№ 32
гр. , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр.чл.247 ГПК.
Инициирано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София,
чрез пълномощник, с която атакува Разпореждане № от 10.02.2021г.,постановено по ч.гр.д.
№ 630/2021г. на СлРС в неговата отхвърлителна част. С атакувания акт, съдът издал заповед
за изпълнение в полза на дружеството жалбоподател като присъдил главница в размер на
1883,59 лв. по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху нея,
считано от 03.02.2021г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 37,12 лв., като
отхвърлил заявлението за претендирана сума от 1920,89 лв.- договорна лихва за периода
20.02.2015г.-20.06.2018г., както и претендираните разноски за разликата от уважената част
до пълния претендиран размер.
Жалбоподателят счита акта на съда неправилен и незаконосъобразен. Счита за
недопустимо заповедният съд да прави изводи, относно незаконосъобразност на сключения
договор, респ.за валидност на сделката. Смята за неправилен извода на съда, че договорната
лихва е в противоречие с добрите нрави, доколкото имало свобода на договаряне и
кредитополучателелят се съгласил да заплаща договореното възнаграждение за отпуснатия
паричен ресурс, а и освен това нямало законова горна граница. Касаело се за отпуснат бърз
кредит и било нормално възнаграждението на кредитора да достига пет пъти размера на
законната лихва.
Иска се от въззивния съд отмяна на обжалваното разпореждане в отхвърлителната
част и издаване на заповед за изпълнение и по отношение и на тази претендирана сума.
В хипотезата на чл.413, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия казус препис от частната
жалба не се връчва на длъжника.
Съдът след като обсъди доводите, наведени в жалбата и след като се запозна с ЧГД №
630/2020г. на СлРС, намира за установено от фактическа страна следното:
Горепосоченото заповедно производство било образувано по заявление на настоящия
жалбоподател от 09.02.2021г., като заявител по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за
1
изпълнение. Били заявени следните суми: 1883,59 лв.- главница, дължима по договор за
потребителски кредит № **********/12.03.2014г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане и 1920,89 лв. –
договорна лихва за периода 20.02.2015г.-20.06.2018г.
С Разпореждане от 10.02.2021г. съдът издал исканата заповед, като присъдил сумата
по главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2021г. и разноски в
размер на 37,13 лв., като отхвърлил заявлението за сумата от 1920,89 лв. договорна лихва за
периода 20.02.2015г.-20.06.2018г., като се позовал на вероятното наличие на неравноправна
клауза на договора, по отношение на размера на договорната лихва.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Частната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен
акт, чрез постановилия го съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При произнасянето на атакувания с жалбата съдебен акт, заповедния съд е извършил
проверка на заявлението и констатирал наличие на нищожна клауза, поради което е уважил
искането и издал заповед само по отношение на главницата.
Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Най-общо частният
жалбоподател счита, че в заповедното производство не могат да се обсъждат въпросите
свързани с валидността на сделката, но тези правомощия на съда са въведени с нормата на
чл.411, ал.2, т.2, когато искането е в противорчие със закона или с добрите нрави и т.3 ГПК,
когато се касае за договор, сключен с потребител.
Настоящият съдебен състав, съобразно нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК намира за
нищожна клаузата в договора, относно размера на уговорената договорна лихва, като
накърняваща добрите нрави.
Уговорената в случая лихва е възнаграждение за ползване на известен капитал -
парична сума. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия
размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в
нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната
лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона / чл.9
ЗЗД/ при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Налице е трайна съдебна практика на ВКС РБ /Р.№906/30.12.2004г. по гр.д. №
1206/2003г.; Р.№ 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г.; Р.№ 1270/09.01.2009г. по гр.д. №
5093/2007г., всички на ІІ г.о/, при която се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава, а по обезпечени заеми и двукратния размер. Видно е,
че уговорената възнаградителна лихва за ползване на паричния ресурс надвишава
трикратния размер на законната лихва, поради което уговорката е нищожна на основание
чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД и следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните.
2
По изложените съображения, атакуваната част от разпореждането се явява правилно
и законосъобразно и бива потвърдено, а частната жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение.
Разноските на частния жалбоподател за това производство остават за негова сметка.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
гр.София, чрез пълномощник, с която атакува Разпореждане № от 10.02.2021г.,постановено
по ч.гр.д. № 630/2021г. на СлРС в неговата отхвърлителна част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.02.2021г.,постановено по ч.гр.д. № 630/2021г.
на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3