Решение по дело №225/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 501
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150700225
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 501/24.7.2020г.

 

Гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Пазарджик, първи състав, в публично заседание на двадесет  и осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Т.Стойнова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик Ст.Янев, като разгледа докладваното от съдията Шотева административно дело № 225 по описа за 2020 г. на Административен съд - гр. Пазарджик и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на С.Б.К. с ЕГН ********** ***,  против Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“гр.София, представлявана от изпълнителен директор Б.Р., с цена на иска от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по съответния ред – НП № 42-0002643 от 29.10.2018г. издадено от Началник на областен отдел „АА“ - София, отменено със съдебно Решение № 57 от 23.12.2019г. постановено по АНД № 71/2019г. по описа на РС Своге, влязло в законна сила на 23.01.2020г.

В съдебно заседание ищецът , редовно призован, не се явява , представлява се от адв.А. , който поддържа подаденият иск и претендира разноски.

Ответникът ИА“Автомобилна администрация“, чрез процесуален представител – гл.юриск. - признава иска за основателен относно претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди във връзка с изплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. по отменено наказателно постановление – НП № 42-0002643 от 29.10.2018г. издадено от Началник на областен отдел „АА“ - София, отменено със съдебно Решение № 57 от 23.12.2019г. постановено по АНД № 71/2019г. по описа на РС Своге, влязло в законна сила на 23.01.2020г.Признава иска за основателен и в частта му относно претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 400 лв. считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Счита, че не следва да се присъждат разноски по настоящето дело, тъй като ИААА не са станали причина за завеждане на настоящето производство, поради липса на осъждане от страна на РС-Пазарджик.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик счита исковата молба за основателна. Сочи, че иска е доказан по основание и размер.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Наказателно постановление – НП № 42-0002643 от 29.10.2018г. издадено от Началник на областен отдел „АА“ - София, е отменено със съдебно Решение № 57 от 23.12.2019г. постановено по АНД № 71/2019г. по описа на РС Своге, влязло в законна сила на 23.01.2020г. Делото е било разгледано и обявено за решаване от открито съдебно заседание на 27.11.2019г., т.е. преди измененията в ЗАНН, с оглед на което не е направено искане за присъждане на разноски.Решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.01.2020г.

По делото пред РС е представено пълномощно в едно с Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че изплатеното възнаграждение за адвокат е в размер на 400 лв.

Исковата молба е подадена в Административен съд Пазарджик на 17.02.2020г.

Към момента на завеждане на исковата молба няма заплащане от страна на ИА“АА“- София, както и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено НП. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Отмяната на НП, с което е наложена глоба в размер на 1500 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление , тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление  2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Ответната страна, в писмен отговор признава иска. Съдът счита, че имуществените щети са доказани по основание и размер. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение за представителство пред РС в размер на 400лв.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 400 лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.02.2020г.- дата на завеждане на исковата молба през АС Пазарджик, до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство /такава се дължи в размер на 10 лева/. Заплатил е изцяло – в брой и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2020г. Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника. Няма направено възражението от ответника в отговора на исковата молба, нито в хода на процеса за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящето производство, доколкото минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата е 300 лв., поради което съдът не следва да намалява същия. Неоснователно е направеното искане на ответника за неприсъждане на разноски въобще на ищеца, тъй като ответникът признавал иска и нямал вина за завеждането му. На първо място това признание е направено едва след подаване на исковата молба, поради което именно ответникът е причина за завеждане на делото , а на следващо място – исковете макар и признати не са заплатени.

 

Мотивиран от това, Административен съд - Пазарджик, първи състав,

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София да заплати на С.Б.К. с ЕГН ********** *** обезщетение за имуществени вреди в размер на 410лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София да заплати на С.Б.К. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в общ размер на 410 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/