Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на
секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №15 622 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД от Б.П.Г. и С.Б.Г. срещу „Б.Р.С.“АД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 15 878.07 лева, представляваща разлика между действително платените вноски за главница по Договор за кредит № ***, сключен с „Ю.Б.“ АД на 23.08.2007г. и дължимите такива за главница за периода 07.10.2012г. до датата на депозиране на исковата молба -15.10.2017г. , както и сумата от 5 382.65 швейцарски франка, представляваща разлика между действително платените вноски по Договор за кредит № ***, сключен с „Ю.Б.“ АД на 23.08.2007г. за лихва и дължимите такива за лихва за периода 07.10.2012г. до датата на депозиране на исковата молба -15.10.2017г.
Ищците излагат, че в качеството си на кредитополучатели на сключили на 23.08.2007г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот №*** с „Ю.Б.“ АД за сумата от 46 000 евро. Твърдят, че клаузите в договора били предварително изготвени от страна на кредитора без те да са били във възможност да се познаят предварително с тях или да влияят на съдържанието им. Същият месец кредиторът прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземането си по договора с ищците. От този момент всички допълнителни споразумения били сключвани с „БРС“АД, като ищците извършвали и плащанията на месечните вноски в полза на БРС“АД. При погасяването на кредита кредиторът преизчислявал размера на отпуснатия кредит и месечните вноски в швейцарски франкове, като прилагал определен от него курс на швейцарския франк, който от сключването на договора до настоящия момент се увеличил значително. В резултат на едностранно преизчисляване банката събирала под формата на месечни вноски сума многократно по –голяма от дължимата – договорена и усвоена в евро. Към днешна дата, независимо от плащанията през последните десет години, размерът на преизчислената главница се е увеличил, вместо да е намален в резултат на погасяванията. Твърдят, че освен това кредиторът многократно едностранно увеличавал договореният лихвен процент, което още един път увеличавало размера на месечните погасителни вноски по кредита. Вследствие на увеличения лихвен процент и повишаването на курса на франка ищците изпаднали в невъзможност да обслужват кредита, поради което поискали въвеждането на облекчен, във връзка с което било подписано допълнително споразумение от 25.03.2009г. По силата на това споразумение за период от шест месеца било уговорено, че непогасеният остатък от вноските ще бъде натрупан към редовната главница. Това споразумение на практика не облекчило положението им, а го утежнило, тъй като с подписването му се увеличавал размера на главницата, като в периодите вместо анюитетни, вноските били само за погасяване на лихвата. В резултат на тези действия банката събрала суми в размери значително над договореното и дължимото, като размерът на главницата, независимо от извършените погашения, не намалял, а се увеличил. Твърдят, че са надвзети суми за периода от месец октомври 2012г. до датата на исковата молба в резултат на увеличените месечни вноски и че са същите са недължимо платени, въз основа на нищожни клаузи. Излагат, че обвързването на дължимите погасителни вноски с курса на валута, различна от тази в договора за кредит и усвоената в евро-швейцарски франкове, както и едностранното увеличаване на приложимия по кредита лихвен процент, са в противоречие с националното и европейското законодателство, поради което считат, че ответникът се е обогатил неоснователно с получените разлики и дължи връщането им. Твърдят, че кредиторът е влошил положението им на кредитополучатели като се е възползвал от обстоятелството, че е икономически по-силната страна и е злоупотребил с това си качество, като налагал подписване на споразумения, чиито клаузи били предварително изготвени от него, с които калкулирал лихва и главница и променял вида на вноските. Излага се също и че „БРС“АД не е банка по смисъла на чл.2 ЗКИ, не представлява и финансово дружество по смисъла на чл.3 и чл.3а ЗКИ и не бил регистрирано такова по Наредба №26 за финансовите институции, не било включено в публичния регистър на БНБ, поради което нямало право да събира и определя лихвен процент в по-висок размер от този, който бил първоначално посочен в договора за кредит.
Твърдят нищожност на клаузите в договора относно
прилагането на курса на швейцарския франк . Сочат, че кредитът е поискан,
договорен и усвоен в евро, поради което липсва основание за връщането му в
друга валута. Съобразно чл.1 от договора банката се задължила да предостави на
ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, чийто общ размер бил неясен до
момента. Единствената сума, която била посочена била в евро. Сумата не била усвоена от ищците в швейцарски
франкове, тъй като сметката била блокирана от търговеца. Сочат, че банката
запазила възможността си да събира вноските както в швейцарски франкове, така и
в друга валута, без да дал такава
възможност на потребителите, което по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП изключвало и
ограничавало правата и, по смисъла на чл.143, т.6 ЗЗП позволявало
на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност на била предоставена на потребителя, по
смисъла на чл.143, т.11 ЗЗП давало
възможност на търговеца да променя едностранно условията на договора на
непредвидено в него основание, по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП давало правото на
търговеца да определи стоката отговаря на посочените в договора условия и му
предоставяло изключителното право да тълкува клаузите на договора. Твърдят
също, че договорът е сключен при липса на съгласие на страните относно размера
на швейцарския франк по смисъла на чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД, като страните постигнали
съгласие единствено размера на отпуснатата сума в евро и следователно дължали
връщане в размера на валутата, посочена в договора и след като сумата е
посочена в евро, а се претендира в друга валута, то завишеният размер не се
дължи, тъй като не е уговорен. Твърди се,че поемането едностранно на всички
рискове и вреди поставя потребителя в неравностойно положение. Твърдят, че
клаузите относно предмета и целта на договора, ползването и издължаването на
кредита, специалните условия в раздел 7 са неясни, двусмислени и неразбираеми и
противоречиви. Твърдят, че не са били информирани за естеството на сделката и
последствията от сключването й и са били въведени умишлено в заблуждение за
тези обстоятелства. В тази връзка не били предупредени за очакваните курсови
разлики и вредите от тях, а били насочени да изберат такъв кредитен продукт.
Твърди се и неравноправен характер на клаузите за превалутиране. Твърди се
нищожност и неравноправност на клаузите, даващи право на търговеца да увеличава
едностранно без договаряне с потребителя
приложимия лихвен процент по кредита по смисъла на чл.143,т.10 ЗЗП и чл.143,
т.12 ЗЗП. Твърди се неравноправност на клаузите по допълнителното споразумение,
които довели до съществена промяна на първоначалните уговорки на договора за
кредит, изразяващи се в начисляването на лихва върху лихва и в наравномерно
разпределение на погасителните вноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответната страна срещу „Б.Р.С.“АД е депозирала отговор на исковата молба,
в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва,че на 23.08.2007г. между „Българска
пощенска банка“ АД, сега „Юробанк“АД и ищците е сключен Договор за кредит №*** , съобразно който банката се е задължила да отпусне на
ищците кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер равностойността на швейцарски франкове на 46 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Оспорва се твърдението, че кредит е в евро. Кредит бил
поискан от ищците в швейцарски франкове, поради което сумата по кредита в
швейцарски франкове постъпила в
специалната кредитна сметка на Б.Г.. Ищците подписали Приложение №1 към
договора за усвояване на сумата в швейцарски франкове и на това основание банката извършила
валутния превод в същата валута в специалната кредитна сметка в швейцарски
франкове. Не оспорват също, че по инициатива на ищците било сключено Допълнително
споразумение от 25.03.2009г. към договора с „БРС“АД, в полза на което към този
момент бил цедиран процесния кредит. Към днешна дата кредитът бил прехвърлен от
„БРС“АД на Банката. Твърди се, че сумата по кредита е била отпусната и усвоена
в швейцарски франкове като валутата евро била използвана само като референция с
оглед определяне стойността на кредита като причината за това била фактът, че
ищците договорили покупката на имота, за който се отпускал кредита в евро.
Твърди се,че ищцата подала молба за откупуване на нужните й суми в евро. На
28.08.2007г. тази нова валутна сделка между ищците и Банката била реализирана и
равностойността на 75 956 швейцарски франка постъпила по евровата сметка
на ищцата. Ищците започнали да погасяват кредита в швейцарски франкове. По
молба на ищците било сключено допълнително споразумение, по силата на което за
определен период погасителните вноски по кредита били намалени. Към него бил
договорен и нов погасителен план.
Оспорват се твърденията на ищците, че договорът за кредит
е сключен при заблуждаващи практики от страна на Банката. Твърди се, че
съществените клаузи на договора за кредит и допълнителното споразумение били
договорени след индивидуално обсъждане с ищците, след преценка на конкретните
им нужди, както и след напълно индивидуална преценка на възможностите им да
изплащат и да обезпечават връщането на кредита,
Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищците са
договорили и получили кредит в евро.
Сочи се, че текстът на чл.1 от Договора е ясен –Банката предоставя на ищците
кредитен лимит в швейцарски франкове.
Оспорват се твърденията, че Допълнителното споразумение е
наложено едностранно чрез неточна и подвеждаща информация, както и че се
предвижда анатоцизъм. Твърди се, че при всяко затруднение на ищците и искане от
тяхна страна за преразглеждане на условията по договора, „БРС“АД се е
отзовавало, поради и което е било сключено и допълнителното споразумение.
Оспорва се твърдението, че ищците са били въведени в
заблуждение относно поетия валутен риск, защото Банката им била предложила
кредит в швейцарски франкове, но не ги била информирала ясно и еднозначно, че
носят риск, свързан с обменния курс, като включително не им била предоставила
информация относно възможните промени в обменния курс. Твърди се, че валутните
курсове се влияят от обективни фактори и условията на финансовите пазари, които
са извън волята на Банката и тя не е била в състояние да предвиди
промените. Сочи се, че курсовете на
швейцарски франк, както и на останалите валути се обявявали ежедневно от
Банката на видно място в банковите салони и ако за ищците тези курсове са били
неприемливи, са можели да изберат по –благоприятен за тях курс в друга банка.
Излага се, че Банката при уговарянето на Договора не била обещавала обменният
курс на швейцарския франк да не се променя. Твърди се, че Банката е
предоставила достатъчно ясна и точна преддоговорна информация на ищците и не се е опитвала да ги заблуди
относно валутния риск. Твърди се, че ищците не са били въведени в заблуждение,
защото точният механизъм за определяне на стойността на задълженията им по
договора бил посочен в него, а проект на договора им бил предоставен преди
сключването му. За причина за отпускане на кредита в швейцарски франкове и
определянето му спрямо фиксиран размер на сума в евро се сочи сключването от
ищците на предварителен договор за продажба на имот с цена в евро и по –ниската
лихва по кредита, деноминирани в швейцарски франкове.
Излага се, че рискът от промяна в обменния курс на
швейцарския франк спрямо евро/лева не е бил поет само от ищците, тъй като този
курс може да се увеличава или намалява и рискът се носи от двете страни по
договора.
Оспорват се твърденията, че чл.3 и чл.12 от договора и
оспорените клаузи от допълнителното споразумение давали право на банката, а
след цесията и на БРС да променят едностранно, на непредвидено в договора
основание размера на лихвата по кредита. Сочи се, че в чл.3 от договора
възнаградителната лихва се определя като сбор от базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и фиксирана надбавка от 0.95
%. Излага се, че БЛП се определя според одобрена от банката методология, която
е публикувана на нейната интернет страница. Методологията включвала само
обективни фактори. Възнаградителната лихва била променяна от банката според
методологията за определяне на БЛП.
Твърди се, че предварително разработеният от банката
проект на договор за кредит е бил предоставен на ищците и те са имали
възможност и време да се запознаят с него, включително и да представят на
банката своите предложения по текстовете, които не приемат, да възразят срещу
превалутираните на швейцарски франкове в евро и дори да откажат сключването на
договора или след сключването на договора да се откажат от него без никакви
санкции за тях. Твърди се, че преговорите по сключването на договора са били
водени повече от три седмици- от подаване на искането за отпускане на ипотечен
кредит – 30.07.2007г. до 23.08.2007г. Подобно се сочи, че е положението относно
допълнителното споразумение, по което също били водени преговори повече от 10
дни преди подписването му. През 2015г. били водени преговори за промяна на
условията по кредита, които не били приемливи за ищците.
Твърди се, че оспорените клаузи не противоречат на ЗКИ и
ЗЗД. Оспорва се твърдението, че оспорените клаузи са нищожни поради
противоречие с чл.240 ЗЗД като в тази връзка се сочи, че кредитът е валутен п
усвоя характер и не е левов, за да се иска връщането му в евро.
Твърди се, че всички оспорени клаузи са индивидуално
договорени. Твърди се, че кредит е бил отпуснат по писмено искане на ищците от
30.07.2007г., в което били посочени основните параметри на кредита, включително
и обстоятелството, че ищците искат валутен кредит в швейцарски франкове в
равностойност в евро в размер на 26 000 евро в деня на усвояването на
кредита и плаваща възнаградителна лихва за срока на договора. Условията по
кредита били индивидуализирани според доходите и клиентския профил на ищците.
Излага се, че оспорените клаузи от договора били прилагани от датата на негово
сключване 23.08.2007г. до сключването на допълнителното споразумение от
25.03.2009г., чиито клаузи също били индивидуално договорени.
Твърди се,че оспорените клаузи относно прилагане на курса
на швейцарския франк и прилагане на лихвения процент по кредита не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП,
като се излагат подробни съображения за това.
Излага се също, че оспорените разпоредби от договора са
ясни и разбираеми и че не е налице
неравновесие между правата на банката и задълженията на ищците и не е налице
нарушение на изискването за добросъвестност.
Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Б.П.Г. и С.Б.Г. са отправили писмено
искане към „Българска пощенска банка“
АД за отпускане на кредит в размер на
46 000 евро в равностойността на лева в швейцарски франкове в деня на
усвояване на кредита по програма – жилищен кредит с плаваща лихва.
Съгласно чл.1/1/ от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL от 23.08.2007г.
„Българска пощенска банка“ АД е предоставила на Б.П.Г. и С.Б.Г. кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на
46 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Българска
пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита. Съобразно чл.1/3/ в деня на
усвояване на кредита страните подписват Приложение №1, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на БПБ АД, както и определения съобразно този
курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл.2 от договора е вписано, че
разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя като
същият се превалутира служебно в евро по търговски курс „купува“ на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по същата банкова
сметка ***. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита. Кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план – Приложение №2. Погасяването се извършва във валута, я която същия е разрешен и усвоен-
швейцарски франкове. Падежът на месечната вноска е 28- мо число на месеца.
Съобразно чл.12 от договора Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, таксите, лихвите и комисионните,
както и приложимите лихви, като измененията влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Страните са подписали Приложение №1 към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г. на 23.08.2007г., в което като дата на
усвояване на кредита е посочена 28.08.2007г. , към която приложимият курс
„купува“ за швейцарски франк на БПБ АД към евро е 1.65121 , като определеният
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит е 75 956 швейцарски франка.
Представена е молба от Б.П.Г., в която
е отправено искане за превалутиране на сумата от 75956 швейцарски франка по
курс 1.65121 по сметката й в Банката.
На 12.03.2009г. Б.П.Г. и С.Б.Г. са депозирали молба за предоговаряне на
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г. с искане за намаление на текущата
погасителна вноска до 350 франка за период от 6 месеца.
С Допълнително споразумение от 25.03.2009г. „Б.р.с.“ АД и Б.П.Г. и С.Б.Г. са констатирали, че задълженията по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г.
са в размер на 75 956, от които : 513.21- просрочена главница;
631.39 –просрочена лихва, 73 867.87 – редовна главница и 385.04 –редовна
лихва. Уговорен е облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания,
съгласно който сумата, представляваща разлика между погасената сума по т.III и общия размер на сумата по т. I.1 и т. I.2 да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница по т.I. 3. След изпълнение на това условие кредитополучателят се
ползва от шестмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг, считано от
датата на влизане в сила на допълнителното споразумение. През периода на
облекченото погасяване кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
погасителни вноски като конкретния размер се определя с погасителен план. След
изтичане на периода на облекченото погасяване кредитополучателят погасява
кредита на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с
погасителен план.
Представени са погасителни планове към
договора, както и документи, свързани с реализираните от ищците доходи.
Свидетелят Г.Д.Г.– кредитен експерт в „Ю.Б.“АД
от 12 години, занимаващ се с кредитни досиета по ипотечни кредити, излага, че
познава ищците като клиенти, тъй като е обработвал тяхното кредитно досие.
Сочи, че през 2008г. банката предлагала кредити в швейцарски франкове, както и
в евро и в лева. В случая молбата за кредит била във валута швейцарски франкове
и начин на разплащане в евро. При първоначалните срещи се презентирали трите
варианта и клиента трябвало да направи неговия избор в молбата за
кандидатстване. Към онзи момент най-евтин бил кредита в швейцарски франкове,
след това в евро и най-накрая в лева. Не знае защо са избрали варианта в
швейцарски франкове, като казва, че може само да предполага, че е заради
по-ниската лихва,а именно с около процент от еврото и лева. С ищците били
обсъдени конкретните условия на договора – годините, за които ще се изплаща
кредита; погасителната вноска, валутата, в която ще се усвои кредита. Това било
още първоначално при искането. След това им бил даден договора за кредит, преди
подписването, за да може ако имат въпроси да им отговори, а ако не може да
придвижи въпроса до звено в София, което да отговори. Ищците нямали възражения.
Още на първия етап при избиране на валутата се предоставяла подробна информация
с погасителен план за различна валута, различната лихва и погасителна вноска,
която се формира. Погасителните планове били според различната лихва и валута.
Кредитът можел да се предоговори преди да е усвоен, но ищците не били правили
такова искане. Още на първия разговор с тях било обсъдено, че курсът на
швейцаркия франк не е фиксиран, както и че това може да доведе до повишаване
или намаляване на вноската. Сочи, че през 2007-2008г. курсът на швейцарският
план бил относително стабилен. Имали на разположение презентация за служебно
ползване, която показвала за минал период от време, че курсът е относително
стабилен и това се предоставяло на клиента и нямало рекламна брошура. Проектът
на договора се предоставял на клиентите след одобряването му от звеното в София
и към него не се предоставял погасителен план. Примерен погасителен план се
давал още на първия етап, когато се кандидатства, когато заявяват размера на
кредита, а окончателният се давала след усвояване на кредита. Сумата в
швейцарски франкове не можела да се използва от ищците. При кредит в швейцарски
франкове клиентът можел да избира два варианта на разплащане – в лева или в
евро според договорките му с продавача на имота. Парите постъпват по сметката в
швейцарски франкове и се превалутират в евровата сметка, предназначена за
разплащане. Кредит можел да се плаща само в швейцарски франкове. Приложение №1
се подписвало преди усвояването на кредита заедно с Договора за кредит. То се
подписвало с непопълнени данни.
Изготвена е ССчЕ, която не е оспорена
от страните и която съдът намира за обективно и компетентно дадена, поради
което я кредитира в цялост. Съобразно
констатациите на експерта се установява следното :
Кредитът е бил отпуснат по банковата
сметка на Б.Г. в швейцарки франка, която
на 28.08.2007г. са постъпили 75 956 швейцарски франка с основание „
Усвояване на кредит“. Погасяването на кредита е ставало служебно от банката на
падежната дата, а при недостиг на средства на падежната дата, погасяванията са
правени при постъпване на средства. В табличен вид са описани извършените
плащания по кредита за процесния период, като е отразено, че погасяването е
било в швейцарки франкове, като внесените суми в лева са били превалутирани в
швейцарски франкове по курс „продава“.В табличен вид - Приложение №1 към експертизата са посочени
всички платени суми в швейцарски франкове
и съответния курс на швейцарския франк към лева и евро за датата на
направените погашения към договора. Налице е разлика в платените суми по
кредита вследствие на промяната на обменния курс на швейцарски франк за
процесния период спрямо курса към датата на усвояване на кредита, както следва
– за платената главница – 4 675.06 лева или 2 390.23 евро; за
главница и редовна лихва – 15 001.06 лева или 7 669.97 евро и за
всички, платени суми, които включват главница, редовна лихва, наказателни лихви,
такси и застраховки -15 602.68 лева или 7 997.51 евро. Налице е
промяна на лихвения процент, който към 28.08.2007г. до 27.07.2008г. е бил в размер на 5.45 %, от
28.07.2008г. до 15.10.2008г. е бил в размер на 5.95 %; от 16.10.2008г. до
27.10.2012г. е бил в размер на 6.95 % и от 28.10.2012г. до 09.02.2018г. е в
размер на 6.70 %. Размерът на надвзетата сума като разлика за дължимата
договорна лихва вследствие на увеличение на БЛП е 4 122.95 швейцарски
франка. Годишният лихвен процент се формира от размера на базовия лихвен процент
на банката за швейцарския франк плюс надбавка от 0-95 пункта, като към датата
на подписване на договора е бил 4.50 %.
Базов лихвен процент е въведен в банката с Протокол №57 на Комитета по
управление на активите и пасивите на банката на дата 22.07.2005г. Съобразно
методологията на банката базовият лихвен процент се определя като сбор от
трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се
формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс от
депозитори и от външни финансирания и се влияе от пазарни лихвени измерители –
Софибор, Юрибор и Либор, като в конкретния случай за кредит в швейцарски
франкове се използва тримесечен Либор; от рисковата премия, приложима за
банката при привличане на паричен ресурс – минимална изискуема премия, която
кредиторите търсят, за да бъдат компенсирани за риска, който поемат / влияят
оценката за кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпа
на финансиране на финансовите пазари; и директните нелихвени разходи на банката
по привличане на паричен ресурс – минималните задължителни резерви на банката
при БНБ и вноските на банката за гарантиране на влоговете в банките. Буферната надбавка изразява оценката под
формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти
и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер на до 0.50
% на годишна база. Всички тези компоненти следва да влияят на размера на
годишната лихва, като само буферната надбавка е константна величина,а другите
компоненти са променливи. Промените в БЛП на банката се правят от Комитета по
активите и пасивите при банката. Не може математически да се изведе извод за
увеличение или намаление на лихвения процент и дали това комуникира с
увеличението или намалението на пазарните компоненти на БЛП. Установява се, че
е налице анатоцизъм при преизчисляване на вноските по кредита в допълнителното
споразумение от 25.03.2009г. С това споразумение не е увеличен размера на
лихвения процент. В допълнителното заключение на вещото лице е представен в табличен вид курса на
швейцарския франк за 1 евро за периода 2005г., 2006г., 2007г. Изменението е
увеличение на цената на швейцарски франк спрямо еврото и лева и в проценти е
1.17. Към 31.08.2007г. спрямо
31.07.2007г. увеличението на курса на шв.франк спрямо лева е 0.41 %.Спрямо
предходната година на месец август 2007г., изменението е в намаление на цената
на шв. франк спрямо еврото и лева и е 1.37 %. За периода 2005г. до 2007г. няма
динамика на курса на шв. франк спрямо лева и евро и същият е относително
постоянен. Разликата в курса за началото и края на периода е минус 6.50 % -
поевтиняване. Увеличението на курса на шв.франк спрямо еврото и лева има след
месец август 2007г., като пиковете са в началото на месец август 2011г. и през
месец януари 2015г. Експертът е посочил няколко фактора, които влияят на курса
на валутата – финансовата криза от 2008г., при която инвеститорите са
прибегнали до закупуване на шв.франкове, което е довело до повишено търсене на
тази валута и съответно повишаване на цената й; показателите на швейцарската
икономика – ниска безработица, ръст на икономиката, съотношение на дълг към
БВП, което е около 33 %, липса на системни затруднения пред швейцарския бизнес,
монетарна политика на швейцарската национална банка, като оставя лихвените
проценти отрицателни и с това не позволява допълнително увеличаване на курса на
шв. франк спрямо еврото, съответно спрямо българския лев. Изводът на вещото
лице е, че на база динамиката на курса на шв.франк спрямо лева и еврото за
периода 2005,2006 и 2007г. не е възможно да се прогнозира промяната на
курса.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Уважаването
на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
предпоставя ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за кредит за покупка на недвижим при твърдените в
исковата молба параметри, сключването на
договор за прехвърляне на вземане между „Ю.Б.“ АД и ответното дружество, по
силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ответника; наличието
на основания за нищожност на процесните клаузи в договора; едностранното
изменение на лихвения процент от кредитора. Респективно ответната страна следва
да установи, че кредит е бил отпуснат в шв.франкове, че оспорените от ищците клаузи са валидни.
По делото
безспорно се установява, че ищците имат качеството на потребители по смисъла на
§13, т.1 ДР на ЗЗП, а банката, предоставила кредита е търговец
по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
От събраните
по делото доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г. „Българска пощенска
банка“ АД е отпуснала кредит на ищците като сумата от 75 956 шв.франка е преведена по
банковата сметка на Б.Г. в швейцарски франкове на 28.08.2007г.Съгласно чл.1 от
договора сумата е предоставена в швейцарски франкове в размер на
равностойността им в евро. Сметката, по
която е преведена тази сума е била блокирана т.е. ищците не са могли да боравят
със сумата в отпуснатата валута шв.франк. Швейцарските франкове от блокираната
сметка са служебно превалутирани в евро преди усвояването им и реалното
усвояване на кредита е в евро. Не се спори, че носител на вземането на банката
по процесния договор за процесния период е била
ответната страна, която го е придобила с договор за цесия.
Съгласно
клаузата на чл.22,ал.1 от процесния договор за кредит кредитополучателят поема
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на шв. франк към евро или лева, които могат
да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро, като съобразно ал.2 на същия член декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен
с настъпването им.
С Решение
№295/22.02.2019г., постановено по т.д. №3539/2015г., II т.о. на ВКС съобразено със
задължителната практика на СЕС / С-119/17; С-186/16; С-415/11/, постановено по
идентичен с настоящия казус е прието, че неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на
договора и когато при проверката й за неравноправност бъде констатирано, че
въпреки изискванията за недобросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144,ал.3 ЗЗП.
Както и в казуса разглеждан
във ВКС, така и в настоящия такъв се установява, че клаузата на чл.22,ал.1 от
договора прехвърля изцяло валутния риск върху кредитополучателя, като същият
като по-слаба страна в правоотношението не е разполагал с информация какви са
очакваните прогнози в промяната на курса на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката би
следвало да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност.
В тази хипотеза банката е следвало да предостави такава информация на
кредитополучателя, за да може той да минимализира валутния риск вкл. чрез
застраховане или чрез използване на други финансови инструменти. От
заключението по проведената ССчЕ се установява, че върху промяната на курса на
шв. франк влияят няколко фактора– финансовата криза от 2008г., при
която инвеститорите са прибегнали до закупуване на шв.франкове, което е довело
до повишено търсене на тази валута и съответно повишаване на цената й;
показателите на швейцарската икономика – ниска безработица, ръст на
икономиката, съотношение на дълг към БВП, което е около 33 %, липса на системни
затруднения пред швейцарския бизнес, монетарна политика на швейцарската
национална банка, като оставя лихвените проценти отрицателни и с това не
позволява допълнително увеличаване на курса на шв. франк спрямо еврото,
съответно спрямо българския лев, с които потребителят в общия случай няма как
да бъде запознат. Липсват доказателства
банката към датата на сключване на
договора да е уведомила ищците за възможната промяна на курса на шв. франк, при
което същите не са могли да преценят потенциалните икономически последици върху
задълженията си по договора от възникващия още със сключването на договора
валутен риск при получаван доход в местна национална валута. По тези причини с
клаузата на чл.22,ал.1 от договора валутният риск е прехвърлен върху ищците
изцяло в тяхна вреда, с което е създадено значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора
съобразно чл.143, т.19 ЗЗП, поради което клаузата се явява нищожна на основание
чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД. Заплатените за процесния период суми по кредита по курс
на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен с договора към
датата на усвояване на кредита при фиксиран курс на лева към еврото, са платени
при изначална липса на основание, поради и което подлежат на връщане.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ
погасяването на месечните вноски за процесния период е било в швейцарски
франкове, сумите са били внасяни от ищците в лева на каса и са превалутирани в
швейцарски франкове по курс продава. Видно
от Приложение №1 от експертизата е, че курсът на шв.франк към лева и евро се е
завишил осезаемо за процесния период. В
резултат на това завишаване експертът е направил изчисления, че ищците са
заплатили в повече за главница – 4 675.06 лева или
2 390.23 евро; за главница и редовна лихва – 15 001.06 лева или
7 669.97 евро и за всички, платени суми, които включват главница, редовна
лихва, наказателни лихви, такси и застраховки -15 602.68 лева или
7 997.51 евро за процесния период. Предвид изложеното искът се явява
основателен за сумата от 15 602.68 лева и следва да се отхвърли за
разликата до претендирания размер от 15 787.07 лева.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в процесния период е променян БЛП, а оттам и договорения годишен
лихвен процент на възнаградителната лихва по договора за кредит, като следствие
на извършеното едностранно изменение на лихвения процент ищците са заплатили
сума с 4 122.95 швейцарски
франка в повече, отколкото биха платили
съобразно погасителния план предоставен им при сключване на договора за кредит.
Клаузите,
които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, т.12 от Закона за защита на потребителите. В разпоредбата на
чл.143, ал.3, т.1 от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин /чл.147, ал.1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително да получи
достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени
цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин – в този смисъл
е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21
март 2013 г. по дело С-92/11.
По отношение
на приложимостта на чл. 146, ал.1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към процесните
клаузи съдът намира, че са изпълнени условията за прилагане на института на
неравноправните клаузи.
Не се установи
приетата от банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на ищците
преди сключване на договора за кредит.
Освен това
възприетата от банката методология, е твърде обща, не е достатъчно ясно
определена, нито в самите правила, установени от банката, нито е определяема по
някакъв точен начин и в крайна сметка не дава възможност да се предвиди кой
точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и
таксите. Въпреки предоставената на вещото лице информация, същото изрично посочва,
че не може да се установи по категоричен начин формула или алгоритъм за промяна
на БЛП. Предвидените в приетата методологията за промяна на БЛП фактори са
както такива, които са обективни и стоят извън волята на банката, така и
определяеми от банката и зависещи от решение на Комитета по управление на
активите и пасивите на банката. Като такива субективни фактори влияещи на
промяната на БЛП вещото лице посочва буферната надбавка и директните нелихвени
разходи. За вещото лице е невъзможно да определи методика или алгоритъм за
извършваните промени на БЛП, въпреки допълнително предоставената му информация,
като за ищците това би било невъзможно на по-голямо основание към датата на
сключване на договора да определят дали, как, кога, при какви
предпоставки и с колко банката ще увеличава едностранно договорената между
страните възнаградителна лихва, чрез увеличаване на БЛП. Това създава
възможност банката да определя абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли
базовия си лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на
договора.
Съгласно чл.
143, т.10 ЗЗП такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е
неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на чл. 143 ЗЗП - тя е
във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от
страна на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда
едно понятие, без да го дефинира с очевидната цел да облагодетелства страната,
предложила договорната клауза), и води до неравновесие във вреда на потребителя
(поставя престациите на страните в зависимост от определянето на съдържанието
на едно понятие само от една от тях), а освен това е изрично посочена в
неизчерпателния списък от забранени клаузи по чл. 143 ЗЗП (в цитираната
т.10).Така механизмът за определяне на лихвата, описан в методологията за
промяна на БЛП /която не е била предоставена на ищците при сключване на
договора за кредит/ е нищожен, поради което и нищожна е и разпоредбата чл.12 от договора. Ищците остават обвързани
само с първоначално определената лихва в размер на 5.45 %. В този смисъл са и решения на Съда на
Европейския съюз по дело С-92/11г. и С-472/10 г., които са
задължително за всички съдилища и учреждения съгласно чл. 633 от ГПК, както и практиката на ВКС относно неравноправността на клаузите в договорите за кредит и как
следва да бъде преценявано наличието на такива – решение №424/ 02.12.2015г. по
гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, IV гр.о., решение №77/ 22.04.2015г. по
гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, III гр.о., определение
№98/ 09.02.2016г. по т.д. № 1273/2015г. на ВКС, II т.о.,
определение №169/ 23.02.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о. и др.
По
изложените съображения съдът намира исковата претенция за доказана до размер на
4 122.95 швейцарски франка, съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, като за разликата до претендирания размер от
5 382.65 шв.франка същата следва да се отхвърли.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира,че искането от страна на ищеца за присъждане на
сторените от него разноски следва да се
уважи съобразно уважената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 905.98 лева- за заплатена държавна
такса и сумата от 185.56 лева за заплатен депозит за експертиза, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
В полза на ответната страна
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска, както
следва : в размер на 338.91 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и в размер на 43.32 лева за платен депозит
за СГЕ, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Р.С.“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Б.П.Г., ЕГН: ********** и С.Б.Г., ЕГН : ********** *** сумата от 15 602.68 /петнадесет хиляди
шестстотин и два лева и шестдесет и осем ст./
лева, представляваща надплатена за периода 07.10.2012г. до
15.10.2017г. сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г., сключен с „Българска пощенска банка“
АД /„Ю.Б.“АД/, вследствие валутната разлика между швейцарския франк и
евро, на основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от 15 787.07 лева.
ОСЪЖДА „Б.Р.С.“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Б.П.Г., ЕГН: ********** и С.Б.Г., ЕГН : ********** *** сумата от 4 122.95 /четири хиляди сто двадесет и
два. деветдесет и пет / швейцарски
франка, представляваща надплатена за периода 07.10.2012г. до
15.10.2017г. договорна лихва по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г., сключен с „Българска пощенска банка“
АД /„Ю.Б.“АД/, изчислена като разликата между платените
лихви и размера на действително
дължимите лихви по договора за кредит, на основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 5 382.65 шв.франка.
ОСЪЖДА „Б.Р.С.“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Б.П.Г., ЕГН: ********** и С.Б.Г., ЕГН : ********** *** сумата от 1091.54 /хиляда деветдесет и един лева и
петдесет и четири ст./ лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН: ********** и С.Б.Г., ЕГН : ********** *** да заплатят на
„Б.Р.С.“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 382.23 /триста осемдесет и два лева и двадесет и три ст./ лева,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: