РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Благоевград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Л. Мл. Др.
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20221210102080 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от “ ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
гр. София, ул. “ Димитър Хаджикоцев” № 52-54, БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника
си Ст. Р. - юрисконсулт, против М. К. Т., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 14.07.2021 г., ищецът е сключил договор за
потребителски кредит № ********** с ответника, като на основание сключения договор,
ищецът е предоставил сума в размер на 2300 лв. Навежда се, че ответника се е съгласил да
внася в срок минималната месечна вноска, която е в размер на 67.47 лв., като общия брой
на вноските е 48. Поддържа се, че по кредита е договорен годишен лихвен процент в размер
на 17.92 %. Твърди се, че в договора е уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата,
на която клиента е следвало да плати последната от трите просрочени минимални месечни
вноски. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
регистратурата на PC Благоевград, ответникът е ползвал целия кредит, като не е погасил
кредита.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422
от ГПК, че съществува вземането в размер на общ размер на 2 566.79 лв., от които 2300 лв.
представляваща главница, договорна лихма в размер на 230.84 лв. за периода от 15.08.2021
г. до 16.02.2022 г., обезщетение за забава в размер на 35.95 лв. з апериода от 15.08.2021 г. до
15.03.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното плащане, както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
1
оспорва предявените искове. Навежда се, че между страните не е налице облигационна
връзка, тъй като сключения договор е неистински. Поддържа се от ответника, че никога не е
посещавала гр. Пловдив и посоченото място за сключване, както и ответника не е заявявал
по интернет кредит от разстояние. Поддържа се от ответника, че не е подписвала договор за
кредит и декларация към него, както и се оспорва обстоятелството, че електронната поща е
използвана по документите от ответника. Навежда се, че е присъствала в гр. Благоевград на
представяне на стоки, но не е разбрала, че е подписвала договор потребителски кредит, като
ответника е мислел, че е стоките са подарък.
Навежда се, че договорът за кредит е в разрез с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 8 от
ЗПК, тъй като не са описани стоките и не е посочена цената на всяка една от тях. Налице е
пълно несъответствие между стоките, посочени в договора за кредит, и във фактура. Прави
възражение, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК.
Оспорва се от ответника истинността на договор за потребителски кредит, декларация
за получена стока, заявление за декларация за установяване на договорни отношения,
стандартен европейски формуляр.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 14.07.2021 г., ищецът е
сключил договор за потребителски кредит № ********** с ответника, като на основание
сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 2300 лв. Установява се от
договора, че ответника се е съгласил да внася в срок минималната месечна вноска, която е в
размер на 67.47 лв., като общия брой на вноските е 48, като по кредита е договорен
годишен лихвен процент в размер на 17.92 %. В договора е уредена предсрочна
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни
месечни вноски, считано от датата, на която клиента е следвало да плати последната от
трите просрочени минимални месечни вноски. Видно от приложеното ч. гр. д. № 806/ 2022
г. по описа на РС - Благоевград, в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 431/
30.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2
ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: - 2300 лв. /две хиляди и
триста лева/ - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 14.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението /29.03.2022г./ до окончателното погасяване; - 230,84 лв. /двеста и
тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/- представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 15.08.2021 г. до 16.02.2022г.; - 35,95 лв. /тридесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки/ - представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.08.2021 г. до 15.03.2022г. ; - 51,34 лв. /петдесет и един лева и тридесет и
четири стотинки/ - заплатена по делото държавна такса, и - 50 лв. /петдесет лева/ -
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
2
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника е отпуснат
целеви потребителски кредит за закупуване на стока в общ размер на 2300.00 лева, като
ищеца “ ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД не е превел на „Велмакс лукс“ ЕООД парична сума във
връзка с договор за потребителски кредит № ********** за закупуване на стока, съответно
по фактура за закупуване на стока № **********/ 16.07.2021 г. с получател М. Т., като
ответника Т. не е плащала нито една вноска по договора за кредит, като се дължи заемната
сума в размер на 2300 лв. и лихви за забава.
По делото е разпитан свидетеля Йо. Цв., който установява, че Т. е участвала в
презентация на домакински уреди, след която презентация подарили на Т. уреди. Когато я
потърсили да плати уредите, поискала да ги върне, но не са ги приели.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните. От заключението на същата се установява, че подписите в договор за
потребителски кредит, декларация за получена стока, заявление за декларация за
установяване на договорни отношения, стандартен европейски формуляр, са положени от М.
Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По предявеният иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК от заявителя в заповедното производство.
Претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, като за тази сума е издадена заповед за изпълнение, но е
подадено възражение в месечен срок.
Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна
същност, договорът за паричен заем е едностранен и реален договор, който се характеризира
също и като тип каузална сделка - отличаващо се с типизиращо правоотношението
основание (кауза).
Договорът за стоков кредит е типичен реален договор, защото се счита сключен с факта
на предоставянето на дадената в заем парична сума, от заемодателя - на заемателя.
Писмената форма на договора не е предпоставка за действителност на самото
правоотношение, но улеснява доказването, особено като се има предвид установените от чл.
3
164, ал. 1, т. 3 на ГПК ограничения за установяване на договори на стойност над 5 000 лева,
посредством свидетелски показания.
Договорът за потребителски кредит е едностранен, именно поради това, че се сключва
със самото предоставяне на дадената в заем парична сума от заемодателя и поражда
едностранното задължение за връщане на тази сума. Точно по тази причина, доказването на
факта на предоставяне на дадената в заем сума е изключително важно за сключването на
договора за заем, а в конкретния случай е много значимо за разрешаване на настоящия спор.
За да бъде годен да породи правно действие договорът за паричен заем следва да бъде
съпътстван от реално предоставяне на паричната сума, заедно с конкретизация на мястото и
способа за предаване на сумата. Реалният характер на договора за паричен заем се обяснява
и със заложения в юридическата му същност правен и икономически ефект, а именно
получаването на парични средства към конкретизиран времеви момент по съгласуван между
страните способ, за да бъде ползвана предоставената в заем сума за определен период от
време.
Всяка писмено обективирана уговорка, при която няма фактическо предаване на
посочената парична сума, би имала характер на предварителен договор за заем, т. е. акт на
съгласуване на бъдещите намерения на страните.
По отношение оспорването истинността на Договор за потребителски кредит, съдът
намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
договорът е сключен в гр. Благоевград и в частта му досежно мястото му на сключване е
неистински. Но предвид оспорената автентичност на договора, но установеното, че е
подписан от Т., същият установява наличието на правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит за придобиване на стоки. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че с оглед неистинността на договора досежно мястото му на
сключване, следва да се приеме, че договорът не създава права и задължения за страните.
Страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД предоставя на ответника Т. целеви потребителски кредит за закупуване на
стока за посочената в чл. 7. 1 сума в общ размер на 2300 лв., която сума, съгласно съдебно-
счетоводната експертиза не е преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната й цена. На стр. 6 след договора има подписана от
потребителя Т. декларация, че е получил стоката от продавача. До датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
ответника не е плащала по процесния договор.
Относно предсрочната изискуемост, съдът намира че такава не е настъпила. В т. 18 от
ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., изрично е дадено
разрешение относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит. Така даденото разрешение е задължително за прилагането му от съдилищата,
при разрешаване на конкретните хипотези. Според даденото разрешение, ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
4
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. В решението са
посочени и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че
предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването
на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно изискуем, включително и
за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че
извлечението от счетоводните книги на Банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на Банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна договорка
при какви условия договорът за кредит става предсрочно изискуем, не поражда действие,
ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това заявление да е достигнало до длъжника. Прави се извод, че предпоставките
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на волеизявлението от
длъжника предхожда по времеподаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, не са налице предпоставките, за обявяване на процесния кредит
за предсрочно изискуем към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Това е така, тъй като не се установява към посочения релевантен момент
Банката да е обявила предсрочна изискуемост на кредита, чрез отправено изявление, че ще
счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. А както се посочи,
предсрочната изискуемост има действие от момента на изявлението. Може да се приеме, че
за Банката кредитор е налице възможност да обяви усвоения и непогасен банков кредит,
ведно с дължимите лихви, за незабавно изискуем и дължим. Липсват обаче приложени
доказателства за това, че Банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника преди
започване на заповедното производство. Настоящият състав намира, че по делото не се
установява настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, не се доказва
същият да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомлението за това не
е получено от длъжника. Ето защо и, съобразявайки и дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешения съдът приема, че в настоящия
случай не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията на кредитора, тъй като в конкретния случай, ответникът, не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението по чл. 417,
т. 2 ГПК от Банката – ищец в съда.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
5
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК. Но с оглед погасителния план по договора за кредит се установява, че е настъпил
падежа на всички вноски за изплащане на кредита.
По повод въведено възражение от ответника, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит № **********, съдът намира за недействителен, съгласно чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 8 от
ЗПК. Според императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока и услуга, както е в
случая, трябва да съдържа стоката и услугата и нейната цена в брой. В процесния договор
стоката не е описана и няма конкретизация, посочено е, че е 1 брой с единична цена 2300
лв., а във фактура за закупуване на стока № **********/ 16.07.2021 г. с получател М. Т.,
издадена от „Велмакс лукс“ ЕООД, са посочени 3 стоки: пречиствател на въздух, масажор и
комплект ножове на обща стойност 2300 лв. с ДДС. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В хода на съдебното дирене обаче, не бяха представени достатъчно убедителни
доказателства, които дори косвено да обосноват заключение, че заемодателят е предоставил
парична сума от посочената валута и с посочените размери на заемателя към момента на
сключване на договора. Тъкмо обратното – тези доказателства създават индиция, че такова
предаване изобщо не е било осъществено.
Такова заключение не може да се направи и от съдебно счетоводната експертиза, където
е посочено, чеищеца “ ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД не е превел на „Велмакс лукс“ ЕООД
парична сума във връзка с договор за потребителски кредит № ********** за закупуване на
стока, съответно по фактура за закупуване на стока № **********/ 16.07.2021 г. с получател
М. Т..
Доказването на този – втори спорен факт, следва да се преценява на база представените
писмени доказателства – договор за кредит. Ответникът спори, че договора за кредит, е
подписан от него, но при оспорването на автентичността не се установи неистинност.
Същият се е подписал на договор, в който уговорките между страните не са точно и ясно
формулирани. Това води до извод, че ищеца не доказва по недвусмислен начин, че тези пари
са дадени на ответника.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз
основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
6
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр.
Доколкото възникването на юридическото действие на релевирания като основание на
иска договор за кредит между страните не се установи - съдът достигна до крайния извод, че
предявения иск за връщане на непредоставената в заем сума следва да бъде отхвърлен, като
недоказан по основание.
На ответника се дължат разноски, в оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА оспорването истинността, досежно автентичността, на договор за
потребителски кредит, декларация за получена стока, заявление за декларация за
установяване на договорни отношения, стандартен европейски формуляр, като не доказано.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр. София, ул. “ Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника си Ст. Р. - юрисконсулт,
против М. К. Т., ЕГН **********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 2 566.79
лв., от които 2300 лв. представляваща главница, договорна лихма в размер на 230.84 лв. за
периода от 15.08.2021 г. до 16.02.2022 г., обезщетение за забава в размер на 35.95 лв. з
апериода от 15.08.2021 г. до 15.03.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ Заповед № 431/ 30.03.2022 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист,
пост. по ч.гр.д. № 806/ 2022 г. по описа на РС - Благоевград.
ОСЪЖДА “ ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр. София, ул. “ Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника си Ст. Р. - юрисконсулт, да заплати на М. К. Т.,
ЕГН **********, сумата в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски
за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7