РЕШЕНИЕ
№ 2248
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110126646 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД
срещу С. С. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
/съгласно изменение на иска, допуснато с протоколно определение от 28.06.2022г./ за сумата
от 1051,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2016 г. в с. Долни Пасарел, по ул. „Самоковско
шосе“ с посока от гр. София към гр. Самоков, между л.а. „Ауди 80“ с рег. № С 3866 ХС с
водач С. С. Г. и л.а. „Ланчия Либра“ ДК № СА0027ХК, управляван от Чавдар Димитров
Цанков, при което ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол с техническо
средство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 01.05.2016 г. около 22:00 часа в с. Долни Пасарел,
движейки се по ул. „Самоковско шосе“ с посока от гр. София към гр. Самоков, С. С. Г.
управлявайки л.а. „Ауди 80“, с рег. № С3866ХС и след разклона за с. Долни Окол навлиза в
насрещната пътна лента и реализира ПТП с правилно движещия се л.а. „Ланчия Либра“ ДК
№ СА0027ХК, собственост на Чавдар Димитров Цанков и управляван от него, като виновно
му причинил вреди. Сочи се, че за регистриране на ПТП е съставен протокол за ПТП №
1540095 от 01.05.2016 г., в който било отразено, че вината за произшествието е на водача на
л.а. „Ауди 80“, с рег. № С3866ХС, за което му бил съставен и АУАН. Излага, че ответникът
е управлявал превозното средство без да носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория контролен талон към него. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП
1
на л.а. „Ланчия Либра“ ДК № СА0027ХК били причинени множество увреждания –
облицовка предна броня, калник – преден ляв, врати – лява предна и задна, броня –
облицовка – задна, панел – заден ляв и други. Сочи, че гражданската отговорност на л.а.
„Ауди 80“, с рег. № С3866ХС, е била застрахована при ищцовото дружество, както и че е
постъпило уведомление за настъпила щета с искане за опис и оценка на щетите на увредения
автомобил и изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че въз основа на
постъпилото искане била образувана щета под № 1000/16/727/500092, извършен оглед на
л.а. „Ланчия Либра“ и били описани повредите, причинени при ПТП. Излага, че
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория МПС. Твърди, че с писмо с изх. № 2-101-4101-285/29.07.2020 г. е
предявило регресните си права, но сумата не била изплатена до настоящ момент. Моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител
е депозирал отговор на исковата молба. Предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Излага, че разпоредбата на чл. 500, ал.2, пр.1. КЗ не покрива хипотезата на неносене на
свидетелство за управление, а липсата на правоспособност за управление на съответното
МПС. Сочи и че неносенето на свидетелство за управление на МПС е административно
нарушение. Оспорва до ответника да е изпратен покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция, както и да е получена от него.
В молбата за изменение на иска от 28.06.2022г. ищецът е изложил съображения, че
основанието на претенцията е отказ на ответника да се подложи на проверка за алкохол с
техническо средство дрегер.
В становището си от 30.06.2022г., депозирано в рамките на предоставения от съда срок
за становище във връзка с изменението на основанието на иска, особеният представител на
ответника е оспорил така релевираното ново основание с твърдения, че по делото липсвали
доказателства ответникът да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол. Релевирал е и възражение за изтекла погасителна давност за вземането съгласно
чл. 378, ал. 5 КЗ считано от датата на извършване на плащането на обезщетението –
17.05.2016г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти:
че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между него и собственика на
увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно
обезщетение; причинените от него вреди; причинна връзка между посоченото ПТП и
настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за възникване на
регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно - че ответникът е отказал да се подложи
на проверка за алкохол с техническо средство. С оглед релевираното възражение за изтекла
2
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже плащане.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че
гражданската отговорност на ответника е била застрахована при ЗАД „Алианц България“
АД със застрахователна полица № BG/01/115003161131 за срок от една година, валидна за
периода от 24.12.2015 г. до 23.12.2016 г.; както и че ищцовото дружество е изплатило на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1051,16 лева.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия препис от
застрахователната полица с допълнението към нея, както и от приетото нареждане-разписка
от 17.05.2016г., с която процесната сума от 1051,16 лева е заплатена на собственика на
увреденото МПС Чавдар Димитров Цанков.
Относно механизма на процесното произшествие, същият се установява по безспорен
начин от приетия протокол за ПТП № 1540095 от 01.05.2016г. съставен от младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР. От него се установява, че на 01.05.2016г. около 22,00ч. лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № С3866ХМ се движи по ул. „Самоковско шосе“ с посока от гр.
София към гр. Самоков и след разклона за с. Долни окол водачът навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Ланчия
Либра“ с рег. № СА0027ХК. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което
същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление. При протокол изготвен след посещение
на място, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа /в този смисъл Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о.
Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/ 10.03.2011г.
по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС,
I ТО и Решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО/. В настоящия
случай изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават от
приобщената по делото административно-наказателна преписка във връзка с описания
протокол за ПТП, както и от експертното заключение по съдебно-автотехническата
3
експертиза, съгласно което от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № С3866ХМ, който е
навлязъл в лентата за насрещно движение и именно това навлизане е станало причина за
реализиране на произшествието с насрещно движещото се МПС.
От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че виновен за
процесното произшествие е ответникът С. С. Г., който при управление на МПС „Ауди 80“ с
рег. № С3866ХМ не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него превозно
средство – нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Относно нанесените вреди върху МПС „Ланчия Либра“ с рег. № СА0027ХК и тяхната
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, същите се установяват по безспорен начин
от приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено. От протокола за ПТП и заключението
се установява, че нанесените вреди са върху предна лява врата, задна лява врата, преден ляв
калник, заден ляв панел, предна броня, като същите се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното произшествие.
От представените с исковата молба доказателства се установява, че на 09.05.2016г.
собственикът на увреденото МПС Чавдар Димитров Цанков е подал до ищцовото дружество
уведомление за настъпилото ПТП, по което е образувана преписка по щета №
1000/16/272/500092. По преписката е извършен оглед на увредения автомобил и заснемане
на щетите, въз основа на които е съставен доклад по щетата, с който е определено за
изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1051,16 лева. Както беше посочено по-
горе, така определената сума е заплатена от ищеца на собственика на увреденото МПС на
17.05.2016г.
От приетото и неоспорено заключение по САТЕ се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на вредите по МПС „Ланчия Либра“ с рег. № СА0027ХК,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП /01.05.2016г./ е в
размер на 1566,29 лева. При определяне на стойността експертът е взел предвид
обстоятелството, че към датата на произшествието увреденият автомобил е бил в
експлоатация в продължение на 13 години.
Следователно от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че изплатеното от ищеца-застраховател обезщетение за вредите от
процесното ПТП, причинени виновно от ответника, не надхвърля действителната стойност
на вредите по средни пазарни цени.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца срещу
ответника, съдът намира следното. На първо място от приетата по делото справка картон на
водача се установява, че към датата на процесното ПТП ответникът е имал издадено
свидетелство за управление на МПС, с дата на издаване 12.09.2012г. и валидно до
12.09.2022г., което не е било отнето към датата на процесното ПТП. Същото е било отнето
едва на 11.05.2016г. вследствие именно на това произшествие. Обстоятелството, че
4
ответникът не е носил със себе си свидетелството за правоуправление е без значение за
регресната му отговорност, след като е бил правоспособен водач. Ето защо за пълнота
следва да се посочи, че суброгационното право на ищеца не би могло да възникне на
първоначално поддържаното от него основание – чл. 500, ал. 2 КЗ.
Относно измененото основание, обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи
на тест за алкохол се установява както от съдържанието на описания по-горе протокол за
ПТП, така и от приобщения и неоспорен от ответника талон за медицинско изследване №
0337783 от 01.05.2016г., в който ответникът е посочил, че отказва да бъде проверен с
техническо средство „дрегер“, както и че отказва да му бъде издаден представеният талон.
От така изложените обстоятелства се установява възникването на суброгационното право на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
спрямо виновния водач, както на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 4 КЗ – поради отказ да се
подложи на проверка за алкохол.
Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер, на разглеждане
подлежи релевираното от особения представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Същото е допустимо, тъй като е релевирано своевременно в рамките
на предоставения от съда срок за становище на ответника по допуснатото изменение на
основанието на иска. Разгледано по същество, възражението е основателно по следните
съображения.
Съгласно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ, основното задължение на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е да поеме на
свой риск срещу възнаграждение гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. Суброгационното право на застрахователя срещу
застрахования представлява законоустановено отклонение от същественото съдържание на
договора за застраховка и поради тази причина е възможно да възникне единствено в
изрично и изчерпателно изброените в закона хипотези /чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ/.
Следователно фактът, който поражда суброгационното право на застрахователя,
представлява основание на исковата претенция и неговата замяна с друг факт измежду
изброените в закона, представлява изменение на основанието на предявения иск. При
изменение на основанието на претенцията, почиващият на новото основание иск се счита
предявен на датата на подаване на молбата за изменение, ако то е допуснато от съда. В
случая молбата за изменение на основанието на иска е подадена на 28.06.2022г., от който
момент се счита предявен измененият иск, и от този момент настъпват последиците по чл.
116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД – прекъсване и спиране на погасителната давност за
вземането, произтичащо от новия правопораждащ факт.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
5
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В
случая плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 17.05.2016г., на която
дата ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу ответника и за
вземането му е започнала да тече петгодишната давност. Като се вземе предвид спирането
на давността за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, давността за процесното вземане изтича на 24.07.2021г. –
преди датата на подаване на молбата за изменение на иска /28.06.2022г./, като по делото
липсват доказателства за други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Ето защо съдът намира, че суброгационното вземане на ищеца, произтичащо наведеното
с молбата ново основание, е погасено по давност и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият, обаче,
не е сторил разноски и е бил представляван от особен представител, поради което разноски
не му се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес
на управление: гр. С, ул. „С“ № срещу С. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М “,
бл. , вх. , ет. , ап. , осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от
1051,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2016 г. в с. Д П, по ул. „С ш“ с посока от гр. С към
гр. С, между л.а. „Ауди 80“ с рег. № с водач С. С. Г. и л.а. „Ланчия Либра“ ДК №
СА0027ХК, управляван от Чавдар Д Ц, при което ответникът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол с техническо средство, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6