще продължи да ползва и
които може да намалят стойността си и дори да престанат да съществуват към
момента, когато собственикът си възвърне фактическата власт върху имота. Затова
следва да се приеме, че вземането на добросъвестния и на недобросъвестния владелец,
извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за
него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в
държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде
смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на
ревандикационен иск (т. VI-13 от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.;
Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о.; Решение № 72
от 1.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2019 г., I г. о.; Решение № 366 от 24.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1046/2010 г., I г. о.; Решение № 229 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 524/2010 г., I г. о.; Решение № 378 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5715/2007 г.,
IV г.о.; Решение № 1735 от 11.11.2002 г. на ВКС по гр. д. 2049/2001 г., IV г. о.). При
спор за собственост с предявяването на иска отпада не само добросъвестността, а се
прекъсва владението. Този резултат не настъпва, ако искът бъде отхвърлен (Решение
№ 50082 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2022 г., II г. о.).
Оспорване на владението без реализиране или изтъкване на основание, което го
изключва, не води до прекъсването му и загубване на качеството. Искът по чл. 108 ЗС
за връщане на вещта обаче винаги има това действие, при условие че самият иск се
проведе успешно. Процесуалният факт съдът следва да съобрази и с оглед
материалноправните му последици. Разликата в материалните права на държател и
владелец рефлектира върху процесуалните средства за защита. За разлика от владелеца
държателят няма право под формата на възражение, без насрещен иск, да претендира
подобрения, тъй като няма право на задържане. Щом е бил владелец, добросъвестният
по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗС или приравненият на него може да използва свързаните
с този вид владение правни средства за защита, независимо че към момента на
упражняването им чрез възражение вече е ответник по иска (чл. 108 ЗС). Пределният
момент, формиращ фактическия състав на правото на задържане за извършени в
течение на времето подобрения, е искът на собственика по чл. 108 ЗС, но за да се
прекъсне добросъвестното владение, изявлението на собственика следва да стане
известно или да се счита известно на владелеца, като бъде взето предвид конкретното
4
узнаване за предявената претенция за връщане на вещта, което най-често става с
връчването на съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или узнаване за
заведеното дело и неговия предмет по друг начин (Решение № 50082 от 19.01.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 3502/2022 г., II г. о.; Решение № 141 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2944/2015 г., II г. о.; Решение № 134 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6161/2014
г., III г. о.; Определение № 674 от 11.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 494/2022 г., III г. о.;
Определение № 60321 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2021 г., II г. о.). За
всеки отделен случай следва да се преценят съвкупно всички обстоятелства от
значение за факта на узнаването (Определение № 487 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 791/2018 г., II г. о.).
Производството по гр.д. № 63306/2014 г. на СРС е образувано по искова молба
от Р. Л. П. и С. Л. Ч., с която са предявени искове срещу С. С. А. по чл. 108 от Закона
за собствеността.
С влязло в сила Решение от 18.10.2016 г. по гр.д. № 63306/2014 г. на СРС е
признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на С. С. А., ЕГН:
**********, че Р. Л. П., ЕГН: **********, и С. Л. Ч., ЕГН: **********, притежават
правото на собственост върху 29,70 % от 246/527 идеални части от недвижим имот –
дворно място с площ от 527 кв.м., съставляващо част от УПИ V-30, УПИ VI-31 и УПИ
IX-32 по плана на гр. С., местност „Ц. Б. III”, както и част от ПИ 30, ПИ 31 и ПИ 32 от
актуалния план на гр. С., попадащ в кадастрален лист 0538, както и върху 29,70 % от
246/527 идеални части от правото на собственост върху пристройка, изградена до
северната фасада на основната сграда, състояща се от избено помещение, две стаи на
партерния етаж с обща площ 30 кв.м. и лятна кухня със санитарен възел на втория
етаж с обща площ 10 кв.м., като е отхвърлен искът за собственост върху пристройката
до пълния предявен размер от 29,70 % идеални части като неоснователен, и е осъдена
на основание чл. 108 ЗС С. С. А., ЕГН: ********** да предаде на Р. Л. П., ЕГН:
**********, и С. Л. Ч., ЕГН: **********, владението върху 29,70 % от 246/527
идеални части от недвижим имот – дворно място с площ от 527 кв.м., съставляващо
част от УПИ V-30, УПИ VI-31 и УПИ IX-32 по плана на гр. С., местност „Ц. Б. III”,
както и част от ПИ 30, ПИ 31 и ПИ 32 от актуалния план на гр. С., попадащ в
кадастрален лист 0538, както и върху 29,70 % от 246/527 идеални части от правото на
собственост върху пристройка, изградена до северната фасада на основната сграда,
състояща се от избено помещение, две стаи на партерния етаж с обща площ 30 кв.м. и
лятна кухня със санитарен възел на втория етаж с обща площ 10 кв.м.
