РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 452
гр. Пловдив, 17.02.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
с участието на прокурора Мирослав Христев,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3753 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М.Д.,
против Решение № 1887 от 21.10.2019г. на
Пловдивски районен съд, постановено по АНД №2498 по описа на същия съд
за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 396433-F423259 от
10.01.2019 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Импосибъл 13“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 74, ал.
1, пр. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт е постановен при неправилно прилагане на процесуалния закон.
Твърди,
че тъй като дружеството има и други извършени нарушения по ЗСч., поканата за
съставяне и поканата за връчване на АУАН-те се отнася и за другите нарушения и
са депозирани само по едно съдебно досие, което е пропуск на процесуалния
представител на ТД на НАП и на
актосъставителя.
Претендира
се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаването на
Наказателно постановление № 396433-F423259 от
10.01.2019 г. на Заместник директора на ТД на НАП-Пловдив.
В
постъпила по делото молба от процесуалния представител на касатора
се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
През
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. „Импосибъл 13“ ЕООД е осъществявало търговска дейност, за
което подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, депозирана на 02.04.2018 г. с посочени нетни приходи
за продажби в размер на 0 лева. На 07.08.2018 г. в НАП постъпила информация от
Агенция по вписванията, че дружеството жалбоподател не е подало ГФО за 2017 г.
към 02.07.2018 г., доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неработни дни.
Подадената информация от ЦУ на НАП била препратена към ТД на НАП Пловдив с
писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. Въз основа на получената информация
служител на ТД на НАП Пловдив, предприел проверка, която установила липсата на
подаден годишен финансов отчет (ГФО) в законоустановения срок, като отделно от
това е констатирано, че по партидата на дружеството с вх. № 20180703000629 е
подадено заявление Г2, но към него не е бил приложен ГФО, а само декларация по
чл. 13, ал. 4 от ЗТР.
Изпратена
е покана изх. № 70-00-9632-25/22.08.2018 г. до дружеството за явяването му за
съставяне на АУАН, която е получена на 12.11.2018 г.
На
12.10.2018 г. е съставен АУАН с № F423259,
с който е констатирано, че „Импосибъл 13“ ЕООД, като
задължено лице не е публикувал ГФО за 2017 г. в ТР към АВ до 02.07.2018 г.
Същия АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството. Връчен е на
12.11.2018 г. на управителя, който саморъчно в АУАН е посочил, че възразява. Отделно
от дружеството са подадени и писмени възражения с вх. № 70-00-13269/15.11.2018
г. с аргументи за подаване с няколко минути закъснение на ГФО, както и за
налагането на наказание в минимален размер. На 12.11.2018 г. била връчена и
покана за явява за връчване на АУАН с № 70-00-12340-1719/26.10.2018 г.
С
оглед пропускането на срока за подаване на ГФО за 2017 г. и въз основана
посочения АУАН е издадено обжалваното НП. С последното на дружеството била
наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч имуществена санкция в
минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
На 10.01.2019г е издадено Наказателно
постановление № 396433-F423259 на Заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с
което на „Импосибъл 13“ ЕООД, на основание чл. 74,
ал.1, пр.2 от ЗСч е наложено наказание-глоба в размер на 200лв. за нарушение на
чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Районният съд е обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е
приел, че в случая ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за вписване и
представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 08.11.2018 г.
Районният
съд е приел, че в случая макар да се установява от обективна и субективна
страна осъществяването на състава на административно нарушение, в хода на
административно наказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното юридическо лице. Районният съд е приел, че АУАН е издаден при
неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Касационният съд намира, че при постановяване на решението районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.
312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали
актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията
за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган, при издаване на
постановлението, е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с. з.
Изводът на районния съд, че е нарушено
изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е законосъобразен. Това е така, тъй като, както
е посочено и в мотивите на оспорения
съдебен акт за да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът
изисква нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да
не се яви за съставяне на акта, а изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в присъствието на засегнатото лице е императивно. Както е
посочил и районния съд, видно от приложените по делото доказателства поканата
за съставяне на АУАН до дружеството е била съставена и изведена със съответния
изходящ номер 70-00-9632-25/22.08.2018 г., като видно от отбелязването в
разписката, поканата е получена от дружеството нарушител на 12.11.2018 г.
(видно от приложената на лист 19 по АНД 2498/2019г. на ПРС разписка). АУАН е
съставен на 12.10.2018 г. в отсъствие на представител на нарушителя, и му е
връчен на 12.11.2018 г.
Що се
отнася до представената с касационната жалба разписка, за която касационният
жалбоподател твърди, че доставчикът е поставил стикер на адреса на получателя с
дата 10.10.2018г., два дни преди съставяне на АУАН,
настоящата инстанция констатира, че това е същата разписка приложена на лист 19
по АНД 2498/2019г. на ПРС, но в умален формат на направеното копие и с изписване
на дата 10, което изписване е категорично неясно и не кореспондира с датата на
пощенското клеймо-17.11.2018г. Това, че разписката е същата като тази приложена
по делото пред първа инстанция се установява от еднаквите позиции на залепените
стикери, поставените печати, ръкописните
текстове и изписаните числа.
Ето
защо касационната инстанция не следва да ползва предоставеното с касационната
жалба копие на разписка, която е неясна и води до съмнение, че същата е
преправена.
От
изложеното следва, че изводът на районен съд за липсата на доказателства
поканата за явяване за съставяне на АУАН да е получена от представител на
дружеството по-рано е напълно правилен.
В
действителност е нарушено изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, тъй като към
датата на съставяне на АУАН дружеството не е било известено за правото му да се
яви при съставяне на АУАН. Както бе посочено по-горе, поканата е връчена едва в
деня на връчване на съставения вече АУАН – 12.11.2018г.
Правилен е изводът на районния
съд, че в случая не са налице основанията за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, тъй като не се доказа последният да е бил уведомен своевременно за
времето и мястото на съставянето му, както и че това ограничава правата на
нарушителя да направи възражения по неспазване на процедурата, които биха били установими именно при неговото присъствие.
Ето
защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1887 от
21.10.2019г. на Пловдивски районен съд,
постановено по АНД №2498 по описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.