Р Е
Ш Е Н
И Е № 119
гр.Кюстендил,
08.06.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№218/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Й.Й.Г., ЕГН ********** ***, оспорва заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1139-00111/28.05.2022г. на
началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена ПАМ с правно
основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност, представляващи отменителните основание по чл.146, т.2, т.3
и т.4 от АПК.
Ответникът чрез процесуалния
се представител изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност
на оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената
заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №GA669960/28.05.2022г.
за това, че на същата дата, около 03.28ч., в гр.Дупница, на ул.“Патриарх
Евтимий“, при кръстовището с ж.к.Бистрица, в посока към ,ул.“Черни връх“, при
спиране за проверка при управление на лек автомобил Т.Ъ.К. с рег.№КН****ВТ, отказва
да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510“ №0262 за наличие на алкохол
в кръвта. Издаден му е и ТМИ №094797, който отказва да подпише и да получи.
Водачът е със силен мирис на алкохол.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Р.С., К.Б., Ф.Х.,
които са извършили проверката на оспорващия на място и сочат конкретни
обстоятелства във връзка със същата, както и от показанията на свидетелите И.П.,
А.Д. и А.В., които са се намирали на
отсрещното платно за движение и са възприели само и единствено спирането на Г.
за проверка от колегите им от гр.Кюстендил.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за
неоснователна, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №22-1139-000111/28.05.2022г.
на началник сектор ПП при ОДМВР - Кюстендил представлява мотивиран административен акт, съдържащ
изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към
хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Те са изложени в обем, позволяващ да
се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и
безпротиворечиво какво административно нарушение е извършил нарушителя и какви
са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и
място на извършване. ЗППАМ е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г.
и в предписаната от закона форма.
Правилно е приложен и
материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, се извършва при отказ да бъде проверен с техническо средство или
с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая съдът,
с оглед писмените доказателства – АУАН №GA669960/28.05.2022г., ТМИ и
свидетелските показания, приема за безспорно установено извършено от Й.Г. нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата
на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Кредитирайки показанията на контролните органи,
извършили проверката на място, доколкото същите са ясни, последователни и безпротиворечиви, ведно с АУАН и ТМИ
№094797, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил
с рег.№КН****ВТ на
28.05.2022г. в 03.28ч. в гр.Дупница, т.е. че е имал качеството водач на ППС,
както и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510“ за
наличие на алкохол в кръвта и да получи талона за медицинско изследване чрез
даване на кръв. Талонът е издаден в предписаната от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози форма, където е регламентиран и редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни
машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. Същият не е
оспорен с годни доказателства, поради което се ползва с материалната
доказателствена сила на официален документ. В него е отразено, че водача е
отказал да бъде изпробван с доказателствен анализатор и медицинско и химическо
изследване, поради което неоснователни се явяват релевираните основания за
незаконосъобразност, свързани с неправиелното съставяне на ТМИ и неуказване за
място и време, в което следва да се даде кръв за анализ от водача. Не е
установено и твърдяното от жалбоподателя влошено здравословно състояние в
момента на проверката, непозволяващо изпробването му с техническо средство.
Предназначението
на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца“. Релевантният
за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната
отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение,
което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи
посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда
наложеното на нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Това е така и по
арг. от разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, според която в случаите по
чл.171, т.1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ СУМПС на водача се изземва със
съставянето на АУАН. Липсва обаче законова пречка за едновременното прилагане
на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за
констатираното нарушение на ЗДвП.
Във връзка с
гореизложеното съдът приема, че административният орган правилно и
законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146
от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.
С оглед
изхода от делото разноски се присъждат на ответната страна, на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.Й.Г., ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-1139-00111/28.05.2022г. на началник
сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена ПАМ с правно основание
чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Й.Й.Г., ЕГН **********
*** да заплати на ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: