Р Е Ш Е Н И Е N 260047
гр.Поморие, 30.12.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Н.Япаджиева гр.д. №956 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе пред
вид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от "Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, против Н.В.Л. ***. Ищецът твърди в исковата
молба,
че между Н.В.Л. и "Теленор България"
ЕАД са сключени няколко договора за
предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № 615175382 с предпочетен номер
+359********* за срок от 24 месеца по план „Стандарт“, Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочитан номер +359********* за срок от 24 месеца
по план „НонСтоп“; Договор за лизинг от 15.06.2016 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
089268ЗЗ98 и мобилно устройство HUAWEI Honor
4CDuai Black, с
обща лизингова цена на веща е 238.57 лв. и Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер
35956995675 сключен на 15.06.2016г. за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 3,99 лв. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си и дължи сумата от 310 / триста и
десет/ лева - задължение по договор за
мобилни услуги и договор за лизинг. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК
за издаване на Заповед за изпълнение
против длъжника и издадената Заповед за изпълнение длъжника е връчена по
реда на чл.47 от ГПК. В указания от съда
срок ищецът предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че Н.В.Л. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 310
/ триста и десет/ лева - неплатени месечни
абонаментни такси по договори за мобилни услуги и договор за
лизинг, ведно със законната лихва,
считано от 24.04.2019г. до окончателното изплащане. Претендира
разноските.
На
ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК и в законоустановения срок е постъпил отговор с който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва наличието на
договорни отношения с ответницата. Оспорва всички представени писмени
доказателства и прави възражение за
нищожност на клаузи от договора, тъй като противоречат на добрите нрави. Прави
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за главница и лихва.
Предявен е иск с правно
основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 202/03.06.2019г. по ч.гр.дело
№422/2019г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е
допустим.
ПРС, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от
приложеното ч.гр.дело №422/2019г. по
описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС, заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против ответницата Н.В.Л. за сумата 310 /триста и
десет/ лева задължение по договори за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на
ч.гр.д.№422/19г. - 24.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. ПРС е издал Заповед №202/03.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите така както са
претендирани. Тъй като
съдебните книжа са връчени на Н.В.Л. по реда
на чл. 47, ал.5 от ГПК, на заявителя е
указано че може да предяви иск за
установяване на вземането. По делото е представен Договор за
мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* от 08.03.2016г., сключен между страните по
делото за срок от 24 месеца при мес.абонамент 20.99лв. на месец и 23,83% промо
отстъпка за 24 месеца, декларация – съгласие подписана от ответницата за
приемане на общите условия. Страните са
сключили допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен / фиксиран номер +359********* от 15.06.2016г., видно от който ответницата
получава и следното устройство Huawei Honor 4C Dual Black,
като видно от представения договор за лизинг за устройство Huawei Honor
4C Dual Black,
лизингодателя предоставя за временно и възмездно ползване мобилно
устройство
марка HUAWEI Honor 4CDuai Black, с обща лизингова цена на
веща 238.57 лв. с ДДС, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 8, 09 лв.. В договора е предвидено, че ако
лизингополучателят не се възползва от възможността да придобие собствеността
върху устройството, за което трябва да заплати 8, 09 лева или не заяви писмено, че
не желае да придобие собствеността върху устройството той дължи неустойка в
размер на 8. 09 лева.
За ползването на устройството на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 52.50 лв. с вкл.
ДДС, платима към датата на сключването на договора. На 15.06.2016г. страните са сключили и Договор
за фиксирани услуги с номер 35956995675, за срок от 24 месеца по план „Telenor Home 3,99“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 3,99 лв., според който съгласно този договор по заявка №********* от 15.06.2016г. в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, по вина
или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една SIM карта до края на този срок. Ответницате е подписала декларация –
съгласие на 15.06.2016г., че е
получила екземпляр от общите условия на оператора.
По делото са представени
следните фактури: Фактура
№**********/10.12.2016г. издадена за отчетен период 10.11.2016г. до
09.12.2016г. за използвани услуги, абонаментна такса ++359*********; абонаментна
такса и лизингова вноска за предпочетен номер ++359********* за общата сумата от
74.82 лв. със срок за плащане 25.12.2016г. , като ищецът признава, че по тази
фактура е извършено частично плащане в размер на 1,62лв. и претенцията му е в размер на 73.20лв.; фактура №**********/10.01.2017г. издадена за
отчетен период 10.12.2016г. до 09.01.2017г. за абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ++359*********; абонаментна такса и лизингова вноска
за предпочетен номер ++359********* за сумата 138.55лв. в която сума е включена
задължение от 74.82лв. за предходен период, като претенцията е за сумата в размер от 63.73 лв. /138.55лв. – 74.82лв./ със срок на плащане 21.01.2017г.; Фактура
№**********/10.02.2017г. издадена за отчетен период 10.01.2017г. до
09.02.2017г. за използвани услуги, абонаментна такса ++359*********; абонаментна
такса и лизингова вноска за предпочетен номер ++359********* за сумата 180.61лв. в която сума е включено задължение от
138.55лв. за предходен период, като
претенцията е за сумата в размер от 42.06
лв. /180.61лв.- 138.55лв./ със срок на плащане 25.02.2017г.; фактура №**********/10.04.2017г. издадена за
отчетен период 10.03.2017г. до 09.04.2017г. за неустойка за предпочетени номера
+359********* и +359********* и лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********, за сумата 729.06лв., като
от тази фактура се претендира сумата от 121,35 лв. – лизингови вноски, със срок на плащане
25.04.2017г.;
Фактура №**********/18.12.2016г. издадена за отчетен период 18.11.2016г.
– 17.12.2016г. издадена за сумата 3.98лв. представляваща неплатена абонаментна
такса да предпочетен № 35956995675 със срок на плащане 02.01.2017г., като от
тази фактура се претендира сумата от 1.70лв.
поради извършено частично плащане; фактура №**********/18.01.2017г. издадена за
отчетен период 18.12.2016г. – 17.01.2017г. за сумата от 7.96лв. в която сума е включено задължение от
3.98лв. за предходен период, като претенцията е за сумата в размер от 3.98 лв. /7.96лв.-3.98лв./ представляваща неплатена абонаментна такса за
предпочетен номер 35956995675 със срок на плащане 02.02.2017г.; фактура №**********/18.02.2017г. издадена за
отчетен период 18.01.2017г. – 17.02.2017г. за сумата от 11.94лв. в която сума е
включено задължение от 7.96лв. за предходен
период, като претенцията е за сумата в
размер от 3.98 лв.
/11.94лв.-7.96лв./, представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен
номер 35956995675 със срок на плащане 05.03.2017г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
От представените по делото
доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между
страните по повод сключените помежду им на 08.03.2016г. и на 15.06.2016 г. договори за мобилни услуги
и договор за лизинг. Това
се установи от представените договори
който са подписани от страните. Ответницата лично е подписала договорите и декларация –
съгласие
за приемане на общите условия, поради
което съдът приема, че общите условия са
връчени и станали известни на страната. Потребените далекосъобщителни услуги
по процесиите фактури са таксувани съгласно приложенията - ценова листа към
всеки един от двата договора, съответно от 08.03.2016 г. и 15.06.2016 г. и допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги за номер +35956995675 от 15.06.2016 г. Това се установява от приложенията към фактурите, в които са
отразени потребени услуги. Съдът счита, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на ответника
мобилни услуги предмет на договорите за мобилни услуги и му е предоставил за
временно ползване съобразно лизинговия договор мобилен апарат. Ответницата не доказа да е изпълнила
задълженията си по договорите, за които са издадени процесните фактури.
Договорите между страните са прекратени по силата на общите условия и
неизпълнението от страна на ответницата на договорните й задължения за
заплащане на дължимите суми за такси, ползвани услуги и лизингови вноски. Общата сума на неизплатените абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени абонаментни такси по
допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него и
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за фиксирани услуги с
предпочетен номер +35956995675 е в размер на 310.00 лв.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на задълженията, тъй
като исковата молба е подадена на
20.12.2019г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 24.04.2019г. Съдът не споделя и възраженията на особения
представител на ответницата за нищожност на клаузите от договора от Общите
Условия, като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи
на добрите нрави, тъй като претенцията е съобразена със сключените
между страните договори за мобилни услуги и няма клаузи които да са нищожни
поради противоречие с разпоредбита на
ЗЗП.
Предвид
гореизложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по делото и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото.
Претендираните разноски от ищецът са следните: 25 лева – държавна такса в
исковото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство,
възнаграждение на особен представител – 200 лева, адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 360 лева и адв. възнаграждение в исковото
производство в размер на 300лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. 415 от ГПК по отношение на ответницата Н.В.Л.,
ЕГН **********, с адрес
***, с особен представител адв. Х.Н.-Б., че съществува
вземане на ищеца - "Теленор България"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4", Бизнес Парк София, сграда 6 с пълномощник адв. В.Н. съд.адрес ***
в размер на 310.00 /триста и десет лева/
- представляваща задължения произтичащи
от договори за мобилни услуги и договор за лизинг /договор за
мобилни услуги №615175382, допълнително споразумение към договор, за лизинг от 15.06.2016 г. и договор за фиксирани услуги №615780987 / ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 202/03.06.2019 г. по ЧГД № 422/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.В.Л. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на "Теленор България"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4", Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 385 лева - разноски по заповедното производство - ЧГД №422/2019 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 525.00 лева в настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: