РЕШЕНИЕ
№ 2594
гр. Пловдив, 30, 12, 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на първи декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2433 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII
от АПК във връзка с Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за
изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената
финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б т.2 от Закона за подпомагане
на земеделските производители.
Делото е образувано по жалбата на
сдружение „Местна инициативна група Перущица – Родопи“, Булстат *********, с
адрес: с. Бретовица, общ. Родопи, обл. Пловдив, пл. „Съединение“ № 1, представлявано
от Р.С., чрез адвокат Е.Б., против
Решение № 16/19/3/000016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с които е
отказана изцяло одобрената финансова помощ по административен договор № РД
50-75/26.11.2019 г.
В жалбата се сочи, че актът е
незаконосъобразен, тъй като относима за настоящия казус е нормата на чл.64 ал.2
от ЗУСЕСИФ и предвиденото в т.2.3. на административния договор е в противоречие
с тази норма. Според жалбоподателя, нормата на чл.64 ал.2 от ЗУСЕСИФ не
предвижда възможност за отказ от пращане единствено по съображение за неспазен
срок за отчитане на проектните дейности. На следващо място се твърди, че всеки
един от разходите по проекта е допустим такъв и попада под хипотезата на чл.57
и чл.58 от ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на
органа за произнасяне по съществото на искане за окончателно плащане №
1/25.01.2021 г. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводите изложени в нея, като
отново набляга на противоречието между разпоредбата на чл.64 ал.2 от ЗУСЕСИФ и
т.2.3. от административния договор.
Ответната страна – заместник изпълнителният
директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата. На 24.11.2021 г. е постъпило
придружително писмо от него, с което се представят писмени доказателства.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено, че жалбата е подадена в срок чрез
административния орган от надлежна страна – адресат на акта, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Между страните в производството са
налице договорни отношения по силата на административен договор с № РД
50-75/26.11.2019 г., сключен на основание чл.37 ал.3 от ЗУСЕСИФ във връзка с
постъпило проектно предложение в ИСУН № BG06RDNP001-19.085-0018 от 29.06.2019
г., класирано под № 1 от т.1 „Списък на предложените за финансиране проектни
предложения“ от оценителен доклад, одобрен с Решение № РД 93-6477 от 01.10.2019
г. на ръководителя на Управляващият орган /УО/ на Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 г.“ Съгласно т.2.3. от този договор, срокът/период
на изпълнение и отчитане на проекта е до 7 месеца, считано от датата на
подписването на договора.
На 17.03.2020 г. сдружението изпраща
до УО на ПРСР 2014 - 2020 г. искане изх. № 18 за изменение на срок на
административен договор № РД 50 – 75/26.11.2019 г. (л.93, т.1), последният бъде
удължен с три месеца и крайната дата да стане 29.06.2020 г., като към искането
е приложен и актуализиран график към 13.03.2020 г. Писмото е получено от УО на
програмата на 17.03.2020 г., видно от разпечатката ИСУН 2020 (л.91, т.1).
Последвало е още едно искане за удължаване на срока на договора – изх. №
29/07.05.2020 г. (л.98, т.1), получено от УО на 07.05.2020 г. (л.96, т.1). На
30.06.2020 г., между УО на ПРСР 2014 – 2020 г. и сдружение „МИГ – Перущица –
Родопи“, е сключен анекс с едно-единствено изменение, а именно: в .2.3. думите
„7 месеца“ се заменят с „13 месеца“, т.е. срокът е продължен до 26.12.2020 г.
На 25.02.2021 г. от страна на сдружението
е подадено искане за изплащане по договора (л.24, т.1), видно от разпечатката
ИСУН 2020 г. на преглед на искане за плащане (л.31, т.1). Стойността на
исканите средства е 46 816.00 лв. На 24.02.2021 г., до УО на ПРСР 2014 – 2020
г. (л.100, т.1) е изпратена пояснителна информация и искане за анекс на
договора (л.101, т.1).
На 20.08.2021 г. заместник
изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореният в настоящото съдебно
производство административен акт.
В
хода на съдебното производство към делото се приобщиха: - искане за изплащане
по процедура № BG06RDNP001-19.085, ведно с преглед за плащане, технически и
финансов отчет, кореспонденция по договора; искане за изменение на договора с
приложения; допълнително искане от 13.03.2020 г.; пояснителна информация и
искане за анекс към договора; авансов отчет към договора и опис на приложените
документи.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Първото изискване за
законосъобразност на административните актове е компетентността на
административния орган – по аргумент на чл.146 т.1 от АПК. Некомпетентността е
липса на компетентност или нарушаването й. Некомпетентността е налице и при
нарушаване на правилата за делегиране или заместване. Липсата на компетентност
не може да бъде санирана.
Съгласно
чл.20а ал.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част
от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения
и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Съгласно чл.20а ал.4 от същия, изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност.
Оспореният в настоящото производство
акт, издаден на 21.08.2021 г., е подписан Б.А., заместник изпълнителен директор
на ДФЗ. Административен договор № РД 50 – 75/26.11.2019 г. и допълнително споразумение № РД 50 –
75/30.06.2020 г. са подписани от д-р Лозана Василева – заместник-министър и
ръководител на УО на ПРСР 2014 -2020 г.
По делото липсват данни за делегиране
на правомощията по цитираните по-горе текстове на закона на лицето Б.А. по
надлежния пред, както и изобщо посочване в решението на заповед на
изпълнителния директор на ДФЗ, с която да е сторено това.
Изложеното по-горе налага да се
приеме, че процесният административен акт е издаден от административен орган,
който не притежава, съгласно по-горе посочените разпоредби от ЗПЗП,
компетентност за това. Съгласно разпоредбата на чл.146 т.1 от АПК, за да е
валиден един административен акт, следва да бъде издаден от овластения за това
орган съобразно предоставената му компетентност, т. е. от компетентния по
материя, степен и място административен орган. Актът издаден от орган, който не
притежава изискваната от закона компетентност е нищожен. (В този смисъл е Определение
№ 1281 от 16.02.2004 г. на ВАС по адм. д. № 10480/2003 г., I о).
В случая, заместник изпълнителният
директор на ДФЗ, в нарушение на разпоредбата на чл.20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, се
е произнесъл, постановявайки отказ от изплащане на финансова помощ по административен
договор № РД 50-75/ 26.11.2019 г., без да разполага с компетентност за това.
Казано с други думи, при установената компетентност на друг административен
орган (в случая изпълнителният директор на ДФЗ, той и директор на
Разплащателната агенция), административният орган - в случая заместник
изпълнителният директор на ДФЗ, е бил
длъжен да препрати незабавно преписката на компетентния орган, или да се снабди
по надлежния ред с делегираните му правомощия, които следва да представи и на
съда, с оглед преценка законосъобразността на оспореният административен акт.
Като не е сторил това, заместник
изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл, като е постановил отказ от изплащане на финансова помощ,
въпреки че не е разполагал с компетентност за това, с което е допуснал
нарушение на административно-производствените правила, което е особено
съществено и само по себе си обосновава нищожността на административния акт.
В случая без всякакво съмнение се
касае за порок на административните актове по смисъла на чл.146 т.1 от АПК,
който е дотам съществен, че обуславя тяхната нищожност. В тази насока следва да
се посочи, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административните
актове. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок,
актът се преценява или като нищожен, или като унищожаем и, в първия случай, се
обявява неговата нищожност, а, в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 АПК. Доколкото в
субсидиарно приложимия АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са
възприели критерият, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Становището
застъпвано в правната теория и съдебна практика е, че липсата на всякаква компетентност
(по материя, степен и място) е особено съществен порок на административния акт,
който винаги води до нищожност, тъй като прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правния мир.
Ето защо, в случая се касае за
особено съществен порок на административния акт по смисъла на чл.146 т.1 и т.3
от АПК, който има за последица неговата нищожност.
На следващо място, разпоредбата на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите на административния
акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съдебната преценка при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка. В разглеждания случай, административният орган е
посочил фактически и правни основания за издаването на акта. Посочването на
фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия.
От
мотивите на решението става ясно, че същото е издадено на основание чл.17 ал.8
от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване
или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за
мерките и подмерките по чл.9б ал.2 от ЗПЗП, тъй като, в резултат на извършена
проверка по подадено искане за изплащане на финансова помощ № 1/25.01.2021 г. е
установено неспазване на разпоредбите на т.2.3 от договор № РД 50
-75/26.11.2019 г. и чл.15 ал.1 от Наредба № 4/30.05.2018 г. Посочено е също
така, че срокът за изпълнение и отчитане на проекта е 13 месеца, от датата на
подписване на договор, т.е. до 26.12.2020 г., а искането от сдружението постъпило на 25.01.2021 г., т.е. извън
нормативно определения срок.
Чл.15 ал.1 от Наредба № 4/30.05.2018
г. гласи, че бенефициентът подава искане за окончателно плащане по образеца по
чл.4 ал.1 и прилага документите съгласно Условията за изпълнение на одобрените
проекти по чл.26 от ЗУСЕСИФ след изпълнение на одобрения проект в срока,
посочен в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова
помощ.
Съгласно
разпоредбата на чл.17 ал.8 от наредбата, в срока по ал.1, ДФЗ – РА, определя
размера на допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на
междинното или окончателното плащане.
От
своя страна, т.2.3. от административен договор № РД 50 -75/26.11.2019 г.,
предвижда, че срокът/периодът за изпълнение и отчитане на проекта е 7 месеца,
считано от датата на подписването на този договор.
Каза се по-горе, че безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.15 ал.1 от Наредба № 4/30.05.2018 г.
/Наредбата/, като е подал документи извън срока, предвиден с административния
договор и продължен с допълнителното споразумение от 30.06.2020 г.,
следователно не е спазил базовото изискване на сочения текст, и по аргумент на
чл.17 ал.1 от Наредбата, тъй като не е спазил изискването от административния
договор, визирано в т.2.3. Но при постановяване на оспореното решение е
нарушена императивната разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съгласно която,
индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като
реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран.
В случая правни основания в
оспореното решение не са изложени. Изобщо не е направено позоваване на нито
една от разпоредбите на приложимата в случая Наредба № 4/30.05.2018 г. за
условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б ал.2
от ЗПЗП. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от
жалбоподателя, до констатирането на които, съдът достигна по тълкувателен път.
В тази насока в оспорения акт липсва каквато и да било конкретика и яснота,
което, от своя страна, води до нарушаване правото на защита на сдружение „ МИГ
Перущица – Родопи“. Позоваването единствено на разпоредбата на чл.15 ал.1 и
чл.17 ал.8 от Наредбата, както и на т.2.3 от административния договор, не води
до извод за наличие на правни основаното решение, още повече, че не този текст
от договора е основанието за изплащане на финансовата помощ. Т.2.3 касае само и
единствено изпълнение и отчитане на проекта, но не се явява условие за
изплащане или отказ от изплащане на финансовата помощ. Освен това, неправилно в
отказа е посочено нарушение само и единствено на т.2.3. от административния
договор, тъй като, срокът е продължен с анекса от 30.06.2020 г., и макар и да е
посочено, че срокът е до 26.12.2020 г., следва да бъде конкретизирано, че е
налице нарушение на т.I. и от допълнителното споразумение.
Отделно от това, основание за
изплащане на безвъзмездната финансова помощ е, да са спазени условията и сроковете,
определени в договора, както е посочено в т.2.4. от административния договор.
Т. е. не става ясно за бенефициента какво точно е нарушил – срокове или други
условия на договора.
Така изложените лаконични мотиви,
нарушават правото на защита на жалбоподателя, а, същевременно, препятстват и
съда да прецени какви точно са мотивите на органа, за да постанови отказ от
изплащане на финансовата помощ.
Като следващ аргумент за
незаконосъобразност на акта, съдът намира, че е нарушена процедурата по чл.17
от Наредбата. По административната преписка липсват каквито и да е
доказателства, органът да е проверил заявените данни и други обстоятелства,
свързани с искането за плащане, за установяване спазване на критериите за
допустимост и другите задължения на бенефициента, посочени в Условията за
изпълнение на одобрените проекти по чл. 26 от ЗУСЕСИФ и в административния
договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ; липсва доклад от извършена проверка, ако и в
оспореният акт да се сочи, че е извършена проверка по подаденото заявление;
липсват данни той да е представен на жалбоподателя, който пък от своя страна да
е изразил възражение и пр. В случая, единствено е посочена разпоредбата на
чл.17 ал.8 от Наредбата.
Всичко изложено по-горе и отделно от установената нищожност, налага извод и за незаконосъобразност на оспореното Решение №
16/19/3/000016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с които е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по административен договор № РД 50-75/26.11.2019 г.,
с което на жалбоподателя е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 46
816.00 лв., предоставена безвъзмездно по процедура № BG06RDNP001-19.085 за
подбор на проекти за подготвителни дейности за вътрешнотериториално и
транснационално сътрудничество по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на
дейности по сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от
общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските район 2014
-2020 г.
На основание чл.173 ал.2, предл. второ от АПК, преписката следва да бъде
изпратена на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора и предвид
претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира,
че такива се следват и същите се констатираха в размер на 2 375.00 (две хиляди
триста седемдесет и пет) лв., представляващи – 375.00 лв. ДТ и 2 000.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №
16/19/3/000016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с които е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по административен договор № РД 50-75/26.11.2019 г.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на
Управляващия орган на Програма за развитие на селските район 2014 - 2020 г. за
произнасяне съобразно дадените задължителни указания в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок на
компетентния административен орган за произнасяне от влизане на решението в
сила на основание чл.174 от АПК.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ –
София да заплати на сдружение „Местна инициативна група Перущица – Родопи“,
Булстат *********, с адрес: с. Брестовица, общ. Родопи, обл. Пловдив, пл.
„Съединение“ № 1, представлявано от Р.С., сумата от 2 375.00 лв. за съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/