Видно от разписка към съобщение на ответника по ревандикационния иск С. С.
А. (У. - фамилно име след брака с Престън Клифърд/У. съгласно удостоверение за
сключен граждански брак от 07.09.2015 г. и удостоверение за идентичност на лице с
различни имена от 27.10.2016 г.) е връчен препис от исковата молба с приложенията на
20.04.2015 г. (л. 36 по гр.д. № 63306/2014 г. на СРС). Владението на ищеца е
добросъвестно, поради което се явява смутено от момента, в който изявлението на
собственика стане известно или следва да се счита известно на владелеца, а именно на
20.04.2015 г., когато е узнал за предявения срещу него ревандикационен иск. При
положение че същият иск е бил уважен с влязло в сила съдебно решение,
добросъвестното владение се явява прекъснато и съответно смутено на 20.04.2015 г.,
считано от която дата е изтекъл петгодишния давностен срок за вземането за
подобрения, направени в процесната пристройка - на 20.04.2020 г. преди подаването на
настоящата искова молба на 28.07.2023 г.
Поради това е неоснователен доводът в исковата молба и в уточнителна молба
5
от 25.09.2023 г. на ищеца, че давността е започнала да тече от влизането в сила на
решението по иска по чл. 108 ЗС на 01.08.2018 г., към който момент ищецът е узнал за
предявената срещу него ревандикационна претенция относно процесната пристройка с
връчването на препис от исковата молба, с която е предявен искът по чл. 108 ЗС.
С исковата молба се твърди, че ищецът е извършил множество разноски и
подобрения в процесният имот през периода 2010-2014 г., че е реализирала ремонта до
2013-2014 г., като подробно е описала извършването през този период на съответните
строително-монтажни работи (СМР), но не и точната година на извършване на
следните СМР, посочени в букви Е), Ж) и З) от исковата молба – дюшеме, врати и
прозорци; изграждане на стълбище за северния вход и мазе. В исковата молба са
описани и приложените към нея фактури за извършени ремонтни дейности през
периода 2010-2014 г. В уточнителна молба от 25.09.2023 г. ищецът посочва средна
пазарна стойност на процесната пристройка преди ремонта през 2010 г. и след
неговото завършване с възстановяване на пристройката, изграждане на баня и
тоалетна и цялостно саниране през 2014 г. С Разпореждане от 29.09.2023 г. на ищеца,
имайки предвид горепосочените нередовности на исковата молба относно част от
твърдените СМР са дадени указания да уточни периода на извършване на
подобренията, съответно на сторените разноски, като с уточнителна молба от
23.10.2023 г. ищецът посочва, че кР.та дата на завършване на всички претендирани
подобрения е 01.08.2018 г.
От приетите по делото стокови разписки, касови бонове, поръчки, фактури,
приемо-предавателен протокол, касови бележки, гаранционна карта, експедиционни
бележки, разписки, документ за продажба на стоки, вносни бележки се установява, че
ищецът лично или чрез Сдружение „Слънчево добруване“ е сторил разходи за
ремонтни дейности през съответни години за периода 2010-2014 г. От договор за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 03.04.2012 г. се установява, че ищецът се е
споразумял относно присъединяването на пристройката към същата мрежа. Ищецът
представя инвестиционен проект от 02.10.2011 г. за силова и осветителна инсталация, а
според контролен лист от 15.11.2011 г., издаден от териториален представител на
„Софийска вода“ АД, е извършена проверка на главен водомер за цялата къща,
находяща се на процесния адрес, и контролен водомер за процесната пристройка,
който е констатирано, че не се използва, тъй като пристройката все още се ремонтира.
Така от горепосочения договор за присъединяване, инвестиционен проект и контролен
лист също се установява, че ремонтните дейности са били извършени до 2014 г.
Съдът не цени като правдоподобни показанията на свидетелите П., Г. и С.
(племенник на ищеца) в частта, с която заявяват, че процесните подобрения са
завършени през 2018 г. при липса на каквито и да е други доказателства по делото, от
които да се установява, че процесните СМР са били извършвани в продължение на
осем години считано от 2010 г. Вещите лица по двете приети заключения на съдебно-
технически експертизи също не дават сведения кога е завършен ремонтът на
процесната пристройка. Ищецът не е ангажирал доказателства и какви са конкретните
причини за забавяне на ремонта за толкова продължителен период от време.
Показанията на свид. П., че ищецът е заминал в Канада през 2003 г., в каквато насока
свидетелства и свид. Г.) и се е завърнал да живее окончателно в Република България
през 2018 г., като през този период се е връщала в България само за няколко месеца,
през които е правила ремонтът на пристройката, не са подкрепени с други
доказателства по делото. Липсват доказателства по делото, които да потвърждават
6
показанията на свид. С., че ремонтът на покрива на пристройката е завършен през
2018 г. Сам свид. С. твърди, че ищецът, която била негова леля, е искала да продаде
пристройката както преди да нечене ремонта на пристройката през 2010 г., така и през
2015 г., тоест след приключването на твърдените СМР през 2014 г., за което по делото
са представени доказателства от ищеца.
В първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза е изрично
посочено, че експертизата не се ангажира с отговор на въпроса кога са извършените
констатираните СМР, в какъвто смисъл на вещото лице не е поставена задача, като
изчисленията към 01.08.2018 г. са направени от вещото лице съобразно уточненията на
ищеца в молба от 23.10.2023 г., че СМР за завършили на 01.08.2018 г. Вещото лице по
повторната експертиза също не е имало задача да установи кога са приключили
ремонтните дейности в процесната пристройка, въпреки което е посочила, че същите
са приключили през 2018 г., без да се обосновава по какъвто и да е начин в
изготвеното от нея заключение, че СМР са завършили през 2018 г. С оглед на
гореизложеното, съдът приема за недоказано извършването на процесните СМР за
периода след 2014 г. до 2018г. Поради това са основателни възраженията, заявени от
двамата ответници в срока по чл. 131 ГПК относно погасяване по давност на
процесните вземания.
При предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в
чужд имот съдът следва да се произнесе по претенцията, като присъди увеличената
стойност на имота, ако установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен
владелец, а ако установи, че владението е било недобросъвестно, да присъди по-
малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, евентуално увеличената
стойност на имота в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС, както е прието в Решение № 13 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2013 г., I г. о., което касае правна обстановка на
предявени при условията на кумулативно и обективно съединяване искове по чл. 72,
ал. 1 ЗС и по чл. 72, ал. 2 ЗС, тоест да не се отхвърля иска само на това основание, че
е квалифициран от ищеца като такъв по чл. 72, ал. 1 ЗС (Решение № 359 от 21.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1205/2009 г., II г. о.).
Според горецитираната практика на върховната инстанция при предявен иск по
чл. 72, ал. 1 ЗС всякога съдът се счита сезиран и с предявен при условията на
евентуалност иск по чл. 74, ал. 1 ЗС за по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на подобренията. В случая ищецът с уточнителна молба от 25.09.2023 г. е
поискал при условията на евентуалност присъждане не на горепосочената по-малка от
двете суми за подобрения и съответно за направените разноски, а присъждане на
същата претендирана като подобрения сума, като необходими разноски, които е сторил
за запазването на съсобствената пристройка.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете на главното и съответно на
евентуалното основание, тъй като погасителната давност за вземането не само по чл.
72, ал. 1 ЗС, но и по чл. 74, ал. 1 ЗС е изтекла към датата на подаването на исковата
молба.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
7
представителство по настоящото дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 2 155 лв. С Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, пар. 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че
национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са
преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед даденото разрешение
по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК) при
определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на
делото и действително извършената работа. Съдът намира, че в случая осъществената
по делото защита се изразява в депозиране на отговори на исковата молба с еднакво
съдържание, явили са се явили в две от проведените три открити съдебни заседания по
делото и са подали писмени защити с еднакво съдържание, което преповтаря
съдържанието на отговорите на исковата молба, придружено с кратък анализ на част
от събраните свидетелски показания и приетите по делото две заключения на съдебно-
технически експертизи. В приложения към списъците на разноските на двамата
ответници са посочени часовете, които били необходими на ответниковите
представители да организират процесуална защита на ответниците по делото. Съдът не
дава вяра на приложенията, имащи еднакво съдържание, доколкото противоречи на
житейската логика всеки процесуален представител да е изразходил точно толкова
време, колкото е било необходимо и на другия представител за същите дейности.
Колко време е необходимо на един адвокат със 7, съответно с 13 години адвокатски
стаж, какъвто твърдят, че имат двамата адвокати, да се запознае с исковата молба и с
постановените от съда актове, така че да предостави компетентна правна защита и
съдействие на своя клиент, включително и в открито съдебно заседание, е въпрос на
фактическа преценка в конкретния случай и зависи от нивото на професионална
компетентност на практикуващия адвокат, която преценка не се основава на това колко
време е изгубил даден адвокат, за да защити своя клиент, а каква точно работа е
свършил по делото, какво конкретно процесуално действие е предприел в защита на
своя клиент, защото за явяване в открито съдебно заседание без процесуална
активност, без задаване на въпроси на явили се петима свидетели също не може да се
отчете като конкретно свършена работа от съответния адвокат, а видно от протоколно
определение от 10.06.2024 г. адв. И. М. не е задал нито един въпрос на явилите се
петима свидетели. Съдът не счита, че за изготвянето на писмена защита, в която
преобладава съдържанието на подадения отговор на исковата молба на всеки адвокат,
са били необходими 6 часа, както е посочено в същите приложения. Цялата изградена
от двамата адвокати защита на практика се припокрива, тъй като претенциите на
ищеца са за заплащане на сума в един и същи размер от двамата ответници, на едно и
8
също основание, касаещо подобрения в съсобствен имот в качеството на
добросъвестен/недобросъвестен владелец, което обстоятелство е довело и до
подаването на идентични отговори на исковата молба и на идентични писмени защити.
Спорът, предмет на настоящото производство, не се характеризира с фактическа и
правна сложност - касае се за един ищец и двама ответници, за една процесуална
конструкция – подобрения от добросъвестен/недобросъвестен владелец в съсобствен
имот, по делото са приети две заключения на съдебно-технически експертизи и са
разпитани са петима свидетели. Предвид изложените съображения, настоящият състав
намира, че справедлив размер на възнаграждението съобразно действително
извършената от съответния адвокат работа по защита интересите на всеки ответник, се
явява сумата в общ размер на 2 000 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки ответник се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове по чл. 72, ал. 1 ЗС и по чл. 74, ал. 1 ЗС от С. С. У., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 288, срещу Р. Л. Ч.а, ЕГН: **********,
адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 288, и С. Л. Ч., ЕГН: *******, адрес: гр. С., ул. „Г. С.
М.“ № 1, вх. В, ет. 1, ап. 36, за разделно осъждане на всеки от ответниците да заплати
на ищеца сумата от 19 500 лв., с които суми се е увеличила стойността на следния
имот към деня на постановяване на съдебното решение в резултат на подобренията от
ищеца като добросъвестен владелец през периода 2010-01.08.2018 г. или които суми
представляват необходимите разноски за запазване на вещта: пристройка с
идентификатор *********, разположена в ПИ с идентификатор **********, застроена
площ от 28 кв. м, представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. У., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., бул. „Ц. Б. III“ № 288, да заплати на всеки от двамата ответници: Р. Л. Ч.а, ЕГН:
**********, адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 288, и С. Л. Ч., ЕГН: *******, адрес: гр. С.,
ул. „Г. С. М.“ № 1, вх. В, ет. 1, ап. 36, сумата от 2 000 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9